Изложение на Управителния съвет на Съюза на българските адвокати, адресирано допредседателя на Народното събрание, 30 октомври 1940 г. Правна книжнина



страница2/5
Дата23.07.2016
Размер0.9 Mb.
#2463
ТипИзложение
1   2   3   4   5
    Навигация на страницата:
  • Член 17

Член 2

Право на упражняване под професионалното наименование по произход

Всеки адвокат има право да упражнява постоянно във всяка друга държава-членка под наименованието по произход дейностите на адвокатите, както са определени в член 5.

Включването в адвокатската професия на приемащата държава-членка се подчинява на разпоредбите на член 10.




Член 3

Вписване при компетентния орган

1. Адвокат, който желае да практикува в държава-членка, различна от държавата, в която е придобил професионалната си квалификация, е длъжен да се впише при компетентния орган на тази държава-членка.

2. Компетентният орган на приемащата държава-членка вписва адвоката въз основа на удостоверение за вписване при компетентния орган на държавата-членка по произход. При представянето на това удостоверение той може да изисква то да е издадено от компетентния орган на държавата-членка по произход преди не повече от три месеца. Той уведомява компетентния орган на държавата-членка по произход за това вписване.

3. За прилагането на параграф 1:

- във Обединеното кралство и Ирландия адвокатите, които практикуват под друго професионално наименование, различно от тези във Великобритания и Ирландия, се вписват било при компетентния орган за професията на “barrister” или “advocate” било при компетентния орган за професията на “sollicitor”,

– във Обединеното кралство компетентният орган за “barrister” от Ирландия, е този за професията на “barrister” или “advocate”, а за “sollicitor” от Ирландия е този, който е за професията на “sollicitor”,

- в Ирландия компетентният орган за “barrister” или “advocate” от Обединеното кралство е този за професията на “barrister”, а за “sollicitor” от Обединеното кралство, е този за професията на “sollicitor”.

4. Когато компетентният орган на приемащата държава-членка публикува имената на вписаните при него адвокати, той публикува също така имената на адвокатите, вписани по силата на настоящата директива.

Член 4

Упражняване под професионалното наименование по произход

1. Адвокат, който практикува в приемащата държава-членка под своето професионално наименование по произход, е длъжен да го прави под това наименование, което трябва да е посочено на официалния език или на един от официалните езици на държавата-членка по произход, но по разбираем начин, по който се избягва всякакво объркване с професионалното наименование в приемащата държава-членка.

2. С оглед прилагането на параграф 1 приемащата държава-членка може да изисква адвокат, който практикува под своето професионално наименование по произход, да посочи професионалната организация, в която членува в държавата-членка по произход, или съдебния орган, пред който е допуснат да се явява, съгласно законодателството на държавата-членка по произход. Приемащата държава-членка може също така да изисква адвокат, който практикува под своето професионално наименование по произход, да посочи вписването си при компетентния орган на тази държава-членка.



Член 5

Сфера на дейност

1. С уговорка по параграф 2 и 3, адвокат, който практикува под професионалното наименование по произход, извършва същите професионални дейности като адвокат, който практикува под съответното професионално наименование в приемащата държава-членка, и в частност може да дава съвети по правото на своята държава-членка по произход, по право на общността, по международно право или по правото на приемащата държава-членка. Във всички случаи той спазва процесуалните правила, приложими пред националните юрисдикции.

2. Държавите-членки, които разрешават на тяхна територия определена категория адвокати да съставят актове, които оправомощават за управление на имуществото на починали лица или на учредяване или прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти, които в други държави-членки са запазени за други професии извън адвокатската, могат да изключат от тези дейности адвоката, който практикува под едно професионално наименование по произход, предоставено в една от тези последни държави-членки.

3. За упражняването на дейностите относно представителство или защита на клиент пред съда и доколкото правото на приемащата държава-членка запазва такива дейности за адвокати, които практикуват под професионалното наименование в тази държава, последната може да изисква адвокатите, които практикуват под професионалното наименование по произход, да работят съвместно с адвокат, който практикува пред сезираната юрисдикция и при необходимост би носил отговорност пред тази юрисдикция, или с “avoue”, който практикува пред нея.

Въпреки това, за осигуряване на нормалното функциониране на правосъдието, държавите-членки могат да приемат специални правила за достъп до върховните съдилища, като например прибягване до специализирани адвокати.



Член 6

Приложими професионални и деонтологични правила

1. Независимо от професионалните и деонтологични правила, на които се подчинява в своята държава-членка по произход, адвокат, който практикува под професионалното наименование по произход, е подчинен на същите професионални и деонтологични правила като адвокатите, които практикуват под съответното професионално наименование в приемащата държава-членка, по отношение на всички дейности, които той упражнява на нейна територия.

2. На адвокатите, които практикуват под професионалното наименование по произход, трябва да се осигурява съответно представителство в професионалните сдружения на приемащата държава-членка. Това следва да включва поне правото на глас при избора на органите на тези сдружения.

3. Приемащата държава-членка може да изисква адвокат, който практикува под професионалното наименование по произход, да сключи застраховка за професионална отговорност или да се включи в професионален гаранционен фонд в съответствие с правилата, които тази държава определя за упражняваните на нейна територия професионални дейности. Все пак адвокат, който практикува под професионалното наименование по произход, няма това изискване, ако може да докаже, че има застраховка или гаранция според правилата на държавата-членка по произход, доколкото застраховката или гаранцията са равностойни от гледна точка на условията и покритието. Когато равностойността е само частична, компетентният орган на приемащата държава-членка може да изиска допълнителна застраховка или гаранция за покриване на елементите, които не са покрити от сключената застраховка или от гаранцията, по правилата на държавата-членка по произход.

Член 7

Дисциплинарно производство

1. В случай на нарушение на действащите задължения в приемащата държава-членка от страна на адвокат, който практикува под професионалното наименование по произход, намират приложение процесуалните правила, наказанията и възможностите за обжалване, предвидени в приемащата държава-членка.

2. Преди да започне дисциплинарно производство срещу адвокат, който практикува под професионалното наименование по произход, компетентният орган на приемащата държава-членка уведомява във възможно най-кратък срок компетентния орган на държавата-членка по произход, като му предоставя всички необходими сведения.

Първата алинея се прилага mutatis mutandis, когато дисциплинарното производство е започнато от компетентния орган на държавата-членка по произход, който уведомява за това компетентния орган на приемащата или на приемащите държави-членки.

3. Без да се накърнява решаващата власт на компетентния орган на приемащата държава-членка да взема решения, той сътрудничи с компетентния орган на държавата-членка по произход в хода на цялото дисциплинарно производство. В частност приемащата държава-членка взема необходимите мерки с оглед компетентният орган на държавата-членка по произход да може да обжалва пред съответните съдебни инстанции.

4. Компетентният орган на държавата-членка по произход, в съответствие с процесуалните и материалноправните си правила, разрешава изпълнение на решението на компетентния орган на приемащата държава-членка срещу адвокат, който практикува под професионалното наименование по произход.

5. Въпреки че не е предварително условие за решението на компетентния орган в приемащата държава-членка, временното или окончателното отнемане на разрешението за упражняване на професия от страна на компетентния орган на държавата-членка по произход, автоматично води до временна или окончателна забрана съответният адвокат да практикува в приемащата държава-членка под професионалното наименование по произход.



Член 8

Практика на платена служба

Адвокат, който е вписан в приемащата държава-членка под професионалното наименование по произход, може да практикува в качеството на адвокат срещу заплата при друг адвокат, адвокатско сдружение или адвокатско дружество, или държавно или частно предприятие, доколкото приемащата държава-членка допуска това за адвокати, вписани под професионалното наименование в тази държава-членка.

Член 9

Мотиви и обжалване

Решенията за отказ за извършване на вписването, посочено в член 3, или за заличаване на това вписване, както и решенията за налагане на дисциплинарни наказания, трябва да са мотивирани.

Тези решения подлежат на обжалване пред съда в съответствие с разпоредбите на вътрешното право.



Член 10

Равнопоставеност с адвокатите на приемащата държава-членка

1. Адвокат, който практикува под професионалното наименование по произход и има най-малко три години действителна редовна практика в приемащата държава-членка и по правото на тази държава, включително по правото на Общността, се освобождава от спазването на условията по член 4, параграф 1, буква “б” от Директива 89/48/ЕИО за достъпа му до професията на адвокат в приемащата държава-членка. “Ефективна и редовна практика” е действителното упражняване на дейността, без прекъсване, освен по причини, които са следствие на всекидневния живот.

Заинтересованият адвокат е длъжен да представи на компетентния орган на приемащата държава-членка доказателства за действителна непрекъсната практика по правото на приемащата държава-членка за период от най-малко три години. За целта:

(a) адвокатът представя на компетентния орган на приемащата държава-членка всички необходими сведения и документи, в особеност за броя и характера на делата, по които е работил;

(б) компетентният орган на приемащата държава-членка може да извърши проверка на редовния и ефективен характер на упражняваната дейност и в случай на нужда може да поиска от адвоката да представи, устно или писмено, обяснения или допълнителни уточнения във връзка със сведенията и документите, посочени в буква “а”.

Решението на компетентния орган на приемащата държава-членка да откаже позволително, ако не са представени доказателства, че са изпълнени посочените в първа алинея условия, трябва да е мотивирано и да подлежат на юрисдикционно обжалване съгласно вътрешното право.

2. Адвокатът, който практикува в приемащата държава-членка под професионалното наименование по произход, може във всяко време да подаде молба за признаване на дипломата му в съответствие с Директива 89/48/ЕИО с оглед да има достъп до адвокатската професия в приемащата държава-членка и да я практикува под професионалния статут по произход, което съответства на тази професия в тази държава-членка.

3. Адвокатът, който практикува под професионалния статут по произход и има ефективна и редовна практика в приемащата държава-членка в продължение най-малко на три години, но за по-кратък период според правото на тази държава-членка, може да получи от компетентния орган на споменатата държава достъп до адвокатската професия в приемащата държава-членка и правото да я упражнява под професионалния статут, който съответства на професията в тази държава-членка, без да отговаря на условията по член 4, параграф 1, буква “б” от Директива 89/48/ЕИО, при условията и по реда, посочени по-долу:

(a) Компетентният орган на приемащата държава-членка взема под внимание ефективната и редовна практика през посочения по-горе период, както и цялостните професионални познания и опит в правото на приемащата държава-членка, както и участието в курсове или семинари по правото на приемащата държава-членка, включително по професионално право и деонтологията.

(б) Адвокатът представя на компетентния орган на приемащата държава-членка всички необходими сведения и документи, в частност за делата, по които е работил. Оценката за ефективна и редовна практика на адвоката, осъществена в приемащата държава-членка, както и оценката за неговата способност да продължава дейността, която упражнява, се извършва в рамките на събеседване с компетентния орган на приемащата държава-членка, чийто предмет е проверка на ефективния и редовен характер на осъществената деятелност.

Решението на компетентния орган на приемащата държава-членка да откаже позволително, ако не са представени доказателства, че са изпълнени посочените в първа алинея условия, трябва да е мотивирано и да подлежат на юрисдикционно обжалване съгласно вътрешното право.

4. Компетентният орган на приемащата държава-членка с мотивирано решение, което подлежи на обжалване в съответствие с вътрешното право, може да откаже на адвоката да се ползва от разпоредбите на настоящия член, ако намери, че общественият ред ще бъде накърнен, в частност поради дисциплинарни преследвания, оплаквания или инциденти от всякакъв характер.

5. Представителите на компетентния орган, на които е възложено разглеждането на молбата, запазват поверителността на получената сведения.

6. Адвокатът, който е допуснат до адвокатската професия в приемащата държава-членка съгласно предвидените в параграф 1, 2 и 3 условия, има право да употребява наред с професионалното наименование, съответстващо на адвокатската професия в приемащата държава-членка, професионалното наименование по произход, посочено в официалния език или един от официалните езици на държава-членка по произход.

Член 11

Групово практикуване

Когато се допуска груповото практикуване в приемащата държава-членка за адвокатите, упражняващи своите дейности под приспособено наименование, намират приложение следните разпоредби за адвокатите, които желаят да практикуват под това наименование или които се вписват при компетентния орган:

(1) Един или повече адвокати, които практикуват под професионалния статут по произход в приемаща държава-членка и са членове на една и съща група в държава-членка по произход, могат да упражняват професионалните си дейности в кръга на клон или агенция на групата им в приемащата държава-членка. Все пак, когато основните правила, които уреждат дейността на тази група в държавата-членка по произход, са несъвместими с основните правила, произтичащи от законите, правилниците и наредбите в приемащата държава-членка, последните правила се прилагат в степента, в която тяхното зачитане е оправдано от общия интерес, състоящ се в закрилата на клиента и на третите лица.

(2) Всяка държава-членка дава възможност на двама или повече адвокати от една и съща група или от една и съща държава-членка по произход, които практикуват на нейна територия под професионалното наименование по произход, да прибегнат до някоя форма на групово практикуване. Ако приемащата държава-членка предвижда за своите адвокати различни форми на групово практикуване, същите тези форми трябва да бъдат достъпни и за горепосочените адвокати. Условията, при които тези адвокати упражняват своите дейности съвместно в приемащата държава-членка, се уреждат от законите, правилниците и наредбите на тази държава-членка.

(3) Приемащата държава-членка взема също необходимите мерки за допускане на съвместно практикуване и:

(a) между няколко адвоката от различни държави-членки, които практикуват под професионалното наименование по произход;

(б) между един или повече адвокати, посочени в буква “а”, и един или повече адвокати от приемащата държава-членка.

Условията, при които тези адвокати практикуват общо в приемащата държава-членка, са уредени от законите, правилниците и наредбите на приемащата държава-членка.

(4) Адвокатът, който желае да практикува под професионалното наименование по произход, уведомява компетентния орган на приемащата държава-членка за обстоятелството, че е член на група в своята държава-членка по произход, и предоставя всички необходими сведения за тази група.

(5) В отклонение от разпоредбите на точка 1-4, приемащата държава-членка, доколкото забранява на адвокати, които практикуват под приспособеното професионално наименование, да упражняват адвокатската професия в група, в която има лица, чужди на професията, може да откаже на адвокат, вписан под професионалното наименование по произход, да практикува на нейна територия в качеството си на член на своята група. Приема се, че групата включва лица, чужди на професията, ако:

- капиталът на групата изцяло или отчасти се държи от, или

- наименованието, под което се практикува дейността, се използва от, или

- правото на вземане на решения, фактически или юридически, се упражнява от

лица, които нямат качеството на адвокат по смисъла на член 1, параграф 2.

Когато основните правила, които уреждат дейността на такава група адвокати в държавата-членка по произход, са несъвместими с действащите правила в приемащата държава-членка или с разпоредбите на алинея първа, приемащата държава-членка може без предвидените в точка 1 ограничения да се противопостави на откриването на клон или агенция на групата на своята територия.



Член 12

Наименование на групата

Каквито и да са условията, според които адвокатите практикуват в приемащата държава-членка под професионалното наименование по произход, те могат да посочват наименованието на групата, чиито членове са в държава-членка по произход.

Приемащата държава-членка може да поиска освен посочената в първа алинея наименование, да се посочат юридическата форма на групата в държавата-членка по произход и/или имената на членовете на групата, които практикуват в приемащата държава-членка.



Член 13

Сътрудничество между компетентните органи на държавата-членка по произход и на приемащата държава-членка и поверителност

За да се улесни прилагането на настоящата директива и за да се избегне злоупотребата с нейните разпоредби, с единствената цел да се избегнат приложението на правилата на приемащата държава-членка, компетентният орган на приемащата държава-членка и компетентният орган на държавата-членка по произход сътрудничат тясно и си оказват взаимопомощ.

Те осигуряват поверителността на информацията, която си разменят.



Член 14

Определяне на компетентните органи

Държавите-членки определят, най-късно до 14 март 2000 г., компетентните органи, оправомощени да разглеждат молбите и да вземат решенията, посочени в настоящата директива. Те уведомяват за това останалите държави-членки и Комисията.

Член 15

Доклад на Комисията

Най-късно десет години, считано от влизането в сила на настоящата директива, Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета за състоянието на прилагането на директивата.

След всички необходими консултации, тя ще представи по този повод своите заключения и предложения за евентуални изменения и допълнения в съществуващата система.



Член 16

Изпълнение

1. Държавите-членки приемат необходимите законни разпоредби, правилници и административни наредби за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 14 март 2000 г. Те незабавно уведомяват за това Комисията.

Когато държавите-членки приемат такива разпоредби, същите съдържат позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им обнародване. Условията за позоваване се определят от държавите-членки.

2. Държавите-членки предоставят на Комисията текста на съществените разпоредби от вътрешното право, които приемат по уредената от настоящата директива област.

Член 17

Настоящата директива влиза в сила от деня на нейното публикуване в “Официален вестник” на Европейските общности.



Член 18

Адресати

Държавите-членки са адресати на настоящата директива.

Съставено в Брюксел на 16 февруари 1998 година.

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

Х.М. ХИЛ-РОБЛЕС Д. КЪНИНГАМ

За квалификацията на адвокатите и продължаващото обучение - Виолета Костадинова, адвокат от София


Упражняването на конституционната дейност за правно съдействие и защита на свободите, правата и интересите на физическите и юридическите лица изисква адвокатите да имат освен морал, независимост и добросъвестност и високо ниво на компетентност.
В българското законодателство не е дадена дефиниция относно компетентността на адвоката. В т. 2.2. на Наредба № 2 на ВАС (Правила за упражняване на адвокатска професия и професионална отговорност) само е посочено, че адвокатът не следва да приема работа, за която няма необходимата компетентност, освен ако си сътрудничи с друг адвокат. В САЩ например е отделено специално внимание на този въпрос. В Правилата-модел за професионално поведение на Американската асоциация на юристите (ААЮ), които са основният американски стандарт за преценка на професионалното поведение на адвоката, разделът, който регламентира отношенията “клиент-адвокат”, започва с разпоредба относно компетентността. По този начин изрично се подчертава значимостта на задължението адвокатът да поддържа високо ниво на компетентност и безспорния факт, че компетентното представителство лежи в основата на отношенията му с клиента. Съгласно Правилата-модел на ААЮ адвокатът трябва компетентно да представлява клиента си, а компетентното представителство изисква такова познаване на законите, умения, задълбоченост и подготовка, каквото е необходимо за защитата.
Да се даде дефиниция на компетентната защита на интересите на клиента не е лесно, тъй като компетентността има редица измерения, сред които е и времевото измерение. Условно то би могло да бъде разделено на две части – при вписването в адвокатурата, което в повечето страни се проверява чрез изпит, и впоследствие, при упражняването на адвокатската професия. Не винаги посивелите коси са гаранция за професионализъм, а младостта - знак за неопитност и незнание, както, разбира се, и обратното. След продължителни дискусии, водени от няколко поколения адвокати, американските ни колеги са стигнали до извода, че всеки един адвокат, независимо от възрастта и опита си, има нужда да се обучава и да поддържа своята квалификация на високо равнище.
У нас съществуващият вече 13 години либерален режим за прием в адвокатурата, липсата на адвокатски изпит и на други изисквания за актуализация на правните знания в условията на постоянно променящата се правна среда, доведоха до нарастване броя на адвокатите с 500 % и до рязко падане на нивото на знанията им и на професионална подготовка. Отчитайки тази реалност, Висшият адвокатски съвет (ВАС) и членовете на работната група към ВАС, изготвила проекта за нов Закон за адвокатурата , предлагат на нашия законодател въвеждането на изпит за прием в адвокатурата и задължение за адвокатите да поддържат и повишават квалификацията си, като посещават правни семинари и конференции и се запознават с новите насоки в теорията и практиката . Проектът предвижда още и създаването на център за обучение на адвокати.
Квалификационната дейност не е непозната за българския адвокат. Различни форми на обучение са съществували и съществуват и понастоящем в България, но те имат спорадичен характер и не са достъпни за голям брой адвокати. С оглед на това една по-широка дискусия сред адвокатурата за най-удачните форми на квалификационната дейност е много навременна и полезна. Би било интересно да се изследва как този въпрос е решен в САЩ и в страните от Западна Европа.

Историята на въвеждането на продължаващото обучение за адвокати в САЩ се свързва с името на Харолд Селигсон, който още в началото на 30-те години на миналия век, силно загрижен от обстоятелството, че в професията навлизат много млади хора без необходимите практически знания и опит, решава да създаде за тях специална квалификационна програма с практическа насоченост. Курсовете на г-н Селигсон стават толкова популярни, че с помощта на други адвокати той създава в Ню Йорк през 1933 г. първия институт за практическо обучение на адвокатите. Броят на програмите и участниците значително нараства след Втората световна война, като курсовете целят да се опреснят знанията на юристите, откъснали се от практиката по време на войната. През 60-те години ААЮ съвместно с Американския институт по право разработва свои квалификационни програми и започва да координира на национално ниво квалификационната дейност. През 70-те и 80-те години традиционните семинари се допълват от записи на видео и аудиокасети, а през 90-те години за повишаване на квалификацията на американските адвокати започват да се използват и най-съвременните средства за комуникация.


Паралелно с разрастващото се предлагане на семинарни обучения в отделните щати адвокатурата усилено дискутира плюсовете и минусите от въвеждането на задължителен брой часове квалификация всяка година, който трябва да се покрие от всеки практикуващ адвокат, независимо от стажа или опита му. За първи път задължителната квалификация се въвежда в 4-5 щата през 70-те години на миналия век, а понастоящем тя е приета в 40 щата. Броят часове варира от 12 до 15 часа годишно, като в повечето щати един–два часа задължително са посветени на проблемите на професионалната етика. Знанията, придобити по време на квалификационните програми, не се проверяват с изпит. В заключение, САЩ са държавата с най-дълги традиции в предлагането на квалификационни програми за адвокати, чиито опит би било полезно да се ползва.

В Европа, след приемането на европейските директиви , които премахнаха бариерите пред мобилността на юристите в Европейския съюз, се заговори не за германски или за френски адвокат, а за “европейски юрист” и въпросът за повишаване на квалификацията на юристите и уеднаквяване на знанията им, особено в областта на Европейското право, стана изключително актуален. Изграждането и развитието на Общия пазар постави нови предизвикателства пред юристите от държавите-членки на ЕС, които трябваше да отговорят на очакванията на хората, че интересите им ще бъдат еднакво добре защитени във всяка една държава-членка на ЕС.


За разлика от САЩ в европейските държави не е така разпространено задължителното обучение за адвокати, то е въведено като изискване само в някои страни, сред които са Великобритания и Нидерландия (12 часа годишно), Финландия (3 дни годишно) и за някои специализирани адвокати в Германия (по 10 часа годишно). Съветът на адвокатските колегии на Европейския съюз (ССВЕ) - организация, която представлява интересите на адвокатите от Съюза и в която ВАС има статут на наблюдател, излезе с предложения да се постави на дискусия въвеждането на задължително 20-часово обучение всяка година, като от тях 10 часа са посветени на обучение по европейско и сравнително право . В Резолюцията на ССВЕ относно обучението на адвокатите от ЕС от 2000 г. се казва още, че обучението трябва задължително да включва изучаване на Кодекса за професионално поведение на адвокатите от ЕС, приет от ССВЕ.
В търсене на най-удачен модел за продължаващо обучение на българските адвокати през последната година ВАС работи съвместно с Американската асоциация на юристите, Правна инициатива за Централна Европа и Евразия (ABA/CEELI) по проект за квалификация на адвокатите, финансиран от Американската агенция за международно развитие (USAID). Подготвена и представена бе пилотна програма за адвокати по вътрешни и международни аспекти на търговското право и практика, която предизвика много голям интерес. Двудневният курс е с подчертана практическа насоченост, воден от адвокати със значителен опит в тази правна материя, и представлява само една от възможните форми за обучение. През следващата година ще бъдат изпитани и други методи, като например ежемесечни дискусии по даден правен проблем или във връзка с предстоящи или осъществени промени в законодателството; обогатяване на правните библиотеки на адвокатските колегии с материали от провежданите в страната семинари; публикуване на семинарните материали на страниците на сп. “Адвокатски преглед”, с цел да се направят достъпни за всички адвокати в страната; използването на съвременните технологии за по-добра ефективност и по-ниска стойност на програмите за обучение.
Без съмнение реализирането на тези идеи зависи до голяма степен от това, доколко всеки един адвокат има интерес да участва в процеса, било като водещ на дискусиите или обучаващ се, и по такъв начин да подкрепи и допринесе за създаването в България на система за продължаващо обучение на адвокати.

За делбата на неурегулирани поземлени имоти - Асен Запрянов, адвокат от Пловдив


1. Делбата на неурегулирани поземлени имоти, намиращи се извън строителните граници на селищата и селищните образования и непопадащи в категорията "селищни имоти", се отнася до земеделските земи. При тях въпросът за най-малките допустими дялове (3 дк за нивите, 2 дк за ливадите и 1 дк за лозя и граници), уреден в чл. 72 ЗН, е намерил своето разрешение още от 1896 г./ (чл. 286, ал. 2 – нова на ЗН-отм.). За разлика от тях въпросът с т.н. “селищни имоти” и неурегулираните поземлени имоти, включени в строителните граници, едва напоследък получи своето разрешение в практиката и в нормативната уредба.
2. По аргумент от допустимостта на сделки с реално определени части от имоти (неурегулирани – без отвеждане на парцели за тях) и възможността да се придобиват по давност реално определени части от такива имоти, във практиката се приемаше, че процедурата за обособяване на самостоятелни дялове от поземлени имоти (при спазване на задължителни минимуми за площ и лице) се отнася само за дворищноро-регулационните парцели . От само себе си се разбира, че получените при делба на неурегулирани в парцели недвижими имоти образуваните дялове следва да имат такива площи, които да отговарят на стопанско значение при последвалото им ползване, както и лице за достъп до обществен път. Иначе не би могло да бъде, тъй като без такива площи и лица не би била налице изобщо делба.
3. С изменението и допълнението на ППЗТСУ – ДВ, бр. 48 от 21.VІ.198 г. бе приет текстът на чл. 54-а, според който “При делба на недвижими имоти, намиращи се в строителните граници на населените места, реално обособените части не могат да бъдат с площ по-малка от определената по чл. 54”, се уреди нормативно делбата на неурегулирани недвижими имоти (не парцели, отредени за определен имот, за които е реч в чл. 54). В съдебната практика бе прието, че макар и текстът да не съдържа изискване – норматив за лице на реално обособения дял, той трябва да се тълкува в смисъл, че дяловете се съобразяват с размерите на парцел както за повърхност, така и за лице. Иначе не би могло да се счита, че е налице извършена делба, тъй като обособяването на самостоятелен дял от недвижим имот, макар и неурегулиран, не допуска сервитут за преминаване, а изисква да са налице изисквания за повърхност и лице.
Тук би могло да се възразя относно размерете на площите и лицата, когато се касае до селища от ІV – VІІІ функционален тип, с оглед разпоредбата на чл. 53, ал. З ППЗТСУ.Според нея регулационните линии – аналогично линиите на УПИ – се прокарват по имотните граници, без да се спазват задължително нормативите за лице и повърхност по чл. 54, ал.1–3 ПП3ТСУ.
4. Предвид изложеното по-горе погрешна е практиката на някои първостепенни съдилища да не допускат делба на недвижими имоти в строителните граници на селища и селищни образувания под предлог, че за имота нямало отреждане за парцел, съответно за УПИ.
В практиката на ВКС е изяснено, че независимо от обстоятелството, че за дворното място не е отведен парцел, а то има само планоснимачен номер, застрояването в местото се допуска според застроителния план при спазване нормативите на строителните правила и норми (отстояния, височина, вид и начин на застрояване) .
Делба в случая би била допустима при режим на безпарцелно застрояване (срв. Чл. 110, ал. 1 т. 2 ЗУТ - за изработване на подробни устройствени планове само за улици).
Ще отбележим в заключение, че с разпоредбата на чл. 200, ал. 1 ЗУТ се въведе изискването реалните части от имоти, предмет на гражданския оборот, да отговарят на нормативите за площ и лице, предвидени в чл. 19 ЗУТ, съответно чл. 54 ППЗТСУ. А това означава възпроизвеждане на разпоредбата на чл. 54а ППЗТСУ, включваща кумулативно изискванията за площ и лице.

Интерпретация на кръвонасяданията в съдебната медицина и медико-биологичната им квалификация - Добринка Радойнова, Гл. асистент в Катедрата по съдебна медицина, Медицински университет, Варна


Кръвонасяданията (sugillatio, suffusio – лат.) са най-разпространеният вид увреждания от твърди тъпи предмети и са основен и най-често срещан витален (прижизнен) белег в съдебномедицинската експертна практика. Кръвонасядания се получават при нарушаване целостта на кръвоносни съдове, в които има кръв и известно налягане в тях, за да се преодолее устойчивостта на околната тъкан. Необходимо е и време за кръвоизлив извън съда и пропиване на кръвта в тъканите (5, 6). Кръвонасядания се получават и при останалите механични увреждания - остри, огнестрелни и пр. Наличието им винаги е доказателство за механично въздействие приживе или малко след настъпването на смъртта. Освен силата на удара, получаването на кръвонасяданията зависи и от някои благоприятстващи условия – твърда подложка под меките тъкани; богатство, големина и вид на разкъсаните съдове; степен на хлабавина и късливост на тъканта, където става изливането на кръв, и мн. др.
Интерпретацията на тези лесни на вид увреждания по отношение механизма на получаване, давността, здравното и съдебномедицинското значение може да бъде доста трудна. Повърхностното им изследване и неправилното определяне на телесното увреждане рискува допускането на експертни грешки, от една страна, а от друга, се отразява на отговорността на дееца и подсъдността на деянието.
Цел на настоящата работа е да се заостри вниманието на лекарите експерти и на юристите по тези проблеми; да се разгледат критерии за оценката на кръвонасяданията като вид лека телесна повреда с цел избягване на грешки и отклонения; да се разгледа Постановление № 3 от 27.9.1979г. на пленума на ВС на Р България (т. 15) за медико-биологичната квалификация на кръвонасяданията (…насиняване на части от тялото… следва да се приемат за лека телесна повреда с разстройство на здравето - курсивът наш).
Известно е, че съществува разлика между понятието телесна повреда в медицински и в правен смисъл. От медицинска гледна точка понятието телесна повреда съдържа вида и характера на увреждането на организма в анатомично, функционално и естетично отношение, т.е. медико-биологичната му характеристика. Това е основанието ни да твърдим, че съдебномедицинският експерт може най-точно и квалифицирано да определя кога при леката телесна повреда кръвонасяданията обуславят “разстройство на здравето” и кога такова разстройство липсва и следва да се приема квалификацията “болка и страдание” (чл. 130, ал. І и ІІ от НК).
Телесната повреда като юридическо понятие освен медико-биологичния критерий включва и други обективни и субективни критерии, а именно общественоопасния характер на акта, обществената значимост на деянието и вината на дееца. Докато при тежките и средни телесни повреди медицинските критерии са по-ясно очертани, при леката телесна повреда понякога възникват неясноти и спорове. Причините за това са: подценяване или надценяване на необходимите признаци, сложността и индивидуалността на биологичната материя, която трудно се поддава на рамкиране, неясноти относно компетенциите на вещите лица и съда. В резултат се достига до неправилна правна квалификация на леката телесна повреда, което има негативни юридико-социални последици.
Изследването и преценката на кръвонасяданията при труп и при жив човек са различни.
При аутопсия е по-лесно, тъй като всяко насиняване може да се изследва с множество разрези и в различни слоеве, повърхностно и в дълбочина; събралата се кръв от кухина или от хематом може да се измери или изтегли и пр.
При живи лица този проблем е по-сложен и нерядко неглижиран, особено от по-млади експерти. Опитът и познанията на експерта имат съществено значение. Възможностите за точното и пълно изследване на насиняванията приживе са значително по-ограничени. Определят се външните им размери – дължина и ширина, а дълбочината им не може да бъде установена. Измерването на хематом при инцизия или евакуирането на някаква кухина дава по-точни данни. За да бъде правилно разрешен въпросът за наличието на дълбоки сугилации и хематоми при упражнено насилие и без външни промени непосредствено след травмата, са необходими неколкократни повторни освидетелствания. Без тях не би трябвало догматично да се приема, че кръвонасядането е достигнало повърхността на тялото.
Кръвонасяданията биват повърхностни (в подкожната тъкан) и дълбоки (обхващат и подлежащи тъкани, мускули и др.). Последните могат да се появят на кожата, т.е. да станат видими, часове, дни и дори седмици след образуването им, да променят мястото си далеч от първоначалната локализация и т.н. Късните кръвонасядания могат да се появят 2-3 дни след удара, да са отдалечени от него и да нарастват бавно (2). Това показва, че кръвотечението е станало в дълбочина и е необходимо време, докато кръвните пигменти достигнат кожата. Въпросът, колко кръв е изтекла при едно насиняване или друго механично увреждане навън и колко навътре, е практически трудно разрешим. (Понякога в практиката този въпрос се решава емпирично чрез измерване и изтегляне на напоена с кръв дреха или друг предмет.) Обемът на един кръвоизлив може да бъде определен чрез обективното му измерване (изтегляне), без да може да се уточни количеството на имбибираната в съседните тъкани кръв. W. Schwerd (7) определя количеството на кръвоизливите при фрактури на различните кости при човека.
Насиняванията най-често не се отразяват върху здравето на индивида, освен разпространените подкожни хематоми (инфектиране, образуване на тромби с последваща тромбоемболия, при размачкване на подкожните мастни депа – мастна емболия). Обширните и многобройни насинявания по тялото могат да бъдат опасни за живота, да настъпи и смърт от шок и остра кръвозагуба (5). Например има две насинявания на бедрото: едното - по-голямо, с диам. 6-8 см, и другото - по-малко, с диам. 4-5 см. Първото е повърхностно и обхваща мастната тъкан под кожата, докато другото се разпростира в дълбочина и ангажира и дълбоката подлежаща мускулатура (причинено от силен удар с ограничената заоблена горна част на бастун). Ако изследването се прави на труп, въпросите за средството (предмета), силата на удара, давността, механизма на причиняване (морфология, изразеност и пр.) на кръвонасяданията, както и увреждащото им въздействие върху здравето на човека, т.е. квалификацията, могат по-лесно и правилно да бъдат решени. Първото кръвонасядане ще премине за няколко дни, без да се отразява върху здравословното състояние на индивида. Второто кръвонасядане поради отока и ангажирането на дълбоки мускули освен болка може да причини известно затрудняване в движенията на крайника (леко накуцване, болезнено свиване на коляното и др.) за няколко дни и по този начин да обуслови функционално разстройство в движенията му. Квалификацията в двата случая трябва да бъде различна.
Проблемът дали правилно и на каква база оценяваме кръвонасяданията при живи лица е доста труден и субективен зад привидната му лекота. По същия начин стои и въпросът за давността на насиняванията. Промяната в цвета им невинаги следва обичайната си последователност – жълтеникавото оцветяване може да се появи след червеникавия цвят или червеникавият цвят да остане дни наред и постепенно да изчезне (видими лигавици, конюнктиви и др.).
Установяването на медицинските разграничителни квалифициращи признаци (белези, показатели) между различните видове телесни повреди е една от задачите на съдебномедицинската експертиза. В решение на ВС на Р България се уточнява: Медико-биологичните признаци не могат да бъдат обект на . Товатълкуване от съда, понеже те са от компетенцията на медицинския експерт означава, че лекарят експерт е този, който трябва да установи медицинската същност на увреждането и да посочи медицинския признак за квалификацията на телесната повреда.
Ст. Раданов (3) (стр. 177-179) разяснява подробно кога лекарят експерт следва да приема медико-биологичната квалификация “временно разстройство на здравето, неопасно за живота”, дава и примери за това, без да разглежда отделно кръвонасяданията. Все пак се уточнява, че “насинявания с травматично отичане на клепачите, водещо до притваряне на очната цепка, масивно кръвонасядане с отичане на устните…” се приема по чл. 130, ал. І от НК.
Необходимо е изрично да се подчертае, че за да се приеме като “разстройство на здравето” по цитирания член от НК, телесната повреда трябва да покрива единия от двата критерия: анатомичен или функционален (разстройство на някаква физиологична функция - дъвкателна, зрителна, двигателна - затрудняване на фините хватателни движения и пр.). Разстройството на здравето трябва да бъде кратковременно или за непродължително време. При малки и повърхностни кръвонасядания, при които липсва травматичен оток, когато са ангажирани ограничени участъци от човешкото тяло, без да е налице анатомичен или функционален критерий, експертът следва да приема квалификацията “болка и страдание”.
Като най-общо правило за практиката може да се приеме, че повърхностните кръвонасядания са резултат от прилагането на неголяма сила и обичайно се резорбират за около 6-10 дни. Такива суфузии не се отразят върху общия здравен статус и работоспособността на човека. Тук не разглеждаме негативното психическо въздействие, обидата, срама и пр., които обичайно съпътстват физическото насилие. Естествено, трябва да се вземат предвид и останалите конкретни фактори – възраст, общо здравословно състояние на индивида, наличие на заболявания и пр. Дълбоките, масивни или многобройни кръвонасядания и хематоми се резорбират за около 14-20 и повече дни и често причиняват анатомично, функционално разстройство или по-тежки повреди.
За да бъдат преценени кръвонасяданията по чл. 130, ал. 1 от НК, те трябва да причиняват кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се в ”леко увреждане на анатомичната цялост на организма или тъканите, както и до леки изменения във физиологичните функции, извън болката и страданието“ (4). Например при голям хематом или деколман на бедро или подбедрица може да се затрудни клякането и навеждането, включително и ходенето за дни или няколко седмици (но не повече от месец); при кръвонасядане с оток на устните може да се затрудни храненето, дори и говорът.
При кръвонасяданията при живи лица медицинската диагноза може да е по-сложна и трудна за разлика от други механични увреждания, обуславящи “разстройство на здравето” или “болка и страдание”. Определящи са естеството и спецификата на насиняванията. В случаите, когато липсват обективни следи, преценката на експерта е само хипотетична. В такива случаи съдът или органите на досъдебното производство обикновено не назначават експерт, а наличието на “болка и страдание” се предполага като резултат на извършеното посегателство.
В практиката си понякога първоинстанционните съдилища игнорират съдебномедицинската експертиза и променят квалификацията на леката телесна повреда - вместо по ал. ІІ приемат състав по ал. І на чл. 130 от НК. Такива са случаите по дела на Варненския военен съд (НОХД №103/2003 и НОХД №53/2002), където съдебномедицинската квалификация е била “болка и страдание” (чл. 130, ал. ІІ от НК), а съдът е приел уврежданията като “временно разстройство на здравето, неопасно за живота” (чл. 130, ал. І от НК). И при двата казуса уврежданията са отделни, повърхностни и ограничени по размери кръвонасядания, без ангажиране на анатомичен или функционален критерий. В цитираните дела съдът е подменил медико-биологични показатели, дадени от вещото лице, позовавайки се на Постановление №3/27.9.1979г. на пленума на ВС на Р България (т. 15 и т. 16). По НОХД №53/2002 висшестоящият съд е коригирал квалификацията.
Възможно е при наличие на обективна находка (видими кръвонасядания) експертът да отхвърли настъпването на “разстройство на здравето”. Тогава остава “болката и страданието”. Дали има разстройство на здравето, или не – преценката е единствено в компетентността на експерта, тъй като това е определяне на медико-биологични признаци.
Последният абзац на т. 16 от Постановление №3 разглежда случаите, когато може и да няма видими следи от увреждането (напр. след шамар). Уместно е дори и тогава съдебният лекар да даде мнение, насока или професионално тълкуване на казуса, което ще помогне на съда правилно да вземе окончателното си становище. А методологията на медика трябва да бъде: комплексна и компетентна преценка на находката, от една страна и от друга – съобразяване с всички останали данни при всеки конкретен случай, както и динамично проследяване на промените и на цялостното състояние на пострадалия. Ако е необходимо, могат да се използват и съвременни диагностични методи – КТ, ядрено-магнитен резонанс, лабораторни изследвания (напр. при контузия на бъбреци) и др.
Разликата между медицинския и юридическия критерий при телесните повреди трябва да се познава и спазва от юристи и от експерти. Медицинската преценка на кръвонасяданията като вид лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 от НК е в компетентността единствено на лекаря експерт. Той въз основа на специалните си знания е в състояние да даде от сумарните признаци правилната квалификация при всеки конкретен случай. Неговата преценка може да бъде приета от правоприлагащия орган, но последният не би трябвало да интерпретира кръвонасяданията. Разбира се, експертното заключение няма обвързваща съда доказателствена сила (чл. 127 от НПК). Съдът може да го възприеме или не, но никога да го изменя.
За избягването на неясноти и противоречия в съдебната практика препоръчваме уточняване и прецизиране на терминологията при употребата на медицински понятия в правната доктрина и в нормативните документи.

Благодарности: Сърдечна благодарност на моите приятелки съдия Златилова за юридическото тълкуване, на Тошка Маркова – за корекциите.


Библиография
1. АПИС-ПРАВО, 1996-2001.
2. Обща и оперативна хирургия. Под редакцията на проф. Р. Гайдарски. “Медицина и физкултура”, С., 1994.
3. Раданов, Ст. Телесните повреди по Наказателния кодекс на Р България, “Сиела”, С. 1999.
4. Съдебна практика на Върховния съд на НР България. Наказателна колегия, 1979, “Наука и изкуство”, С., 1980.
5. Съдебна медицина и медицинска деонтология. Под редакцията на проф. Ст. Раданов, “Медицина и физкултура”, С., 1997.
6. Хирургични болести. Под редакцията на проф. Ст. Баев. Медицинско изд. “Арсо”, С., 1998.
7. Rechtsmedizin. Lerbuch für mediziner und juristen. Herausgegeben von W. Schwerd, Köln, 1992.

Не-то на Димитър Пешев. Спасяването на 47 000 български евреи - Хайнц Брам, историк и политолог от Бергиш-Гладбах, Германия


Просторната стая със стари мебели в северозападното крило на българския парламент е видяла добри, лоши и бурни дни. През януари 1997 г. стъклата на прозорците й бяха счупени от развълнуваното човешко множество, обградило Народното събрание. Днес стаята е кабинет на Асен Агов, заместник-председател на НС и един от най-изявените политици на СДС (Съюз на демократичните сили).От известно време на стената в кабинета му виси цветна рисунка или по-скоро нещо като дружески шарж на Димитър Пешев, който също е работил в тази стая. Предоставена му е за кабинет след избора му за заместник-председател на парламента през 1938 г. В този кабинет са водени решаващи разговори и преговори, довели до спасяването на 47 000 български евреи.
Кариерата на един политик без партийна книжка

Роден през 1894 г. в Кюстендил (Югозападна България) Пешев още като дете е израснал в една среда на безпроблемно съжителство с еврейските семейства в съседство. Християни и евреи се отнасяли с почит към празниците на съседите си от другата религиозна общност. Нерядко родителите на Пешев са били канени на вечеря от някое еврейско семейство на пасха. В България никога не е имало сегрегация на евреи. От времето, в което прогонените от Испания сефаради се установили в България, тук не е имало антисемитски ексцесии както в Германия, Русия или Полша.


Прави впечатление, че родителите на Пешев са изпратили сина си Димитър през 1910 г. да се учи в турския Селаник (на гръцки Тесалоники) – град, който в техните очи е трябвало да е разположен във враждебна чужбина. По това време българите издигаха претенции за Македония и Тракия, както и за Солун – българското име на Селаник, в който тогава е имало българска и гръцка гимназия. Селаник бе важен търговски и културен център на Балканите. Родно място на Кемал Ататюрк и поета Назим Хикмет, които очевидно са били повлияни от типичната за този град отвореност към света. Странно е все пак, че родителите на Пешев не са изпратили сина си да учи в София, много по-близо до Кюстендил.
Можем да предположим, че техни приятели, кюстендилски евреи са ги посъветвали да предпочетат гимназията в Селаник, който през онези години се намираше в турско владение. Половината от общо 120 000 хиляди жители на Селаник са били евреи. Градът бе най-значимият център на сефарадското еврейство. В Селаник дори мюсюлманите често са били от еврейски произход. Те в 17 век след провала на почитания като Месия Шабаи Цви са преминали към исляма.
Пешев, завършил висшето си образование в София, е работил първо като съдия, а по-късно като адвокат. В политиката е попаднал случайно, когато вече е прехвърлил четиридесетте. Бил е крайно недоволен от партиите, постоянните кавги и раздори между водещи политици и честата смяна на министър-председателите. Точно понеже не е членувал в никоя партия, през 1935 г. бе назначен за министър на правосъдието. От 1938 до 1944 г. Димитър Пешев бе независим депутат от “мнозинството”, което бе монархически настроено и подкрепя правителството.
България винаги е представлявала труден терен за партиите. Селското общество не е представлявало солидна основа за парламентарната система на управление. в него трудно могат да се обединят частните интереси, защитавани от партии и групировки. Недоволството от неспособните политици и терора на ВМРО (Вътрешна македонска революционна организация) достигна в началото на 30-те години своята кулминация. През 1934 г. Дамян Велчев е дръзнал да организира държавен преврат, свали правителството, забрани партиите, разпусна парламента и дори вече даде да се разбере, че ако се наложи, ще свали цар Борис ІІІ от трона. Пучът все пак бе потушен, тъй като организаторите му все още не бяха овладяли политическо умение толкова добре, колкото са мислили те и техните привърженици.
Превратът от 1934 г. бе предупреждение за царя, който осъзна, че сериозна опасност заплашва него и монархията. Борис ІІІ изчака сгоден момент, за да поеме нещата отново в ръцете си. Ясно му бе, че не може да отхвърли всичко предприето от превратаджиите, опита се обаче да върне страната отново в стария колозов. Все пак и той бе уморен от партийните караници и боричкания и не желаеше да работи занапред със старите политици. На изборите през 1938 г., първите след 1934 г., за участие бяха допуснати само кандидати без партийни листи. Над 60 от общо 160 места в парламента са спечелили кандидатите от опозиционния конституционен блок на народа, сред които има дори няколко бивши членове на комунистическата партия. В парламента след изборите през 1940 г. попадат 19 депутати на опозицията, сред тях и комунисти.
Той критикува и не приема някои от министрите. Това, което често чуваме да наричат “диктатура на царя”, бе по-скоро авторитарен режим, който се отличаваше ясно и от фашистката, и от съветската система. Борис ІІІ не само царуваше, но пое до известна степен отговорността за управлението, макар и не пропуска при трънливи въпроси да прехвърли на министър-председателя. Българският монарх не е ценял Хитлер и националсоциализма. Обратно Хитлер в първите години е проявявал известна слабост към него. Без да го е искала, България е била икономически здраво обвързана с Германия, а най-всичко тя е разположена в обсега на германските дивизии.
Въпреки всички направени на германските управници отстъпки, колкото и да е чудно, България съумя през цялото време да запази особено положение в зоната на господство на Хитлер. В нея бе запазена, макар и в определени рамки, такава степен на свобода на мнение, каквато не е съществувала дори в Италия. Тя не участва активно във войната. Тя наистина обяви война на САЩ и Великобритания, но не и на Съветския съюз. Тя не изпрати войски на Източния фронт за разлика от Италия, Словакия, Унгария, Румъния и Финландия.
С опита от двете Балкански войни (1912 и 1913 г.) както и от Първата световна война, царят като че ли е искал да избегне на всяка цена ново кръвопролитие. Той сякаш е бил обсебен от тази цел и я е преследвал неотклонно. Монархът и неговото правителство се решиха на сътрудничество с Германия, но от друга страна искаха колкото си може по-малко да изгубят от независимостта си, въпреки това те са били по-силно въвлечени в течението на Третия райх, отколкото това е допадало на някои политици. Външният министър Иван Попов, който против волята си е следвал прогерманския курс, разказал на американски пратеник ориенталски анекдот, за да му изясни положението на страната си. Осъден на смърт помолил султана да отложи екзекуцията му с една година, през която щял да покаже, че може да научи камила да говори. След като му бе уважена молбата, той обяснил на учудени приятели, че във времето на отсрочката може да се случи да умре било султанът, било камилата или сам той. Попов в 1945 г. намери за себе си четвърто разрешение: той се самоуби.
В началото изглеждаше, че лъкатушенето на правителството в София се увенчава с успех. През 1940 г.на България бе отстъпена откъснатата от нея Южна Добруджа, което естествено повиши престижа на Германия в страната. За разлика от министър-председателя Богдан Филов Борис не желаеше присъединяването към Тристранния пакт, но все пак отстъпи в последния момент, когато германските дивизии под командването на фелдмаршал Лист потеглиха от Румъния, за да окупират Гърция. Само една слаба опозиция отправи критики срещу членството в тристранния пакт. Голямото мнозинство го подкрепи.
Българите тайно се надяваха да могат да разширят значително територията си за сметка на Сърбия и Гърция. Тогава, когато действително Тракия и Македония им бяха предадени за временно управление, радостта им не позна граници.
Областите, за които те се бориха безуспешно години наред, сега изведнъж им паднаха без борба в скута. За мнозина отпаднаха и последните съмнения в правилността на българската политика. Борис ІІІ, а също и външният министър Попов, които никак не са вярвали в крайната победа на Хитлер, изживяха тежки конфликти със съвестта си, които териториалните придобивки са успели само временно да заглушат.
Пешев не е бил политически вещ във външната политика. Той не е познавал истинския характер на националсоциализма, така и на и съветския комунизъм. Ръководил се е повече от чувства отколкото от трезвия анализ на съотношението на силите. Без друго не е симпатизирал на националсоциализма, той се поддал на увлечението след връщането на Южна Добруджа и временното присъединяване на “освободените” земи, т. е. Македония и Тракия, да величае Хитлер като “най-големия политик на нашето време”. Като повечето българи, които се оплакваха от откъсването на български територии с договорите в Букурещ (1913 г.) и Ньой (1919 г.), Пешев е виждал в германците другари по съдба, тъй като с Версайския договор ги е сполетяла подобна участ. Изглежда по това време българите изключваха мисълта, че германската дипломация бе потвърдила на Югославия тогава, когато тя още се движеше в орбитата на Германия, владението на Македония.

Март 1943 г.: време за доказване и действие



Съюзът с Третия райх изискваше от българите своята цена Вече в януари 1941 г. “Законът за защита на нацията” бе ограничил правата на евреите. На евреите бе забранена всяка политическа дейност, още не биваше да заемат публични длъжности, те бяха задължавани да носят жълти звезди на дрехите си. Някои политици, като външният министър Попов и бившият министър-председател Н. Мушанов, са критикували открито закона в парламента. Пешев все пак не казва нито дума по този повод. Очевидно е вярвал, че никой няма да се отнесе сериозно към този закон. В началото законът наистина е без голямо въздействие. За много българи в този момент е изглеждало важно да не загубят благоволението на Германия.
Третият райх има естествено своите активни съучастници в България, които в никакъв случай не са се задоволявали само да прогласява антисемитизъм на думи. За евреите е станало критично, когато са били задължени да плащат 20 респ. 25 % данък, ако са притежавали някаква собственост. През юни 1942 г. Народното събрание е възложило всички правомощия по еврейския въпрос на правителството. “Комисариатът по въпросите на евреите”, ръководен от енергичният антисемит Александър Белев, вече е могъл в пълна тайна да подготви депортирането на евреите. Само правителството и царят са можели да бъдат осведомени за намеренията на комисариата. В началото на 1943 г. плановете за депортиране първоначално на 20 000 тракийски, македонски и български евреи вече са били готови, без нещо да е узнато в парламента или в обществеността.
За Пешев на 7 март 1943 г. като гръм от ясно небе идва вестта, че предстои в непосредствено евреите от неговия избирателен район Кюстендил да бъдат депортирани. Той е поразен. След известно колебание и много разговори, в които си осигурява подкрепата на избирателите си, Пешев заедно с други депутати иска от вътрешния министър П. Габровски да отмени депортирането на евреите. Сведенията за съдбата на евреите до този момент са отчасти неверни, отчасти “разкрасени”. Първоначално е било отричано депортирането, по-късно става дума само .за преселване. Пешев да не е знаел нищо за конференцията на Ванзее и намеренията за “крайно” респективно окончателното ”решение”, той е предполагал и, че евреите, веднъж извън страната, са подхвърлени на неизвестна съдба. Едва след като вътрешният министър се вижда изправен пред необорими факти и Пешев е заплашвал със скандал в парламента, той се е видял принуден да спре подготвяното депортиране, но не го е окончателно отменил. Българските евреи, вече събрани по гарите, са могли да се завърнат по домовете си. Дванадесет хиляди тракийски и македонски евреи обаче потеглят “за Полша”. Формално те са били под германската военна администрация.
Пешев знаеше, че българските евреи все още не са в безопасност. За да не остави никаква възможност на българското правителство да предаде българските евреи в удобен момент на германците, на 17 март 1943 г. той пише писмо на министър-председателя Богдан Филов, в което окачествява с умерен тон депортирането на евреите, ако продължава да бъде възнамерявано: като срамно и позорно петно за България. С това писмо Пешев не искаше по никакъв начин да скъса отношенията си с правителството. Напротив, той както и преди е бил заинтересован от конструктивно сътрудничество.
43 от 160-те членове на парламента подписват писмото, което впрочем не е написано на бланка. За да не навреди на делото, Пешев тне е включил в подписката някои депутати от опозиционното малцинство, тъй като това би могло да му се припише като нелоялност от негова страна. За министър-председателя Филов това писмо става основание за яд от първа степен, той знаеше, че от този момент нататък евреите не могат да бъдат депортирани пред очите на цялата общественост. Царят трябва също да е бил раздразнен, тъй като сянката на неискреността падна и върху него.
След сурово, инквизиторско разпитване 13 депутати са оттеглили от подписа си от писмото от 17 март. Пешев е критикуван остро, но се е защитил упорито и достойно, с това, че не желае да бъде виновник за правонарушения. В крайна сметка той бе отстранен от поста на под-председател на НС.
Благодарение на действията на Пешев поне на някои от отговорните български политици е било напомнено за задълженията им спрямо всички граждани. Наистина, направи се още един опит евреите да бъдат събрани в провинцията и транспортирани оттам, но отпорът срещу предаването е бил посрещнат с продължителен отпор. В крайна сметка Борис ІІІ не е подписал никакво разпореждане. Нито един от 47 000 евреи не е бил депортиран от стара България.
През последните години Борис е критикуван, че твърде дълго е ........................................... защитил тракийските и македонските евреи. Но все пак, на няколко пъти той е защитил политиката си пред големците на Третия райх, включително и пред Хитлер, за което е била нужна не по-малка смелост.
Гражданската доблест на Пешев бе единствена в империята на Хитлер. Тя бе възможна, защото България не е била фашистка и хората, които са застъпвали мнение, различно от това на правителството, не са се страхували за живота си. Доблестните хора са се възползвали последователно от остатъците свобода. Спасението на евреите е успяло, защото пропагандираният от националсоциализма антисемитизъм не е намирал широк отклик в България. 43-мата депутати не са били единствените, които са спрели влаковете за Аушвиц. Тогава много интелектуалци и обикновени граждани са се противопоставили на депортирането. Софийският митрополит Стефан е осъждал в проповедите си антисемитизма, застъпвал се е за тракийските и македонските евреи и сам е укривал Главния равин Ашер Хананел. Пловдивският митрополит Кирил е заплашвал да легне на релсите, ако бъдат превозвани евреи. Под писмото на 43-мата депутати стои и подписът на А. Цанков, който за мнозина е бил фашист и който в края на войната е съставил прогерманско правителство във Виена. Ако Цанков е бил фашист, то той едновременно с това е бил и нонконформист.
И до днес се спори дали България не е трябвало от самото начало да се противопостави на нацистка Германия. Това е щяло да бъде смело, но положително щеше е щяло да коства живота на хиляди българи и вероятно на всички евреи.

Пенсионер без пенсия



На скоро на нравственото величие, проявено от много българи през 1943 г., последва ужасяващ конформизъм. Малко преди Червената армия да влезе в България, Съветският съюз е обявявил война на страната. Мнозина, които преди са акламирали цар Борис ІІІ, сега преминаваха с развети знамена към победителите. Новите управници от самото начало не са оставили никакво съмнение за това, че времената, в които повече или по-малко е могло свободно да се изразява мнение, окончателно принадлежат но миналото.
Политиците, които преди навлизането на съветските войски са стояли на страната на последните правителства, са били арестувани, изправени пред набързо свикания “народен съд” и осъдени по закона на по-силния. Трима бивши министър-председатели и министрите от техните кабинети, както и 67 депутати веднага след обявяването на присъдите, без да са могли да се сбогуват с близките си, в мрак и мъгла са били разстреляни. От 43-мата депутати, подписали писмото на Пешев, 20 са осъдени на смърт, а други на многогодишен затвор.
Пешев е получил 15 години, но след 13 месеца бе освободен от затвора. Решаващо за присъдата е било единствено и само отношението на подсъдимите към комунизма. Пешев се е изказвал до 1944 г. критично за комунизма Ако се е отървал сравнително леко, то това се дължи само на факта, че през 1936 г. като министър на правосъдието е спасил от смърт Дамян Велчев, който междувременно играеше важна роля в Отечествения фронт. Въпросът за спасението на евреите също е бил разглеждан в съда, но вероятно не е въздействал за смекчаване на наказанието му.
След освобождаването му от затвора Пешев не е бил реабилитиран. Той сега е станал никой. Трябва падането от висините на властта в незначителността да е било болезнено за него, още повече че процесът е противоречал на всички представи за право. Отнето е жилището му в София. Не му бе разрешено да упражнява адвокатската си професия и не му бе отпусната пенсия. Едва след 1965 г. еврейски емигранти от Израел започнали да му изпращат месечно по 40, по-късно 50 долара.
Повече от четвърт век Пешев е живял в голяма самота. Повечето от неговите политически съратници са били разстреляни, някои от познатите му са станали комунисти. Той бе вглъбен в себе си, но не се оплаквал от съдбата си и запази неизменната си учтивост спрямо всички хора. Четял “Работническо дело” – комунистическия партиен вестник, за да узнава официалното мнение, но – както разказват племенниците му, е бил на най-голямо разстояние от новите господа. Не е критикувал открито комунистите, но и не е правил никакви отстъпки на новите властници. Сутрин и следобед се е разхождал в Парка на свободата (днес Борисова градина). Полъх на тайнственост е обхващал Димитър Пешев, откакто е бил пак на свобода. На 75 години е започвал да описва в ученически тетрадки политическата си кариера, но в записките му не намираме отговор на въпроси, които се натрапват на читателя. Защо е действал точно така в определени моменти? Той е бил християнин, далеч не лицемер. Всяка година на 1 февруари, деня, в който комунистите разстрелят неговите политически приятели, той е отивал в църквата “Св. Седмочисленици”, за да почете паметта на покойниците. Неговите племеннички и познатите му го описват като човек крайно грижливо облечен. Също така точен и праволинеен е бил и в личния си живот и поведение. Това че може без много показ в решителния момент един човек да покаже граждански кураж, е удивило мнозина, които са писали за него. Онези, които са познавали Пешев, мислят, че той би действал точно така, ако би се отнасяло за друга група от хора в подобно положение на беда.
След 1945 г. българските вестници не се споменава и сричка за ролята на Пешев в най-трудното време. Затова пък спасяването на евреите се приписва на комунистите. Дори е имало опити Тодор Живков, водачът на българските комунисти да бъде предложен за Нобеловата награда за мир заради приписвано си действие. ????????
През 1952 г. Пешев е получил първия удар, а на 20 февруари 1973 г. третия и последен удар. Днес надали щяхме да знаем нещо за този праведник, ако преди пет години италианският журналист Габриеле Нисим не беше започнал да събира всичко, което свидетелства за подвига на Пешев. Книгата му “Човекът, който спря Хитлер” позволи един учудващ човек да не потъне съвсем в забвение. На Запад Пешев, както и преди, обаче е познат на малцина 1.
БЕЛЕЖКИ
1. В един от кулоарите на сградата на Съвета на Европа в Страсбург са наредени бюстове и портрети на Робер Шуман, д-р Конрад Аденауер, Ачили де Гаспери, .... Деспак, ..........., ........... Съвсем учудващо и самотен на насрещната стена е поставен бюст на Димитър Пешев с името му, годините на раждане и смърт и кратка бележка

Изложение на Управителния съвет на Съюза на българските адвокати, адресирано допредседателя на Народното събрание, 30 октомври 1940 г.


Господин Председателю,
Съюзът на българските адвокати научава с учудване за съществуването на проектозакон за защита на нацията. Не разполагаме със самия проект на Министерския съвет, но идеите му са достатъчно ясно изразени в изявленията, направени от г-н министъра на вътрешните работи и здравеопазването и препрeдадени във всекидневниците от 9 октомври т. г.
От изявленията на г-н министъра на вътрешните работи и народното здраве не става ясно кое налага въвеждането на такъв закон в нашата страна. Тъкмо напротив, от тях научаваме, че г-н министърът е убеден в следното: “Българската държава и българският народ са се стремели винаги да запазят целостта на националния си характер и, което е важното, са успели напълно да го сторят. Българската държава е изцяло национална и нацията ни е запазила чистотата си до рядко достигана в Европа степен.” Следователно, ако г-н министърът лично – по решение, несъмнено, на Министерския съвет – заявява, че българската държава е напълно национална и че нашата нация е запазила чистотата си, тогава каква е тази национална необходимост, която оправдава създаването на закон, позволяващ да се ограничат правата на една категория български граждани и да я понижават нравствено? Евреите в България не са заплашвали нито стопанството ни, нито културата ни, нито чистотата на българския народ. Ще бъде напълно погрешно да се твърди, че евреите упражняват особено влияние върху културния, политическия и стопанския ни живот. От друга страна, ще бъде напълно несправедливо да се твърди, че евреите не изпълняват задълженията си поне в еднаква степен с останалите ни съграждани. Ето защо не можем да намерим никаква причина, с оглед на държавните и народните интереси, която да оправдава вземането на толкова ограничителни и унизителни мерки спрямо еврейското малцинство в България. Те не само са неоправдани, но и са в противоречие с демократичния и свободен дух на българите, които, от друга страна, по време на цялото дълго и мъчително османско иго никога не са възприемали евреите като свои врагове или тирани.
Прочее по този повод следва да се спомене, че български национални малцинства се намират в подчинено на чужди сили положение и че народът ни с болка и възмущение установява колко тежка е съдбата им. Тревогите и усилията ни да защитим подчинените малцинства ще загубят много от правните и моралните си основания, ако приемем на наша територия едно национално малцинство да понася ограничения и да бъде жертва на произвола.

Накрая, длъжни сме пред себе си да заявим, че от професионално гледище нищо не налага каквито и да било ограничения по отношение на нашите колеги с еврейски произход. Те винаги са били в своята цялост коректни членове на колегията ни и винаги са изпълнявали професионалните и моралните задължения на адвокати. Сред тях, както в миналото, така и в момента, редовно са избирани членове на управителните тела на нашите организации и институции и избраните са заемали поверения им пост с прилежание и с достойнство. Затова решително се противопоставяме на всеки опит да се ограничат правата на адвокатите евреи. Мерки от този род напълно увреждат възхода на професията ни.

Независимо от всичко, казано по-горе, за нас, българските адвокати, това, което винаги е било най-важно, най-важно е и сега, е правната страна на въпроса. Проектозаконът ще бъде нов удар, нанесен в нарушение на основния ни закон. Българската конституция изрично забранява разделянето на българските граждани в нисше- и висшестящи категории. Всички български граждани са равни пред закона (чл. 57). Всички български граждани имат политически права (да бъдат избиратели и избирани, да заемат граждански и военни постове и пр.) и всички, които живеят в нашето царство, имат граждански права, тоест всички права, споменати в гражданския кодекс (чл. 60). Как тези разпоредби (и много други) на основния ни закон биха могли да се съвместят със споменатите по-горе ограничения, подготвяни срещу еврейското малцинство в България? Явно е, че въвеждането им ще бъде нарушение на Конституцията ни, нарушение, което не трябва да е желано от министрите ни, нито търпяно от народните представители, защото те са положили клетва да спазват и да защитават Конституцията ни.

Излагайки пред вас всичко това, настойчиво ви молим да изоставите този проектозакон, който е излишен, вреден за обществото и противен на правния ни ред и на справедливостта.


Молим, Господин министре, да приемете израза на нашето уважение.
Управителен съвет на Съюза на българските адвокати

Председател: П. Бояджиев


Секретар: Н. Райчев

БЕЛЕЖКИ


1. Не намираме обнародвано това изложение в органа на Съюза на българските адвокати “Адвокатски преглед” от 1940 г. Текстът е превод на документа от френски, който е публикуван като приложение в книгата La fragilité du bien. Le sauvetage des juifs bulgares. Textes reunis et commentes par Tzvetan Todorov. Paris, ed. Albin Michel 1999 (“Крехкостта на доброто. Спасението на българските евреи. Текстове, събрани и коментирани от Цветан Тодоров. Париж, изд-во “Албен-Мишел”, 1999 г.)

В правните списания


Представляват интерес следните статии от последните книжки на юридическите списания:
- Сп.


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница