Използвайте мозъка си

Bookbg.net
39
1
В покрайнините на Дамаск, в заобиколен от огромни палми великолепен палат от полиран мрамор живееше много особен човек, на име Хафид. Вече ликвидирана, огромната му търговска империя някога не е имала граници. Простирала се е през толкова много земи от Партия до Рим и
Британия, че той навсякъде е бил провъзгласяван за най-великия търговец в света.
До оттеглянето на Хафид от търговската сфера, след двадесетгодишен небивал растеж и печалба, вдъхновяващата история на издигането му от скромно камиларче до могъщото състояние на власт и богатство беше обиколила всички цивилизовани страни.
По това време на голям смут и дълбоки промени, докато целият цивилизован свят покорно се прекланяше пред Цезар и армията му, славата и репутацията на Хафид го бяха извисили почти до жива легенда. Особено .сред бедните и потъпквани хора в Палестина, краен район към източната граница на империята, Хафид от Дамаск беше превъзпяван в песни и поезия като блестящ пример за възможностите да усъвършенстваш живота си въпреки препятствията и несгодите.
И все пак за човек, оформил такова паметно завещание и натрупал състояние от няколко милиона златни таланта, най-великият търговец в света далеч не беше щастлив в уединението си.
Призори една сутрин Хафид излезе от задния вход на голямото си жилище, както беше правил толкова много дни през отминалите години и като стъпваше внимателно по оросените, полирани базалтови плочки, тръгна решително през огромния двор. Щом първите сребърни и златни слънчеви лъчи засияха от изток над пустинята, някъде далеч изкукурига самотен петел.
Хафид спря до осмоъгълния фонтан в центъра на широкия вътрешен двор, пое дълбоко въздух и закима одобрително към гъстия килим от бледожълти жасминови цветове, притиснати във високата каменна стена, която обкръжаваше имението му. Затегна кожения пояс на кръста, подръпна леката ленена туника, продължи с по-бавна крачка, докато минаваше под естествения свод от кипарисови клони, и застана пред издигнатия гранитен надгробен камък без никакви орнаменти.
„Добро утро, моя любима Лиша" — тихо прошепна той, посегна и нежно погали бялата пъпка на роза, която се протягаше от самотен висок храст пред тежката врата на гробницата. После се върна към близката пейка от украсен махагон и седна, загледан в криптата, приютяваща останките на любящата жена, споделяла живота, борбите и победите му.
Хафид почувства върху рамото си тежест на ръка и още преди да отвори очи, чу познатия дрезгав глас на дългогодишния си счетоводител и предан другар Иразмус.
„Простете, господарю..."
„Добро утро, стари приятелю'
Иразмус се усмихна и посочи към слънцето, вече точно над главите им. „Утрото си отиде вече, господарю., Добър ден'
Хафид въздъхна и поклати глава. „Още една неприятност на старческата възраст. Човек никога не заспива през нощта, винаги става призори, а после дреме като коте цял ден. Няма логика в това.
Никаква'
Иразмус кимна и скръсти ръце в очакване да чуе още една печална лекция за остаряването. Но днешната не беше като всяка друга сутрин, защото Хафид внезапно скочи на крака и с дълги стъпки се засили към надгробния камък, докато го докосна. После се обърна и високо възкликна: „Превърнал съм се в жалко извинение на човешко същество. Кажи ми, Иразмус, колко време измина откак започнах този егоистичен и уединен живот, отдаден само на чувството на самосъжаление?"
Иразмус го погледна с широко отворени очи и сетне отвърна: „Голямата промяна у Вас започна със смъртта на Лиша и внезапното Ви решение след погребението й да ликвидирате всичките си търговски центрове и кервани. Изтекоха 14 години откакто решихте да обърнете гръб на света'
Очите на Хафид бяха овлажнели. „Безценен приятел и брат, как си успял да издържиш толкова дълго ужасното ми поведение?"
Старият счетоводител гледаше втренчено ръцете си. „Били сме заедно почти 40 години и любовта ми към Вас е безусловна. Служих Ви в моменти на най-голям успех и щастие и сега Ви служа със същата готовност, въпреки че ме тормозеха безнадеждните Ви мъки, които сякаш желаехте. Не можехте да върнете живота на Лиша, затова се опитвахте да отидете при нея в тази гробница.
Помните ли, когато преди много години ми наредихте да взема храст червена роза и да го засадя до бялата след като умрете и Ви положат да почивате тук?"
„Да — отвърна Хафид — да не забравяме и постоянното ми напомняне, че след смъртта ми палата и складовете ще бъдат твои. Малка отплата за дългогодишната ти верност и приятелство и всичко понесено от мен след загубата на Лиша".
Хафид посегна, отчупи стеблото на единствената бяла пъпка, отнесе я до пейката и я сложи в скута на стария си приятел. „Самосъжалението е най-ужасното заболяване, Иразмус, а аз се измъчвах много, много дълго. Много глупаво се откъснах от цялото човечество поради огромната си мъка и се превърнах

Bookbg.net
40 в отшелник в този мавзолей, в който живеем двамата. Достатъчно. Време е за промяна."
„Но годините не бяха прахосани, господарю. Големите Ви благотворителни дела за непривилегированите хора от Дамаск..."
„Пари? — прекъсна го Хафид. — Каква саможертва беше това за мен? Всички богати приспиват съзнанието си със златни подаръци за бедните. С помощите подхранват илюзиите си — и своити, и на гладните; правят всичко, за да разбере светът за щедростта им, а тя за тях е по-малка от шепа грошове. Не, скъпи приятелю, не възхвалявай милосърдието ми, а ми съчувствай за нежеланието да давам повече себе си".
„Но все пак усамотението Ви направи известно добро — протестира Иразмус — Нали изпълнихте библиотеката си с творби на най-известните световни умове и посветихте безброй часове на изучаване на идеите и принципите им?"
Хафид кимна. „Опитвах всякак да ангажирам дългите си дни и нощи, образовайки се много повече, отколкото в младостта си, и усилието ми отвори очите към чудесен многообещаващ свят. В преследването на злато и успех нямах време да го оценя. Все пак твърде много продължи скръбта ми.
Този свят ми е осигурил всичко, което човек би могъл да желае. Време е да започна да изплащам дълга си като правя всичко възможно да помогна животът да стане по-добър за целия човешки род.
Не съм готов още за последното си място за почивка, а червената роза, предвидена да засадиш при смъртта ми тук, до бялата, любимата на Лиша, тя трябва да почака."
По набръчканите бузи на Иразмус течаха радостни сълзи, а Хафид продължаваше: „Ливий пише историята си на Рим, когато е на 75 години, а Тибериус управлява империята почти до 80 годишнината си. В сравнение с тях аз съм само дете, здраво 60-годишно дете! Дробовете ми са чисти, плътта ми е издържлива, зрението - отлично, Сърцето — силно, а умът ми —буден, както беше на 20-та ми година. Мисля, че съм готов за втори живот...!"
„Това е велико чудо! — извика Иразмус с поглед към: небето. — След години тихо терзание и скръб за състоянието Ви, молитвите ми накрая се чуха. Кажете ми, сър, кое причини това удивително възкресение на човека така обичан и уважаван от света?"
Хафид се усмихна. „Лиша".
„Лиша?"
„Спомняш ли си навремето, това което Лиша сънуваше, колко пъти в края на краищата се случваше?"
Иразмус кимна. „Информацията, която ни даваше, когато се събудеше, често ни възпираше да влизаме в търговски споразумения, струващи ни големи състояния."
Хафид посочи към пейката. „Тази сутрин, докато дремех тук, ми се присъни Лиша. Държеше ми ръката и ме развеждаше по улиците на Дамаск, за да ми покаже колко много хора в тълпата изглеждаха гладни или болни, огорчени, отчаяни, бедни, нещастни. Чух гласа й нежно да ми казва, че не може повече да пренебрегвам тези хора. Напомни ми, че по целия свят има легиони като тях и няма към кого да се обърнат и аз не трябва да затварям повече очите си за състоянието им, не трябва да си изравям дупка и да се крия като червей".
„За Лиша никога не е бил характерен този начин на обръщение към Вас, сър".
„Напомням, Иразмус. Тя не е имала причина да го прави някога. Но почакай, има още от съня ми.
После тя ми каза, че животът ми започва отново и ме предупреди, че свършват отшелническите ми дни, защото пред вратата ми още днес ще дойде странник и не трябва да го отпращам, както съм правил толкова пъти в миналото. Странникът, рече Лиша, ще ми осигури ключ за откриване на бъдещето ми, което ще въздейства на живота на много хора. Иразмус? Иразмус, защо пребледня толкова много?
Какво има?"
„Моля за прошката Ви, сър, но в огромната си радост от изненадващата промяна у Вас, пропуснах да съобщя, че един посетител очаква благоволението Ви в библиотеката."
„Приятел ли е?"
„Непознат, поне за мен. Каза, че името му е Галинъс. От Йерусалим е и има делово предложение за Вас."
„Защо не го отпрати, както толкова много години си правил по мое поръчение с всичките посетители?"„Имаше нещо особено в този човек. Не можех да си наложа да го помоля да напусне'
Той не знае ли, че отдавна са отминали дните, когато изслушвах делови предложения?"
Иразмус се усмихна и лукаво наведе глава. „Не. Нито пък знае, че за присъствието му вече е съобщено в един сън. Все още ли желаете да го отпратя по пътя му?"
Смехът на Хафид проехтя из целия двор за първи път след повече от десет години. Двамата стари приятели се прегърнаха и се обърнаха към палата.
„Да побързаме, Иразмус. Човек никога не трябва да пречи на съня да се сбъдне."

Bookbg.net
41
2
Странникът стоеше близо до езерцето със златни рибки в средата на обширна библиотека, загледан с благоговение в хилядите пергаментови свитъци, грижливо наредени върху рафтове от орехово дърво, които се издигаха от тъмния мраморен под до очертания с керамични синьозлатисти плочки висок таван.
Галинъс не беше висок. Ниско подстриганата му бяла коса силно контрастираше с тъмното му лице. Въпреки неголемия си ръст, в него имаше властност, внушаваща, че е човек, който изисква и получава уважение. След като представи посетителя на господаря си, Иразмус отстъпи назад.
"
За мен е чест най-после да се запозная с Вас, най-великия търговец в света — каза Галинъс като се поклони дълбоко.— Поразен съм от тази стая. Каква великолепна колекция! Дори император
Клавдий би позеленял от яд'
Хафид кимна гордо. „Да, тук мога да се съветвам с Хораций и Виргилий, Катулас и Лукреций и дузина други, надарени с огромно проникновение и мъдрост. А на Южната стена е, може би, единствената пълна сбирка от творбите на Варо...шестотин и двадесет тома в седемдесет и четири книги. Съмнявам се обаче, че сте дошъл тук да обсъждаме моята колекция и моля за извинение, че Ви карам да чакате така дълго. Да седнем тук". И посочи диван с облегалка, инкрустирана със скъпоценни камъни и полирана черупка на костенурка.
По примера на решителния тон на Хафйд Галинъс бързо пристъпи към целта на посещението си. „Сър, дадено ми беше да разбера, че тъй като някога сте контролирали необятна търговска империя, умеете красноречиво да говорите езика на евреите и на гърците, и на римляните. Вярно ли е?"
Хафид се намръщи и хвърли поглед към Иразмус, който вдигна рамене и се загледа настрани.
„Съмнявам се, че думите ми са много красноречиви — отвърна той, — но съм се обучавал поне да общувам и на трите езика."
Галинъс се наклони към домакина си. „Най-почитан търговецо, навлизаме в епоха, в която жаждата за знание на човечеството сякаш не познава граници. Извършва се революция на ума и духа.
Провежда се от обикновения човек, несъгласен повече да остане такъв. Той търси ръководство, съвет и добри уроци за подобряване на житейския жребий чрез по-мъдро прилагане на притежаваните по рождение таланти. За да задоволят това масово преселение в света на самоусъвършенстването, хиляди учители и оратори сега пътуват от град на град и споделят знание и опит на всевъзможни теми.от астрология до фермерство, инвестиране, медицина.
Изнасят лекции пред образовани и необразовани огромни тълпи по хълмове, в гимнастически школи, във форуми, театри и дори в храмове."
Галинъс прекъсна за евентуален отговор от домакина, но продължи, тъй като Хафид остана безмълвен. „Разбира се, че сред този легион от лектори има щарлатани със сребърни езици. Разнасят безполезна информация, а откровенията им са с несравнимо по-ниска стойност от исканата от тях висока входна такса. От друга страна, има извънредно добри майстори в ораторството по традициите на римляните, като и Цицерон, които черпят от борбите и житейските си наблюдения и предоставят на слушателите си ценни уроци и похвати за подобряване на всеки живот. Много пътуващи оратори са изградили големи групи последователи и печелят на подиума огромни състояния."
С търпелива усмивка на уста Хафид вдигна ръка. "Добре съм запознат, сър, с тези майстори на риторичното изкуство. Като изключим малцината будещи тревога, аз се възхищавам от усилията им да направят този свят по-добър за всички. Но каква връзка има всичко това с мен?"
„Велики търговецо — каза Галинъс, — аз съм опитен организатор на изложения, игри и други развлекателни прояви за народните маси. През изминалите двадесет години съм поставял и представял дебати, лекции, концерти, боксови състезания, мачове по борба, пиеси и безброй надпреварвания по бягане и с колесници. Явявал съм се в Атина, Йерусалим, Александрия, Рим и стотици по-малки градове и градчета из целия цивилизован свят."
„Наистина това е интересно, Галинъс, и аз съм впечатлен. Но защо сте тук?"
В гласа на посетителя се появи лек трепет. „Сър, бих желал в няколко лекционни тура да представя най-великия търговец в света. Убеден съм, че с Вашата опитност сигурно има какво да съобщите за надеждата и успеха и то би могло да промени живота на много, след като чуят внушителното Ви мнение. Знам, че бихте могли да го изкажете много авторитетно. Тъй като Вашата известност може да осигури навсякъде огромни тълпи, желая да Ви издигна върху трибуните и сцените в този свят, за да Ви се даде възможност да обучавате и вдъхновявате обикновения човек в техниките за сбъдване поне на някои от мечтите му. Светът дълбоко се нуждае от опитното Ви ръководство, Хафид."
Няколко минути бяха необходими на Галинъс, за да се възстанови от шока, след като Хафид моментално прие предложението му. След обяда, през който Хафид разказа странния си сутрешен сън и предсказанието на Лиша, двамата продължиха да обсъждат на голямата маса от тиково дърво в

Bookbg.net
42 библиотеката, а Иразмус непрекъснато записваше.
„Първата ни обиколка — обясни Галинъс — ще е кратка, но от значение за добиване на опитност, докато работите върху усъвършенстването на стила си и привикнете с някои от основните принципи на добро ораторство чрез практикуване пред малък брой слушатели. Ще Ви съветвам при първите няколко речи и ще Ви предлагам всичко, което по мое мнение ще подобри изказа Ви. Работата в близките села и градове ще Ви послужи и като пробен период. Началните четири-пет лекции биха
Ви помогнали достатъчно да решите дали искате, или не да продължите към столиците на света, където тълпите ще наброяват не стотици, а хиляди'
„Много мило от Ваша страна — усмихна се Хафид. — Ако ще изглеждам глупак, добре е само малцина да станат свидетели на неуспеха ми."
Галинъс се засмя. „Не вярвам това да се случи. С Ваше разрешение, ще тръгна сутринта и ще започна да уреждам всичко необходимо за появяването Ви в четири-пет заселени места, на не повече от половин ден път едно от друго. После ще се върна и ще Ви придружавам в цялата обиколка.
Мога ли да се надявам, че човекът, чиито кервани обхождаха света, все още има в оборите си достатъчно голяма, здрава и закрита карета,-за да пътуваме с личния си багаж в известен комфорт?"
„Имам любима кола, но може да се нуждае.от някои поправки, след като не е била в движение толкова много години. Иразмус, разбира се, също ще ни придружава. Каретата е достатъчно голяма четирима да спят в нея. Необходим й е впряг от четири коня. Както и да е , имам няколко сиви, арабски и те заедно с господаря си могат да прекъснат уединението. Бяха ми подарени от управителя на Юдея, Понтиус Пилат, най-малко преди петнадесет години, след като му определих добра цена за двеста първокласни жребеца за разквартируваната му в цезарията конница."
„Отлично. Във всеки град ще наемам най-подходящата трибуна за лекцията Ви, независимо дали е театър, спортна зала, арена или училище и ще вербувам онези необходими местни хора, които най- силно подкрепят появяването Ви пред обществото."
Накрая Иразмус прекъсна дългото си мълчание. „Галинъс, споменахте за натрупаното огромно богатство от някои пътуващи оратори и аз търпеливо очаквам да представите предлаганото за тази дръзка работа финансово споразумение'
„Разбира се. Първо, всички разходи като храна, подслон, наем за помещение за лекциите, обор и заплащене на организаторите на програмата ни от всеки град се удържат от общата сума, събрани за вход пари. После задържам двадесет и пет процента от баланса за своя хонорар и изплащам остатъка на Хафид. Най-уважаваните в професията ни изискват този стандартен размер на заплащане'
„Струва ми се съвсем честно и справедливо — каза Хафид. — Прехвърляйте всичките ми приходи на Иразмус. Много години той държи касата и не виждам защо да си променяме навиците в тази напреднала възраст. По-късно можем да решим какви благотворителни помощи да дадем'
Галинъс каза: „Ще отсъствам най-малко две седмици, за да уредя маршрута Ви. Докато ме няма, ще имате време да подготвите лекцията си и да репетирате нейното изнасяне. Всъщност познатите ми велики оратори ми казват, че всякога упражняват...че една лекция е репетиция за следващата.и че думите, които използват сякаш винаги се променят, за да се пригодят към слушателите важните новости за момента и дори времето."
Хафид вече драскаше на късче пергамент. „Колко време трябва да продължи лекцията,
Галинъс?"
„Няма установена продължителност. Познавам прочут философ, известен с това, че държи речи по четири и повече часа, а казва малко. Но досега все още си спомням млад проповедник в планина близо до Йерусалим. Със способностите си и любовта си развълнува всички присъстващи слушатели с беседа, по-кратка от половин час. Предлагам да напишете реч, която можете да произнесете за час време и после да запаметите достатъчно от нея, така че да не се налага да четете, а говоренето Ви да звучи естествено. След повече от час дори и най-преданата публика започва да страда от ужасно сковаване на седалищните части'
Иразмус хвърли неспокоен поглед към господаря си.
„Имате ли представа на каква тема ще бъдат лекциите Ви пред хората, сега в началото?"
Хафид стана и закрачи по настлания с плочки под, сякаш вече упражняваше. "Често съм мислил за такива срещи през отдавна минали години, когато всички управители се събираха тук, точно в тази стая, за да прегледат резултатите от изтеклата година и бъдещите си задачи. Винаги съм им говорил не за качеството на стоките или постигнатото количество продажби, а по-скоро, как всеки от тях вижда бъдещето и какъв контрол е възможно да упражни в предстоящата година, като използва по-добре таланта и способностите си. Често говорех за промяна и колко болезнена, но необходима е тя, и напомнях на хората си, че ние постоянно се развиваме, независимо каква е възрастта ни, за разлика от полския крем, който цъфти, превръща се в слама и се зарива в земята или се отнася от вятъра. Непрекъснато им напомнях за големите чудеса, способни да извършат, стига да се научат денонощно да се пазят от възможно най-злия си враг — себе си. Днес човек само трябва да се разходи по някоя от улиците на Дамаск или който и да е друг град, за да види с очите си колко много хора са се объркали. Лиша, благославена да е душата й, ми показа тази сутрин в съня. И от собствени наблюдения знам, че този свят не е щастлив. За всеки усмихнат — десет проляти сълзи. В нещо грешим, много

Bookbg.net
43 грешим. Бог ни е дарил с всички необходими средства за постигане на всяка цел, но сме загубили плановете и чертежите, така че освен къщи на скръбта, не изграждаме нищо друго. Може би мога, по скромен начин, да помагам на Бог, като пръсна няколко камъчета, за да маркирам пътя за тези, които търсят ръководство, точно както много отдавна аз бях воден от друг по моя път.
3
И така се случи, че на възраст, в която повечето хора ще бъдат доволни да си седят на сянка със спомените си, най-великият търговец в света се впусна в нова кариера.
С първата си реч се яви в една плесенясала зала за събрания в покрайнините на цезария
Филипи пред по-малко от сто души аудитория. След това, на вечеря в недалечна спирка за кервани,
Хафид заедно с двамата си спътници прегледа отново речта.
„Посланието Ви беше и силно, и простичко — каза Галинъс — и съм сигурен, че многото принципи за успех, представени от Вас, бяха ценни за всички присъствуващи, независимо от положението им. Е, разбира се, никой, от която и да е трибуна, не може да говори от Вашето гледище, защото жив човек не е постигал успеха Ви. Сърцето ми трепка в очакване като си помисля за появата
Ви в големите градове на света като Рим и Йерусалим. Ще е необходимо да говорите много вечери, без значение колко многолюдни са форумите, докато задоволим огромните тълпи, събрани да се учат от най-знаещия. Колко приятна мисъл!"
Хафид бутна чинията настрана и без усмивка каза: „Галинъс, ако обичате задръжте комплиментите си, докато наистина ги заслужа. Засега просто ми кажете как мога да подобря слабото си тази вечершно представяне"
„Това беше едва първата Ви изява, Хафид. Не трябва да сте толкова строг към себе си. Умението в ораторското изкуство не се придобива лесно. Забелязах тази вечер, че забравихте няколко точки, по които смятахте да говорите, но така спокойно продължихте, че се съмнявам някой в залата да е разбрал грешката Ви. Вероятно ще пожелаете да помислите за повече движение на тялото докато се изказвате. От време на време отивайте по-близо до спушателите, прекъсвайте, а после се обръщайте и без да кажете нищо, се отдалечавайте от тях. Помнете, че добрият оратор преди всичко е добър актьор. Жестикулирайте с ръце, когато искате да наблегнете на мисъл и също така повишавайте и понижавайте гласа си. Най-важното — работете над това — да гледате в очите колкото е възможно повече хора от публиката, един по един, точно като че ли водите личен разговор с в секи, въпреки разстоянието помежду ви.
Хафид поклати тъжно глава. „Много имам да уча’'
Галинъс го потупа по ръката. „Търпение, приятелю, търпение. Знам, че не сте станал това, което сте - най-великият търговец, за един ден. През тези години съм работил със стотици изпълнители и трябва да Ви кажа, че тази вечер бях смаян от Вашето спокойствие и себеобладание. Но като погледна назад, не би трябвало да се изненадвам. След всичките предизвикателства, с които през живота сте се срещали и преодолявали, вероятно вечерта не Ви обезпокои много'
„Точно обратното — въздъхна Хафид, — не съм сигурен, че посланието ми имаше голяма стойност за тези хора. Струва ми се, че не се развълнуваха от думите ми, а накрая имаше малко ръкопляскания’'
„Ще стане, сър, ще стане" — увери го Иразмус.
Но не стана. Не успя да възпламени публиката си нито в Бетсаид, нито в Коразин или в Капернаум.
Последното му планирано явяване в първата обиколка беше в селото на склона — Назарет, и тъй като там се кръстосваха и военни и търговски пътища, Галинъс и помощниците му бяха съумели да скупчат почти триста души в трапезарията на единствената гостилница.
По-късно Хафид ясно осъзна, че решението му да говори в Назарет оказа огромно влияние върху останалата част от живота му. След жалката вечер в Капернаум, в която със сигурност не оправда надеждите на публиката си от рибари и търговци, едва не отмени последния планиран престой, за да се върне в Дамаск. Само навикът му никога да не се отказва от нищо започнато и умението му никога да не изрича думите „Отказвам се", го отведоха насила в
Назарет. Въпреки че словото на Хафид се подобряваше с всяко представяне, в Назарет не беше забележително. На втория ред от пейки обаче седеше и внимателно слушаше всяка дума един стар и уважаван приятел, Сергиус Полъс, дългогодишен римски губернатор на остров Кипър.
До края на речта се усмихваше и кимаше насърчително и веднага, щом Хафид произнесе заключителните слова, стана на крака, силно аплодирайки.
След като Хафид отговори и на последния слушателски въпрос, двамата стари пприятели, ръка за ръка, се изкачиха по стълбите на странноприемницата, следвани от Галинъс и Иразмус.
Сергиус запали газените лампи в тъмната стая, преди с жест да покани гостите си да влязат.
„Това помещение е несравнимо по-лошо от което и да е в палата ми в Пафос — усмихна се той и отново прегърна Хафид, — но само фактът, че виждам Вас — най-великия търговец, и

Bookbg.net
44 верния Ви другар Иразмус, е достатъчен разкош за мен. Колко време изтече?" — попита той, докато сипваше в четирите бокала вино от голям мех.
„Почти двадесет години, губернаторе, но не сте остарял нито с ден."
„Аха, дори и най-великият търговец понякога изопачава истината'' — отвърна Сергиус, и докато посръбваха от виното, Иразмус разказа на Галинъс за дългите щастливи години на изгодна търговия, водена между керваните на Хафид и кипърците.
Най-сетне Хафид зададе въпроса, който затаи в душата си, щом зърна за пръв път Сергиус сред слушателите. Какво правеше почитаният губернатор на остров Кипър толкова далеч от областта си и защо беше в такова осамотено селце като Назарет?
„Отчасти, Хафид, Вие сте причината да съм тук. Говори ли Ви нещо името Саул или Пол от Тарсус?"
„Разбира се. Малък проповедник с мощен глас. Опитваше се да предаде на хората нова религия, основана на учението на един човек, наречен Христос, разпънат на кръст от Понтиъс Пилат за подмолна дейност срещу Рим. Срещнах Пол, когато всички бяха срещу него и животът му беше в опастност. Заяви, че идва при мен след като чул глас, докато се молел в еврейския храм в Йерусалим.
Гласът му бил казал, че ако иска да популяризира вярата си, трябва да се научи от най-великия търговец в света как да го прави'
„А Вие съгласихте ли се да му помогнете?''
„Да."
Сергиус кимна и се усмихна. „Сигурно сте му дали отлично обучение. Пол се осмели да дойде в
Кипър и да ме помоли за аудитория, на основание на приятелството си с Вас. След два дни бях покръстен в неговата вяра. От тогава съм последовател на Христос."
„Вие? Римлянинът?"
„Да. Доколкото знам, може би, съм първият. Този дребен човек не се ли опита да покръсти и Вас, след като сте му дали толкова ценен съвет как да популяризира идеи, лесно като стока?"
„Не. Същата нощ замина и изобщо не съм го виждал оттогава, въпреки че през тези години често ми е писал. Но все още не сте ми обяснили, Сергиус, защо сте тук в това забравено от Бога място?"
Губернаторът се засмя, „Забравено от Бога? Едва ли. Най-сетне реших, че чашата на живота ми е почти пълна и пожелах да повървя по стъпките на Иисус, тук в Палестина, преди да умра. Оставих управлението на Кипър в способни ръце и взех тримесечна отпуска, за да видя каквото мога от света, в който Иисус е живял и въздействал на толкова много животи."
„А какво е значението на Назарет?"
„Тук Иисус е прекарал младостта си и е възмъжал. Помагал е на баща си в малка дърводелска работилница...
„Но той не е роден тук" — прекъсна го Хафид.
Сергиус пребледня. „Откъде знаете това, щом не сте последовател?"
„Бях с новородения Иисус, скоро след раждането му в един витлеемски обор."
Шокиран от чутото, Сергиус закри устата си с две ръце и зачака Хафид да продължи.
„Бях камиларче в големия керван на Петрос, но прекарах три тежки дни във Витлеем, като се опитвах да продам една единствена червена мантия без шевове. Петрос ме беше накарал да я продам, за да докажа, че трябва да бъда повишен от камилар в продавач. Надвечер на третия ден, след като стотици пъти се бях провалял с продажбата на дрехата, хапнах хляб в странноприемницата и после отидох зад сградата в една пещера, където беше вързано добичето ми. Въздухът беше мра- зовит, затова реших да спя в сеното край любимото си магаре, вместо да яздя до възвишенията. На следващия ден, след една хубава нощна почивка, щях да бъда готов да вложа върховно усилие, за да продам мантията, и бях сигурен, че накрая ще успея. Но когато влязох в обора, попаднах на млад мъж и млада жена, седнали до една единствена свещ, а в краката им имаше открита ясла, в която обикновено се държи фураж за добитъка. Върху малко слама в нея спеше пеленаче и можех да видя, че беше покрито само с дрипавите мантии на майката и бащата, а те почти не го предпазваха от студа."
„И какво направихте?"
Хафид стисна здраво ръцете си и пое дълбоко въздух. Няколко мига се измъчвах, като си представях какви ужасни неща ще последват след завръщането ми в кервана без робата или парите от продажбата й. Накрая я свалих от гърба на добичето и внимателно завих с нея бебето, а увехтелите дрехи подадох на смутените родители. Знаете ли, Сергиус, това се случи преди почти петдесет години, но все още виждам прекрасната млада майка как ридаеше от благодарност, когато се приближи до мен и ме целуна по бузата.”
Хафид стана и с ръце на гърба закрачи напред-н азад, а тримата му слушатели слушаха внимателно.
"
Яздих на връщане към кервана като покрусено от разочарование дете. Не бях изпълнил задачата си и вече бях сигурен, че вечно ще рина камилската оборска тор. С наведена глава от пълното поражение дори не забелязах, че през целия път на връщане от Витлеем до лагера на кервана ме е следвала ярка звезда, но Петрос, господарят ми, я беше съзрял. Въпреки късния час ме чакаше в края на редицата от палатки и, като сочеше ярко осветеното небе, ме попита в какво удивително събитие съм учавствал.
Отговорих му, че не е имало никакво събитие. Той обаче прие светлата звезда като специален знак

Bookbg.net
45 от Бога и ми предаде десетте свитъка за успеха, които използвах ден и нощ, за да постигна, добри неща в живота, повече отколкото човек заслужава. Освен това Петрос ми препоръча с никого да не споделям за свитъците до деня, в който, каза той, ще ми бъде даден специален знак от човека, предопределен да ги получи, въпреки че било възможно лицето дори да не осъзнава, че той или тя ми представят този знак."
Сергиус се усмихна. „И Пол (Павел) беше човекът, който накрая получи от Вас свитъците?"
„Точно така. Три години след като разформировах търговската си империя. Тогава почти бях изгубил надежда, че ще ги предам някому".
„Как разбрахте, че точно Пол е трябвало да ги получи? Кой беше отличителният знак?"
„В пътната му торба имаше червена мантия без шевове, за която каза, че е била любимата на
Иисус, и той я носил през целия си живот. На нея имаше тъмни кървави петна от бичуването, понесено от него преди да бъде разпънат на кръста. За моя изненада до канта на мантията открих познатия знак на гилдията, произвеждаща за Петрос тези известни мантии. Открих също и неговия знак — кръг в квадрат. Все още несигурен какво държа в ръцете си, попитах Павел дали знае някои подробности около раждането на Иисус и тогава той ми разказа, че Иисус е бил роден в един обор във
Витлеем, а над обора е светела най-ярката звезда, наблюдавана някога от човек. Така разбрах, че
Павел притежаваше точно тази мантия, с която бях завил малкото телце на Иисус в съдбоносната нощ. По-добър знак не ми беше необходим. Иразмус, присъстващ на срещата, отиде в кулата на палата ми, където се съхраняваха свитъците на успеха. Подарихме ги на Павел с любов."
„Сигурно мъдростта в тези свитъци е имала голяма сила — каза Сергиус. — Мои представители докладват, че Павел се радва на огромен успех, привличайки в своята вяра хора от градовете Песинон,
Икония, Пергия, Антиохия, Листра и безброй още."
„Не съм изненадан" — отвърна Хафид.
Сергиус пресуши чашата си и запита: "Къде ще изнесете следващата си реч?"
„Засега няма повече планирани. Утре тримата ще се върнем в Дамаск, а след няколко дни ще се съберем и опитаме да преценим цялостно опита от беседите, преди да решим дали на трибуната има бъдеще за мен и усилията ми да подобря живота на хората."
„Бихте ли пожелали да останете в Назарет още един ден, ако представя достатъчно сериозна причина?"
Хафид внимателно се вгледа няколко мига в набръчканото лице на приятеля си преди да кимне с глава.
Старият губернатор сграбчи и двете му ръце и каза: „Велики търговецо, в утрото на утрешния ден ще се срещнеш отново с жената, която целуна бузата на младия камилар в онзи обор преди толкова много години!"
4
На следващата сутрин двамата стари приятели се срещнаха до единствения в Назарет кладенец, който беше от страната на главния път край центъра на града. Въздухът беше изпълнен с прах и дрезгави викове, плач и смях от дългата опашка жени и деца, чакащи реда си да напълнят гърнета и стомни от открития улей.
Хафид наблюдаваше с голям интерес, как до водата спря огромен търговски керван и няколко камиларчета много пъти отново пълнеха и пълнеха широки каменни бъчонки, докато жадните добичета се наситиха.
Сергиус побутна с лакът приятеля си. „Това ли правехте някога, когато работехте за керваните на
Петрос?"
„Това беше едно от най-приятните ми задължения” Хафид се усмихваше докато зловонните животни се движеха тромаво по тясната калдъръмена улица.
Двамата търпеливо изчакаха да се освободи място на каменното водохранилище, потопиха ръце в хладната вода и пиха. „Йисус и майка му са идвали тук всеки ден" — каза Сергиус с благоговение.
Хафид се усмихна съчувствено на благочестивото отношение на стария си приятел към такъв обикновен и мръсен обществен кладенец, ползван и от хора, и от животни. „И е ходил по този калдъръм, дишал е този въздух и е играл на тези поляни" — отвърна му закачливо, но Сергиус не се усмихна в отговор.
„Да — каза тихо губернаторът. — Прекарал е почти тридесет години от живота си тук — работил е занаята на баща си с трион, чук и ренде. Вече съм купил някои мебели от селяните, които, казват, са направени от неговите ръце. Когато се върна в Кипър, ще приготвя за тях специална стая в палата”
Те почти бяха излезли от селището, когато Сергиус най-после спря и посочи малка, четвъртита варовикова къща, сгушена под две нарови дървета. „По-голямата част от живота си Иисус е живял тук. Дърводелската му работилница е само една малка стаичка в задната част."
„Може би, не трябва да безпокоим старата жена" — каза Хафид, докато Сергиус бързаше по буренясалата пътека. Накрая стигнаха до небоядисвана от години врата.

Bookbg.net
46
Губернаторът потупа леко ръката на Хафид. „Не се безпокойте. Миналата седмица гостувах много пъти на Мария и станахме добри приятели. Рано тази сутрин изпратих човек да извести, че днес ще Ви доведа."
Хафид пое дълбоко дъх. „Напомнихте ли й за нашата твърде отдавнашна среща в онзи обор във
Витлеем?"
„О, не, това би развалило изненадата. Само съобщих, че водя стар приятел. Присъствието Ви няма да я разтревожи, Каза ми, че е свикнала с непознати, желаещи да се срещнат и говорят с майката на Иисус. Повечето от тях са добронамерени."
„Сама ли живее?"
,,
Да — отдавна е вдовица, а децата й са или умрели, или не живеят тук. Синът й Джеймс често я посещава, въпреки че сега дните му са много натоварени, защото ръководи една нова църква в
Йерусалим."
След като Сергиус почука два пъти, вратата тихо се отвори, полюшвайки се на старите си кожени панти.
„Мир Вам, многообичана госпожо" — каза Сергиус, нежно хвана протегнатата старческа ръка и я докосна с Устни.
„И на Вас, Сергиус" — каза тя и топло се усмихна на Хафид, когато беше представен. Сервира им във високи чаши козе мляко, сирене и сложи наблизо голям поднос с нарове и смокини, докато разговаряха на разни те за селището. Хафид беше очарован от големите като маслини очи на Мария и лъскавата й почти черна коса, макар да беше сигурен, че е поне десет години по-възрастна от него.
Дори гласът й даваше невярна представа за възрастта.
„Вие ли говорихте снощи в странноприемницата?" Попита тя и наклони глава към Хафид.
„Да, но се страхувам, че нямах голям успех."
„Как разбрахте?"
„Слушателите почти не реагираха. Ако Сергиус не беше започнал да ръкопляска, съмнявам се дали изобщо щеше да има някакви аплодисменти."
Мария се усмихна леко. „Поне не заплашваха живота Ви. Иисус говори само веднъж тук, в
Назарет, в Синагогата, докато се опитваше да реши как да насочи живота си след четиридесетдневната медитация, прекарана в пустинята. В съботното утро думите му така вбесиха хората, че те го сграбчиха и поведоха към най-високата канара, но избяга преди да успеят да го хвърлят от нея."
„Не знаех това — възкликна Сергиус. — Това същите хора ли са, които бяха израснали с него, играли и заедно ходили на училище?"
„Същите — отвърна Мария. — Повечето не можеха да проумеят защо техният приятел и съсед, дърводелецът, изведнъж беше започнал да говори сякаш имаше специално пълномощие от Бог. За тях това беше богохулство и според закона ни се наказва със смърт."
„И никъде другаде ли дотогава не беше говорил публично?"
„Беше първата му публична изява и почти цялата сутрин имах чувството, че ще бъде и последената."
Сергиус се обърна към Хафид. „Тези случки трябва да се съхранят, но доколкото знам, все още никой не ги записва. Колко жалко."
Губернаторът отново насочи вниманието си към Мария, а Хафид, изпълнен с възторг, наблюдаваше как един от най-могъщите чиновници на империята се отнасяше с възрастната жена — нежност и уважение, каквито никога дотогава не беше съзирал в Сергиус.
„Как постъпи Иисус при това заплашително посрещане и държане?"
„Заличи го от съзнанието си и следващата събота произнесе проповед в синагогата на близкия
Капернаум. Там хората го посрещнаха с любов и внимание. По-късно, когато разговаряхме за ужасното му преживяване тук, си спомням, че само се усмихна и каза, че е трябвало да знае, че никой пророк не е почитан в родния си край ‘’
Сергиус отметна глава назад и затвори очи. 'Тези истории трябва да се записват, трябва!"
Хафид изчака Мария да напълни отново чашата му със студено мляко, после каза „От малкото, което знам за Иисус, разбирам, че никога не е проповядал извън Палестина. Като негова майка сигурно сте имала много възможности да слушате сина си и неговото послание."
Мария кимна. "В началото, докато създаваше публика от последователи и обучаваше апостолите си, често го слушах. Но когато Санедрин и римският управител започнаха да изпращат съгледвачи да шпионират действията и думите на сина ми, той настоя аз да се прибера и остана тук, в безопасност. Не веднъж, когато минаваше с хората си през Назарет, сядаше, хващаше ми ръката и се опитваше да ме подготви за предстоящите събития."
Мария прехапа долната си устна и извърна глава. Сергиус погледна Хафид и кимна. Сега беше моментът. Губернаторът се наклони напред и нежно положи ръка на гърба на жената.
„Благословена госпожо, имам нещо специално да Ви кажа."
„Да, Сергиус?"
„Този мой стар приятел, Хафид, ме придружи дотук днес, защото много желаеше отново да Ви

Bookbg.net
47 види."
„Отново ли? — Мария сви вежди и изправи глава. — Откак пристъпи този праг бях сигурна, че го познавам, но след като нищо не се спомена, просто си казах, че феша поради възрастта си.
Срещали ли сме се преди, велики търговецо?"
„Само веднъж, преди много години, Мария'
Майката на Иисус придърпа шала около врата си и се наведе през масата към Хафид. Той безмълвно се приближи до нея, а Мария повдигна протегнатите си ръце и обгърна лицето му. Прокара пръсти по бузите му и каза, „Кога беше? Преди тази прекрасна брада да покрие лицето Ви?"
„Много преди това/'
Десният и палец нежно милваше дълбоката бръчка на брадичката, докато се взираше в сивите му сега овлажнени очи. Внезапно тя се обърна към Сергиус, полуотворила уста, без да сваля ръце от лицето на великия търговец, а по набръчканите й страни се стичаха сълзи.
„Познавам го — сподавено изплака тя. — От момента, в който прекрачи прага ми, усещах нещо специално в маниера му, Познавам го, Сергиус! Още едно чудо е това!"
„И кой е той?" — нежно се усмихна Сергиус.
Мария привлече лицето на Хафид и кротко го целуна по бузата. "Моят малък ангел върху добиче.
Само няколко часа след раждането на Иисус, във влажния яхър във Ветлеем, той се появи от тъмнината и зави бебето ми с топла червена мантия. После отпътува в нощта и никога не ми се отдаде възможност да му благодаря."
Хафид докосна бузата си и каза тихо: „Благодарихте ми. Целунахте ме и тогава, както сега и от тази нощ животът ми се промени."
„И сега вероятно отново ще се промени" — каза тя като се надигна и отиде до голям сандък в отсрешния ъгъл на стаята. От там взе кожена торба и, когато се върна до масата, я сложи в ръцете на Хафид. „Това е Ваше, скъпи човече. Той би желал да го притежавате."
Когато Сергиус Полъс мълчешком коленичи до стола на приятеля си, Хафид бавно извади от торбата червената мантия любимата ма Иисус. Докато приглаждаше леко с ръце меката червена тъкан, отново с мъка преглътна сълзите си. „Последния път, когато я видях, беше собственост на
Пол. Каза ми, че след дълго търсене в Йерусалим открил римския войник, който я спечелил на зарове след... след... разпъването на кръста."
Мария кимна. „Павел ми върна мантията преди няколко години.
На единия край имаше петна от кръвта на Иисус при бичуването му преди да го убият. Не можех да понасям гледката, затова часове наред ги изкисвах в избелващ разтвор."
Хафид продължаваше да гали дрехата. „Каква забележителна майсторска изработка! Погледнете, цветът не е избелял, а тъканта след повече от петдесет години е протъркана само от едната страна.
Поразително!"
„Иисус я обличаше при всеки подходящ случай, особено когато трябваше да се появи пред голяма група хора. Казваше, че наред с молитвите, усещането на мантията върху раменете му давало пълната увереност, необходима да се справи с всички ситуации. Вероятно ще дава увереност и на Вас. Не казахте ли, че снощи думите Ви не са предизвикали бурна реакция сред слушателите?"
Хафид сгъна мантията и я подаде на Мария. „Не мога да приема тази безценна дреха. Тя трябва да бъде изложена на възвишено място за поклонение, да я види целият свят, а не да се дипли около недостойните ми рамена."
„Моля Ви — каза Мария, като сложи малката си ръка върху неговата. — Приемете я. носете я.
Когато Иисус беше дете, често му разказвах случката — как друго малко момченце го беше посетило много скоро след раждането му и беше подарило тази мантия, за да го стопли. Беше най-добрият известен ми начин да го науча на истинското значение на любовта — когато човек, за да помогне на другия, дава всичко, което може, без да мисли за някаква отплата. Той добре научи този урок благодарение на Вас. Не е възможно да вярвате, велики търговецо, че след всичките тези години само случайността отново Ви събира с мантията. За компания имам множество други вещи на сина си, а също и нежни спомени за дълги години. Най-накрая мантията се връща на законния си собственик."
„Никога няма да забравя този ден" — каза сподавено Хафид, като повдигна червената дреха и я притисна нежно до влажните си страни.
5
След тръгването от дома на Мария двамата мъже мълчаха, задълбочени в мислите си. Като стигнаха до главния път, Сергиус спря и,се обърна към приятеля си.
„Много съм Ви благодарен за компанията днес"
„И дума да не става — възрази великият търговец, като придържаше изправена торбата с мантията на Иисус. — Моето сърце е сърцето, което прелива от благодарност'

Bookbg.net
48
„Изморен ли сте?"
Хафид поклати глава.
„Ще очакват ли да се върнете скоро в елегантния си фургон?"
„Не. Казах на Иразмус, че може да отсъствам целия ден. Сигурно той и Галинъс са заети с оправяне на счетоводството и изплащане на задълженията за снощната публична реч."
Сергиус се изви и посочи над главата си към стръмен хълм, който рязко се издигаше от дясно на пътя. „Казаха ми, че това е най-високият хълм на Назарет. Виждате ли онова огромно смокиново дърво на самия връх?"
Хафид засенчи очите си с две ръце. „Да."
„Предполагате ли, че Вашето остаряло тяло ще е способно да се изкачи там, ако и аз подсигуря помощ?"
„Римското високомерие наистина никога не изчезва, напи? — промърмори Хафид. — Ако Вие можете да се справите със стръмнината, убеден съм, че и аз ще ус пея... и без никаква помощ. Но защо да искам с мъка да си пробивам пътя през кър от магарешки бодили и да губя килограми, за да седна под една нещастна дива смокиня, след като имам няколко горички от тях в Дамаск — и ранен, и късен сорт?"
Сергиус се подсмихна. ?,Но не и като тази, могъщи продавачо. Вчера, след посещението ми при
Мария, на връщане тя ме предружи до кладенеца и, когато минахме покрай това място, вдигна поглед към самотното дърво и каза, че от много ранна възраст Иисус ходел там, когато искал да се уедини.
Вижте вдясно тясната пътека, която води към върха. Щях да се изкача вчера, но когато се разделих с
Мария слънцето вече залязваше, а освен това не желаех да пропусна беседата Ви. Бихте ли се съгласил сега да се покатерите до там с мен? Мисля, че трудното стигане до върха си заслужава заради изгледа'
„Водете!" — извика Хафид, като метна кожената торба на рамо и се нареди зад Сергиус. Двамата се изпотиха и задъхаха, докато стигнат билото, където единствената растителност беше самотната смокиня, а склоновете на сивата скала бяха покрити тук-там от тънки нишки мъх. Хафид подпря торбата на ствола на дървото преди да отпусне върху гладкия камък изнуреното си тяло до Сергиус.
В краката им, в ниското, се простираше село Назарет с разпръснатите си къщи от варовик, зелени ливади и тъмнокафеви градини. Тесен път го разделяше почти наполовина и водеше на юг към
Йерусалим, а на север към Дамаск. Хафид кимна и се усмихна, когато Сергиус му посочи група мънички фигурки, които все още се суетяха край кладенеца.
На запад беше връх Кармил, а отвъд него можеше да се види издигащата се от средиземноморските води мъгла. Двамата мъже се обърнаха бавно, онемели от благоговение, докато се взираха в широката Ездрелонска равнина, планината Тавър, тъмните склонове на Самария и мъгливата Гилид планина. На изток Генисаретското езеро блестеше ясно, а далеч на юг зелената долина на Йордан сякаш сменяше цветовете си пред очите им. Лек ветрец немирно шумолеше в огромните листа на древното смокиново дърво над тях, а далеч в безоблачното кобалтовосиньо небе с напълно разперени, но неподвижни крила бавно кръжеше самотен орел.
Хафид пръв наруши необичайната планинска тишина, но думите му бяха изречени така бавно, сякаш беше почти в транс. „Убеден съм, че никога през дългите години на моя живот не съм бил на такава височина и с толкова огромен свят в нозете си. Не е трудно да се разбере, защо Иисус е идвал тук често. Човек оставя там долу всички грижи и проблеми — каза, сочейки към селото, — а ако има
Бог, от тази височина ще бъде, струва ми се, много по-лесно, да се общува с него'
Сергиус посочи на север в далечината, към величествения покрит със сняг хребет на планина
Хермон, почти на два дни път и все пак издигнат над хоризонта. „Някога на онази висока планина Иисус е говорил с Бог".
„На Хермон? Имате ли доказателства?"
„Трима от най-близките му апостоли са били очевидци."
„А какво е изрекъл Бог?"
„Това е моят обичан син; чуйте го"
„Само толкова ли?"
„Да, толкова" — отвърна усмихнато Сергиус.
„Вярвате ли на подобно съобщение от тримата му най-близки приятели?"
„Достатъчно, за да си издигна малък дом в тази планина възможно най-близо до мястото, на което тримата дават сведение, че са чули Божия глас. Поддържам го добре зареден с храна, там през цялата година живее иконом и всяко лято се опитвам да прекарвам в него поне две седмици. Много пъти съм се изкушавал да Ви поканя да дойдете и споделите с мен този особен мир и спокойствие, но знаех, че се бяхте уединили след загубата на Лиша и не желаех да Ви безпокоя. Сега ще ми окажете голяма чест, ако приемете поканата да ми гостувате. Доведете Иразмус. Останете в този благословен подслон колкото обичате, моля. Преди да се разделим, ще Ви нарисувам карта, за да откриете лесно моето убежище. От дома Ви в Дамаск е по-малко от един ден път'
„А на това възвишено място Бог говорил ли е и на Вас?"
„Не, но обикновено аз разговарям с него през целия си престой/'

Bookbg.net
49
Хафид въздъхна и поклати глава, като повдигна високо нагоре кожената торба с мантията на
Иисус;„С Вашата любящя и лоялна вяра, Сергиус, тази мантия трябваше да притежавате Вие, не аз'
„О, не — откликна Сергиус с вдигнати ръце. — Майката на Иисус знаеше точно какво прави.
Мантията е в добри ръце. Това е желанието на Бог."
Хафид се надигна и застана с ръце на колене, като се взираше в планината Хермон. „Ако Бог разговаря с мен какво допускаш, че би казал за новата кариера, в която на моята възраст вероятно глупаво се впуснах?"
Сергиус сключи пръстите на ръцете си, затвори очи и преклони глава. След няколко минути вдигна поглед към Хафид и, когато заговори, гласът му звучеше по-дълбоко от обичайното.
„Никога не бих се осмелил да говоря от името на Бог, велики търговецо, но допускам, че той пръв би Ви поздравил за решението да си отидете от живите мъртъвци. Да посветите остатъка от дните си в помощ на другите чрез далновидните си и мъдри уроци за успех е много похвално, обаче..."
Хафид се обърна и погледна в очакване приятеля си.
"... обаче, ако снощната Ви беседа беше обичайното Ви представяне, въпреки че беше отлична, мисля, че й е необходимо още нещо. За много, които идват да Ви слушат, обикновено репутацията и огромното Ви богатство са известни и, докато присъствието и речта Ви Може да им направи впечатление, има голяма вероятност да слушат думите Ви със затворено съзнание... съзнание, говорещо, че те никога, никога не биха могли да постигнат постигнатото от Вас. Как отваряте съзнанието им?
Това можете да направите само, като ги накарате да усетят скромния Ви произход, юношеските Ви стремежи и затрудненията, които сте преодолели, за да осъществите мечтите си'
„А как да го сторя?"
„Като използвате най-силните думи за изграждане в съзнанието им на сцени, които никога няма да забравят. Нека усетят с обонянието си изтребваната камилска тор, да видят сълзите на разбитото Ви сърце, да се измъчват за претърпените неуспехи в борбата Ви за по-добър живот. Накарайте ги да си тръгнат от беседата с мисълта: „Ако Хафид със скромното си начало е успял да постигне толкова много, защо пък аз, с толкова повече, да съжалявам за условията си на живот?" Тъй като се съмнявам, че някога, когато сте се представяли, сте споменавали за предишните си тревоги и борба, вероятно,
Хафид, на слушателите Ви им се струва, че сте човек с кралски привилегии и роден с късмет, радвал се винаги на огромно богатство и успех. Как един дребен търговец или фермер, който трябва всеки ден да полага толкова усилия само, за да сложи на масата храна за семейството си, може да приеме мисията
Ви на водач за подобряване на живота му, ако не схване, че някога сте се сблъсквали с подобни на неговите затруднения и сте ги победили?"
„Това е отличен съвет, Сергиус, и аз ще се вслушам в него. Нещо друго?"
Сергиус отвори уста, но наведе очи и замълча.
„Моля Ви — насърчи го Хафид. — Близки сме като братя. Кажете какво имате наум. Помогнете ми."
„В съкровищницата Ви има ли все още злато в изобилие?"
„Повече отколкото някога ще е нужно за мен и Иразмус. Дори и сега всеки ден храним и обличаме тълпи хора в Дамаск."
„Както очаквах. Хафид, има поговорка, толкова стара, че източникът й се губи в древността. Ако дадеш на човек една риба, му даваш храна за един ден. Ако го научиш да лови риба, му даваш храна за цял живот."
Хафид приклекна до Сергиус и хвана ръката му. "Не съм сигурен, че разбирам какво общо имам аз с тези мъдри думи."
„Като всички други оратори таксувате входа за лекциите си, така че най-нуждаещите се от посланието Ви не го чуват, защото са твърде бедни, за да присъстват. Те са същите хора, които сега храните и обличате. Променете начина си на действие. Вместо на комисионна, назначете на седмична заплата организатора си Галинъс и го изпратете в широкия свят с достатъчно средства да Ви наема възможно най-големите помещения във всеки град. Дайте му указания също да набира и заплаща на толкова хора от града, колкото му подсказва опитът, които да разгласяват, че ще говори най- великият търговец в света, да съобщават часа и, че входът е свободен!"
„Свободен ли? Много ще дойдат само, за да се забавляват или да си прекарат времето през деня, без да се замислят да разберат как да подобрят жребия на живота си."
„Несъмнено сте прав. Много високо интелигентни хора твърдят, че ако не заплатиш, или не работиш упорито за нещо, никога не го оценяваш напълно. Но въпреки всички онези от публиката, за които ще изхабите думите си напразно, само си представете колко удовлетворен ще бъдете, ако разберете, че в тълпата е имало поне едно бедно камиларче или уличен хлапак, чийто живот може да поеме пътя на възхода вследствие на казаното от Вас. Зная колко много желаете да промените света към добро, приятелю, но трябвада запомните едно нещо,., една проста истина."
„И коя е тя?"
„Това, което желаете, може да се постигне, като всеки път се променя по един човек."
Хафид се наклони напред и прегърна любимия си приятел. „Благодаря Ви. Ако Бог говореше, не би могъл да го изрази по-добре."

Bookbg.net
50
6
Керванът на успеха с ясно изписано име на латински, гръцки и староеврейски език с червени и златисти надписи върху всеки от дванадесетте фургона за багаж, се беше настанил,на лагер на открита ливада близо до центъра на Рим. В най-широката от многобройните палатки, заобикалящи фургоните,
Хафид вдигна винената си чаша към бокалите на Иразмус и Галинъс. „За нашата най-голяма победа" — обяви гордо той.
„Наистина беше нощ, която ще се запомни" — въздъхна Иразмус. Осветен от повече от двеста маслени факли, наредени около издигнатата сцена и покрай пътеките във величествения театър на
Помпей, възстановен по-късно от Август, на свечеряване Хафид беше произнесъл вдъхновените си слова пред небивала навалица — над осемнадесет хиляди ентусиазирани римски граждани. Здраво стиснал протритата червена мантия на Иисус, която обличаше на всяка беседа след отдавна направеното посещение в Назарет, Хафид радостно благодареше на възторжените овации, продължили почти час след заключителните му думи.
Великият търговец отпи глътка от виното си и каза: „Галинъс, вечно ще Ви бъда благодарен, че ме убедихте да произнасям, речите си вечер, а не по пладне, като всички други оратори. По-бедните работници и дребните търговци в града, към които най-много се стремим, не биха могли да присъстват по никое друго време. Дочуха се изказвания, че много от тях никога досега, през целия си живот, не са имали възможност да слушат оратор'
„Бяхте великолепен тази вечер, сър — отвърна Гали-нъс, — и боравехте с езика, сякаш Ви беше роден'
„Благодаря. Съжалявам само, че Сергиус не можа да присъства. Очаквах сега, след оттеглянето му от служба и завръщането му в Рим, че ще дойде при нас в тази триумфална нощ; както и да е, дано се възстанови от болестта. Ще му изпратя известие за огромния ни успех и той ще бъде много доволен. Ако преди повече от петнадесет години не беше мъдрият му съвет, тази вечер нямаше да сме тук, а аз вероятно щях отдавна да съм при любимата Лиша, в последния ни дом за почивка."
Галинъс кимна. „Все още си спомням първите дни с един единствен фургон. Сега керванът ни се е разрастнал почти колкото онези, които използвахте през най-усилените си търговски години. Освен фургоните имаме шестнадесет камили и. водачи плюс осем души въоръжена охрана с оседланите си добичета, двама готвачи, дувина помощници и повече от четиридесет коня за удобното ни извозване от град до град. Да не говорим за десетте плавателни съда, които трябваше да наемем от по-рано приетата покана до Атина за транспортиране на всички ни заедно с обзавеждането и животните.
Обходихме света, сър, безплатно пренасяйки посланието си на обикновените хора от Александрия,
Мемфис, Йерусалим, Вавилон, Багдад, Ефис, Смирна, Спарта, Атина и стотици по-малки градчета, а сега и столицата на света — Рим. И, като слушам как хората откликват на думите Ви, знам, че се докосвате до живота на хиляди'
Иразмус каза: „Наистина сякаш не са изминали петнадесет години от случайната среща на господаря със Сергиус Полъс в Назарет'
„Не вярвам, че срещата беше случайна — проговори Хафид. — За мен тя беше само още един пример за Шахматната ми игра с Бог, така често играна през моя Живот. Убеден съм, че се намесва в живота на всички ни понякога и предизвиква появата на някои събития. После очаква да види как се справяме с хода му. Някои реагират по начин, който ще обогати бъдещето им. Други може да отвърнат на удара с ярост и отчаяние. А има и такива, които изобщо не действат. Те са живи мъртъвци и сред нас има много от тях. Прекарват времето си във вайкане и оплакване и никога не правят опит за промяна и подобряване на живота си. Ето защо такава голяма част от думите ми са посветени на обучението как бедните и потъпкваните, слабите и затруднените да се справят с всяка появила се пред тях пречка. Те винаги напомнят на борещите се човешки същества, че щом Бог ни предизвиква, иска от нас да побеждаваме. Опитвам се да ги науча да побеждават и съм най- удовлетворен, когато след години се върна в някой град и слушам разкази за успехи, започнали след като някой е чул думите ми и ги е взел присърце."
„А сега — изрече колебливо Иразмус — сме чужденци на римска земя, в която императорът наистина вярва, че е бог, контролиращ от златния си палат живота на всичките си поданици. Можем да сме сигурни, че тази вечер сред слушателите ни е имало шпиони, които проверяваха има ли опастност думите на Хафид да подстрекават масите, точно както бяха обвинени последователите на Иисус, че с песните си спомагат за възтържествуването на духовното царство. Нерон дори ги обвини, че са предизвикали големия пожар миналата година и тези, които не са арестувани и екзекутирани на арената все още се крият в катакомбите под града. Страхувам се, че вярата им има ужасна цена."
„Чудно — каза усмихнато Хафид — как би реагирал Нерон, ако знаеше, че мантията, с която съм облечен, когато говоря, пренадлежи на Иисус
„Моля Ви, сър — обърна се кротко Иразмус, — нека това остане наша малка тайна."

Bookbg.net
51
Часовоят от охраната пред главната палатка се наведе през вратата и съобщи, че Хафид има посетител.
„Поканете го да влезе" — извика Хафид, като напълни винените чаши отново.
Гостът им носеше тъмносиня туника, пристегната с шнур на кръста, която се спускаше ниско до земята. Дългата му кестенява коса беше прошарена със сиви нишки, а загорялото му лице — набраздено от дълбоки бръчки. Когато заговори, гласът му прозвуча дружелюбно и убедително.
„Мир вам и божия милост. Казвам се Люк и идвам с поръчение за най-великия търговец в света от неговия стар приятел Пол (Павел) от Тарсус."
Хафид скочи на крака. „Павел тук ли е, тук в Рим?"
„Той е затворник в Преториума и очаква съдебен процес'
„Това не може да бъде — протестира Хафид. — В най-скорошното му писмо имаше добра новина, че след като е страдал, окован четири години в Цезария и Рим, най-накрая е бил освободен поради липса на доказателства'
„Отново е арестуван и този път заявяват, че имат свидетели, които ще потвърдят, че са чули
Павел да провъзгласява Йисус за цар. Според римския закон да признаваш която и да е друга власт освен Цезар е престъпление, наказуемо със смърт'
„Мога ли да направя нещо? — попита Хафид — Моля Ви, кажете ми'
„След сегашния арест Павел като че ли е изгубил желание да живее. Повечето му приятели и последователи са го изоставили, а той само седи в килията, почти не говори и яде единствено тънко намазани сухари. Бях се уплашил за здравето му, но тази сутрин му съобщих, че по апинския път се веят знамена в прогласа на появяването Ви в помпейския театър. Едва след като чу името Ви, сър, започна да се държи като човека, когото съм обслужвал така дълго. Изпраща Ви своята любов, прославени търговецо, приветства Ви с добре дошъл в Рим и Ви моли да го посетите в затвора. Тъй като не са ни уведомили кога ще съдят Павел, надявам се, че скоро ще го посетите'„
„По всяко време - без колебание каза Хафид. – кога можете да ме заведете?"
„Дните не се различават от нощите в тъмните килии на това омразно място. Офицерите там ми имат доверие. Дори сега можем да отидем, ако не сте твърде изморен."
-
Иразмус гледаше неодобрително към Люк. „Господарят много често забравя, че е почти седемдесет и петгодишен. Изявата му тази вечер изчерпи голяма част от енергията му и той трябва да ляга."
„Не — рече Хафид. — Никога няма да съм прекалено изморен, ако този богоугоден човек ме вика. Заведете ме сега, Люк."
На тръгване Хафид спря в центъра пред отворения си шкаф за дрехи до стълба. Посегна и взе мантията на Иисус, намятайки я върху рамената си докато излизаше навън. „Може би, като види отново тази специална и благословена дреха — обясни той на Люк, — духът на Павел ще се повдигне, както винаги става с мен."
В сивия мрачен затвор на хълма Капиталин до палатите на Нерон се настаняваха само затворници, извършили углавни престъпления срещу държавата. Охраняваше се от специален отряд ветерани от легионите под командването на префекта на цялата преторианска кохорта. Никой никога не беше избягал от килиите му. Офицер от централния вход на партера разпозна Люк и след като почакаха малко, ги поведоха с Хафид надолу по стръмни каменни стълби. Сивкавият под беше мокър и, докато двамата следваха високия пазач, по гъмжащия с плъхове коридор се усещаше студена влага. Той спря пред една килия и завъртя ключа на вратата. „Ще трябва и двамата да ви заключа със затворника — каза, — но не се безпокойте. Когато сте готови за тръгване, само извикайте и ще дойда."
Той задържа вратата полуотворена, докато двамата мъже влязоха в лошо осветената килия.
След това я остави сама да се затвори и трясъкът на железните пръти отекна по целия етаж.
„Люк — извика дрезгав глас от най-тъмния ъгъл. — Люк, ти ли си?"
„Да, Павел, и вижте... Довел съм приятел!"
Очите на великия търговец постепенно привикнаха към мрачния интериор на малката килия и все пак първо почуства ръцете на Павел след това видя лицето му. „Хафид — сподавено изплака дребният човек — Вие ли сте? Наистина ли сте Вие? Моят велик приятел и благодетел. Този, който много отдавна спаси живота ми като ми подари свитъците на успеха, давайки ми възможността да популяризирам посланието на моя Бог към света. Толкова пъти ми се искаше да Ви посетя в Дамаск, но винаги приятелите ме предупреждаваха, че сте се уединил и никого не приемате. Но в писмата си никога не можах да изразя колко много Ви дължа. Много съжалявам, че ме виждате в такива условия, но благодаря на Бога, че дойдохте. Доволен съм да отбележа, че годините са били добри към Вас'
Сега Хафид можеше да види изпитото лице на Павел, на което изпъкваха две големи очи под сключени вежди и широко набраздено чело. Спластената му занемарена коса се спускаше свободно върху измършавелите бузи, а дрипавият плат около бедрата предлагаше оскъдна закрила от студа.
Павел се притискаше до Хафид, както изплашено дете би се притискало до родителя си. Накрая Люк посочи малка небоядисана масичка. „Елате — каза, — да седнем и да поговорим'
Павел не се нуждаеше от повече насърчение. Отговори на няколкото въпроса на двамата си посетители с дълъг разказ за някогашното си видение по пътя за Дамаск и как животът му завинаги

Bookbg.net
52 се е променил. Припомни си посещението при Хафид и подаръка от свитъци, многобройните си пътувания до прочутите градове в света, предишните си престои в затвора, почти фаталното корабокрушение до остров Малта и непрестанната си борба за разпространяване на посланието сред хората отвъд границите на Палестина, няколкото си помощници и незначителните средства. Силата в гласа му нарастваше, докато говореше, но накрая спря и се усмихна стеснително, внезапно осъзнавайки как е обсебил разговора. „Простете, скъпи приятели. Много дълго съм сам тук. Всеки добър проповедник, ако попадне на слушатели, независимо колко са, ще продължава безкрай, все едно.как, не е ли истина, велики търговецо?”
Хафид се усмихна и вдигна рамене. „Не бих могъл да знам, тъй като не съм проповедник'
„О, не — възкликна Павел и се обърна към Люк. — Слушайте този човек! Хафид, осъзнавате или не, аз и Вие вършим едно и също. И двамата се борим за спасяване на хора, мъже и жени, от ада. Адът, от който се опитвате да ги избавите, е тук... и сега. Адът, от който аз искам да ги предпазя е утре... и вечно. И двамата се мъчим да убедим онези, които искат да чуят, че животът в рая тук и рая във вечността изисква еднакви качества — обич, внимание, милосърдие и усърдна работа. Никога не съм
Ви слушал, когато произнасяте прочутата си реч, сър, но от приятелите си научавам, че провъзгласяваните от Вас принципи за добър живот съвсем спокойно можеха да бъдат изказани от
Мойсей или Соломон, или Исайя... или Иисус. Казаха ми, че думите сякаш бликат от душата Ви с огромна мощ и влияят на умовете и сърцата на всички, които Ви чуят. Това е велика дарба, Хафид.
Съжалявам само, че не сте на наша страна". Той помилва червената мантия върху гърба на Хафид. „Но пък, може би — усмихна се, — Вие сте, без дори да го осъзнавате'
Краката на Хафид започнаха да вкочанясват от студа. Стана и закрачи напред-назад из малката килия. „Свитъците, които Ви предадох много, много отдовна — какво стана с тях?"
„Изгубих всичките си вещи миналата година при корабокрушението. Почти тридесет години успях да ги запазя до себе си, дори в затворите, но накрая океанът си ги присвои. И десетте обаче са като част от мен, както очите или ръцете ми. Мога да си спомня и да цитирам всеки свитък, дума по дума, и вече не помня колко пъти са ми спасявали живота, като всеки път са ме извеждали в правилната посока."
Хафид трепна и затвори очи, олюлявайки се назад на петите си сякаш беше ударен. Обърна се с гръб към приятелите си и унило облегна глава на железните пръчки. Най-после тихо изрече: „Тези безценни кожени свитъци бяха така изпълнени със сила и живот, че някак винаги съм бил убеден, че са вечни. Все пак, ако са оцелели до миналата година, те вече са били според моите изчисления на повече от сто години. Кажете ми, Павел, споделяхте ли при всеки възможен случай мъдростта от свитъците, както бях Ви научил, за да могат другите да възкръснат от мъртвия живот и да се радват на нов, пълен с щастие, постижения и любов?"
„Навсякъде, където ме отвеждаха пътешествията, велики търговецо, точно както Ви обещах.
Винаги щом успявах да покръстя някого, го обучавах и в принципите от свитъците, за да е по-добре подготвен той или тя да пренесе и предаде истината на други. Особено през последните десет години имаше стотици, а може и хиляди копия, изработени и на папирус, и на кожа и разпространени по целия свят... от Йерусалим до Рим'
Хафид протегна двете си ръце и поглади спластената . коса на Павел. „Пътувал сте извънредно много, велики предвестнико. Вместо този противен дом на гризач човечеството трябва да Ви отдава почит в палат от злато и сребро. Тежи ми на сърцето, а се чувствам така безпомощен. Какво
Ви очаква?"
Павел скръсти ръце върху слабите си голи гърди. Гласът му беше спокоен. „Страхувам се, че дойде време за моето последно отпътуване. Готов съм. Много се борих и мисля, че завършвам пътя си.
Люк ми беше верен съюзник и другар дълги години и накрая го убедих да напише наученото от мен върху пергамент. След много месеци той почти е приключил тази бавна задача и сега имам известна надежда, че посланието ми може да ме надживее. Хафид, а Вашите принципи на успеха и златните Ви мисли записани ли са, за да могат бъдещите поколения да се възползват от основното във възвишените
Ви речи?"
„Не, все още не."
„Трябва да го направите.,, и то скоро. Не знаем деня и часа, когато Бог ще ни повика да отидем при него, а за света би било огромна загуба, ако тайните Ви за успех и Щастие бъдат погребани с Вас.
Обещайте ми, че ще се погрижите за това и то скоро."
Хафид се усмихна насила и потупа хлътналата буза на Павел. „Обещавам."
Павел кимна. „А когато го направите, моля Ви, помислете как да използвате някаква форма, подобна на оригиналните десет свитъка, които така силно повлияха върху живота и на двама ни.
Съмнявам се, че някога е имало по-мощна техника при нечие обучение на някого за постигане на целта от използваната в свитъците система. Като съчетаете този метод още и с огромното си познание, ще се получат резултати, които със сигурност ще направят чудеса в живота на много хора. А сега тръгвайте, умолявам Ви!"
Тъмничарят вече стоеше до затворническата врата. Време беше. Павел прегърна първо Люк, после пристъпи плътно до Хафид, който обгърна с ръце крехкото полуголо тяло на апостола.

Bookbg.net
53
„Бог да Ви закриля от небесното си царство — каза Павел, поемайки дълбоко дъх. — Велики търговецо, благодаря на Бог, на когото служих, че Ви направи част от моя живот."
Павел се отдръпна назад, когато вратата на килията се отвори и Люк излезе в коридора.
Тъмничарят чакаше вече нетърпеливо, а Хафид поспря на прага, обърна се и бързо съблече червената мантия, с която после обви слабите рамена на трескавия апостол.
„Стоплете се, скъпи приятелю — каза той. — Обичам Ви."
„И аз Ви обичам. Вечно!"
7
Иразмус се отдръпна назад като ударен. „Не съм убеден, че старите ми уши чуха правилно, господарю." Гласът на Хафид издаваше умората му. „Казах, че снощи беше много студено в този ужасен подземен зандан, а Павел нямаше достатъчно дрехи, затова му дадох мантията си'
„Но през всичките тези години сте произнесъл поне осемстотин речи, облечен със старата износена дреха на Иисус. Много пъти съм Ви чувал да казвате, че когато я почувствате върху раменете си, духът Ви се повдига и се изпълвате с увереност. Ако не бъде върната навреме за следващата Ви беседа, как ще действате без нея?"
Хафид затвори очи и рече: „Почти не се надявам някога да видя мантията отново, защото се страхувам, че дните на Павел са преброени. Дори той, който прекара живота си в предизвикателство към многочислен неприятел, призна, че краят наближава. Нека мантията утешава нашия малък смел приятел в последните му. дни."
„Но без нея възможно ли е изпълнението Ви?" — попита тревожно Галинъс.
„Няма да е необходима. Знам, че двамата с Иразмус сте планирали да продължим на север до
Пиза и Геноа, а, може би, и до Гаул и моля да ми простите за внезапното решение, обаче моята ораторска дейност приключи. Снощи беше последното ми представяне от трибуната.
Иразмус се приближи и погледна втренчено Хафид, право в очите. „Болен ли сте, господарю? Да доведа ли лекар?"
„Да не би вече да си забравил, че снощи бях с Люк, мъдър и опитен лечител? Не, Иразмус, здравето ми е добро. Но снощи, след като се върнах от този затвор, не можах да заспя. Прощалните думи на Павел тегнеха на сърцето и душата ми и реших да последвам мъдрия му съвет, докато все още съм здрав."
„Не разбирам, сър'
„Довечера ще вечеряме със Сергиус Полъс и съпругата във вилата му, нали?"
„Да. Донесоха поканата за трима ни снощи след като Вие с Люк бяхте тръгнали към затвора."
„Тогава умолявам ви, имайте търпение само още няколко часа и на вечерята ще съобщя на всички бъдещите си планове."
Вилата на бившия губернатор, сгушена в подножието на планината на запад от Тибер, не беше голяма колкото палата в Кипър, но имаше просторен салон за хранене, и вече се предпочиташе от римската аристокрация. Стените му бяха инкрустирани със седеф, а в тапицирания с коприна таван имаше стотици ажури, в които всеки ден се втъкваха току-що откъснати цветя. Мраморни статуи на всеки диктатор в кръг охраняваха стаята, а в средата имаше огромна кръгла бронзова маса, инкрустирана със слонова кост и злато.
На вечерята имаше само четирима гости и се бяха събрали в единия край на грамадната маса, по двама от всяка страна на Сергиус Полъс и четиридесетгодишната му съпруга, Корнелия, често усмихната, но мълчалива по време на храненето, С Хафид, Иразмус и Галинъс беше знаменитият поет, есеист, адвокат и оратор Сенека, някога учител на Нерон, консул и на дело премиер, докато преди не повече от четири години се оттегли в имението си наблизо. Хапваше си по малко от многобройните поредни блюда и, когато Хафид изрази съчувствието си за затрудненото му дишане, отвърна, че страда от астма много години и сега всеки път, когато вдишва, само упражнява как да умре, поемайки последния си давещ дъх.
Хафид каза: „Чел съм много от произведенията Ви и за мен е чест да съм с Вас в една стая"
Бледите страни на Сенека пламнаха. „Много любезно, могъщ търговецо, но аз съм този, който е много признателен на губернатора за дадената ми възможност да се запозная с Вас. Десетки години се възхищавам на постиженията Ви, първо в търговията, а сега в ораторството и никога не съм и мечтал пътищата ни да се срещнат. Да се постигне самият връх на успеха в две несродни професии, както направихте, е необикновен подвиг и аз Ви поздравявам. Снощи присъствах на вдъхновяващата Ви реч и с огромен интерес слушах посланието Ви. Съгласен съм с философията Ви относно най-добрия начин да се справим с този живот."
„Благодаря."
Сенека вдигна ръка и кимна. „Най-много от всичко се възхищавам на възвишената Ви честност, когато започнахте беседата с признание колко много имате все още да учите за нашия свят, защото сте само мъничък фрагмент в тази безкрайна вселена. Много от така наречените мъдреци, надути с

Bookbg.net
54 фалшиво достойнство, никога не признават, че всички ние сме само отлитащи мигове във вечността.
Необичайно беше такова признание да дойде от човек с Вашето положение."
„Бях само искрен — отговори Хафид. — Кажете ми, вярно ли е, че повече по никакъв начин не се замесвате в делата на Рим?"
Сенека се засмя приглушено. „Много години усилено се трудих да превърна едно чудовище в човешко същество и очевидно не успях. Преди няколко години прехвърлих по-голямата част от богатството си на Нерон, като в замяна ми разреши да напусна правителството. Сега прекарвам дните си в спокойно размишление, а също и записвам върху пергамент колкото мога повече от мислите и заключенията си, преди лудият ни император да реши, че дори аз, в преклонната си възраст, съм заплаха за него и трябва да умра'
Хафид вдигна чашата си. „Все още много имаме да учим от Вас. Пожелавам Ви още петдесет години живот'
"
А как вървят нещата при Вас, Хафид? — попита Сенека като отпи от виното си. — Наистина ли за големия си успех дължите много на мъдрост, научена от десет специални свитъка, които са Ви подарени в младежките години? Подготвяте ли се да предадете завещанието на утрешните деца, като напишете в свитъци мъдрите си принципи за успех и живот? Въпреки че сабята на Нерон не е надвиснала над главата Ви както над моята, трябва да осъзнаете, че и за Вас наближава съдбовният ден, в който ще поемете последната си скъпоценна глътка въздух'
Преди Хафид да успее да отговори в стаята, следван от двама прислужника, се втурна Люк, извинявайки се на господаря им, че влиза без покана. Задъханият стар лекар дишаше тежко и шумно, сякаш беше пробягал дълго разстояние. Едра пот покриваше челото му.
„Моля да. ми простите, че скверня това щастливо и мирно събиране — изрече запъхтяно той, — но за съжаление съм носител на тъжни новини, които знаех, че всички бихте искали да научите възможно най-бързо'
„Скъпи Люк, изглеждате изтощен — каза загрижено Сергиус. — Ето, поседнете и съберете мислите си. Може би, глътка вино?"
„Не — възрази Люк, с мъка сдържайки сълзите си. — Моля, нека да остана прав. Идвам направо от затвора. Там ми съобщиха, че тази сутрин са съдили Павел и са го признали за виновен за предателство срещу Рим'
Люк наведе глава. „Осъдили са го на смърт и незабавно са го повели към малък участък от общинската земя до осианския път и са го обезглавили — Той изхлипа: -Не са присъствали никакви свидетели или приятели. Когато вечерта пристигнах там, управата ми връчи тленните му останки в чувал и, въпреки че слънцето беше залязло, погребах нашия приятел в градината на един последовател, който живее до Преториума."
„А какво стана с червената мантия, с която беше облечен?" — попита Иразмус и, като видя как
Хафид гневно го стрелна с поглед, веднага съжали за думите си.
Люк изтри сълзите си. „Само неговите... неговите останки бяха в чувала. В мъката си изобщо не ми мина през ум да попитам за мантията. Страхувам се, че е изчезнала'
Хафид стана и нежно сложи ръка на рамото на Люк. Думите му бяха към всички. „Нека често се молим за нашия обичан Павел. Но, разбира се, да не проливаме сълзи на мъка. Той не би заменил с никой от нас мястото, на което е отишъл тази вечер'
„Учудвам се, постоянно се учудвам как безстрашно посрещат смъртта последователите на
Иисус; ужасната смърт на арената, на гилотината и дори разпъване на кръст. Повече години отколкото ми се иска да преброя, чувам слухове, че тялото на Иисус е било преместено от гроба от най-близките му ученици, след това го скрили и твърдели, че е Бог, защото възкръснал от мъртъвците.
Миналата седмица обаче тук, в Рим, казали на човека, който минавал за най-близък на Иисус — Петър, че животът ще му бъде пощаден, ако само признае пред властите, че Иисус не е възкръснал от мъртвите. Казаха ми, че по негова молба, Петър бил разпънат на кръст с главата надолу, за да не умре по начина, по който е умрял Иисус. Е, ако Петър знаеше, че тялото на Иисус е било преместено от гроба
— а ако това дело е било извършено, щеше да е известно точно на него, а не на някой друг — защо все пак е желаел да умре заради една лъжа? И ето, блестящият Павел също даде живота си. Не знам! Не знам! Във всичко това се крие толково много, че не мога да го проумея. Знам обаче, че ако бях по-млад и животът все още беше пред мен, щях да се помъча да узная повече за човека, наречен Иисус и неговото учение'
„Човек никога не е твърде стар, Сенека, — каза Сергиус. — Бихме Ви посрещнали с отворени обятия'
„Ние? Видният дългогодишен римски губернатор на Кипър е обърнал гръб на римските богове?
Един от тях ли сте?"
„Един от тях съм."
Сенека поклати недоверчиво глава и се обърна към Хафид.
„А Вие, търговецо, най-велик от всички, на кого се прекланяте?"
„Някога не се прекланях на никого, дори и на Цезаря. Но един ден, преди много години, със
Сергиус Полъс се изкачихме на най-високия хълм над малкото селце Назарет, след като бяхме посетили

Bookbg.net
55 майката на Иисус както седяхме там горе така близо до небесата, внезапно разбрах, че е завършило житейското ми търсене на вяра, която ще ме води и подкрепя. Знаех без никакво съмнение, че получената от Мария торба съдържаше много повече от червената мантия без шевове на друг беден проповедник. Сигурен бях, че притежавам плаща, така дълго закрилял тялото на Божия син'
Сергиус Полъс се наведе напред и целуна великия търговец по бузата. Никой не проговори.
По-късно, когато Хафид, Люк и Иразмус се прибираха в кервана, последният се приближи до господаря си и попита: „А по-нататък, сър? Къде следва да отидем?"
„Ще се върнем в Дамаск — отвърна Хафид, — веднага, щом подготвим всичко, а там ще разпуснем кервана. Възнамерявам да се оттегля в библиотеката си и ще се бавя, колкото на Бог е угодно, за да напиша моите десет най-важни принципа за добър живот върху свитъци във форма, подобна на подарените ми, когато бях просто камиларче."
„А после...?" — попита Иразмус.
„А после ще бъда готов да ти помагам в управлението на бързи вестоносци, които могат да разнасят копия на свитъците ми в четирите посоки на света. Така ще достигнем до милиони, вместо хилядите, идващи да ме слушат как говоря."
„За мен би било чест да Ви помагам в тази възвишена задача — каза Люк. — Почеркът ми е отличен и бих желал да записвам върху пергамент думите, произнасяни от Вас."
„Лечителю, имате по-важна мисия. Изпълнете молбата на Павел. Напишете всичко, което знаете за неговите странствания и борби, и също всичко, което сте научили за живота на Иисус, включвайки историята на раждането му в обора във Витлеем, дето Ви разказах снощи навръщане към фургоните'
„Хафид — извика Сергиус. — Току що Бог ме дари с голяма идея. Помните ли, когато много отдавна бяхме заедно в Назарет, че Ви казах за моя дом, построен на планината Хермон, едно убежище много близо до мястото, на което Бог е говорил с Иисус?"
„Помня и много пъти съм съжалявал, че никога не приех великодушната Ви покана да гостувам там'
„Не е толкова късно. Изслушайте ме. Сега съм твърде стар, за да пътувам повече до Хермон, така че скоро ще прехвърля собствеността на това особено място на пазача Стефанас, служил ми предано в района през всичките тези години. Обстановката в близост до мястото, където Бог е говорил, би била чудесна да се концентрирате и творите десетте свитъка'
„Пътят от пристанището Сидон до Дамаск минава много близо до планината" — каза насърчително Галинъс.
„Ами Стефанас?" — попита Хафид.
„Стефанас по моя писмена инструкция, която ще му предадете, спокойно може да се върне при семейството си в близката цезария Филипи и да Ви остави в пълно уединение, докато изпълните плана си. Какво идеално място да свършите най-чудесната си работа! Само вятърът ще нарушава концентрацията Ви освен, разбира се, ако Бог не реши да говори с Вас. После, след като приключите, можете да се върнете в двореца си в Дамаск, само на половин ден път, и Иразмус може да ръководи разпространението на Вашите въодушевяващи слова'
Хафид погледна потъналия в мълчание Иразмус. Това решение той трябваше сам да вземе.
Сергиус Полъс продължи. „Сега е последната Ви възможност, Хафид. Догодина Стефанас и цялото му семейство вероятно ще се настанят в тази къща. Идете, умолявам Ви!"
8
Преди керванът да тръгне от Рим, Хафид, воден от Люк, посети дузина магазини в близкия район за книги. Накрая, след няколко часово пазаруване, беше купил няколко шишета от най-чистото черно мастило, внесено от Египет, кутия метални писалки и гъши пера и дузина неизползвани пергаментови свитъка, приготвени от изсушена козя кожа.
Беше вече пладне, когато двамата най-поспе решиха да се върнат в кервана и бяха извървели не повече от петдесет стъпки, когато Хафид изведнъж спря и посочи очукан кедров сандък с тъмни петна, който лежеше на една страна до външна сергия. „Празен ли е този стар сандък?"— развълнувано извика на дремещия търговец, подпрял се на съседна маса.
„Не само, че е празен, сър, но се и продава'
Хафид отиде по-близо. „Бъдете любезен да го отворите."
Търговецът качи сандъка на масата и отмести резето. После вдигна дървения му капак и го пусна да падне назад, разкривайки праха вътре.
Хафид се обърна към недоумяващия Люк. „Подайте ми няколко от купените свитъци."
Люк бръкна в кожената торба, която носеше, и извади три свитъка. Хафид ги постави внимателно в сандъка. „А сега ми дайте още седем, моля."
Седемте го изпълниха догоре. Хафид затвори леко капака и се обърна към продавача. „Колко струва?"
„Само сто динара, сър'

Bookbg.net
56
Хафид посегна под наметалото за торбичката си с пари, но Люк го спря. „Сър — възнегодува той,
— за подобна стара кутия такава цена е десет пъти по-висока! Погледнете как са раждясали пантите, а каишите са толкова изтъркани. Елате, знам чудесен магазин наблизо. Там ще намерите голямо разнообразие от по-подходящи за нуждите Ви сандъци и на по-сносни цени'
„Люк, оценявам Вашата загриженост, но аз искам точно този сандък. Не мога да повярвам на старите си очи, но изглежда съвсем като сандъка с десетте свитъка, които получих, когато бях камилар, преди повече от шестдесет години."
Люк се усмихна търпеливо. „Видът му е достатъчно стар и овехтял, за да е точно същият'
Хафид плати на търговеца и каза: „Не е просто случайно стечение на обстоятелствата, че открих сандъка в този момент от живота си. Ето че отново Бог ме предизвиква и това е добър знак. Сега ще имам отлична опаковка за ръкописите си, след като ги напиша!"
След две седмици Керванът на успеха акустира в пристанището на Сидон, а един ден по-късно бяха стигнали кръстопътя, на изток водещ към Дамаск, а на юг — към планината Хермон.
Хафид слезе от големия фургон, дълги години използван от него и придружаващите го, когато обикаляше да изнася беседи. Отзад имаше по-малък, пълен с кашони с храна, облекло и принадлежностите за писане. Коларят му приближи до водача си и каза: „Всичко е в изправност, сър" — и подаде камшика на Хафид. Иразмус и Галинъс бяха вече при господаря си. Хафид се обърна към стария си счетоводител: „Ще се върна в нашия дом веднага, щом приключа работата върху ръкописите, може би след около две седмици."
Иразмус не можеше да скрие притеснението си. „Господарю, бъдете така любезен да обмислите решението си още веднъж и да ми разрешите да Ви придружа. От много, много години не сме се разделяли."
„Освободи се от страха си, Иразмус. Трябва да свърша това сам, за да не се разсейвам. Ще издържа.
Времето е топло и имам предостатъчно храна за няколко седмици. Скоро отново ще бъдем заедно.
Пазиш ли още твоето копие от картите, които ни даде Сергиус Полъс, упътването към къщата на
Хермон?"
Иразмус потупа мантията си. „Тук е, сър'
Хафид поклати глава, привличайки верния си приятел към гърдите си. „След около месец, ако се почувстваш самотен и аз не съм се върнал, можеш да ме посетиш. Иди си засега в дома ни в Дамаск и вземи със себе си за компания Галинъс, както се разбрахме. Той ще ти помогне много и за разпускането на кервана. За момента се сбогувам с теб. Довечера ще спя сам на мястото, на което
Бог някога е говорил."
Пътят от подножието на планината Хермон се извиваше нагоре така плавно, че на Хафид му беше трудно да усети, че изкачва величествената планина, която, гледана отдалеч, сякаш докосваше небесата. Не насилваше двата жребеца да бързат, защото вдишваше с наслада аромата на склоновете с зелен дъб, глогина и бадемови дървета, а край пътя цъфтяха зюмбюли, циклама и лютиче. След повече от час мина покрай исполинска колона от неизгладен бял камък, извисяваща се на повече от петдесет аршина над купчини малки заоблени блокове. Знаеше, че според картата в момента е само на две мили от целта си.
За негова радост, докато пътуваше, светът от лявата му страна сякаш проявяваше щедро гостоприемство. От морето Галилей в далечината искреше светлина и великият търговец напрегна очи да зърне на изток любимия Дамаск, но в тази посока над пустинята се стелеше гъста мъгла. Отдясно, много високо, успя да види планинския връх и разбра, че снегът, който в далечината изглеждаше равна блестяща бяла покривка, беше всъщност натрупан само в котловините и процепите.
Нарисуваната от Сергиус Полъс карта сочеше, че пътят накрая ще извие сред горичка от дива планинска хвойна, която скриваше къщата на стария губернатор от минаващите пътници. Щом фургонът се оказа под зелените клони, Хафид бързо спря. Точно пред него беше целта му, с покрив, докосващ ниските клони на няколко дървета.
Широкоплещест мъж, облечен в животинска кожа, стоеше до входната врата на малка къща и с любопитство наблюдаваше как Хафид слиза от фургона. Изчака колебливо докато великият търговец вдигна ръка за поздрав, и след това извика: „Загубихте ли се, страннико?"
„Мисля, че не. Вие Стефанас ли сте?"
„Да."
„Вашият приятел и господар, Сергиус Полъс, Ви поздравява. Изпраща Ви също писмо с указания."
Стефанас пое малкия пергаментов свитък, счупи печата и припряно прочете словата. После с уважение се поклони към Хафид и каза: „Добре дошъл, сър. Нека да внеса багажа. Ви и да Ви помогна да се настаните в този особен дом."
Хафид улови дясната ръка на младия мъж и постави в мазолестата му длан две златни монети.
„Много съжалявам, че Ви местя от дома Ви, но няма да е задълго, а Сергиус някак успокои притеснението ми, като ме извести, че имате наблизо семейство."
Стефанас кимна, вторачил невярващи очи в новопридобитото богатство. „Много пъти съм чувствал угризение на съвестта, че това лято още не съм посетил майка си и баща си. Сега моментът е удобен."
В къщата имаше само четири стаи, но беше боядисана и обзаведена със същия вкус, проявен от

Bookbg.net
57
Сергиус и в палата, и във вилата му. Най-доволен Хафид остана от голямото писалище, на което постави писалките, мастилото и свитъците. Старият купен в Рим сандък бутна под масата. След като
Стефанас разтовари храната и другите провизии от фургона, внесе няколко цепеници за огромната каменна камина.
„Преди да тръгна, сър, имате ли някакви въпроси? Има ли още нещо, което мога да Ви покажа?"
Хафид се беше загледал навън през отворената врата в сенчестата дъбрава зад къщата. „Да — тихо отвърна той. — Можеш ли да ме заведеш на мястото, където са чули Бог да говори?"
„Елате — рече Стефанас и поведе възрастния мъж по пътека, покрита с маргаритки. Накрая спря и се облегна на едно дърво. — Само преди няколко години Петър се върна на това място, придружен от
Сергиус, и каза, че се е случило тук. Погледнете, наредил съм кръг от кръгли камъни, за да очертая мястото. Явно Петър, Яков и Йоан са придружавали Иисус от цезария Филипи и тримата са били така уморени, че скоро след като са пристигнали, са заспали на земята. Петър каза, че са се събудили от светлина, която едва не ги е заслепила и е сияела оттам, където Иисус, коленичил, все още се молел.
После над тях се спуснал светъл облак и в тишината чули един глас да казва: „Това е моят възлюблен син; чуйте го”
„Какво стана после?"
„Петър каза, че продължило само няколко мига. Скоро облакът избледнял и звездите останали единствените свидетели."
Хафид мина зад големите обли камъни и закрачи бавно по неравната земя, докато приближи средата на кръга. Въпреки студа почувства внезапен топъл полъх върху лицето и сърцето му се разтуптя. Сепна го гласът на Стефанас: „Ако няма друго какво да Ви услужа, ще тръгвам, за да прехвърля планината преди залез слънце."
Хафид проследи отдалечаващата се фигура на Стефанас, докато изчезна в сянката. После коленичи до най-големия камък и положи скръстените си ръце върху неравната му повърхност. Отново почувства тайнствения топъл полъх и разбра, че част от ежедневието му, докато е в планината, ще бъде всяка сутрин да коленичи точно край този камък и да моли за помощ, за да завърши свитъците.
Тази нощ спа малко. Вторачен в тъмнината, планираше какво да напише. „Това — високо изрече той
— е най-голямото предизвикателство в живота ми. Бях уважаван за търговската империя и ораторското изкуство, но да съумея да извая върху пергамента думи, които имат силата да променят бъдещето на читателите им, е върховно постижение и само по себе си чудо. Знам, че сам не мога да изпълня такова неосъществимо начинание. Помогни ми, Господи, умолявам те!"
Когато се зазори, Хафид направи лека закуска и излезе навън. Пое няколко пъти дълбоко въздух, после приближи до кръга от камъни, коленичи и отново се помоли за помощ. След това се върна в къщата, настани се удобно в тапицирания с кожа стол до писалището, отвори празен свитък, потопи перото в тъмното мастило и започна да пише...
Два пъти на ден, сутрин и вечер преди да се оттегля, ще чета словата в този свитък. Вечер трябва да чета наглас. Ще продължавам по този начин седем дни, включително и в събота, преди да премина към поредния следващ свитък. Така след десет седмици ще съм завършил основата за изграждане на нов и по-добър живот.
Разбирам, че не мога да осигуря бъдещето си, ако пропускам четенето един или няколко дни.
Осъзнавам, че висотата на успеха, който мога да постигна чрез тази мъдрост, както в самия живот, е правопропорционална на изразходваното за целта усилие...

Изтегляне 4.75 Mb.

Сподели с приятели: