Използвайте мозъка си

Bookbg.net
32 ловувам с думи и да преуспявам с любов, за да мога да стана лъв сред хората и орел на пазара.
Помогни ми да остана смирен сред препятствия и поражения, но не крий от очите ми наградата, която ще дойде с победата.
Възложи ми задачи, с които другите не са се справили, но ме научи как да откъсна от техните поражения семената на успеха. Изправи ме срещу ужаси, които ще калят духа ми; но ме дари с храброст да се смея на опасенията си.
Отдели ми достатъчно дни за постигане на целите; все пак ми помогни да живея днес така, сякаш е последният ми ден.
Напътствай ме в думите така, че да ми носят резултати, но ме оставяй ням за слухове, за да не наклеветя никого.
Възпитай в мен навика да опитвам и опитвам отново; и все пак ми покажи как да използвам закона за търговските загуби. Подкрепи бдителността ми да разпознава възможностите, но ме дари с търпение, което ще концентрира силата ми.
Потопи ме в добри навици, за да се удавят лошите, но ми дай състрадание към слабостите на другите. Позволи ми да узная, че всичко ще отмине, но ми помогни да мисля за даровете на днешния ден. Подложи ме на омраза, за да не ми е чужда, но напълни чашата ми с любов, за да превърна непознатите в приятели.
Но нека всичко това стане само, ако е такава волята ти. Аз съм малък самотен грозд, здраво закрепен за лозата. И все пак си ме направил различен от всички други. Сигурно наистина има специално място за мен. води ме. Помогни ми. Покажи ми пътя.
Нека стана всичко, което си предвидил за мен, когато си посял моето семе и си избрал да покълне в лозето на света.
Помогни на смирения търговец.
Води ме, Господи.

Bookbg.net
33
18
И така се случи, че Хафид чакаше в усамотения си палат този, който трябваше да получи свитъците. Старецът, само в компанията на доверения си счетоводител, наблюдаваше как сезоните настъпват и си отиват, а старческата му немощ вече не му разрешаваше да прави друго, освен да седи кротко в покритата градина.

Той чакаше.
Чака почти цели три години, след като прехвърли земното си богатство и разпусна търговската си империя.
И тогава от пустинята на изток се появи слабата куцукаща фигура на странник, който влезе в Дамаск и незабавно пое по улиците, докато не спря пред палата на Хафид. Иразмус, обикновено модел на учтивост и коректност, решително застана на входа, а посетителят повтаряше молбата си: „Бих искал да говоря с господаря ти."
Видът на непознатия не вдъхваше доверие. Сандалите му бяха отпрани и завързани с въже, загорелите му крака бяха нарязани и одрани и на много места бяха възпалени, отгоре около бедрата висеше свободно дрипава камилска кожа. Косата му беше заплетена и дълга, а зачервените му от слънце очи сякаш горяха отвътре.
Иразмус стискаше здраво дръжката на вратата. „За какво търсиш господаря ми?"
Странникът пусна торбата да падне от раменете му и стисна ръце в молитва към
Иразмус. „Моля те, любезни човече, разреши ми господарят ти да ме изслуша. Не му мисля злото, нито искам милостиня. Нека чуе думите ми, а после бързо ще си отида, ако се засегне'
Иразмус все още неуверен бавно отвори вратата и кимна навътре. После се обърна без да поглежда назад и с куцукащия посетител бързо тръгна към градината.
Там Хафид дремеше и Иразмус спря колебливо пред него. Покашля се и господарят му се размърда. Отново се покашля и старецът отвори очи.
„Простете за безпокойството, господарю, но има един посетител'
Хафид, вече разсънен, седна и премести погледа си върху чужденеца, а той се поклони и заговори: „Нали Вас наричат най-великия търговец в света?"
Хафид се понамръщи, но кимна. „Така ме наричаха в годините, които отминаха. Тази корона не е вече на старата ми глава. А ти какво искаш от мен?"
Малкият посетител застана смутено пред Хафид и потърка ръце в спластената дреха на гърдите си. Премига с очи в меката светлина и отвърна: „Наричат ме Саул и сега се връщам от Йерусалим в родното си място Тарсус. Но моля Ви, господарю, нека външният ми вид не Ви заблуждава. Не съм бандит от пустинята, нито просяк от улиците. Гражданин съм на Тарсус, а също и гражданин на Рим. Моите хора са фарисеи на еврейското племе Бенджамин и, въпреки че занаятът ми е да изработвам палатки, аз съм учил при великия Гамалиел. Някои ме наричат Пол." Той се олюляваше, докато говореше, и Хафид, не съвсем разсънен до този момент, извинително посочи на посетителя си да седне.
Пол кимна, но остана прав. „Идвам при теб за напътствия и помощ, която само ти.можеш да ми дадеш. Ще разрешиш ли, господарю, да ти разкажа историята си?"
Зад посетителя Иразмус поклати раздразнено глава, но Хафид се престори, че не забелязва. Внимателно разгледа смутителя на съня си и после кимна. „Твърде стар съм, за да продължавам да гледам нагоре в теб. Седни в краката ми и ще те слушам." Пол побутна торбата си настрана и коленичи до мълчаливо чакащия старец.
„Преди четири години сърцето ми беше ослепяло за истината от натрупаното знание през дългогодишното обучение и в Йерусалим станах официален свидетел срещу свят мъж, наречен Стефан. Пребиха го с камъни. Беше осъден на смърт от еврейския санхедрин за богохулство срещу нашия Бог”
Хафид го прекъсна с озадачен глас: „Не разбирам какво общо имам с това събитие'
Пол вдигна ръка сякаш искаше да успокои стареца. „Ще обясня бързо. Стефан беше последовател на човек наречен Иисус. По-малко от година преди пребиването на Стефан,
Той беше разпънат на кръст от римляните за подмолна дейност срещу държавата. Вината на
Стефан беше в твърдението, че Иисус е месия и появяването му е било предсказано от еврейски пророци и че Тамплиерите са се споразумели с Рим да убият този Божи син. Такова порицание срещу властниците можеше да се накаже само със смърт и както вече казах, аз станах съучастник.
При това с фанатизма си и с младежкия си жар бях снабден с писма от главния свещеник на Тамплиерската църква и ми беше поверена мисията да дойда в Дамаск, за да издиря всички последователи на Иисус и да ги върна оковани в Йерусалим за наказание. Както казах, това стана преди четири години'

Bookbg.net
34
Иразмус хвърли поглед към Хафид и се стресна — в очите на стареца имаше израз, какъвто верният счетоводител не беше виждал от години. В градината се чуваше само плясъкът на водата от фонтана, докато Пол отново не заговори.
„Така, приближавайки Дамаск с убийство в сърцето си, от небето внезапно се появи светкавица. Не си спомням да ме е засегнала, но се намерих на земята и, въпреки че не можех да видя, чух глас да казва в ушите ми: „Саул, Саул, защо ме преследваш?" Отговорих: „Кой си ти?", а гласът отвърна: ..Иисус, когото преследваш, но вдигни се и влез в града и ще ти се каже какво да правиш."
Станах и спътниците ме поведоха за ръка към Дамаск. Там останах три дни в къщата на един от последователите на разпнатия и нито можех да ям, нито да пия. После ме посети човек на име Ананкас, който ми каза, че във видение са му съобщили да дойде при мен.
Постави ръце върху очите ми и аз отново изгубих зрение. А след това ядох и пих и силата ми се възвърна'
Хафид се наведе от пейката и запита: „Какво се случи после?"
„Заведоха ме в синагогата, а присъствието ми като преследвач на Иисусовите последователи вся страх в сърцата на съмишлениците му, но въпреки всичко произнесох проповед и думите ми ги обърнаха, защото вече говорех, че разпнатият на кръста е наистина
Божи син.
И всички слушатели подозираха, че им поставям измамна клопка — та нали точно аз направих поразии в Йерусалим?
В Йерусалим се повториха събитията от Дамаск. Нито един последовател на Иисус не се приближаваше към мен, въпреки че се беше чуло за проповедите ми в Дамаск. Както и да е, продължавах да проповядвам в името на Иисус, но беше безрезултатно. Навсякъде, където говорех, предизвиквах враждебно отношение у слушателите, докато един ден отидох в църквата на Тамплиерите и, докато наблюдавах в двора продажбата на гълъби и агнета за жертвоприношение, гласът отново се появи в мен."
Дози път какво ти каза?" — изрече Иразмус, преди да може да се овладее. Хафид се усмихна на стария си приятел и кимна на Пол да продължи.
„Гласът каза: „От четири години имаш Словото, но почти не си показал просветление.
Дори Божието слово трябва да се продава на хората, иначе няма да чуят. Нали за да ме разбират всички, говорех с притчи? С оцет ще хванеш малко мухи. Върни се в Дамаск и потърси този, който е провъзгласен за най-великия търговец в света. Ако желаеш да разнасяш словото ми по света, нека той покаже как."
Хафид бързо погледна Иразмус и старият счетоводител усети мълчаливия въпрос. Това ли беше така дълго очакваният човек? Великият търговец се наведе напред и сложи ръка върху рамото на Саул. „Разкажи ми за този Иисус."
Пол, с оживен от нова сила и звучност глас, разказа за Иисус и живота му. Докато двамата слушаха, той говореше за дълго очаквания от евреите Месия, който ще дойде да ги обедини в ново и независимо царство на щастие и мир. Каза за Иван Кръстителя и за появата на историческата сцена на човек, наречен Иисус. Разказа за извършените от него чудеса, за беседите му с тълпите, за вдигането на мъртвите, отношението му към сарафите, разпъването му на кръста, погребението и възкресението му. Накрая, сякаш за да въздейства още повече с разказа си, Пол бръкна в торбата до него, извади една червена мантия и я сложи в скута на Хафид. „Сър, в ръцете си държите цялото земно имущество, оставено от
Иисус. Всичко свое е делял със света, дори живота си. И в подножието на кръста му римляните са теглили жребий, за тази мантия. Аз я притежавам след много усърдно издирване през последното си посещение в Йерусалим'
Лицето на Хафид пребледня, а ръцете му се разтрепериха, докато обръщаше робата с кървави петна. Иразмус, разтревожен от вида на господаря си, се приближи до стареца. Хафид продължи да разгръща дрехата, докато намери малката, зашита на плата звездичка... — знака наТола, чиято гилдия изработваше мантиите, продавани от Петрос. До звездата беше зашито кръгче и в него — квадрат ... — знакът на Петрос.
Пол и Иразмус наблюдаваха как старецът повдигна мантията и я погали нежно в бузата си. Поклати глава. Невъзможно. Тола беше изработила хиляди други мантии, а Петрос ги беше продал през годините на великия си търговски поход.
Без да изпуска дрехата, Хафид заговори с дрезгав шепот:,,Разкажи ми какво се знае за раждането на Иисуса”.
Пол изрече: „Той напусна нашия свят с малко, но е дошъл в него с още по-малко. Роден е в пещера във Витлеем по време на преброяване на населението на Август'
Усмивката на Хафид се стори на двамата мъже почти детинска. Продължиха да го гледат учудено, защото по набръчканите му бузи потекоха сълзи. Изтри ги с ръка и попита: „А над родното място на бебето не е ли изгряла най-ярката звезда, която човек е виждал?"
Пол отвори уста, но не можа да отговори, а и не беше нужно, Хафид вдигна ръце и го

Bookbg.net
35 прегърна и този път сълзите на двамата се смесиха.
Накрая старецът се надигна и направи знак на Иразмус: „Верни приятелю, иди в кулата и се върни със сандъка. Най-после открихме нашия търговец.

Bookbg.net
36

Изтегляне 4.75 Mb.

Сподели с приятели: