Използвайте мозъка си



Pdf просмотр
страница19/28
Дата22.10.2023
Размер4.75 Mb.
#119030
1   ...   15   16   17   18   19   20   21   22   ...   28
idoc.pub -pdf
9
ПЪРВИ ОБЕТ НА УСПЕХА
Роден съм, за да постигам целта си, не да се провалям.
Роден съм, за да тържествувам, не да прекланям глава поразен.
Роден съм, за да вдигам наздравица за победи, не да се вайкам и хленча.
Какво стана с мен? Кога се стопиха всичките ми блянове в сива посредственост, в която обикновените хора се възхваляват като превъзходни?
Никой никога не може да бъде измамен от друг така, както от самия себе си. Страхливецът си измисля, че е само предпазлив, а скъперникът винаги смята, че се учи на пестеливост. Най-лесно е човек да се самоизмами, защото лесно можем да повярваме в онова, което желаем. Никой в целия ми живот не ме е мамил толкова, колкото сам съм го правил.
Защо винаги се опитвам да прикрия незначителните си постижения със завеси от слова, обясняващи работата ми, или с извинения за некадърността ми? Най-лошото е, че съм повярвал на оправданията си, така че доброволно продавам дните си за ситни грошове, като се утешавам с мисълта, че нещата можеха да бъдат и по-лоши.
Стига толкова!
Време е да изследвам отражението си в огледалото и да осъзная, че най-пакостният враг за


Bookbg.net
58 себе си съм самият аз. Най-после, в този вълшебен миг с първия свитък булото на самозблудата започва да се вдига от очите ми.
Сега знам, че на света има три категории хора. Първата се учат от собствения си опит — те са мъдри. Втората се учат от опита на другите — те са щастливи. Третата не се учат нито от собствения, нито от чуждия опит — това са глупаците.
Аз не съм глупак. Отсега нататък ще се осланям на собствените си сили — изхвърлил съм завинаги ужасните патерици от самосъжаление и самооскърбление.
Никога вече няма да се самосъжалявам и самоподценявам.
Колко глупав бях, когато стоях отчаян до пътя и завиждах на преуспяващите и богатите, докато те се перчеха до мен.
Да не би да са благословени с уникални способности, необикновена интелигентност, героична храброст, неугасваща амбиция и други отличителни качества, които аз не притежавам? Повече часове ли са отделяли всеки ден за изпълнение на трудните задачи? Изпълнените им със състрадание сърца и преливащите им от любов души различни ли са от моите? Не! Бог няма любимци. Всички сме създадени от еднаква глина.
Сега знам, че тъгата и неуспехите не са единствено в моя живот. Дори най-мъдрите и най- преуспяващите на света преживяват съкрушителни епизоди и поражения, но за разлика от мен са научили, че няма спокойствие без тревога, няма почивка без напрежение, няма смях без мъка, няма победа без борба и това е цената, която всички плащаме, за да живеем. Имаше време, когато я плащах доброволно и спокойно, но постоянните разочарования и поражения разядоха първо моята увереност, а после и решителността ми, както водните капки след време разрушават дори най-здравия гранит. Сега обръщам гръб на всичко това. Вече не съм един от живите мъртъвци, вечно стоящ в сянката на другите и скрит зад жалките си извинения и алиби, докато годините се изнизват прахосани.
Никога вече няма да се самосъжалявам и самоподценявам.
Сега знам, че търпението и времето могат да направят повече дори от силата и страстта. Годините на безсилие са готови да дадат плод. Всичко, което съм успял да постигна, и всичко, което се надявам да постигна, е и ще бъде постигнато чрез този бавен и тежък, усърден и неуморим процес, изграждащ мравуняка частичка по частичка, мисъл по мисъл, стъпка по стъпка,
Когато сполуката дойде за една нощ, често си тръгва със зората. Сега съм подготвен за щастие докато съм жив, защото най-накрая приех могъщата тайна, скрита през годините на сурово отношение. Неуспехът, в известен смисъл, е пътят към успеха, както всяко направено от нас откритие на лъжа ни повежда към ревностно търсене на истината и всяко ново преживяване ни разкрива някаква грешка, която след това внимателно ще избягваме. Пътеката, която извървях, често напоявана от сълзите ми, не беше безполезно пътешествие.
Никога вече няма да се самосъжалявам или самоподценявам.
Благодаря ти, Господи, че постъпи добре с мен, като даде в ръцете ми безценните свитъци. Бях в най-затрудненото си положение в живота, но трябваше да знам, че винаги точно в тази момент приливът започва.
Никога вече няма да поглеждаме печал към миналото. То никога няма да се върне. В замяна, с тези свитъци ще оформя настоящето, защото е мое, и ще вървя напред, за да срещна загадъчното бъдеще без страх, без съмнение, без отчаяние.
Създаден съм по подобие на Бог. Мога да постигна всичко, ако опитам.
Никога вече няма да се самосъжалявам и самоподценявам.


Сподели с приятели:
1   ...   15   16   17   18   19   20   21   22   ...   28




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница