Изработване на проект на общ устройствен план на община кайнарджа


Х. СЪСТОЯНИЕ И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА



страница16/18
Дата25.07.2016
Размер2.82 Mb.
#6222
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   18

Х. СЪСТОЯНИЕ И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

Необходимите действия за подобряване на състоянието на околната среда на територията на община Кайнарджа са обект на специализирани проучвания и планиране още с предходните разработки и са отразени в Програмата за управление на общината, Областната стратегия за развитие и други документи. Като цяло екологичната обстановка в общината се оценява като добра. Тя се наблюдава и контролира по компоненти и фактори на околната среда от компетентните органи в съответствие с нормативните изисквания. Добрата екологична обстановка е обусловена от една страна от липсата на мащабни източници на замърсяващи емисии, а от друга – от благоприятния ветрови режим и залесеността на значителна част от територия. Ефективното управление на отпадъците е един от откритите проблеми на околната среда в общината. Основните антропогенни фактори,които оказват влияние върху качествата на околната среда са: промишлеността, транспорта, комунално-битовата дейност, употребата на изкуствени торове и пестициди в селското стопанство. Тези фактори оказват влияние върху състоянието на атмосферния въздух, водите, почвите и биологичното разнообразие.



10.1. Атмосферен въздух, води, почви и нарушени територии, земна основа и земни недра

Атмосферният въздух. Поради липса на големи източници на атмосферно замърсяване, на територията на общината не е установено системно наблюдение на качеството на атмосферния въздух. Наблюдения се извършват само чрез мобилни станции за емисионен контрол. Паралелно са наблюдавани и фонови данни за метеорологични условия в приземния слой: посока, скорост на вятъра, атмосферно налягане, температура на въздуха, слънчево греене и влажност на въздуха. Установените концентрации на серен и азотен двуокис са под допустимите и не крият здравен риск. Основните източници на замърсяване на атмосферния въздух на територията на общината са: селскостопанските дейности (главно пренос на прах от вятъра); трафикът по главните пътища от републиканската пътна мрежа; битовото отопление през студения период; откритите площи с насипни материали (депа, кариери, сметища и др.). От всички източници с най-съществено значение са автомобилният транспорт и обработката на земеделските земи, която в много сухи години предизвиква прашни бури. Атмосферния въздух в района е натоварен предимно с въглероден двуокис, особено през зимния период. Източник на замърсяването е изгарянето на отоплителни материали в бита. С положително влияние за ефективното разсейване на замърсителите на територията на общината са относително високите средни скорости и постоянни посоки на местните ве­трове, както и ниският процент тихо време. Отрицателно върху способността на въздушния басейн да се самопречиства влияе големият брой дни с мъгли. Слънчевото греене и радиация са способни да засилят вредния ефект от веществата, емитирани с изгорелите автомобилни газове. Атмосферният въздух на района като цяло не е антропогенно натоварен и неговите качествени характеристики са типични за района.

Област Силистра е един от седемте района в СЦР, включен в мониторинговата система за оценка и управление на качествата на атмосферния въздух (КАВ). Съвместната българо-румънска система за контрол на качеството на атмосферния въздух (КАВ) разполага с по два пункта (ДОАС системи) във въздушните басейни на Силистра – Кълъраш, разположени на територията на двете страни. Качеството на атмосферния въздух се следи, като се измерват следните замърсители на въздуха: серен диоксид, азотен диоксид, озон, азотен окис, въглероден оксид, азотни оксиди, и фини прахови частици до 10 микрограма. В района на пристанището в гр. Кълъраш е изградена фонова метеорологична станция, измерваща скорост и посока на вятъра (на височина 2 м и 10 м), налягане, температура, относителна влажност и слънчева радиация.



Води, канализация на урбанизираните територии, състояние на повърхностните и подземни води. През областта протичат само временни реки по време на интензивни валежи или снеготопене: Царацар, Канагьол, Сухата река и др. На много места се срещат карстови извори с дебит 1-2 л/сек. Характерно за добруджанските реки е, че те съществуват на определено разстояние след изворите си, след което се загубват в льосовите образувания на Добруджа и следващите ги суходолия, като не формират повърхностен приток към р. Дунав. Реките, вливащи се в р. Дунав, водят началото си от високото плато, намиращо се в южния край на Добруджа като текат в северна посока. По-важна река е река Суха. Поречието обхваща и община Кайнарджа. Водите в зависимост от ползването им се разделят на три категории: първа – води, които се ползват за питейни нужди, в хранителната и други промишлености, изискващи вода от същото качество; втора – води, които се ползват за водопой на животни, културни нужди, рибовъдство, воден спорт и др. (Суходолия от поречие Добруджански реки) и трета – води, които се ползват за напояване, запромишлеността и др.(р.Дунав).

Всички населени места в общината са водоснабдени, няма населени места с режим във водоснабдяването, но относителният дял на полезно използваната от общата подадена вода непрекъснато намалява, поради лошото състояние на водопроводната мрежа. По принцип потенциалът на обхванатите водоизточници е достатъчен да покрие водопотребителните нужди през близките години. Подземните води, използвани за питейно водоснабдяване в някои случаи нямат необходимата микробна чистота, но въпреки това се използват без пречистване. Съгласно Наредба № 9 на МЗ за качеството на водата, предназначена за питейно–битови цели, те се подлагат само на хлориране. В общината няма изградена канализационна мрежа. Използват се септични ями, които са предпоставка за замърсяване на подпочвените води. В повечето случаи се използват септични и попивни ями или отпадъчните води свободно се изпускат в деретата, което води до замърсяване на подземните води. Има частично изграден канал за дъждовни води в с.Кайнарджа. Дъждовната вода се оттича по асфалтовото покритие на пътищата и го руши. От гледна точка на Директиви №№ 91/271/ЕЕС и 98/15/ЕЕС, които изискват канализиране и пречистване на отпадъчните води в съответствие с нормите до 2007 г. на населените места с повече от 10 000 ж. и до 2014 г. на населените места с повече от 2 000 ж. няма нарушение. Територията на общината като част от Добруджанската подобласт е бедна на повърхностни води, защото в района те понират в дълбокоокарстените варовици. Химизацията на селското стопанство и попивните ями за битовофекални води са основните причини за замърсяване на плитките подземните води. Неконтролираното азотно торене през 80-те и началото на 90-те години, липсващите пречиствателни съоръжения за отпадъчни води от животновъдните ферми и недоизградената канализация за отпадъчни битови води са допринасяли за замърсяване с нитрати на подземните води. Употребата на химически препарати и изкуствени торове е силно намалена и не променя състава на почвите и водата.



Почви и нарушени територии. Преобладаваща почвообразуваща скала е льосът–типичен и глинест, върху който са развити силно излужени и оподзолени черноземи, тъмносиви горски и алувиални и делувиални ливадни почви, а по суходолията – ерозирани излужени черноземи.. Почвите се характеризират с голямо разнообразие, като преобладаващ почвен тип в общината е излужения чернозем, като е застъпен в трите си разновидности –слаб, средно и силно излужен. Разположените във високите части почви се отличават на места със значителен наклон, който е дал възможността да се прояви деградивния ефект на плоскостната, линейна и ветрова ерозия. Наблюдават се два вида ерозия - ветрова и ровинна. Ветровата ерозия непрекъснато увеличава своя интензитет в равнинният и открит релеф вследствие на увеличение брой механизирани обработки на почвата, намаляване площта и видовия състав на полезащитните пояси и продължителните силни ветрове. Ровинната ерозия е по-слабо застъпена, наблюдава се ежегодно главно в суходолията през пролетта и есента, оформени са стръмни и каньовидни "дерета".

Почвеното пробонабиране и анализите се извършват от Регионална лаборатория– Русе, проследявайки динамиката на наблюдаваните индикатори мед, цинк, олово, кадмий, никел, хром, арсен и живак са в границите на нормите, съгласно Наредба № 3 за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвата (ДВ. бр. 71/2008 г.). При извършените анализи до момента не са регистрирани наличия на тежки метали над ПДК, както засоляване и вкисляване на почвите. Не е констатирано и наднормено съдържание на тежки метали от автотранспорт, което е показател за ползването на безоловен бензин. През 2004 г. на територията на РИОСВ-Русе за района на община Кайнарджа е определен пункт №403 за почвен мониторинг в с.Добруджанка. През последните години все повече се налага тенденцията за намаляване замърсяването на земите и почвите.

Мониторинговата система се извършва на три нива: широкомащабен мониторинг; мрежите за вкисляване и засоляване; локални замърсители – дифузно почвено замърсяване от земеделски източници. Ограниченото ползване на пестициди и торове в земеделието, програмите за екологично земеделие и животновъдство, въведения контрол за ограничаване на емисионното замърсяване по отношение на въздуха, водите и управлението на отпадъците, технологичното обновление в производствените процеси и дейности водят до намаляване деградацията на земите и почвите.

Източниците на замърсяване на почвите, които се проявяват на територията на общината са: торищата на животновъдните ферми (органично замърсяване), сметищата за битови и промишлени отпадъци, индиректното им замърсяване в следствие атмосферното и водното замърсяване. Към увреждащите почвите фактори трябва да се подчертае ветровата ерозия, улеснена от слабата обезлесеност, силните северни и североизточни ветрове и релеф. Няма данни за евентуално замърсени земи около складовете за препарати за растителна защита и за изкуствени торове.

Ерозията се проявява главно в плоскостно отнасяне на почвения слой и в ровинна ерозия. Ерозионните процеси в Дунавската равнина непрекъснато увеличават своя интензитет, като причиняват значителни вреди на инженерни съоръжения и селското стопанство. Ровинната ерозия на суходолията при водообилни сезони е оформила стръмни до каньоновидни долинни системи. Проявления има и ветровата ерозия, поради равниния и открит релеф и периодично силните ветрове. Създадени са полезащитни горски пояси с цел предотвратяване на ветровата ерозия и равномерно разпределение на снежната покривка в междуклетъчните пространства. По този начин те изпълняват и влагозадържащи функции. Данните и оценката за състоянието на земеделските земи, засегнати от водоплощна ерозия и почвени загуби в общините на областта, са получени в резултат на използвания в ИАОС математически модел за изчисляване на водоплощна ерозия.

Община Кайнарджа 

Степен на ерозионен риск - Площ (hа)

Общо количество ерозирана почва (t)

Средно годишна интензивност на водоплпщната ерозия (t/ha/y)

Площ (hа)

8607

12384

12384

6496

3474

500

140423

4,5


Загуба почва (t)

0

29547

29547

46283

49743

13693

Загуба почва (t)

0

36981

36981

29510

36394

19408



Сподели с приятели:
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   18




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница