Стресът представлява реакцията на физиологична или психична възбуда, възникнала първоначално в резултат на повишени изисквания от външната среда, която предизвиква трайни неблагоприятни последствия върху телесните и психичните функции на индивида. Стресът се проявява тогава, когато реакцията на възбуда настъпва прекалено често и е с висока интензивност и продължителност1.
Според NIOSH (The National Institute for Occupational Safety and Health) професионалният стрес е съвкупност от негативни физически и емоционални реакции, които възникват при несъответствие между изискванията на работата и способностите, средствата или потребностите на работещия. Този стрес може да породи здравословни проблеми и дори да предизвика произшествия.
Професионалният стрес може да се дефинира като емоционална, когнитивна, поведенческа и психологична реакция спрямо негативни и неблагоприятни аспекти, свързани със същността на работата. Тази реакция засяга целия организъм и неговото обкръжение, може да се превърне в трайно състояние и се характеризира във висока степен със страдание, а често и с чувството на безизходица.
Кайзер и Хансец разглеждат професионалния стрес като отговор на служителя спрямо изискванията на работната ситуация, за изпълнението на които той се съмнява, че разполага с необходимите ресурси, но трябва да изпълни. Тази дефиниция набляга на субективното оценяване на човешките ресурси, включеността на служителя в дейността, несигурността на резултатите, като съдържа и вероятност от провал. Тя е директно свързана с понятието за контрол на условията на труд.
I. ОСНОВНИ СТРЕСОРИ. В първата група се включват т. нар. основни стресори, които всъщност са част от специфичните параметри на професионалната дейност на служителя в НСПАБ.
ОПЕРАТИВНО НАПРАВЛЕНИЕ НА ДЕЙНОСТ Âпостоянна готовност за получаване на сигнал;
Âпостоянна готовност за реагиране при получен сигнал;
Âработа в токсична среда;
Âрязка смяна на активностите - от изпълнение на рутинни служебни задължения до действия в екстремални ситуации;
Âшокови и травматични преживявания (изнасяне на ранени и обгорени хора и т. н.);
Âработа при екстремално високи температури;
Âдействия, свързани с индивидуално вземане на решения в екстремални ситуации;
Âработа с остаряла и ненадеждна техника;
Âработа в ограничено пространство - тунели, подземни галерии и др.
