Изследване източниците на стреса (на примера на служителите от мвр)
І. НАМЕСА НА РЪКОВОДИТЕЛЯ ПРИ КРИТИЧНИ ИНЦИДЕНТИ С УЧАСТИЕТО НА НЕГОВИ СЛУЖИТЕЛИ
Изтегляне 186.5 Kb.
|
| І. НАМЕСА НА РЪКОВОДИТЕЛЯ ПРИ КРИТИЧНИ ИНЦИДЕНТИ С УЧАСТИЕТО НА НЕГОВИ СЛУЖИТЕЛИ
Полицейската професия често изправя служителите пред ситуации, застрашаващи живота и поставящи на изпитание психичната устойчивост на полицаите. Сред подобни инциденти психичните и поведенческите реакции на служителите са непредвидими. При критични ситуации, които предизвикват стресови реакции у служителите, навременните и ефективни действия на ръководителя са от изключително значение. Такива критични инциденти са: • продължителна операция с човешки загуби; • пристигане пръв на мястото на тежка катастрофа; • смърт на човек, на който се оказва първа помощ, при което служителят се чувства виновен, че не е направил всичко възможно човекът да оцелее; • участие в няколко напрегнати случая в кратък период от време; • инцидент с колега със смъртен изход (убийство, самоубийство); • инцидент, предизвикващ необичаен интерес в средствата за масова информация. • наблюдаване на насилие на работното място; • значителен инцидент с пострадали деца; • инцидент, при който помагащите познават пострадалите жертви; • природно бедствие; • разрушения от тероризъм. Инциденти от този вид поставят пред ръководителя многопосочни и противоречиви изисквания. От една страна той трябва да вземе необходимите мерки за непосредствено овладяване на травматичната ситуация, изясняване на причините за случилото се, оказване на съдействие в рамките на извършваните служебни проверки. От друга страна – въпреки множеството ангажименти на ръководителя при подобни инциденти, негова основна функция си остава грижата за пострадалите служители. Адекватната намеса на ръководителя може да намали негативните психологически последствия от преживения стрес и да създаде в колектива условия за подкрепа и разбиране към състоянието на непосредствените участници в инцидента. Трябва да се има предвид, че за полицейските служители е много трудно да бъдат в позицията на пострадал, потърпевш, жертва, т. е. – в позицията на човек , който е слаб. Доминантният обществен възглед за полицейската професия изисква полицаят да е силен, да се справя сам във всякакви ситуации. Всеки полицай в една или друга степен е повлиян от този възглед. Затова всички събития, в които полицаят е потърпевш или е в позицията на безпомощен свидетел и не може да се намеси и окаже помощ, силно го дестабилизират. Обичайна реакция след такива събития е поставяне под съмнение на професионалните качества, самообвинения и срам, че са допуснали подобен развой на нещата. Могат да се очакват и прибързани решения, взети под въздействието на силните емоции, като например подаване на рапорт за напускане. За да е сигурен ръководителят, че е възприел най-адекватното поведение в една такава сложна ситуация, добре би било да има предвид следната последователност от стъпки: • добре да изясни информацията с другите членове на групата, присъствали на инцидента; • да подкрепи пострадалия полицай, като го увери, че е направил всичко, което зависи от него и не носи вина за случилото се; • да не бърза с предвижданията относно приключването на инцидента, както и със заключения за персоналната вина; • бързо да окаже на пострадалия подкрепа, отговаряща на изискванията на ситуацията; • да осигури на полицая, преживял критичната ситуация възможност да почива , да се храни и спи достатъчно; • в продължение на определен период да следи нивото на стрес на полицая. Ръководителят може да счете за удачно за определено време да възложи други функции на полицая или да го пусне в отпуск. Целта е в периода непосредствено след инцидента служителят да се предпази от ситуации, предизвикващи силен стрес или прекалено голямо натоварване, както и такива ситуации, които биха му напомняли за преживяната травма. Това решение трябва да се вземе внимателно, за да не се изтълкува от служителя като израз на недоверие или опит за изолация или като потвърждение на страховете му, че го отстраняват от работа вследствие на това, че се е провалил в действията си при травматичния инцидент. Горните по–общи стъпки могат да бъдат конкретизирани в случаи на употреба на огнестрелно оръжие от служител. При подобни инциденти е препоръчително ръководителят: • да окаже незабавна подкрепа на полицая на място; • да отведе полицая на друго място, особено ако жертвите са мъртви или ранени, и да го върне на местопроизшествието само ако това е крайно необходимо; • да обясни предварително на полицая какво ще се случи в близките часове от административна гледна точка; • ако служебното оръжие е отнето за експертиза да обясни причините; • в случай на необходимост да предупреди служителя, че има право да се консултира с адвокат; • да осигури на служителя известно време, в което той да се успокои, преди да даде обяснения или да напише рапорт за събитието, като го предпази от медиите или прекалено любопитни колеги; • ако полицаят е ранен да предупреди възможно най–рано семейството му, (за да се избегне възможността то да научи за инцидента от слухове) и да му окаже подкрепа (транспорт, помощ); • да се разреши отпуск с цел по–бързо възстановяване при наличие на желание от страна на полицая (някои полицаи предпочитат временно да бъдат пренасочени на по-лека работа, вместо да излязат в отпуск); • да разреши на всички служители, присъствали на инцидента да участват в сеанс за дебрифинг в първите 72 часа след събитието; • да осигури възможност на семейството на полицая (съпруга, деца) да се срещне със специалист в областта на психичното здраве; • да осведоми устно останалите служители за обстоятелствата около инцидента, за да се избегнат всякакви слухове и двусмислени тълкувания; • при възможност да осигури среща на полицая с друг служител, преживял подобна ситуация; • да създаде условия за постепенно завръщане на работа. Изтегляне 186.5 Kb. Сподели с приятели:
|