Изследване източниците на стреса (на примера на служителите от мвр)
Как ръководителят да насочва пострадалия полицай и семейството му към място, където може да получи психологична помощ?
Изтегляне 186.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- ВЪПРОСНИК ЗА САМООЦЕНКА НА АКТУАЛНОТО СЪСТОЯНИЕ И ДИНАМИКАТА НА СТРЕСА
- Анкетна карта относно лични данни, професионални интереси и телесно и психично състояние.
- ИМЕ НА СЛУЖИТЕЛЯ ИМЕ И ТЕЛЕФОНИ ЗА КОНТАКТ НА БЛИЗКИ НАКЪДЕ Е НАСОЧЕН
- ИЗПОЛЗВАНИ ЛИТЕРАТУРНИ ИЗТОЧНИЦИ
| Как ръководителят да насочва пострадалия полицай и семейството му към място, където може да получи психологична помощ?
Както вече споменахме, веднага след събитието полицаят дори и да е “рухнал” психически може да каже: “Нямам никаква нужда от помощ, всичко ми е наред”. Той се е оказал неспособен да възпрепятства травматичното събитие, но като компенсация иска да контролира състоянието си след това. Това налага деликатната намеса на ръководителя в случаите, когато се предлага психологична помощ на пострадалия полицай. Подобно предложение трябва да бъде представено като израз на загриженост за служителя като му се обясни, че не става въпрос за оценка на неговите качества като полицай, а за професионална помощ (както при лекаря), която ще му помогне да се справи по-бързо с едно временно състояние. Полезно е и обяснението, че това е съвременна практика в полицията - на всеки служител, преживял подобен инцидент да се предлага психологическа подкрепа от професионалист. Ако в течение на времето ръководителите развият умения сами да идентифицират служителите, нуждаещи се от помощ след критичен инцидент, това би намалило резервите на служителите да признаят, че се нуждаят от помощ. При необходимост от професионална помощ ръководителите могат да се обърнат към съответните регионални психолози или директно към Института по психология на МВР – сектор ”Психологична профилактика и консултиране”. ВЪПРОСНИК ЗА САМООЦЕНКА НА АКТУАЛНОТО СЪСТОЯНИЕ И ДИНАМИКАТА НА СТРЕСА
Анкетна карта относно лични данни, професионални интереси и телесно и психично състояние.
ИЗПОЛЗВАНИ ЛИТЕРАТУРНИ ИЗТОЧНИЦИ Арабаджийски Н, Полицейската служба в МВР, Фенея, С., 1998; Арабаджийски Н., Марков М., Иванов Хр., Сборник-студии “Полицейско право”, Албатрос, С., 1999г. Арабаджийски Н., “Организация на полицейската служба в МВР”, Албатрос, С., 2001; Арабаджийски Н., Полицейска администрация, Академия на МВР, С., 2002; Арабаджийски Н., Организация и управление на полицейското обучение в Република България, Академия на МВР, С., 2002; Апостолов В., Практика по реализиране политиката и въвеждане директивите на Европейския съюз в областта на безопасността и здравето при работа в законодателството на Р. България, Безопасност и здраве при работа, бр. 7, 2003, 28-37 стр. 1 Думата стрес произхожда по всяка вероятност от латинското stringere (стягам, затягам) и се използва в английския език за описване на определени преживявания и поведения на индивида, далеч преди да и бъде дадено формално научно определение. За първи път (според литературни данни) тази дума се използва от английския поет R. Manning около 1303 г., който пише: "И тази мъка беше манна небесна, която Господ изпрати на хората, прекарали в пустинята четиридесет зими и намиращи се в голям стрес". През 17 в. думата стрес означава "тежко изпитание, бедствено положение или нещастие". През 18 и 19 в. този смисъл на думата до голяма степен се заменя от друг, според който понятието означава "сила, натиск, напрегнато или голямо усилие", упражнени върху материален предмет или човек, или върху неговите "органи или психични сили". Изтегляне 186.5 Kb. Сподели с приятели:
|