ПРОФИЛАКТИЧНО НАПРАВЛЕНИЕ НА ДЕЙНОСТ. Âинтензивни служебни контакти с длъжностни лица;
Âконфликтни комуникации с граждани и длъжностни лица;
Âконфликти на работното място;
Âзадължително познаване на огромно количество документи, норми и стандарти;
Âобхождане на различни по своята специфика обекти за сравнително кратко време;
Âизминаване на големи разстояния в рамките на работния ден;
Âконфликтни взаимоотношения с началници и подчинени.
II. СТРЕСОРИ ОТ ВТОРИ ПОРЯДЪК. В резултат на упражняването на тази високоблагородна професия възникват някои специфични физиологични промени, които се отразяват неблагоприятно върху здравето на служителите в НСПАБ. Те предизвикват негативни преживявания у индивида, като на свой ред се превръщат в стресори от втори порядък. Те са:
Âоплешивяване;
Âпонижена сексуална активност;
Âкожни заболявания;
Âопадане на зъбите, пародонтоза;
Âсмущения в съня;
Âстомашно-чревни проблеми;
Âсърдечно-съдови проблеми;
Âраздразнителност, сприхавост;
Âдепресивност;
Âповишена конфликтност;
III.СЪПЪТСТВАЩИ СТРЕСОРИ. Освен тези основни фактори, характерни за дейността на пожарникарите, степента на толерантност към стресогенни ситуации се понижава допълнително от т. нар. съпътстващи рискови фактори (съпътстващи стресори):
Пушене;
Неправилно хранене;
Прекомерна употреба на алкохол;
Конфликти в професионалната и семейната среда;
Неправилен режим на труд и почивка;
Ограничаване на социалните контакти;
Стесняване на житейската перспектива;
Комбинираното въздействие на гореизброените фактори може да доведе до възникването на продължително състояние на обичаен професионален стрес.
Хронифицирането на професионалния стрес води до задълбочаване на вътрешното напрежение у индивида, което провокира неправилни реакции на служителя в типични професионални ситуации, а именно:
*вземане на погрешни решения; *чувство на вътрешна напрегнатост и застрашеност; *невъзможност за концентрация; *остро усещане за липса (недостиг) на време; *извършване на погрешни действия. В зависимост от честотата, продължителността и интензивността на преживяването на професионален стрес у личността могат да се развият различни негативни процеси:
* да възникне болестно състояние;
*да се хронифицира или модифицира съществуващо в момента физическо заболяване;
*да се стигне до обостряне на хронични заболявания;
*да се стигне до трудно поносимо психично напрежение;
*да се появи психогенно разстройство на личността;
Така описаните процеси принуждават личността спонтанно да търси средства за преодоляване на неприятните вътрешни психични преживявания. Обикновено това са цигарите и алкохола. Техният първоначален релаксиращ ефект обаче сравнително бързо се изчерпва и човек е принуден да увеличава непрекъснато количеството. Така се стига до допълнително вътрешно изостряне на състоянието на организма.