Изследване на реверсивна система за импулсно управление на дпт

2. 
   
   Анализ на получените резултати и изводи
   

При комбинирано управление на вентилните групи на ТП, могат да се съчетаят положителните качества както на съвместното така и на разделното управление.

При съвместно управление сумарното натоварване на ТП може значително да превиши полезното натоварване на изхода поради наличието на уравнителни токове. Същевременно тези токове обезпечават непрекъснатото плавно регулиране при малките натоварвания и при празен ход на двигателя.

При комбинирано управление на ВГ уравнителни токове протичат само при малки натоварвания на ДПТ, поради което необходимите индуктивности, а следователно и габаритите на уравнителните дросели са по-малки в сравнение със съвместното управление. При големи натоварвания, когато работи едната от ВГ, магнитопроводът на съответният дросел се насища, но това е без значение, понеже не протича уравнителен ток.

Стойностите на логическите сигнали Х₁ и Х₂ са –U и +U, които съответстват на логическа “0” и логическа “1”. Стойността на напрежението зависи от напрежението U.

Блокър реализиращ логическата функция “И” може да се разглежда по два начина.

Първият е като логически елемент. Тогава нивата на сигналите включително и на този от СИФУ ще са съобразени с използваната технология и може да не са достатъчни за отпушване на тиристорите. В този случай се налага усилване на импулса на изхода на елемента до ниво, достатъчно за отпушване на тиристора.

Вторият начин е да се разглежда като елемент с един вход и един изход, като освен това има и управляващ сигнал (Х1 или Х2). Тогава изхода ще повтаря входа, при стойност на управляващия вход “1”. В този случай няма нужда от усилване на изходния сигнал.


Точка 3

Стойностите на параметрите k и m зависят от типа на схемата на преобразувателя. В конкретния случай схемата е трифазна нулева, като параметрите имат съответните стаойности k = 1, m = 3.

Изчислените стойности за минимален и максимален ъгъл на управление на тиристорите са съответно α_MIN = 36˚ и α_MAX = 75˚. Те определят значително по-малък диапазон на изменение от теоретичния, който е в границите от 0˚ до 90˚. Това се дължи на по-малкия диапазон на регулиране на скоростта на двигателя – 4:1.


Точка 4

При номинател котвен ток 54 А и минимален ъгъл на управление на тиристорите, скоростта ω е 210 rad/s. За да се достигне номиналната скорост от 230 rad/s, трябва минималният ъгъл да се намали на 29.5˚.

Така диапазонът на регулиране на скоростта става D_P= 5:1, който е по-голям от зададения. Следователно може да намалим ъгълът α_MAX на 70.7˚ за да бъде D_P = 4:1.
Точка 5

От графиката на преходните процеси се вижда, че в началото когато токът Id е по-малък от номиналния, двигателят се завърта в обратна посока, поради наличието на товарен момент М_С. При надвишаване на номиналния ток, двигателя се завърта в права посока, като това става с постоянно ускорение, поради факта, че котвения ток бързо достига своята максимална стойност от 2 пъти номиналната.

Когато скоростта се изравни с номиналната, котвения ток също се установява в номиналната си стойност. За да влезе в установен режим системата, двигателният момент трябва да е равен на статичния. Тогава скоростта и токът са постоянни и съответстват на номиналните.