Извлечени от лекции и беседи, изнесени от Учителя Беинса Дуно
Изтегляне 289.92 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- ПРОЯВА НА ЛЮБОВ
ЗАКОНЪТ НА ЛЮБОВТАКогато хората са положителни, когато и природата е положителна, получава се една положителна величина, която е злото. Когато природата е положителна, а ние сме пасивни, или отрицателни, ражда се доброто. Това са само предположения. Това можем да докажем на всеки едного от вас. Запример, двама млади хора спорят за една хубава къща в града, на много хубаво място, добре съградена. И двамата са заинтересовани, искат да я купят. Защо? – И двамата са млади, искат да се женят, а техните възлюбени искат именно тази къща. Похубава от тази къща няма, затова и двамата се сърдят, претендират за нея. Обичат тази къща и считат, че само в нея е тяхното щастие, защото и техните възлюбени я обичат. Ако единият отстъпи без да се бори, ще кажат за него: той е малодушен, той е баба. За другият пък, който настоява, ще кажат: а, той е герой! В Любовта има един закон, според който онзи, който отстъпва, е юнак; а онзи, който не отстъпва е баба. Вие ще кажете сега: защо е баба? Преди 10-15 години, от Варна излезе един трен, мина през Гебедже и продължи по-нататък по пътя си. Обаче към Гебедже излезе един бивол, наежи се срещу машината и каза: никого не пущам да мине оттук! Машинистът дава сигнал -–пиу, пиу, но биволът не отстъпва. Машинистът пуща машината и тя минава върху този бивол, който става само на кожа и кости. Какво спечели този гебедженски бивол? – Искаше да покаже своето юначество. Онези, които се противят на законите на Любовта, участта им всякога е като участта на този бивол. Всяко едно същество, в което се поражда желание да тури ограничения в проявлениятя на Божията Любов, бива смачквано като този бивол. Моята заповед, НБ, 4 януари, 1925 г. в гр. София. ПРОЯВА НА ЛЮБОВЩе ви приведа един пример за един от младите царе в Европа, чието име няма да кажа. Този случай е станал преди войната. Един ден този цар излиза на разходка със своя файтон и по пътя среща един дядо и една баба, които се подпират на тояжката си и едва вървят. Като ги вижда, царят веднага спира файтона си и казва на тия стари хора: “Заповядайте, качете се на моя файтон да продължите пътя си!” Качват се те на файтона при него, и той започва да ги занимава. Питам, какви са били побужденията на този млад цар, за да спре файтона си, да покачи в него тия двама старци и да се разговаря по целия път с тях? В него имаше някакви побуждения. Този дядо казва на царя: “Е, синко, благодаря ти, че ме покани във файтона си, краката ми се бяха откъснали от умора, всред пътя щях да си остана” – Няма нищо, мене ми е приятно, че ми се отдаде случай да ви услужа. И бабата също казва на царя: “Господ здраве да ти дава синко, ако не беше ти, щяхме да си останем на пътя.” – Няма нищо, мене ми е приятно, че ви срещнах и можах да ви услужа. Той ги завежда до къщата им, взима им адреса и казва: “И друг път бих желал да ви услужа.” Те му казват: “Е синко, такива хора много рядко се срещат, не знаем где си възпитан.” Не, има добри хора по света, има ги навсякъде. Когато човек иска да прояви Любовта, той може и като цар да я прояви, може и като прост, като беден човек пак да я прояви. В тоя случай тия двамата стари хора са били разумни, добри хора! Сега, аз няма да ви разправям нищо за разговора, който се е водил между тях. Това е един цял разказ. Царят е почерпил един велик урок от този разговор. Старият дядо казва на царя: “Е синко, добре да живееш! Виждаш ли моята глава как е побеляла от страдания? Много съм страдал в живота си, и знаеш ли защо съм дошъл до това положение? Гледай ти поне да бъдеш изпълнителен и прави на всички тъй, както направи и на нас. Бъди тъй услужлив не само към старите, но и към всички нуждаещи се! Моята заповед, НБ, 4 януари, 1925 г. в гр. София. Изтегляне 289.92 Kb. Сподели с приятели:
|