Извлечени от лекции и беседи, изнесени от Учителя Беинса Дуно
Изтегляне 289.92 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- АНЕКДОТ
ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ЧОВЕКАЧовешката сила може да се развие. Аз ще ви приведа един пример, от който ще видите, че е възможно това. Един хилав неврастеник, американски студент, бил на едно представление, в което един от американските ужилисти, който бил много силен му ударил една плесница, и той се търкулил три пъти на земята. Този американец бил много умен и си казал в себе си: ще ти докажа, че не съм толкова слаб. Започнал този студент да изучава живота на ужилиста, да разбере, как е придобил тази сила, и като разбрал, заел се всеки ден да прави ред упражнения. В продължение на 10 години той добил такава сила, че могъл с двете си ръце да вдига един кон с две малки кончета. Един ден той отива при този ужилист и му казва: ти знаеш ли кой съм? – Не зная. Тогава той го повдига с едната си ръка във въздуха и му казва: ето кой съм! Кой си наистина? – Аз съм този, на когото преди 10 години ти удари една плесница и ме търколи три пъти на земятя. – Ще ме извиниш, аз не те познавах. Както виждате, човек може да развие в себе си сила. Така може да развие в себе си и тази мощна сила на Любовта. Моята заповед, НБ, 4 януари, 1925 г. в гр. София. АНЕКДОТЕдин турски генерал разправя следния анекдот: Той бил в Албания, през време на херцеговинското въстание. Идва при него един стар човек, на около 70 години, плаче, оплаква се на генерала. Защо плачеш? Баща ми ме би. Генералът отива да види бащата. Вижда – човек побелял, стар, около 100 годишен, но работи човекът в една работилница, коли прави заедно с баща си, който пък бил на 120 години. Генералът пита: защо го биеш? – Не работи! В този случай синът уповава на бащата, него има за обект. Другаде, бащата уповава на сина; той пък на своя син и т.н. В какво могат те да си помогнат? В този случай тялото е един обект. Тялото не може да бъде обект! Не уповавайте на това, което се изменя. Следователно, за да бъде една идея чиста, свята и неопетнена в ума ви, тя трябва да бъде свободна от всички ония груби, материални форми – обекти. Тесният път, НБ, 11 януари, 1925 г. в гр. София. АНУЦИО И УЧИТЕЛЯ МУ САЛВИЙ Сега ще ви приведа една малка легенда от първите времена на християнството. Ануцио, млад, виден римски патриций, бил уважаван и обичан от всички млади в тогавашното време, особено от красивия пол. Всички млади моми, които идвали при него казвали: без тебе не можем да живеем, ти си нашето спасение, само ти можеш да ни избавиш. Той им казвал: много добре, само че аз ще ви поставя на един изпит, и ако вие издържите изпита,тогава аз ще отговоря на вашите чувства. Имайте предвид, че Ануцио бил запознат с християнството, само че бил таен привърженик. Той имал за Учител някакъв си постник – Салвий, който живеел далеч от хората. Салвий бил на около 100 години и затова повече лежал на легло, но от време на време пишел една книга и то с кръв – такова било неговото мастило. Ануцио завеждал тия момичета при своя Учител, дето по закона на Любовта, всяка мома, която обичала Ануцио трябвало да се остави да й прережат една жила на ръката, за да вземат малко кръв, понеже с човешка кръв трябвало да бъде написана книгата на Учителя Салвий. Вие, като слушате този разказ, ще кажете: жестоко е това! Но, я ми кажете, ония хубавите неща във вас, не се ли написват с кръв? Какви страдания трябва да се прекарат, докато се дойде до нещо хубаво! Христос не написа ли всичко с кръвта си? Ами мъчениците? После, днешните изобретатели, днешните идеалисти не написват ли всичко с кръвта си? Всичко, което е хубаво – с кръв се написва. Хората още не са намерили друго вещество, с което да написват хубавите работи. Да се напише нещо с кръв, това е благословение! Жалко е обаче, когато се излива мастилото, без да се напише нещо с него. Някой път учениците разливат мастилата по чиновете си – туй е жалкото. Разляно е мастилото на свещената книга – това е жалкото! Сега стават ясни думите на Христа:” Ако не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си.” С думата “кръв”, Христос иска да означи онова живо Слово, което човек трябва да възприеме от духовния свят. Тесният път, НБ, 11 януари, 1925 г. в гр. София. Изтегляне 289.92 Kb. Сподели с приятели:
|