Извлечени от лекции и беседи, изнесени от Учителя Беинса Дуно
Изтегляне 289.92 Kb.
|
ПИСАТЕЛЯТ ВИЛМОРЧесто малките неща в света стават причина да ни спъват в нашия вървеж. Вилмор, туй било псевдонимът на един писател, работил цели 20 години върху една своя научна теза. При него постоянно била дъщеря му Мария Блю. Той обичал дъщеря си, имал доверие в нея. Всички свои ръкописи заключвал и давал ключа на дъщеря си, да го пази. При него често идвал един от учениците му – Симон Бели, който се влюбил в дъщерята Мария Блю. Един ден той й казва: “Ако ти действително ме обичаш, ще ми направиш една услуга – ще ми дадеш тайно един от ръкописите на баща си, без да знае той това нещо. Аз ще го прочета само, надявам се той да хвърли светлина в моя ум върху известни въпроси.” Тя се замисля и казва: “Не мога да направя това.” – “Ама ти не ме обичаш тогава!” – “Обичам те!” – “Нали Любовта казва, че трябва да се жертваме?”- Най-после тя се съгласява, дава му един от ръкописите. Ако ние се жертваме за един, за двама души, това Любов ли е? – Не е Любов. Това е една слабост, както у всички хора. Този ученик Симон Бели взима ръкописа, напечатва го в едно видно списание като свое произведение и се подписва под него. Вилмор вижда напечатано своето произведение, подписано от еди кой си автор и веднага един удар в сърцето го парализирва. Питам сега: дъщерята постъпи ли разумно? Не.- Този ученик постъпи ли благородно? – Не. Ние сме от тези “симоновци”, които като вземем Божественото, веднага туряме името си, изнасяме го като свое. Каквото напишем, подпишем се отдолу, казваме: това съм аз! Туй, което ти си открил е на Вилмора, не е твое – велики сили от природата са работили върху него. Затуй, когато напишеш нещо, не туряй името си. Когато дойде Христос, тури ли си името някъде? – Никъде. Сега, разбира се, аз не засягам писателите, но казвам: вие, хората, които имате живота, считате че този живот е ваш, туряте името си под него и казвате, че имате право да разполагате с този живот тъй, както разбирате. – Не! Великото, благородното у нас изисква да употребим живота си за туй, за което сме предназначени. Всеки може да развие мощните сили в себе си. Спасението на човека е вътре в него, да развие вътрешните си сили. Щом се спаси един човек, веднага идва отзвук и у всички души. Замъждело свещило, НБ, 18 януари, 1925 г. в гр. София. Изтегляне 289.92 Kb. Сподели с приятели:
|