Извършване на оценка на изпълнението на
Основни изводи и препоръки 7.1. Изводи и препоръки по отношение управлението на стратегията
Изтегляне 4.56 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 7.2. Изводи и препоръки по отношение изпълнението на стратегията
7.Основни изводи и препоръки7.1. Изводи и препоръки по отношение управлението на стратегията
Въпреки това, тя не е обоснована с изследвания и анализи за ефективността и въздействието на планираните мерки. В стратегията акцент е поставен на определени групи деца (в риск), които сумарно представляват приблизително едва 2 % от цялото детско население на страната към 2006 г. В този смисъл до момента изпълнението на стратегията не води до стратегическата си цел, а се отклонява от нея в посока на това да бъде социално-ориентирана. Социалното включване се разбира от авторите на стратегията като аспект на социалните грижи т.е. работа с вече социално изключените (закрила=риск). Ето как и мерките, заложени в стратегията се оказват основно социални (дори и тези в другите оперативни цели, напр. образованието), вместо мерки, насочени към развитието на всички деца, като по този начин се намалява риска от тяхното социално изключване (т.е. превенция на социалното изключване) и в крайна сметка инвестиране в децата като социалния капитал на страната. В основата си причината това да се случи е, че липсва визия (ясна и споделена за планиращите политики за децата) за благополучието на детето т.е. как изглеждат „условията за ефективно упражняване на правата” и „по-доброто качество на живот” на децата, така че стратегията за детето да е наистина ориентирана към това ги осигури. Има отделни елементи на такова мислене и планиране, но те не са обединени в обща политика и визия, а оттам и в стратегия. По добър начин се е извела Визията за деинституционализация, но тъй като няма визия за по-доброто живеене на детето изобщо, малка част от което е деинституционализацията, именно тя се превръща в силно въздействащ фактор за един от големите завои в стратегията. С това стратегията окончателно става социална. Необходимо е преориентиране на стратегията от насочена към само децата в риск към всички деца на България като условие за тяхното пълноценно развитие. Това може да се реализира, като се преразгледа понятието „социално включване” и се постигне единно разбиране по него от страна на всички въвлечени в планирането и изпълнението на стратегията. Постигането на единно разбиране касае и всички други ключови понятия, с които стратегията борави (напр. „равен достъп”, „качествено образование”, „семейна среда” и т.н.) и е задължително начало за всеки процес на стратегическо планиране, тъй като залага философията и ценностите, на които се основава една стратегия. Без тях, тя не може да бъде това, което трябва да бъде една стратегия – да задава посоката, механизмите и лостовете за промяната. Този процес на уеднаквяване на понятията трябва да включва всички заинтересовани страни, и да бъде подпомогнат от специалисти по управление на промяната и стратегическото планиране, за да може да бъде насочван правилно и структуриран с подходяща методология.
Необходимо е създаване на неголям екип в рамките на ДАЗД (чийто ангажимент е управлението на стратегията), който да следи цялостното прилагане на стратегията и да взима решения за корекции в приложението й, където е необходимо. Това ще помогне и за по-добра институционална памет на ДАЗД. Такъв екип следва да бъде на високо ръководно ниво, за да е в състояние да изведе подходящите механизми за въздействие както на останалите институции, създаващи политики за деца, така и на общините, прилагащи тези политики. За да бъде ефективен, този екип по управлението на НСД може да бъде подкрепен и консултиран от специалист(и) по стратегическо планиране и управление на промяната. Тази препоръка е свързана и със статута на ДАЗД, като орган, контролиращ приложението на стратегията за детето. Добре е да се мисли как да се промени сегашната позиция на ДАЗД, така че да е достатъчно овластяваща да може да действа над министерско ниво. Това ще допринесе и за по-ясна идентичност на агенцията, която в момента се идентифицира по-скоро като орган за социална закрила (и поради това, че е системата на МТСП), отколкото като орган по правата на всички деца в България. 7.2. Изводи и препоръки по отношение изпълнението на стратегията
Необходимо е въвличането на всички секторни институции, касаещи децата да бъдат заедно въвлечени в процес на анализ на проблемите (причинно-следствен анализ), постигайки единно разбиране за подходите, водещи до подобряване на положението на децата и предотвратяване на тяхното социално изключване. За да бъде успешен, този процес трябва да бъде подпомогнат от специалисти по управление на промяната и стратегическо планиране. Участниците от страна на съответните институции трябва да бъдат не само на експертно ниво, но и на управленско ниво, за да се гарантира въздействие върху самите системи и съществуващите политики, там където е необходимо. Общините трябва да бъдат задължителен участник в процеса на анализ и планиране, тъй като те са част от изпълнителите на политиките на местно ниво. Желано взаимодействие между системите,към което да се ориентира НСД Реално взаимодействие между системите,към което се ориентира НСД  
Наложително е съвместния процес на причинно-следствения анализ да бъде последван от създаване на план за действие за остатъка от периода на стратегията. Трябва да се направи пълен преглед на направленията от мерки (приоритети) и те да са ориентирани към реално постигането на целите. Социалното включване е в основата на всички оперативни цели на НСД. Социалното включване е понятие, което касае социалното благополучие, бедността, образованието и здравето на децата. Поради това постигане на социално включване и предотвратяване на социалното изключване реалната стратегическа цел, която досега е движела изпълнението на стратегията. За да бъде това по-ясно и видимо, препоръчваме извеждането на социалното включване и предотвратяване на социалното изключване в стратегическа цел на стратегията, каквото то реално е. Оперативните цели следва да бъдат преформулирани така, че: 1) да водят към стратегическата цел; 2) да се формулират измеримо и да са изпълними до 2018 ; 3) да са формулирани като цели от един и същ порядък; 4) към всяка оперативна цел да се заложат очаквани резултати, които я описват и изчерпват; 5) да се подобри механизма (система, периодичност, екип, време) за събиране на мониторингови данни по предложените индикатори, за да може да се следи ефективността на постигане на целите (оценка), а не само изпълнението на дейностите (мониторинг). И накрая считаме за важно да отбележим, че никоя от дадените препоръки не би била полезна, ако на нея не се гледа като свързана с всяка от останалите. Приложението на една от тях не би могла да доведе до промените, които според оценителския екип стратегията за детето се нуждае, за да бъде по-ефективна за всяко едно дете в България. И още нещо, за да бъдат оползотворени усилията и на предишни оценители за постигането на тази задача, съветваме действията в отговор на тези препоръки да бъдат съобразени и със заключителните препоръки, дадени от оценителския екип в Доклад за последваща оценка на въздействието на Закона за закрила на детето (2005-2008), тъй като смятаме, че те са валидни голяма степен и до днес.
Каталог: wp-content -> uploads -> 2009 2009 -> Католически Литургичен Календар 2010 2009 -> Смб – Секция “Изток” Великденско математическо състезание 22. 04. 2007 г 2009 -> 1. Числото, което се получава от числото 194 973, като се разменят цифрите на десетиците и хилядите, е 2009 -> Програма за развитие на сектор „Рибарство на Република България, финансирана от Европейския фонд по рибарство за Програмен период 2007 2013 г 2009 -> Програма за развитие на сектор "Рибарство" на Република България, финансирана от Европейския фонд по рибарство за Програмен период 2007 2013 г 2009 -> Програма за развитие на сектор "рибарство" (опрср) на република българия, финансирана от европейския фонд за рибарство за програмен период 2007 2013 Г. Изтегляне 4.56 Mb. Сподели с приятели:
|