Извършване на оценка на изпълнението на


Основни изводи и препоръки 7.1. Изводи и препоръки по отношение управлението на стратегията



страница18/34
Дата29.08.2016
Размер4.56 Mb.
#7749
1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   ...   34

7.Основни изводи и препоръки

7.1. Изводи и препоръки по отношение управлението на стратегията


  • НСД 2008-2018 г. е първият стратегически документ в България, които има претенциите да насочва политиката към всички деца и като такава си поставя стратегическата цел. Този стремеж се отразява и в дефинирането на стратегическата цел: „Осигуряването на условия за ефективно упражняване на правата и подобряване качеството на живот на децата като условие за свободното и пълноценното им личностно развитие”

Въпреки това, тя не е обоснована с изследвания и анализи за ефективността и въздействието на планираните мерки. В стратегията акцент е поставен на определени групи деца (в риск), които сумарно представляват приблизително едва 2 % от цялото детско население на страната към 2006 г. В този смисъл до момента изпълнението на стратегията не води до стратегическата си цел, а се отклонява от нея в посока на това да бъде социално-ориентирана. Социалното включване се разбира от авторите на стратегията като аспект на социалните грижи т.е. работа с вече социално изключените (закрила=риск). Ето как и мерките, заложени в стратегията се оказват основно социални (дори и тези в другите оперативни цели, напр. образованието), вместо мерки, насочени към развитието на всички деца, като по този начин се намалява риска от тяхното социално изключване (т.е. превенция на социалното изключване) и в крайна сметка инвестиране в децата като социалния капитал на страната. В основата си причината това да се случи е, че липсва визия (ясна и споделена за планиращите политики за децата) за благополучието на детето т.е. как изглеждат „условията за ефективно упражняване на правата” и „по-доброто качество на живот” на децата, така че стратегията за детето да е наистина ориентирана към това ги осигури. Има отделни елементи на такова мислене и планиране, но те не са обединени в обща политика и визия, а оттам и в стратегия. По добър начин се е извела Визията за деинституционализация, но тъй като няма визия за по-доброто живеене на детето изобщо, малка част от което е деинституционализацията, именно тя се превръща в силно въздействащ фактор за един от големите завои в стратегията. С това стратегията окончателно става социална.

Необходимо е преориентиране на стратегията от насочена към само децата в риск към всички деца на България като условие за тяхното пълноценно развитие. Това може да се реализира, като се преразгледа понятието „социално включване” и се постигне единно разбиране по него от страна на всички въвлечени в планирането и изпълнението на стратегията. Постигането на единно разбиране касае и всички други ключови понятия, с които стратегията борави (напр. „равен достъп”, „качествено образование”, „семейна среда” и т.н.) и е задължително начало за всеки процес на стратегическо планиране, тъй като залага философията и ценностите, на които се основава една стратегия. Без тях, тя не може да бъде това, което трябва да бъде една стратегия – да задава посоката, механизмите и лостовете за промяната. Този процес на уеднаквяване на понятията трябва да включва всички заинтересовани страни, и да бъде подпомогнат от специалисти по управление на промяната и стратегическото планиране, за да може да бъде насочван правилно и структуриран с подходяща методология.



  • В планирането на НСД са участвали много заинтересовани страни и това е правилен подход в планирането на коя да е стратегия. Многосекторността обаче на практика не е случила, тъй като стратегията не залага достатъчно мерки за промени в самите системи (социална, здравна, образователна) т.е. не е успяла да им въздейства достатъчно ефективно, така че те да започнат да се преориентират в проактивни и подкрепящи развитието на децата изобщо и предотвратяващи социалното им изключване. Това не е никак лесен процес, но е важен, защото е свързан с капацитета на системите да постигат поставените цели. Този процес е труден и поради това, че изисква стратегията да е в състояние да въздейства на ресорните институции, които управляват тези системи (напр. МОМН , МЗ и т.н.). В ДАЗД има административен екип, който управлява проекта за оценка на НСД, но няма нарочно сформиран екип на ръководно ниво, чийто ангажимент да е управлението на стратегията.

Необходимо е създаване на неголям екип в рамките на ДАЗД (чийто ангажимент е управлението на стратегията), който да следи цялостното прилагане на стратегията и да взима решения за корекции в приложението й, където е необходимо. Това ще помогне и за по-добра институционална памет на ДАЗД. Такъв екип следва да бъде на високо ръководно ниво, за да е в състояние да изведе подходящите механизми за въздействие както на останалите институции, създаващи политики за деца, така и на общините, прилагащи тези политики. За да бъде ефективен, този екип по управлението на НСД може да бъде подкрепен и консултиран от специалист(и) по стратегическо планиране и управление на промяната. Тази препоръка е свързана и със статута на ДАЗД, като орган, контролиращ приложението на стратегията за детето. Добре е да се мисли как да се промени сегашната позиция на ДАЗД, така че да е достатъчно овластяваща да може да действа над министерско ниво. Това ще допринесе и за по-ясна идентичност на агенцията, която в момента се идентифицира по-скоро като орган за социална закрила (и поради това, че е системата на МТСП), отколкото като орган по правата на всички деца в България.

7.2. Изводи и препоръки по отношение изпълнението на стратегията


  • НСД не е оказала съществено влияние върху положението на децата в България в нито една от областите. В редица области даже има влошаване на показателите за качеството на живот на децата. Причините за това са, че макар планирането й да се е случило с участие на съответните ресорни министерства и организации, на практика тя представлява механичен сбор от междусекторни политики, връзката между които не се вижда в анализа или в мерките. Поради това на практика ангажиментите са „прехвърлени” към тематичните ресори (напр. здравните проблеми към здравната система, образователните проблеми в образователната система и т.н.), без да се виждат междусекторните връзки. Резултатът е, че се всеки сектор работи с тематичните си проблеми (проблеми-следствия), вместо междусекторно да се работи с причините, които пораждат видимите проблеми в живота на едно дете. Често се работи не с причината за неблагополучието на детето, а със следствието. Това води до възпроизвеждане на проблемите и не е ефективно, нито икономически ефикасно, тъй като един клиент ще продължава да бъде клиент (и то едновременно на няколко системи) твърде дълго време. В този смисъл естественото следствие е, че останалите институции (извън ДАЗД и МТСП), участвали в планирането и изпълнението на НСД не се припознават като съавтори на тази стратегия. Стратегията не действа като стратегия , а е сбор от политики, които така или иначе се планират в отделните сектори. Необходимо е те да се интегрират помежду си в цялостна и непротиворечива политика, която има пряко отношение към детето и неговия по- добър живот. Липсата на реална междусекторност личи и в управлението на стратегията - колективният орган Национален съвет за закрила на детето не задължава, а е само консултативен.

Необходимо е въвличането на всички секторни институции, касаещи децата да бъдат заедно въвлечени в процес на анализ на проблемите (причинно-следствен анализ), постигайки единно разбиране за подходите, водещи до подобряване на положението на децата и предотвратяване на тяхното социално изключване. За да бъде успешен, този процес трябва да бъде подпомогнат от специалисти по управление на промяната и стратегическо планиране. Участниците от страна на съответните институции трябва да бъдат не само на експертно ниво, но и на управленско ниво, за да се гарантира въздействие върху самите системи и съществуващите политики, там където е необходимо. Общините трябва да бъдат задължителен участник в процеса на анализ и планиране, тъй като те са част от изпълнителите на политиките на местно ниво.

Желано взаимодействие между системите,към което да се ориентира НСД

Реално взаимодействие между системите,към което се ориентира НСД






  • НСД няма ясен план за действие с междинни цели и етапни индикатори, както и ясно обособен бюджет. Националните програми реално не са успели да действат като план за действие по две причини: 1) те са само за една година без да са ориентирани към междинни цели и постигане на етапни очаквани резултати; и 2) на практика не са плод на реално съвместно планиране от всички въвлечени институции, а по-скоро водещ в тяхното създаване е ДАЗД и МТСП. Това обяснява защо тези планове, както впрочем и самата стратегия, се възприемат от останалите институции като планове и стратегия на ДАЗД и МТСП.

Наложително е съвместния процес на причинно-следствения анализ да бъде последван от създаване на план за действие за остатъка от периода на стратегията. Трябва да се направи пълен преглед на направленията от мерки (приоритети) и те да са ориентирани към реално постигането на целите. Социалното включване е в основата на всички оперативни цели на НСД. Социалното включване е понятие, което касае социалното благополучие, бедността, образованието и здравето на децата. Поради това постигане на социално включване и предотвратяване на социалното изключване реалната стратегическа цел, която досега е движела изпълнението на стратегията. За да бъде това по-ясно и видимо, препоръчваме извеждането на социалното включване и предотвратяване на социалното изключване в стратегическа цел на стратегията, каквото то реално е. Оперативните цели следва да бъдат преформулирани така, че:

1) да водят към стратегическата цел;

2) да се формулират измеримо и да са изпълними до 2018 ;

3) да са формулирани като цели от един и същ порядък;

4) към всяка оперативна цел да се заложат очаквани резултати, които я описват и изчерпват;

5) да се подобри механизма (система, периодичност, екип, време) за събиране на мониторингови данни по предложените индикатори, за да може да се следи ефективността на постигане на целите (оценка), а не само изпълнението на дейностите (мониторинг).

И накрая считаме за важно да отбележим, че никоя от дадените препоръки не би била полезна, ако на нея не се гледа като свързана с всяка от останалите. Приложението на една от тях не би могла да доведе до промените, които според оценителския екип стратегията за детето се нуждае, за да бъде по-ефективна за всяко едно дете в България.

И още нещо, за да бъдат оползотворени усилията и на предишни оценители за постигането на тази задача, съветваме действията в отговор на тези препоръки да бъдат съобразени и със заключителните препоръки, дадени от оценителския екип в Доклад за последваща оценка на въздействието на Закона за закрила на детето (2005-2008), тъй като смятаме, че те са валидни голяма степен и до днес.


Каталог: wp-content -> uploads -> 2009
2009 -> Католически Литургичен Календар 2010
2009 -> Смб – Секция “Изток” Великденско математическо състезание 22. 04. 2007 г
2009 -> 1. Числото, което се получава от числото 194 973, като се разменят цифрите на десетиците и хилядите, е
2009 -> Програма за развитие на сектор „Рибарство на Република България, финансирана от Европейския фонд по рибарство за Програмен период 2007 2013 г
2009 -> Програма за развитие на сектор "Рибарство" на Република България, финансирана от Европейския фонд по рибарство за Програмен период 2007 2013 г
2009 -> Програма за развитие на сектор "рибарство" (опрср) на република българия, финансирана от европейския фонд за рибарство за програмен период 2007 2013 Г.


Сподели с приятели:
1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   ...   34




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница