ОСЕМ - РАЗДОРЪТ УНИЩОЖАВА ЦЕЛИ ЦЪРКВИ

ОСЕМ - РАЗДОРЪТ УНИЩОЖАВА ЦЕЛИ ЦЪРКВИ

ПАВЕЛ ПОУЧАВАШЕ църквата в Коринт за Божията вярност. Той ги уверяваше, че Бог е верен, и ги учеше . на това колко важно е да живеят в хармония, единство и съгласие. В много от книгите на Библията се разисква голямото значение на живота без раздори. Размислете над този откъс от Евреите:

Раздорът се разпространява като инфекция или силно заразна болест. Точно затова казах, че ние с Дейв се отнасяме към раздора като към чума. Той причинява неприятности, източник е на мъка както за членовете на църквата, така и за водачите й. Той затруднява и възпира делото на Господа. Мнозина биват заразени и осквернени от него.

Ако някой дом бъде поразен от смъртоносна болест, здравното министерство веднага ще го постави под карантина. Навсякъде ще има надписи, които ще осведомяват, че това място е заразено. Никой няма да бъде допускан в къщата или в близост до нея от страх, че също може да се зарази.

С Дейв пътуваме доста за осъществяване на нашите програми. Поддържаме връзка с най-различни църкви и служения. И броят на служенията, които сме наблюдавали и които не могат да израстват и дори биват унищожени от духа на раздор, е наистина огромен. Защо става така? Защото Бог работи в атмосфера на мир. А сатана и неговите демони работят сред раздори и смут.

Дяволът преувеличава определени случки и ги прави да изглеждат много по-важни, отколкото са в действителност. Някой може да направи съвсем обикновена грешка, но сатана ще ви каже, че той го е направил нарочно. Ще ви накара да вярвате, че хората заговорничат срещу вас и преднамерено се опитват да ви наранят. В действителност тези хора може дори да не осъзнават как точно са ви обидили.

Например някоя неуверена жена си мисли, че нейният пастор не се е отнесъл особено приятелски към нея, когато го е видяла в търговския център. Сторило й се е, че той е проявил единствено "студена учтивост" и се е опитал да се измъкне от нея възможно най-бързо. И така, чувствата й са наранени и тя не спира да мисли за своето оскърбление. Дяволът бомбардира ума й със спомени за това как при други случаи пасторът също не се е държал особено приятелски с нея или поне не толкова топло, колкото с други хора.

Тя си мисли: "Той не ме харесва. Всъщност, даже е направо груб с мен. За човек, който трябва да пастирува Божиите люде, е твърде студен и безчувствен. "

Дяволът обстрелва ума на тази жена дни наред относно тази ситуация. И накрая тя стига дотам, че не може да различи действителността от измислицата. Ситуацията вече е раздухана до такива размери в ума й, че в нея бушува силен гняв.

Семейството и приятелите й разпознават, че нещо не е наред с нея и питат за това. И макар че Святият Дух се опитва да й каже да си държи езика зад зъбите, тя им разказва за случката. Но спомнете си, че те чуват единствено нейната версия за случилото се и тя вече е доста различна от това, което действително е станало.

Разказът й влияе на тяхното мнение и хората започват да се питат един друг дали не смятат, че пасторът им е недружелюбен човек. И както фарисеите непрекъснато наблюдаваха Исус, като се надяваха да го хванат в някаква грешка, така и хората тук започват да наблюдават своя пастор и отношението му към тях. И ако въпросният човек не се отличава с агресивна любезност към всеки, той ще стане обект на осъждение, критики и клюки.

Пасторът обаче усеща, че нещо не е наред. Той чувства "напрежението" във въздуха по време на службите, но не може да открие каква е причината за това. Ако продължи няколко месеца, тази ситуация може да се превърне в "кошмара на един пастор". Това състояние на така добре развит и оформен църковен раздор може да се развие от едно простичко недоразумение.

Може пасторът да не се е чувствал добре в деня, когато е видял въпросната сестра в търговския център. В онзи ден той вероятно е бил прекалено уморен или пък вниманието му е било погълнато от финансовите проблеми, свързани със строежа на църквата. Може да е закъснявал за някоя среща и да е имал време само за един поздрав. Той няма никаква представа, че тази неуверена жена се е обидила и е била наранена, нито пък, че се е заела да разпространява раздори сред църквата.

Ако си мислите, че всичко това е малко пресилено, грешите. Подобни случаи са ежедневие в царството. Хората се обиждат от дребни неща и дяволът използва тези оскърбени вярващи, за да вкара раздори в църквата. Така Божието дело спира, защото Святият Дух може да работи единствено в атмосфера на мир. А това много се харесва на дявола, защото е най-подходящата атмосфера за неговото дело.

Може би няма друг дух, който да е нанесъл толкова много щети, колкото духът на обида. Този дух е враг номер едно за вярващия. Той отваря вратата за множество други дълбоки и опасни проблеми, с които малцина знаят как да се справят.

Подобни проблеми се пораждат от плътски християни - незрели хора, които живеят, водени от своите чувства. Те вършат и говорят точно онова, което "чувстват". Те не се контролират и не молят Бога да им помогне да преодолеят нараняването.

Неуверените хора носят в себе си корена на отхвърлянето. Те се нуждаят от голямо количество външни доказателства, че са приемани. На тях им липсва вътрешното усещане, че са стойностни и ценни, ето защо те копнеят да го получат от външни източници. Нуждаят се от това хората с думите и действията си да потвърждават, че ги приемат. А врагът използва хора с емоционални наранявания и белези, за да сее интриги. Естествено, те нямат никакво намерение да причиняват неприятности. Единственото, което желаят, е някой да ги накара да се чувстват добре със самите себе си.

През годините на служение съм се сблъсквала с много ситуации подобни на тази. Имало е хора, които са се обиждали, защото не съм им обръщала достатъчно внимание. Твърдеше се, че една жена била изключително обидена и смятала, че изобщо не я харесвам. Когато цялата история стигна до мен, бях потресена! Истината бе, че харесвах тази жена и доколкото си спомнях, винаги съм се отнасяла към нея приятелски, когато я срещнех. Но тя говорела, че не й обръщам същото внимание, като на останалите хора. Твърдяла, че съм минала точно покрай нея без да й кажа и дума. Когато чух за конкретния случай, при който тя мислеше, че съм я пренебрегнала, разбрах, че в действителност не я бях видяла. Изобщо не бях я забелязала!

Попитах Господа защо просто Той не бе направил така, че непременно да я видя, както и другите като нея. Господ ми откри, че е "скрил" тази жена от мен. Той каза: "Тя си мисли, че това, от което се нуждае най-много в този свят, е ти да й обръщаш внимание. Но тя не се нуждае от това. Тя има нужда да постави доверието си в Мен. Когато това стане в живота й, тогава Аз ще й позволя да получи повече внимание от околните и от хората, на които тя се възхищава. "

Това ме научи на нещо. Бог желае да работи в живота ни. За да го направи, Той трябва да отвори някои наши стари рани, за да ги почисти. Ако несигурността на тази жена продължава да бъде лекувана чрез внимание или грижи от околните, тя никога няма да се излекува напълно. Всяко "обгрижване" само ще удължава проблема й. Това е като да превързваш сериозна рана с лейкопласт. Бог иска да ни изцели, но ние продължаваме сами да превързваме проблема си.

Несигурността е като отрова, която засяга всяка област от живота на човека. Изцелението може да е малко болезнено, но е по-добре, отколкото да останеш емоционално осакатен през целия си живот. Трябва да се научим да уповаваме на Бога за вниманието, от което Той знае, че се нуждаем.

Ако някой не ни обръща необходимото внимание, което според нас трябва да получим, как би било добре да реагираме? Откликнете с милост и разбиране. Издайте оправдателна присъда поради липса на доказателства. Помнете, че любовта винаги вярва в най-доброто (вижте I Коринтяни 13:7).

Правете на другите това, което искате те да правят на вас. Иска ли ви се някой да ви съди сурово, да не ви показва милост, да сплетничи по ваш адрес и да сее раздори във вашата църква или организация? Разбира се, че не! Нито пък аз желая това. Можете да поддържате мира и да държите конфликтите настрани единствено като следвате примера на Исус. Как би се справил Той със ситуацията, пред която сте изправени вие? Павел съветваше галатяните относно проблема с разправиите в църквата.

При първия случай започнах да усещам някаква безжизненост по време на ежеседмичните ни събирания. Във въздуха бе надвиснала тежест. Точно такова е чувството, когато има силно демонично действие. Тогава забелязах също, че всеки път, когато се приближавах към група хора, разговорът им изведнъж секваше. Имах странното усещане, че се натрапвам.

Опитах се да се освободя от това чувство, защото вярвах, че това са най-добрите ми приятели. Хора, с които сме били близки години наред, сега внезапно започнаха да се чувстват неудобно в моето присъствие. Сякаш навсякъде се издигаха невидими стени. Докато един ден тези, с които обикновено обядвах, вече не пожелаха да дойдат с мен на обяд. Когато говорех на другите за нещо, което искам да направя в служението, или пък за нещо, което вярвах, че Бог говори в сърцето ми, вместо обичайното насърчение отговорът неизменно бе пълно мълчание и неловко усещане. Сякаш всички знаеха нещо, което аз не знаех, и никой не желаеше да ми каже.

Но тук имаше нещо повече от раздор. По-късно научих, че са съществували лъжи, заблуда и други подобни проблеми. Когато всичко излезе наяве, както обикновено става, много взаимоотношения бяха съсипани и много от хората отстъпиха в личното си общение с Господа. Убедена съм, че вероятно по подобен начин някои велики служения са били отклонени от целта си и врагът успешно е използвал за това точно раздора.

Коя бе причината за поражението? Една жена, която години наред се бе занимавала с магьосничество, започна да посещава нашата църква. Тя твърдеше, че най-накрая е осъзнала, че е изгубена и бе новородена и изпълнена със Святия Дух. Тя искаше да сложи ред в живота си. Радвахме се за тази жена. Всички обичаме да виждаме как хора, които са били под тежко робство, биват освободени.

Тя бързо се включи в няколко области на служение. Започна да посещава библейското училище, където аз поучавах три пъти седмично. Един път дойде и на събиранията на домашната ни църква. Тя се присъедини и към служение, насочено към умствено изостаналите и редовно посещаваше всички събирания за сутрешна молитва в църквата.

Всичко изглеждаше добре, но вътрешно усещах, че нещо не е наред. Когато казвам "усещах", говоря за духовни чувства, а не за емоции. Вътре в духа ми съществуваше някаква бариера спрямо нея. Просто не можех да се почувствам удобно в нейното присъствие. Всеки път когато тя приближаваше, на мен ми се искаше да се махна.

Една сутрин на молитвеното събрание в 6 часа минах покрай нея и направо потреперих. Усетих с духа си, че тя се моли за мен, а аз не исках това. По-късно разбрах, че тя се е молила, но в молитвата си е изповядвала царството на тъмнината, освобождавала е проклятия, раздори и други форми на нечестие върху моето служение.

Тъй като започнаха да се случват много необичайни неща, църквата бе погълната от объркване и смут. Навсякъде се носеха обвинения срещу лидерите. Сипеха се лъжи и клюки. Човек трудно можеше да разбере на кого да вярва. Някои от хората, които бяха посещавали църквата години наред, сега я напускаха. Много от тях заемаха ключови лидерски позиции, макар и да не бяха ръкоположени.

Най-изненадващото бе, че в момента, в който църквата изпадна в духовен хаос, мнимата "покаяла се" магьосница изчезна. Сатана вече бе разпространил лъжите си и бе обявил война на мислите на хората. Той бе изкушил някои от тях с осъждение и критикарство и те бяха захапали въдицата. Те злословеха и клюкарстваха зад кулисите. Раздорът се разпространяваше. Гневните настроения набираха сила и мнозина бяха пометени от стремителното им течение.

Месеци бяха нужни, за да се поправи проломът. В края на краищата нещата отново се нормализираха. Днес църквата процъфтява и служението ни е изключително благословено от Бога. Ние не само че оцеляхме след тази атака, но дори заякнахме благодарение на нея. Научихме един урок, който оттогава до днес не веднъж ни е опазвал от клопките на сатана.

Въпреки това някои от хората, които участваха в това, спряха да израстват и останаха в застой. Но аз научих какви са опасностите от раздора от собствен опит и вече духът ми е изпълнен със свята непримиримост към разприте, независимо под каква маска се представят те.

Промъкна се раздорът! В този случай той навлезе посредством пастора и жена му. Те бяха много чувствителни и се обиждаха, когато някой от хората им усетеше, че Бог го призовава да напусне църквата и да отиде някъде другаде. Ако се случеше да срещнат хората, които бяха напуснали, те се отнасяха недружелюбно с тях.

Така те затаяваха непростителност в сърцата си. Искаха да контролират овцете, а не да ги водят. Ако помолеха някой човек да се заеме с конкретна църковна програма, а той откажеше, от този момент нататък те започваха да го отбягват.

Аз самата бях порицана и дори изолирана заради няколко неща, като едно от тях бе, че съм поучавала върху Словото. В продължение на две години, преди да започнем да посещаваме тази църква, двамата с Дейв водехме домашни събирания в нас. Продължихме да водим домашната група и след като се присъединихме към църквата. Но пасторът смяташе, че Дейв трябва да поучава на домашното събиране и тъй като мислехме, че трябва да сме покорни на Божията воля, Дейв се опита да поучава, а аз се опитах да си мълча. Изобщо не се получаваше! Не Дейв, а аз съм призована да поучавам. Независимо от това какво казва или мисли някой човек, резултат има само тогава, когато действаме съобразно Божието намерение.

Веднъж по време на Коледните празници имах желанието да купя 10 000 брошури и да организирам група жени, с които да ги раздаваме в търговските центрове веднъж седмично. Вярвах, че Бог е вложил това в сърцето ми. Всички жени ми бяха приятелки, а и аз възнамерявах лично да платя за брошурите. Целта ми беше да успеем да ги раздадем всичките за шест седмици. Мислех си, че бихме могли да ги даваме лично на хората вътре в търговските центрове или да ги оставяме на предните стъкла на колите, докато раздадем всичките 10 000 брошури. Въобще не ми и хрумна, че трябва да поискам разрешение от пастора, за да го направя!

Пасторът ме смъмри, като каза, че ако не се покорявам на съпруга си, така ще съсипя брака си. Но всъщност не Дейв имаше проблем с мен, а пасторът!

При един друг случаи бях порицана за това, че изгонвам демони. Докато накрая името на нашето семейство бе махнато от списъка на домовете, одобрени за седмични домашни групи. С този вид отношение се сблъскаха и много други хора от църквата. Пасторът смяташе, че постъпва правилно, но поради начина, по който се справяше със ситуацията, той отваряше врата за конфликти.

Ние с Дейв поискахме да напуснем църквата и да отидем на друго място, но Бог непрекъснато ни напомняше да не си тръгваме с гняв и непростителност в сърцата. По това време бяхме млади християни, но не толкова неразумни, че да затаим осъждение към пастора и към другите лидери в църквата.

Седмица след седмица чакахме Бог да ни освободи. Седмица след седмица наблюдавахме как броят на посещаващите службите намалява. Един ден по време на молитва имах видение, че отивам на погребение. Не разбрах целия смисъл, но осъзнах, че това е погребението на църквата. Тя умираше. Когато Бог най-накрая ни освободи, в църквата бяха останали едва около сто човека. По-късно техният брой продължил да намалява, докато затворили църквата.

Какво се бе случило? Раздорът се бе вмъкнал и бе разрушил тази църква. Служението на пастора бе освободено и по-късно Бог продължи да го използва в други служения.

Но сатана бе предприел широкомащабно нападение. Много от тези служения тогава дори не бяха родени освен в сърцето на Бога. Други бяха все още в детската си възраст. Но дяволът искаше да унищожи тези служения преди те да успеят да го унищожат. Той иска да атакува и се надява да погълне младите. Напада бебетата и едва проходилите в царството, защото те не знаят как да се отбраняват.

Толкова съм благодарна, че Бог е докоснал някого да се моли за мен. Може и никога да не разбера кой е бил той, но знам, че нечии молитви са били употребени, и то неведнъж, за да ни запазят от опустошенията на раздора. Никога не забравяйте, раздорът опустошава. Той разрушава браковете и взаимоотношенията навсякъде. Унищожава църквите и между църковните служения. Унищожава предприятия и фирми. Унищожава и здравето на хората.

Той е крадец на мира и то от най-изкусните. Ако се научите да разпознавате и да се справяте с раздора, ще успеете да избегнете много от замисленото разрушение. Сега ще разгледаме една от областите, в които понасяме разрушения поради разприте - физическото ни здраве.