www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 105 - физическото натоварване. Но още повече обичах горещото какао и сладкишите след тях. Ще си послужа с едно клише, ала това него прави по-малко вярно в семейния живот трябва да поглъщаш сладкото с горчивото. Когато знаеш, че имаш семейство, към което да се обърнеш, това ти дава голяма сила в политиката, но, от
друга страна, те прави емоционално уязвим към техните страдания. Много се безпокоях за Марк, който в онези години сякаш пипваше всеки възможен вирус, та дори една зима в Ленцерхайде хвана и бронхопневмония. Когато разбрах, че има апендицит и трябваше мигновено да го откарам в най-близката болница, изживях един от най-ужасните мигове в живота си. В последвалите седмици прекарвах толкова много време с него, че взех да се тревожа дали Ка- ръл няма да се почувства изоставена. Затова й подарих едно великолепно мече,
което нарекохме Хъмфри. Независимо какво е мислела Каръл за своето ново приятелче, аз така се привързах към мечето, че го взех със себе сина Даунинг Стрийт. Само че то се разпадна по най-жалък начин, след като веднъж, удивена от мърлявата му муцунка, аз реших да го изкъпя.
Sic transit gloria Humphr13iТрудно може да се прецени дали човек се безпокои повече за децата си, когато са край него или някъде надалеч. Исках децата да си бъдат вкъщи, докато са малки, макар да се бях примирила сми- сълта, че един ден ще отидат в пансион. За жалост близкото училище, в което учеше Марк, трябваше
13
Така преминава славата на Хъмфри (лат.) по аналогия с римската сентенция
Sic transit gloria mundi или Така отминава световната слава. – Бел. пр.
www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 106 - да бъде закрито през 1961 година и Денис ме убеди да го запишем в подготвителното училище Белмонт. То поне бе на границата на Финчли и бих могла да го взимам и водя на обяд. Пък и така щях да знам, че е наблизо, ако възникнеха някакви екстремни обстоятелства. Но после Каръл реши, че също иска да отиде на пансиони две години след Марк тя постъпи в такова училище. Къщата опустя без тях. Но вече в живота ми себе настанила друга празнота, която никога нямаше да бъде запълнена – това бе загубата на майка ми, поминала се в 1960 година. Тя винаги е била скалата на семейството и олицетворение на стабилността. Тя въртеше домакинството, тя се спускаше на помощ в магазина, когато имаше нужда, тя се грижеше и поддържаше татков обществения живота като съпруга на кмета вършеше огромна обществена работа за църквата, притежаваше разнообразни домакински умения и таланти, като това да шие, и никой никога нея бе чул да се оплаква. Тя живееше задругите, тя се раздаваше засвоя съпруги своите дъщери. Животът й не беше никак лесен. И макар че на по-зряла възраст с охота
изтъквах политическото влияние, което баща ми бе упражнил върху мен, трябва да призная, че от майка си бях наследила способността да организирам и съчетавам различни дейности в един активен живот. Смъртта й бе удар за мен, макар чене настъпи неочаквано. Всички гостувахме на сестра ми в Есекс, когато майка ми се разболя ние с Денис я откарахме в Грантъм за спешна операция. Но тя не успя да се възстанови и почина след няколко месеца. Дори малките деца притежават изострени сетива за семейната скръб. След погребението баща ми дойде при нас и остана в „Дор-