Живот и политика
Изтегляне 5.86 Mb. Pdf просмотр
|
| www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 92 - век бележат и нов обрат все повече жени остават по работните си места в първите години след сватбата и чак когато навлязат в тридесетте, напускат временно работа, за да родят и отгледат децата си. Тези промени доведоха до едно могъщо лоби сред средната класа за данъчни облекчения при гледане надете осигуряване на индивидуални детегледачки или на детски игри и занимални, всичко това с образователна маскировка. Като министър- председател аз се противопоставих на този натиск. Не вярвам, че работещите майки, които, естествено, ще внасят пари в семейния бюджет, трябва да бъдат субсидирани всъщност от данъците на семейства, в които майката стои вкъщи и си гледа децата и следователно, източникът на доходи е само един. Това е изцяло въпросна честност. > С С У У Е Е Ц Ц К К А А Т Т А А К К Р Р И И З З А А И И С С Л Л Е Е Д Д Н Н Е Е Я Я По-самоуверена и радикална започна да става позицията на консерваторите по политически въпроси. Това проличава в сравнението между двете най-влиятелни публикации на партията през тези години – Една нация (октомври 1950) и Нашият съюзник е промяната (май 1954). И двата партийни документа бяха написани от група забележително талантливи млади членове на парламента, между които Инок Пауъл, Ангъс Мод, Робърт Кара само в сътворяването на Една нация участваха и Тед Хийт, и Иан Маклауд. Тази документ визираше социалната политика, доста коварна тема, като се има предвид, че едно консервативно правителство в онзи момент би се заело да ограничи обществените www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 93 - разходи. Но относително мекият тон на документа, който ясно подчертаваше, че консерваторите се ангажират с осигурителна мрежа, гарантирайки определен жизнен стандарт, под който никой не биваше да падне, както и идеята на Антъни Идън за засилване на слабите, а не отслабване на силните – всичко това говореше за дефанзивно мислене иде- фанзивни намерения. Нашият съюзник е промяната бе далеч по- вълнуващ документ. Когато го прочетох отново през те години, установих, че анализите в него са твърде сходни с онези, които направихме, след като станах лидер на партията. Започваше се с проследяване на процеса на колективизация в британската икономика между двете войни. После смело атакуваше идеята, че планирането на икономиката, въведено по времена Втората световна война, може да продължи и в мирно време. Дори се изтъкваше, че военната система на планирана икономика бе неефективна, прахосническа и бюрократична (това се знаеше от всички, но години наред не се споменаваше, макари необходима за извънредното положение на страната във военните години. Глупостите и абсурдите на икономическия планина неговите детайлни прогнози и преследвани количествени показатели лъсваха още повече при сравнение между предвижданията на лорд Бевъридж в неофициалното му изследване Пълната заетост на работната сила в свободното общество, издадено през 1944 година, иреалната ситуация десетилетие по- късно. Възхитително здрава логика Ала онова, което не направиха авторите на Промяната е наш съюзник и на програмата на партията следващата година (мисля, че и небе нужно да го направят воня Благодарение на Д.К. - 94 - момент, беше, чене предложиха изкореняване на колективизма в индустрията из основи или фундаментална реформа в социалната държава. Нов средата на те години Консервативната партия поне разполагаше с последователен анализ на свободния пазар, който можеше да доведе до политикана свободен пазар след време, разбира се, и при добри възможности отстрана на правителството. Ала не по този начин се развиха събитията. През април 1955 година Чърчил се оттегли от министър-председателския пост, който бе зает от Антъни Идън; скоро след това се проведоха нови парламентарни избори, дойде ново консервативно правителство, после Суецката криза и на Даунинг Стрийт стъпи Харълд Макмилън 10 , магьосникът на промяната. По времена кампанията за изборите през 1955 година говорих пред избиратели в много райони. Но това не ме удовлетворяваше. Щом веднъж си бил кандидат, всичко друго бледнее. Още повече нямаше съмнения за изхода от борбата. И наистина консерваторите спечелиха с мнозинство от 58 места. Но политическият меден месец на Идъновата администрация се оказа кратък. Скоро стана ясно, че предизборният бюджетна Раб Бътлър е твърде разпуснати се наложи приемане на по-рестрик- тивен извънреден бюджет през октомври това бе 10 Морис Харълд Макмилън, граф Стоктън (1894–1986) – британски държавник, министър–председател (1957–1963), консерватор, собственик на едноименно издателство. Получава поста от Антъни Идън (на поста 1955–1957, заел го непосредствено след Чърчил), приемник Александър Дългас Хюм (на поста 1963–1964). – Бел.ред. |