Живот и политика
Изтегляне 5.86 Mb. Pdf просмотр
|
| www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 101 - От майка си бях научила колко е важно да превърнеш една къща в дом. Държах сърцето на дома да бъде топлата кухня, достатъчно голяма, за да се използва за трапезария. Макар да обичам да е чисто и подредено, не харесвам самоцелната безупречност. Обитаваната къща трябва да бъде уютна и приятно обзаведена – съчетание, което не е толкова трудно постижимо, нито пък толкова скъпо. И аз като майка си предпочитах махагоновите мебели. А тъй като върху тъмната махагонова маса най-до- бре стои сребро, ние с Денис започнахме да си събираме скромна колекция от сребърни съдове. Антикварните магазини винаги са ме изпълвали с някакъв ужас. Макари да се явявах в смирено- безизразен види да отбягвах големите антиквариати, където дори в онези години цените застрашително скачаха нагоре, съумявах да открадна мигове от часовете за пазаруване или за парламентарна работа ида видя какви находки се предлагат. Антикварните мебели бяха любимите ми, защото бяха и удобни, и красиви. Една неделя загубих сапфире- ната си игла в Ричмонд Парк – Денис бе донесъл сапфирите отпътуване в Цейлон и спарите от застраховката купих антична масичка, на която щях да сервирам питиета. Денис беше на мнение, че е трябвало да си купя пак някакво бижу, но аз бях толкова ядосана на себе си, че му казах Е, поне масичка за коктейли не мога да загубя в Ричмонд Парк Постепенно нашата къща започна да се пълни. Но не се напълни с много картини. Освен ня- колкото отпечатъка и (години по-късно) няколкото рисунки и портрети, с Денис бяхме на мнение, че истински хубавите картини са извънредно скъпи, а www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 102 - посредствени нямаше да закачим. Вместо това започнах да колекционирам порцелан. Порцеланови съдове постените и порцеланови фигурки във ви- тринките придадоха на дома ни колорит, пък и в покупката на отделни екземпляри сякаш нямаше толкова екстравагантност. Първите порцеланови съдове „Краун Дерби закупих във Фринтън, където гостувахме във фермата на сестра ми Мюриъл и съпруга й. По времена една агитационна кампания във Финчли открих, че нашата местна председателка притежава внушителна колекция, разкриваща безупречния й вкус. Оттогава тя ми разказваше къде какво стойностно е видяла, което и аз бих харесала. От детството сив Грантъм се бях убедила, че един дом може да бъде весели жизнерадостен, ако в него кипи активен живот. А това не се постига трудно. Собственият ми живот бе толкова запълнен, че преливаше. Преди да стана депутат, съчетавах юридическата си дейности търсенето на парламентарно място със задълженията на майка и съпруга. А когато ме избраха, ритъмът стана още по-трескав и нажежен. Имаше човек, който се грижеше за основното в домакинството, но някои неща аз държах на всяка цена да свърша сама. Независимо в колко часа Камарата приключваше работа, билото дори призори, веднага подкарвах към Фарнбъро, за да успея да приготвя закуска за Денис и децата ида грабна за себе си някакъв плоди чаша кафе. После отвеждах едното или двете от близнаците плюс някое съседско дете до съответните им училища няколко майки си поделяхме тези задължения. После обикновено пазарувах й чак тогава поемах към Уестминстър, пътят бе четиридесети пет минути с www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 103 - кола, а заседанията на Камарата започваха в 2,30 следобед. Често имах задължения в избирателния си районно въпреки това в съботите и неделите ми оставаше време да сложа къщата вреди да направя някакви сладкиши, точно както правехме в Гран- тъм. През летните месеци Денис и аз работехме в градината, а децата обработваха тяхната градинка. Нов съботните дни през ръгби сезона Денис обикновено реферираше или гледаше мач – затова бяхме постигнали споразумение още в самото начало на семейния ни живот, което по най-тържествен начин бе изписано върху каменни плочки. Аз го придружавах понякога, когато реферираше важен мач, макар че вместо да се съсредоточа върху играта, аз повече се заслушвах в неособено ласкавите реплики, които английските запалянковци подхвърляха по адресна рефера. В неделните сутрини завеждахме децата на семейната служба в местната църква. Денис принадлежеше към англиканската църква, но и двамата смятахме, че ще бъде смущаващо за децата, ако не посещаваме една и съща църква. Ата- зи в нашата епархия беше Ниска църква, което улесняваше методистката умен да направи този преход. Всъщност Джон Уесли се смяташе за член на англиканската църква до последния си ден. Нямах чувството, че някакво значимо теологическо разделение е било превъзмогнато. Така че почивните дни ме зареждаха с безценна тонизираща енергия. Също и семейните ва- 12 Църква, която не поставяна високо място ролята на епископии свещенослужители, на църковни организации и ритуали, за разлика от Високата църква. – Бел. пр. |