Живот и политика
Изтегляне 5.86 Mb. Pdf просмотр
|
| www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 95 - удар по престижа на Бътлър – след шест месеца той бе заместен от Харълд Макмилън като министър на финансите – сериозен минус за правителството. Нов крайна сметка външната политика бе тази, която провали Идън. Причините за Суецката криза от юли до ноември година бяха широко дискутирани. По онова време господстваше схващането, поне сред консерваторите, че Великобритания е велика сила, която не може да бъде изтласкана от Египет на На- сър и че на него трябва да му се даде урок не само pour encourager les autres 11 . На широката публика обаче ней бяха известни голяма част от подробностите например мащабът на сблъсъка между Великобритания и Франция, от една страна, и с Израел, от друга. Ето защо не проумявахме защо първо Антъни Нътинг, а после моят стар приятел Едуард Бойл трябваше да се оттеглят от правителството, недоволни от интервенцията. Днес действията им изглеждат по-разбираеми, макар чене можах да ги оправдая през всичките тези години. Балансирането на интереси и принципи в Суецката криза съвсем не беше елементарна работа. Аз самата нямах никакви скрупули по отношение на правото на Великобритания да отговори на Насър, който по най-незаконен начин сложи ръка на един международен воден път, стига действията да бяха предприети решително и навреме. В края налятото обаче ние бяхме надиграни от хитрия диктатори докарани до положение, когато можехме са защитим интересите си само ако пречупим своите законни принципи. Много бяха причините за критич- 11 За кураж на останалите (фр.) – Бел. пр. www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 96 - ното отношение към британо-френско-израелското тайно споразумението положително щеше да хвърли петно върху нашата кауза, щом станеше известно, както и неизбежно стана. А същевременно Суецката криза бе последният случайна който европейските сили биха могли да се противопоставят ида смъкнат един диктатор от Третия свят, диктатор, който не зачиташе международните споразумения, освен в случаите, когато би могъл да се възползва от тях. Последици от победата на Насър в Суец бяха отхвърлянето на прозападния режим в Ирак, окупирането на Йемен от Египет и обкръжаването на Израел, което доведе до Шестдневната война а сметките от този конфликт продължаваха да пристигат дори когато напусках правителството. Когато научих повече неща за този печален случай, аз си извадих четири поуки. Първо – никога да не влизаме във военни действия, ако не сме напълно убедени, че ще можем да ги завършим. Второ – в големи международни кризи, които засягат британските интереси, никога да не застъпваме позиция, противоположна на тази на Съединените щати. Трето – да сме сигурни, че действията ни са в съответствие с международното право. И накрая – който се колебае, губи. Тогава свирепо защитавах суецката кампания. Бях отвратена от опортюнизма на Лейбъристката партия, която първоначално подкрепи операцията, а впоследствие се опълчи срещу нея. Ние с Денис бяхме сред хилядите читатели, които скъсаха с вестник Обзървър и дадоха дума да него четат повече заради опортюнистката му позиция спрямо Суец. Не искам да кажа, че нямах лоши предчувствия. Макар че в онези дни още не познавах така www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 97 - добре тънкостите на международното право, стори ми се доста странно, че вечерният вестник, който съм тичала да си купя и в най-проливен дъжд от Чансъри Лейн, бе ревнал с огромни букви Ултиматум Британия и Франция настояват Египет и Израел да се оттеглят от канала, да позволят на брита- но-френски сили да ги разделят ида охраняват водния път. Не можах да си обясня как така британците ще поискат с ултиматум от египтяните да се оттеглят от собствената си територия. Но въпреки това преглътнах колебанията си и продължих да поддържам Идън. В политическо отношение провалът на суецката операция бе сериозен удар. Години минаха, докато изплува цялостната картина, но веднага се разбра, че правителството е действало некомпетентно и некомпетентността му бе изобличена по най-унизителен начин. Последиците бяха наистина разрушителни заедно правителство, чиято репутация бе изградена върху постижения в международната политика. Консерваторите изпаднаха в смут, граничещ с отчаяние. Като бивш офицер от Кралската артилерия Денис се възмути още повече, разбирайки глупавото положение, в което са били хвърлени нашите войски, тъй като операцията е била спряна малко преди успешния й завършек. Той ми каза Никога не бива да се обявява примирие, ако войниците ти са действие. Запомних това политиците никога не бива да вземат решения по времена война, без да се съобразят какво биха означавали тези решения за нашите сили на бойното поле. Ние сурово порицавахме поведението на Съединените щати. Някои консерватори така и не мо- |