Живот и политика
Изтегляне 5.86 Mb. Pdf просмотр
|
| www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 134 - дох в дома на Тед на Уилтън Стрийт, за да го сторя лично. Тим Китсън, личен парламентарен секретар на Тед, ме покани да вляза в кабинета на първия етаж с изглед към градината. Тед седеше на бюрото си. Той не стана да ме посрещне, а аз седнах, без да чакам покана. Нямаше смисъл да си разменяме любезности. Без да предлагам конкретен пост, аз го попитах дали би се присъединил към кабинета в сянка. Той отговори не, предпочитал да остане редови член на парламента. Разговорът приключи. От своя страна нямах желание да продължа срещата. Знаех, че за него тя вероятно е болезнена и унизителна. Давах си сметка обаче, че ако изляза сред журналистите на Уилтън Стрийт само няколко минути след като съм влязла, в обедните новини ще преобладават приказките за пречки и раздори. Освен това не бях допила кафето си. Затова проточих малко нещата, като се поинтересувах за мнението му относно обещания от лейбъристите референдум за Европейската икономическа общности в частност дали той би оглавил кампанията на консерваторите. Той отново отговори отрицателно. Направих всичко, което можах, за да запазя Тед ида не създам впечатление, че срещата е прекъсната рязко. Когато излязох от кабинета му обаче, бяха изминали само пет минути. Резултатите от срещата обявих публично малко по-късно, единствено за да бъдат протоколирани. Върнах се в Камарата на общините и казах на Хъмфри Аткинс, че Тед няма да участва в кабинета в сянка. За референдума вж. няколко страници по-нататък – Бела Благодарение на Д.К. - 135 - При влизане в Камарата, където министър- председателят Харълд Уилсън 18 щеше да направи изявление, бях посрещната с голяма доза шеговит мъжки шовинизъм – Дай ни целувка, Магии т. н. Получих хапливи остроумни поздравления отмини- стър-председателя и му отговорих нещо не чак толкова остроумно. В Камарата на общините Харълд Уилсън беше ненадминат в това отношение. Докато го слушах, си мислех, че като нов лидер на една разклатена и все още разединена партия, както и като жена, която се бори за надмощие в този шумен, необуздан мъжки свят, сигурно ме очакват немалко трудности. Така и се оказа. Същата вечер за пръв път председателствах заседанието на кабинета в сянка. То протече в малко нереална атмосфера, тъй като никой от присъстващите все още не беше официално назначена някои изобщо нямаше да получат назначение. Ку- интин Хейлшъм ме поздрави от името на кабинета в сянка и ми засвидетелства лоялността и готовността си за сътрудничество. Имах чувството, че говори искрено. Казах, че Уили Уайтлоу сее съгласил да стане заместник-лидер, а Тед отхвърли предложението мида получи пост в кабинета в сянка. Уили добави, че веднага е приел да стане заместник- лидери с нетърпение очаква да се изяви. С размяната на тези официални любезности като чели се 18 Джеймс Харълд Уилсън, барон Риво (1916–1995) – британски министър председател (1964–1970, 1974–1976), лейбърист, по времена чието управление британската икономика започва сериозно да буксува. Негов предшественик е Александър Дъглас–Хюм (на поста 1963–1964), а приемници Едуард Хийт и Джеймс Калахан. – Бел.ред. www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 136 - сложи началото на военно примирие между конкуриращите се възгледи и личности. > Г Г Н Н Е Е Т Т Ъ Ъ Т Т Н Н А А Б Б Л Л И И З З К К О О Т Т О О М М И И Н Н А А Л Л О О За пръв път се сблъсках с публичния аспект на това да си лидер на опозицията, по времена визитата сив Шотландия, на 21 февруари, петък. Още щом излязох от самолета и стъпих на летището в Единбърг, където един забавен гайдар свиреше песента Мъжът е мъж, защото, бях посрещната най-сърдечно от ентусиазирани шотландци. Огромни тълпи бяха излезли навсякъде, за да ме видят. Наложи се предварително предвидената ми разходка в центъра на Единбърг да бъде отменена. Очакваше се да дойдат няколко стотици хора, но вместо това 3000 души се бяха скупчили в аркадата на Сейнт Джеймс Сентър до Принс Стрийт, а в наличност имаше едва половин дузина полицаи, които напразно се опитваха да удържат тълпата. Няколко жени припаднаха, други се обливаха в сълзи. Имаше реална опасност да се случи нещастие, понеже тълпите бяха притиснати до витрините на магазините. Небе възможно да продължа, затова се укрих в един ювелирен магазин – там зърнах един опал камъкът на моята зодия, който по-късно използвах за пръстен. Инцидентът показана полицията и на самата менче оттук нататък не трябваше да се допуска аматьорство при техническата организация на моите посещения. Винаги можех да очаквам приятелско посрещане отстрана на обикновените шотландски тори, чието обсадно положение изостряше чувството им |