Живот и политика
Изтегляне 5.86 Mb. Pdf просмотр
|
| www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 149 - ГЛАВА VII Р Р а аз з в вее д д р ря я в в а а н не е и и л ли и п по о р р а а ж ж е е н ни и е е ? ? Е Е В В Р Р О О П П А А Първото значително политическо предизвикателство, пред което бях изправена, след като станах лидер, бе референдумът за членството на Великобритания в Европейската икономическа общност, обещан от лейбъристите по времето, когато бяха в опозиция, с цел да запазят единството на партията. Поради ред причини предпочитах предизвикателството да се отнася до някакъв друг проблем. Европа беше любимата тема на Тед. Той смяташе, че неговото най-голямо постижение ще бъде влизането на Великобритания в ЕИО, и сега, когато бе загубил властта, естествено се ангажира още по-страстно с тази кауза. Както стана очевидно по времена кампанията за лидерство, имаше подозрения, че аз не съм толкова ентусиазирана. В сравнение с Тед може би наистина не бях. Аз обаче искрено вярвах, че ще бъде глупост да останем извън Общността. Смятах, че тя осигурява икономическа връзка с останалите страни от Западна Европа, а това имаше стратегическо значение, и преди всичко приветствах по-го- лемите възможности за търговия, които членството предлагаше. И все пак не гледах на европейския въпрос като на пробен камък за всичко останало. Въпреки че според мен беше най-добре Великобритания да остане в рамките на Общността ида направи всичко, на което е способна, еднакво добре разбирах и онези, които бяха на противоположни позиции. Не мислех, че високопарната риторика за www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 150 - европейската съдба на Великобритания, ада не говорим за нейната европейска идентичност, беше наистина подходяща, въпреки че на мен самата при публични появявания понякога ми се налагаше да я използвам. Поради всички тези причини предпочитах Тед да поеме официално водещата роля от наше име по времена кампанията за референдума, а Уили да стане вицепрезидент на Великобритания в Европа – организацията, която беше учредена в полза на референдума със сътрудничеството на проевропейски настроените лейбъристки депутати и на либералите, и която бе председателствана от Кон О'Нийл, а по късно – от Рой Дженкинс. Втората важна европейска тема – по-тясно сътрудничество с партиите вдясно от центъра – постепенно доведе до създаването на Европейски демократичен съюз (ЕДС) през 1978 година. Но тази организация със скромен принос беше от по-малко значение, отколкото политическите импулси, които се криеха зад нея. Средата на седемдесетте години беше времена разностранен възходна левите (както демократични, така и недемократични. Комунистическите партии сякаш бяха на прага да влязат в управлението на Средиземноморска Европа. Ина- всякъде левите биваха окуражавани от чувството, че историята и съветската военна мощ тласкат света в тяхна посока. Това положение можеше окончателно да се преодолее и върне в изходна позиция само чрез решенията на НАТО, и то при възстановяване на американското лидерство. Междувременно десните в Европа трябваше да водят люти битки на политическия фронт. Никъде другаде тези битки не бяха така люти, както в Португалия. Няколко седмици след като ста- www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 151 - нах лидер, имах продължителен разговор с професор Диего Фрейтас до Амарал, лидерът на Социалдемократическия център (СДЦ) – единствената партия, стояща по-надясно от управляващата коалиция. Той бе изискан интелектуалец, очевидно влязъл в политиката с най-чисти намерения. Когато го срещнах, беше много отчаян. След свалянето на диктатурата на д-р Каетано през април 1974 година, комунистите и другите радикални леви вар- мията, в съучастие с Португалската комунистическа партия, успяха да си прокарат пътя почти до цялата власт. Те се възползваха от това положение, за да се разправят безмилостно с опозицията. На СЦД бе отказан достъп до средствата за информация, ама- совите му прояви бяха разгонвани с употреба насила. Професор До Амарал знаеше, че при тези условия няма надежда за успех в предстоящите избори. Той не беше съвсем сигурен дали изобщо има смисъл да се връща в Португалия. Но и двамата бяхме на мнение, че независимо от трудностите, той трябва да се върне ида види нещата на място. Така и направи. Но условията, при които трябваше да се бори, бяха невъзможни. Партията му получи по- малко от 8 процента от гласовете. Сигурно в Португалия и сега нямаше да има демокрация, ако смели мъже и жени като професор До Амарал не бяха се изправили срещу арогантността на комунистите в Северна Португалия и не бяха пресекли опитите да бъде взета със сила земята на селяните и страната да бъде превърната в държава от кубински тип. Това бе заплашителна илюстрация на амбициите и методите на левицата, които, разбира се, не бяха характерни само за Португалия. Британските леви |