Живот и политика
Изтегляне 5.86 Mb. Pdf просмотр
|
| www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 158 - ления той бе дружелюбен и проявяваше инстинктивна твърдост по важните въпроси. Но нито един от нас не владееше езика на другия, поради което нещо куцаше в дискусиите ни. През юни 1977 година бях накратко посещение в Рим. То също ми донесе някои ценни запознанства и разговори и най-вече с великия баща на християндемокрацията – професор Аминторе Фан- фани, а също и с един от най-умните и ефективни финансови министри на Италия – Филипо Пандол- фи. Посещението ми завърши с частна аудиенция при папа Павел VI – това бе първият контакт, който имах с Ватикана. Като правило всички тези контакти бяха с напълно частен характер. С папа Павел VI 26 , а по – късно и с Йоан Павел II 27 , разговаряхме за Северна Ирландия с Йоан Павел II, чието избиране за папа винаги съм възприемала като Божие провидение, разговаряхме и за нерелигиозната Папа Павел VI (роден в Италия като Джовани Батиста Енри- ко Антонио Мария Монтини, 1897–1978) – 262 папа, глава на римокатолическата църква (1963–1978), приключил Втория Ватикански събор, довел до някои реформи в Католическата църква. Негов предшественик и организатор на Втория Вати- кански събор е Йоанна престола 1958–1963), роден като Анджело Джузепе Ронкали, пребивавал като папски нунций в България а приемник е Йоан Павел I (на престола 1978) – Бел. ред. Йоан Павел II (роден в Полша като Карол Юзеф Войтила, 1920–2005) – 264 папа, глава на римокатолическата църква (1978–2005), първият папа от славянски произходна светия престол, провел някои реформи и активно допринесъл западането на комунистическия режим в Източна Европа. Негов предшественик е папа Йоан Павел I (на престола 1978), а наследник – Бенедикт XVI (на престола 2005–2013, първият папа, оттеглил се самостоятелно от Светия престол. – Бел. ред. www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 159 - същност на комунизма, и за предизвикателството, което той представляваше за християнската държавност. Не е тайна, че дълбоко се прекланям пред ролята, която Йоан Павел II изигра за освобождаването на своята страна Полша, както и на други страни от Източна Европа, от комунистическите легиони, които не уважаваха неговия духовен авторитет. В публичните си речи по времена това посещение призовах към включването на италианските християндемократи в новоформиращия се ЕДС: признах, че думата консервативен има по- различно, отрицателно значение в Италия, но настоях вместо това моите домакини да се вгледат в реалността на нашите сходни политики. Поставих въпроса лично пред Алдо Моро, който по онова време беше лидер на Християндемократическата партия. Той бе сдържани клонеше към лявото пространство в партията, поради което нямах усещането, че проявява особени симпатии към моите думи. За жалост неми се удаде случай да се върнем към тази тема, тъй като след година синьор Моро бе отвлечени убит. Връщайки се назад, си давам сметка, че италианците бяха доста прави, като мислеха, че имаме доста различни възгледи за света. Християндемо- крацията изигра важна роля в много европейски страни, в които беше от значение обединяването на всички умерени възгледи, за да могат те да се противопоставят на фашизма и комунизма. Католическото социално учение представляваше (и за протестантите) ценна идейна база в обществата, в които липсваше силна секуларистична дясноцен- тристка политическа традиция. Бедата бе в това, че www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 160 - каквито и достойнства да имаха като мироглед, подобни идеи не бяха достатъчни, за да послужат като идеологическа основа за практическата политика в края на двадесети век. Това беше особено вярно по отношение на икономическата политика, където всяко нещо – от свободното предприемаче- ство до корпоратизма – можеше да бъде издокарано чрез езика на християндемокрацията. Някои хри- стияндемократически партии – като германската ХДС – бяха изминали поне част от пътя към преодоляване на подобни недостатъци, приемайки риториката на свободния пазар (въпреки че невинаги приемаха политиката на този пазар. Други – като италианските християндемократи – бяха изминали пътя на всички динозаври. Християндемокрацията също се беше показала неспособна да хвърли светлина върху големия световен въпрос след приключването на студената война – дългосрочните отношения между националните държави и наднационал- ните институции. Според мен колкото и някои отделни християндемократи да са в състояние да спечелят нашето уважение ида заслужават подкрепата ни, все пак консерваторите няма кой знае какво да научат от тях. Във всеки случай християндемократическите и консервативните партии в Австралия, Дания , Финландия, Германия, Исландия, Норвегия, Португалия, Швеция и Великобритания стигнаха до съгласие за основаването на Европейски демократичен съюз. През април 1978 година присъствах на обеда в Залцбург. Сред останалите партийни лидери бяха Хелмут Коли Франц Йозеф Щраус – лидерът на Баварския християнсоциален съюз (ХСС) и кандидат за канцлер на германската десница след незначи- |