www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 215 - които заявих, че ще издигнем стоманена бариера срещу социалистическия марш към беззаконие. После тръгнахме обратно за Лондон, където на следващия ден – 20 април, ми предстояха посещения на избирателни райони. Събота, 21 април, беше обичаен ден за предизборна агитация. Той започна във фабриката за
електронна апаратура в Милтън Кейнс. Бях във възторг от високоусъвър- шенстваните технологии, за които знаех съвсем малко, и по едно време се усетих, че изнасям лекция по въпроса на няколко от журналистите, които явно се забавляваха да ме слушат. В една от залите ме омотаха с безброй
жици име включиха към апарат, контролиращ дейността на сърцето. Всички измервания показаха добри резултати и заключението беше, че съм в отлично работоспособно състояние. Здрава като скала, отбелязах аз, като включих в тези думи и оценката си за стабилния ход на предизборната ни кампания. Защото една от най-странните черти на кампанията от 1979 година беше голямата и непрекъснато растяща разлика между мненията на онези,
които бяха на бойното поле, и другите, които оставаха в Лондон. Естествено, и политиците като всички хора са податливи на самозаблуди. Но аз бях сигурна (много повече, отколкото през 1983 и 1987 година, когато напреден план непрекъснато бе проблемът със сигурността и охраната, че наистина усещам настроението на избирателите и че в сърцата си теса с нас. Бях убедена също така, че тази промяна е настъпила главно под влияние на събитията от зимата на 1978
– 1979 година и затова прекалената предпазливост по въпроса за властта на профсъюзите беше погрешна тактика.
www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 216
- В сряда, 25 април, след сутрешната пресконференция и няколко интервюта за радиото, обядвах в Централата на партията, а следобед взех самолета за Единбърг. Започвах да се отегчавам от еднообразната реч, която произнасях навсякъде – тя се основаваше главно на текстовете,
подготвени за Кардиф и Бърмингам, с някои добавки, предназначени за публикациите в печата. Затова предприех доста радикална хирургическа намеса в материалите, които носех със себе сив Шотландия. До речта ми оставаха броени минути, а аз бях на колене в
стаята сив хотел Каледония, където режех и свързвах с лепенки отделните части от текста. Те бяха наредени покрай стените и опасваха помещението от единия до другия му край, а после продължаваха във втора редица. Теса Джардин Патер- сън печаташе с бясно темпо на машината новите страници на речта – по-късно бе разпространена в почти същия вид, в който я произнесох в Лийт Таун Хол. Тя поне звучеше по новому – дори и за мен. В края й вмъкнах един от любимите си цитати от
Киплинг:
Сподели с приятели: