Живот и политика

www.spiralata.net
Благодарение на Д.К.
- 200 - туална съветска интервенция. Колкото ида е странно, това бе едно от основните съображения, които крепяха целостта на страната. Единствено след края на студената война югославските народи успяха да постигнат истинско самоопределение. Илюстрация на това бе фактът, че председателят на Народното събрание Киро Глигоров
45
, който даде вечеря в моя чест, сега е президент на новата независима, макари още неутвърдена държава Македония. Заедно с Фицрой Маклийн посетихме Тито в белградското му жилище. Той беше могъща личност, запазила нещо отблясъка на легендарното си партизанско минало, под който обаче несъмнено се криеше стоманена воля, с която можеше да се обясни неговото следвоенно господство. Обсъдихме широко съветската заплаха и стигнахме до съгласие. Назряващият въпрос за неговото наследство не присъстваше в нашите разговори. Може би той вече бе стигнал до извода, че независимо от всички добре изпипани конституционни гаранции, след него наистина щеше да има
deluge
46
Преди тръгването миза Югославия Алфред
Шърмън ме беше помолил да поставя пред Тито въпроса за Милован Джилас
47
, бивш приятел, колега и Киро Благоев Глигоров (1917–2012) – македонски политик, партиен функционери парламентарист в комунистическа Югославия и първи президент на независима Македония (с мандат
1991–1999). Наследен е на поста от Борис Трайковски (с мандат, загинал при неизяснена самолетна катастрофа Бел.ред. Потоп (фр.) – Бел. пр.
47
Милован Джилас (1911–1995) – черногорски и югославски политик, философи летаратор, първоначално убеден пропа-

www.spiralata.net
Благодарение на Д.К.
- 201 - от дълги години най-упорит критик на Тито. Джи- лас, както разбрах, беше един от наскоро освободените политически затворници, който обаче беше обектна неспирен тормоз. Доста вероятно бе отново да го тикнат в затвора. Реших да накарам Тито да изплюе камъчето. Със заучена невинност изразих пред него задоволството си, че Джилас е пуснат на свобода. Тито се оживи.
– Да, той е на свобода – каза президентът, – но отново се захвана със старите си номера. Ако продължи да нарушава нашата конституция, отново ще отиде в затвора.
– Добре – отвърнах аз, – човек като Джилас ще ви стори много по-голямо зло в затвора, отколкото на свобода.
Фицрой Маклийн се намеси
– Знаете ли, тя е права.
Тито ме изгледа сериозно. В разговора настъпи пауза, след което той смени темата. Доколкото мие известно, Джилас остана на свобода – за да преживее още по-голям тормоз заради независимото си мислене по времена бруталния режим на сръбския президент Слободан Милошевич
48
>
гандатор на комунистическата идеология, впоследствие се превръща в неин яростен критики един от най-известните дисиденти в комунистическия блок влиза неколкократно в затвора. – Бел. ред.
48
Слободан Милошевич (1941–2006) – последният президент на биша Югославия, първи президент на Сърбия, съден от трибунала в Хага за разпалване на военен конфликти военни престъпления. Приемник Милан Милутинович (на поста 1997–
2002) . – Бел. ред.

www.spiralata.net
Благодарение на Д.К.
- 202 -
П
П
О
О
-
-
К
К
Ъ
Ъ
С
С
Н
Н
И
И
Р
Р
А
А
З
З
М
М
И
И
С
С
Л
Л
И
И
Като четях тези страници, забелязах с известно безпокойство, че създавам впечатлението за установяване на дружески отношения с редица управници, чието досие по отношение на човешките права не би издържало на по-внимателна проверка. Наистина, ако бях лидер на опозицията в някоя от тези страни, сигурно нямаше да запазя живота си, да не говорим за свободата. Как тогава успях да установя разумно добри отношения с тях Редица обяснения се налагат от само себе си. Първото и най-очевидното е, че извършвах визитите в качеството сина държавник, с ясните перспективи след няколко години да започна да упражнявам политическа власт в собствената си страна. Ето защо те се постараха да установят с мен добри отношения и дори да бъдат мили с мен. Нямах никакви илюзии по този въпрос. По същия начини аз виждах като свое задължение създаването на условия, при които британските интереси можеха още тогава или по-късно да бъдат защитени или прокарани. Тъй като бяха ръководители в своите страните бяха хората, с които трябваше да си имам работа. Виждам също така, че някои разграничения могат и трябва да се правят най-вече спрямо управниците, изцапали ръцете си с кръв, трябваше да има коректно отношение, но не повече, докато държавниците демократи трябваше да се удостояват с допълнително внимание – като се започне с почетно рицарство и се завърши с официална вечеряна Даунинг Стрийт, която във Великобритания се смята за изключителен изразна уважение. Дори ида е така, аз не съм дотолкова наивна да мисля, че това

www.spiralata.net
Благодарение на Д.К.
- 203 - значително би променило поведението на авторитарните режими. Второто ми съображение се отнасяше до възможността в някои случаи да постигна освобождаването или емиграцията на политически затворници
– нещо като
quid pro quo
49
срещу моята визита. Освободените никога не бяха толкова, колкото на мен ми се искаше но е по-добре дори шепа хора, отколкото нито един. А всеки освободен затворник означаваше надежда за още десет. Всъщност аз показвах на онези, които оставаха, чене сме ги забравили, Трето, трябва да помним, че порокът, както и добродетелта, има много лица. Колкото и странно да е, човешката природа на управника може да му позволи сутринта да нареди да убият политически противника следобед да изпълни задължението, което е поел в подписан от самия него договор. Някои от онези, с които седях на една маса, въпреки всичко спазваха обещанията, дадени на Великобритания, и в определен момент можеха да подкрепят друга страна в борбата й да спре и преодолее нечия агресия и окупация. Накрая, международните отношения не са въпросна идеални, а на що-годе подходящи алтернативи. Дори ида беше в моята власт да сменя един управник с друг (което никога небе възможно, аз едва ли щях да съм в състояние да сменя лошия управник с по-добър, най-вероятно това щеше да бъде един още по-лош управник. Така например
49
Quid pro quo (лат.) – буквално нещо срещу нещо, те. възвращаемост, удовлетворение по следка, договор, споразумение Бел. ред.

www.spiralata.net
Благодарение на Д.К.
- 204 - онези, които ликуваха припадането на шаха, днес трябва да се примирят с тъжната истина, че режимът на моллите е много по-потиснически спрямо собствените граждани, че оказва подкрепа на международния тероризъм и е антипод на управлението на шаха, който бе опора на стабилността, макари поразклатена накрая. Държавата има по-голяма склонност да защитава собствените си интереси, отколкото интересите на народите в други страни. Това е още едно основание за народите от демократичните страни да оказват натиск не само върху чуждите правителства, нарушаващи човешките права, но и върху собствените си правителства – за превръщането на човешките права в обща цел на западната дипломация. Възможно е понякога да не съм възприемала подобна критика по отношение на собствените ми действия във властта но не след дълго започнах да изпитвам дори удоволствие, когато ме дърпаха за лакътя.
>>

Изтегляне 5.86 Mb.

Сподели с приятели: