Живот и политика
Изтегляне 5.86 Mb. Pdf просмотр
|
ГЛАВА VIII Е Е д д и и н н с с т т в вее н ни и я я т т ш ш а а н н с с О О Р Р Г Г А А Н Н И И З З И И Р Р А А Н Н Е Е Т Т О О Н Н А А К К А А М М П П А А Н Н И И Я Я Т Т А А Обстоятелството, че бяхме очаквали изборите дълго преди те да бъдат свикани, ни даде много време за подготовка. За първи път партията нае агитационен автобус, оборудван като подвижен офис, с който щяхме да пътуваме от един град до www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 205 - друг. Главен отговорник на автобуса стана Дейвид Улфсън – той пое работата от Джон Станли, след като Джон падна от едно стълбище в Бристол още в първия ден на пътуването ни, получи разместване на прешлени бе откаран в болница, където прекара цялата кампания. Дерек Хау беше мой секретар по печата в първия, бойния автобуса Дейвид Боди – втори секретар по печата, който пътуваше с журналистите в придружаващия ни автобус. Роджър Боудън отговаряше затова, да сме информирани къде отиваме и какво ни предстои да правим – задача, която понякога се превръщаше в истинско изпитание. Моята стара приятелка, а сега заместник- председател на партията Джанет (лейди) Йънг поддържаше връзка с канцеларията на партийния председател. Майкъл Добс, който по-късно публикува шокиращи разкрития за политически измами, изпълняваше длъжността пътуващ библиотекар – той мъкнеше огромен куп книжа с факти и цифри, които можеха дами потрябват за отговори на въпроси в предизборните акции. Харви Томас тръгваше винаги преди нас към мястото на следващата ни спирка, за да подготви необходимото за провеждането на митинга и моята реч. Прекарах няколко денонощия в път, без да се връщам в Лондон, за да успея да посетя повече места. Но разбрах, че няма голяма полза, и при следващите кампании не предприемах такива пътувания. В предизборна обстановка човек лесно се откъсва или понесе чувства откъснат, когато е далеч от Лондон. Освен това е възможно други хора да налагат своите решения по жизненоважни въпроси. Нито едното, нито другото е допустимо, когато се води предизборна кампания на животи Благодарение на Д.К. - 206 - смърт. Така че, обикновено се връщах късно вечерна Флъд Стрийт, където секретарките поднасяха топла вечеря замени екипа, който пишеше речите ми – Джон Хоскинс, Питър Ътли, Хю Томас, Алфред Шърман и понякога Рони Милър. Замразените готови храни бяха редовното ни меню в делнични дни, в събота и неделя опитвахме и лекия екзотичен букет на „Дюк а л'Оранж” и „Соле Вероник”. Докато пишехме речите, Денис седеше горе пред телевизора и слушаше новините за предизборната кампания. Разбирах, че лейбъристите са предприели някоя особено враждебна стъпка, когато го чувах да вика Глупости или нещо по-лошо. Винаги е трудно да се координират различните страни на една предизборна кампания. И най- добрите планове може да се объркат – случва сена сутрешните пресконференции да се говори заедно, речите на партийния лидер да са за друго, на министрите от кабинета в сянка – за трето, а бри- фингът за кандидат–депутатите – за нещо съвсем различно. Въпреки че имах сериозни разногласия с Питър Торникрофт за тактиката, той и екипът му бяха изключително кадърни хора, нещо повече – техните способности взаимно се допълваха. Питър остана в Лондон през цялата кампания, за да ръководи комитета по тактиката в Централата на Консервативната партия, който понякога сякаш заседаваше постоянно. Той винаги беше бодър и внушаваше респект. С изключителните си способности в набирането на средства Алистър Макалпайн спомогна партията нито веднъж да не се откаже от своя инициатива поради липса напари. Показателно бе, че имаше голямо нарастване на по-малките вноски от |