Joanne Rowling Harry Potter and the PhilosopherІs stone Джоан Роулинг

Ууд караше отбора да работи още по-усилено от когато и да било. Дори безкрайният дъжд, който замести снега, не можеше да охлади духа му. Близнаците Уизли се оплакваха, че Ууд вече ставал фанатик, но Хари беше на страната на Ууд. Ако спечелеха следващия си мач срещу "Хафълпаф", щяха за първи път от седем години да задминат "Слидерин" в Домовия шампионат. Освен че искаше да спечелят, Хари откри, че имаше по-малко кошмари, когато беше капнал от умора след тренировки.

По време на една особено мокра и кална тренировка Ууд съобщи на отбора лоша новина. Току-що много се беше ядосал на близнаците Уизли, които през цялото време пикираха и се бомбардираха един друг, и се преструваха, че ще паднат от метлите си.

¶ Ще престанете ли да вършите щуротии? ¶ кресна той. ¶ Точно такива неща ще ни провалят мача! Този път Снейп ще е рефер и той ще търси всякакъв повод да смъкне точки от "Грифиндор"!

При тези думи Джордж Уизли наистина падна от метлата си.

¶ Снейп ще е рефер? ¶ избоботи с уста, пълна с кал. ¶ Че кога изобщо е бил рефер на куидичен мач? Той няма да е справедлив, ако имаме шанс да задминем "Слидерин".

Останалите се приземиха до Джордж и също почнаха да роптаят.

¶ Не зависи от мен ¶ каза Ууд. ¶ Ние просто трябва да играем чисто, та Снейп да няма повод да се заяжда с нас.

Всичко това е много добре, помисли си Хари, но той имаше и друга причина да не иска Снейп близо до себе си, докато играеше куидич...

Другите от отбора изостанаха, за да разговарят както обикновено в края на тренировките, но Хари тръгна направо към грифиндорската обща стая, където намери Рон и Хърмаяни, които играеха шах. Шахът беше единствената игра, на която Хърмаяни губеше ¶ нещо, което Хари и Рон смятаха, че е много полезно за нея.

¶ Не ми говори точно сега ¶ каза Рон, когато Хари седна до него. ¶ Трябва да се концен... ¶ Тогава зърна лицето на Хари. ¶ Какво ти става? Изглеждаш ужасно.

С тих глас, така че никой друг да не чуе, Хари разказа на другите двама за внезапното злокобно желание на Снейп да бъде куидичен рефер.

¶ Недей да играеш! ¶ отсече Хърмаяни веднага.

¶ Кажи, че си болен ¶ рече Рон.

¶ Престори се, че си счупил крака си ¶ предложи Хърмаяни.

¶ Наистина си счупи крака ¶ каза Рон.

¶ Не мога ¶ възрази Хари. ¶ Нямаме резервен търсач. Ако аз се измъкна, "Грифиндор" изобщо не може да играе.

В този момент Невил се изтърколи в общата стая. Как беше успял да се провре през портретната дупка, можеха само да гадаят, защото краката му бяха слепени чрез нещо, което веднага разпознаха като кракозаключващото проклятие. Трябва да беше скачал трупешката по целия път до грифиндорската кула.

Всички се запревиваха от смях, освен Хърмаяни, която скочи и изрече контрапроклятието. Краката на Невил внезапно се разделиха и той се изправи разтреперан.

¶ Какво се случи? ¶ попита го Хърмаяни, като го заведе да седне до Хари и Рон.

¶ Малфой ¶ рече Невил с тръпнещ глас. ¶ Срещнах го пред библиотеката. Каза, че търсел някого, върху когото да изпита проклятието.

¶ Иди при професор Макгонъгол! ¶ подкани го Хърмаяни. ¶ Оплачи се!

Невил поклати глава.

¶ Не искам повече неприятности ¶ промълви той.

¶ Трябва да му се опънеш, Невил! ¶ заяви Рон. ¶ Той е свикнал да мачка хората, но това не е причина да легнеш пред него и да го улесниш.

¶ Няма нужда да ми казваш, че не съм достатъчно храбър, за да бъда в "Грифиндор"... Малфой вече го направи ¶ изхлипа Невил.

Хари бръкна в джоба на своите одежди и извади шоколадова жаба ¶ последната от кутията, която Хърмаяни му беше подарила за Коледа. Даде я на Невил, който изглеждаше така, сякаш ще се разплаче.

¶ Ти струваш колкото дванайсет такива като Малфой ¶ каза Хари. ¶ Разпределителната шапка те избра за "Грифиндор", нали така? А къде е Малфой? В гадния "Слидерин".

Устните на Невил трепнаха в слаба усмивка, докато развиваше жабата.

¶ Благодаря, Хари... Мисля, че ще отида да си легна... Искаш ли картичката, ти нали ги събираш?

Докато Невил се отдалечаваше, Хари погледна картичката с "Прочути магьосници".

¶ Пак Дъмбълдор ¶ каза. ¶ Той беше първият, който...

После ахна. Втренчи поглед в гърба на картичката. След това погледна Рон и Хърмаяни.

¶ Намерих го! ¶ прошепна. ¶ Намерих Фламел! Казвах ви, че някъде съм чел името му. Прочетох го във влака, когато идвах тук... Слушайте: "... професор Дъмбълдор е прочут най-вече с победата си над черния магьосник Гриндълуолд през 1945 година, с откриването на дванайсетте употреби на змейската кръв и с работата си по алхимия заедно със своя съдружник Николас Фламел."

Хърмаяни скочи на крака. Не беше изглеждала толкова възбудена, откакто получиха оценките за най-първата си домашна работа.

¶ Стойте тук! ¶ каза и хукна нагоре по стълбата към спалните на момичетата.

Хари и Рон едва имаха време да разменят озадачени погледи, преди тя да дотърчи с огромна стара книга в ръце.

¶ Изобщо не се сетих да погледна тук! ¶ прошепна тя възбудено. ¶ Взех тази книга от библиотеката още преди седмици, като малко леко четиво.

¶ Леко? ¶ попита Рон, но Хърмаяни му каза да мълчи, докато намери нещо, и започна трескаво да прелиства страниците, като си мърмореше под носа.

Най-сетне намери каквото търсеше.

¶ Знаех си! Знаех си!

¶ Разрешено ли ни е вече да говорим? ¶ попита Рон троснато. Хърмаяни не му обърна внимание.

¶ Николас Фламел ¶ прошепна тя драматично ¶ е единственият известен създател на Философски камък!

Това не произведе ефекта, който тя бе очаквала.

¶ На какво? ¶ попитаха Хари и Рон.

¶ Е, не може да бъде, вие двамата не четете ли? Вижте... прочетете това тук.

Тя избута книгата към тях и Хари и Рон зачетоха:

¶ Един камък, който прави злато и не позволява никога да умреш! ¶ каза Хари. ¶ Нищо чудно, че Снейп му е хвърлил око! Всеки би го пожелал.

¶ И нищо чудно, че не можахме да намерим Фламел в онова "Изследване на най-съвременните тенденции в магията" ¶ обади се Рон. ¶ Той не е точно съвременен, след като е на шестстотин и шейсет и пет години, нали?
* * *
На другата сутрин в час по защита срещу Черните изкуства, докато преписваха различни начини за лечение на ухапване от върколак, Хари и Рон все още разискваха какво биха направили, ако имаха Философския камък. Чак когато Рон каза, че би си купил собствен куидичен отбор, Хари се сети за Снейп и за предстоящия мач.

¶ Ще играя ¶ заяви той на Рон и Хърмаяни. ¶ Ако не играя, всички слидеринци ще помислят, че прекалено ме е страх да застана срещу Снейп. Ама аз ще им покажа... ще им съберем усмивките от лицата, ако спечелим.

¶ Стига да не събираме теб от игрището ¶ каза Хърмаяни.
* * *
Ала докато мачът наближаваше, Хари ставаше все по-нервен и по-нервен, каквото и да бе казал на Рон и Хърмаяни. Дстаналите от отбора също не бяха кой знае колко спокойни. Мисълта да задминат іСлидерин„ в домовия шампионат беше прекрасна; никой не го бе правил от почти седем години насам. Но при такъв предубеден рефер щеше ли да им бъде позволено да го сторят?

Хари не знаеше дали си въобразява, или не, обаче като че ли непрестанно се сблъскваше със Снейп, където и да отидеше. На моменти дори се питаше дали Снейп не го преследва, опитвайки се да го хване насаме. Уроците по отвари се превръщаха в постоянно изтезание всяка седмица - толкова ужасно се държеше Снейп към Хари. Възможно ли беше Снейп да знае, че те са разбрали за Философския камък? Хари не можеше да си представи как би могъл да узнае и все пак понякога имаше ужасното чувство, че Снейп може да чете мисли.

Междувременно Рон и Хърмаяни си бяха намерили място на трибуните до Невил, който не можеше да разбере защо те изглеждат толкова мрачни и разтревожени, нито пък защо и двамата са донесли магическите си пръчки на мача. Хари дори не подозираше, че Рон и Хърмаяни бяха тренирали тайно кракозаключващото проклятие. Идеята беше им хрумнала от това, че Малфой го бе приложил на Невил, и смятаха да го използват върху Снейп, ако проявеше признаци, че иска да навреди на Хари.

- И не забравяй, че е Локомотор мортис - промърмори Хърмаяни, когато Рон пъхна магическата си пръчка в ръкава.

¶ Знам! ¶ сопна й се Рон. ¶ Не ми опявай!

А в съблекалнята Ууд беше дръпнал Хари настрана.

¶ Не искам да те притеснявам, Потър, но ако някога сме имали нужда от бързо улавяне на снича, то е сега. Да приключим играта, преди Снейп да е успял да облагодетелства прекалено много "Хафълпаф".

¶ Цялото училище е там! ¶ каза Фред Уизли, който надникна през вратата. ¶ Дори... ако щете вярвайте... Дъмбълдор е дошъл да гледа!

Сърцето на Хари подскочи.

¶ Дъмбълдор ли? ¶ възкликна и се втурна към вратата, за да провери. Фред беше прав. Нямаше как да сбъркаш тази сребриста брада.

Хари би могъл да се изсмее на глас от облекчение. Той беше в безопасност. Просто нямаше начин Снейп да посмее да му стори нещо, щом Дъмбълдор гледаше.

Може би затова Снейп изглеждаше толкова разгневен, когато отборите излязоха на игрището ¶ нещо, което Рон също забеляза.

¶ Никога не съм виждал Снейп толкова озлобен ¶ каза той на Хърмаяни. ¶ Гледай... почват. Ох!

Някой беше блъснал Рон по тила. Оказа се Малфой.

¶ О, извинявай, Уизли, не те видях.

Малфой се ухили широко на Краб и Гойл.

¶ Чудя се колко време Потър ще се задържи на метлата си този път? Някой да иска да се обзаложим? Какво ще кажеш, Уизли?

Рон не отговори. Снейп току-що бе отсъдил наказателен удар в полза на "Хафълпаф", защото Фред Уизли беше запратил един блъджър по него. Сплела пръсти за късмет, Хърмаяни гледаше втренчено Хари, който кръжеше около играчите като ястреб и търсеше снича.

¶ Знаете ли как според мен подбират хора за грифиндорския отбор? ¶ попита Малфой на висок глас няколко минути по-късно, когато Снейп без никаква причина даде нов наказателен удар на "Хафълпаф". ¶ Това са все хора, към които изпитват съжаление. Ето го Потър, който няма родители, после братята Уизли, които нямат пари... и ти би трябвало да си в отбора, Лонгботъм, ти пък нямаш ум.

Невил стана яркочервен, но се обърна на седалката си с лице към Малфой.

¶ Аз струвам колкото дванайсет като теб, Малфой ¶ смотолеви той.

Малфой, Краб и Гойл взеха да вият от смях, но Рон, без да посмее да откъсне очи от играта, каза:

¶ Дай му да се разбере, Невил.

¶ Лонгботъм, ако умът беше злато, ти щеше да си по-беден и от семейство Уизли, а това вече е постижение.

Нервите на Рон бяха вече опънати до скъсване от тревога за Хари.

¶ Предупреждавам те, Малфой... още една дума...

¶ Рон! ¶ каза Хърмаяни изведнъж. ¶ Хари...

¶ Какво? Къде?

Хари внезапно се беше впуснал в стремглаво пикиране, което предизвика ахкане и ликуване сред зрителите. Хърмаяни стана и захапа сплетените си пръсти ¶ Хари летеше като куршум към земята!

¶ Имаш късмет, Уизли, Потър явно е зърнал пари на земята! ¶ каза Малфой.

Рон превъртя. Докато Малфой разбере какво става, Рон се нахвърли отгоре му и го събори на земята. Невил се подвоуми, после се прекатери през гърба на седалката си, за да помага.

¶ Давай, Хари! ¶ крещеше Хърмаяни, като се покачи върху седалката си да гледа, докато Хари се насочи право към Снейп, и тя дори не забеляза, че Малфой и Рон се търкалят под мястото й, нито боричкането и виковете, които идваха от вихрушката от юмручни удари между Невил, Краб и Гойл.

Горе във въздуха Снейп обърна метлата си тъкмо навреме, за да види как нещо червено се стрелна само на сантиметри покрай него, и в следващата секунда Хари беше спрял пикирането с тържествуващо вдигната ръка, в която стискаше снича.

Трибуните изригнаха ¶ това непременно беше рекорд! Никой не можеше да си спомни сничът някога да е бил улавян толкова бързо.

¶ Рон! Рон! Къде си? Мачът свърши! Хари спечели! Ние спечелихме! "Грифиндор" води! ¶ пищеше Хърмаяни, като скачаше върху седалката си и прегръщаше Парвати Патил на предния ред.

Хари скочи от метлата си на една стръпка от земята. Просто не можеше да повярва. Беше успял ¶ мачът бе свършил, беше траял само пет минути. Докато грифиндорци се втурваха на игрището, той видя, че Снейп се приземи наблизо с пребледняло лице и стиснати устни, а после Хари усети една ръка на рамото си и погледна нагоре към усмихнатото лице на Дъмбълдор.

¶ Чудесно! ¶ каза Дъмбълдор тихо, така че само Хари да го чуе. ¶ Радвам се да видя, че не си потънал в черни мисли за онова огледало... а си се занимавал... отлично...

Снейп плю огорчено на земята.
* * *
Малко по-късно Хари напусна съблекалнята сам, за да върне своята "Нимбус две хиляди" обратно в бараката за метли. Не помнеше някога да се бе чувствал по-щастлив. Сега наистина беше направил нещо, за което да се гордее ¶ никой не можеше вече да каже, че той е просто едно прочуто име. Вечерният въздух никога не бе имал такъв прекрасен дъх. Вървеше през влажната трева, като преживяваше отново мислено последния час, който беше една щастлива бъркотия: грифиндорци дотичаха да го вдигнат на раменете си, Рон и Хърмаяни подскачаха в далечината ¶ Рон ликуваше, въпреки че от носа му течеше кръв.

Хари стигна до бараката. Облегна се на дървената врата и погледна нагоре към "Хогуортс", чиито прозорци сияеха червени в залязващото слънце. "Грифиндор" бе начело. Той го беше направил, беше показал на Снейп...

А като стана дума за Снейп...

Една фигура с качулка се спусна бързо по входната стълба на замъка. Явно не искаше да бъде видяна и се насочи колкото можеше по-бързо към Забранената гора. Докато Хари наблюдаваше, победата избледня от мислите му. Той позна дебнещата походка на фигурата. Снейп се прокрадваше в гората по времето, когато всички останали бяха на вечеря ¶ какво ставаше тук?

Хари скочи пак върху своята "Нимбус две хиляди" и полетя. Плъзгайки се безшумно над замъка, той видя как Снейп влезе тичешком в гората. Последва го.

Дърветата бяха толкова гъсти, че не можа да види къде е отишъл Снейп. Кръжеше все по-ниско и по-ниско, като докосваше върхарите на дърветата, докато чу гласове. Плъзна се към тях и кацна безшумно в короната на огромен бук.

Внимателно се прокрадна по един от клоните, като стискаше здраво метлата си и се опитваше да погледне през листата.

Долу, на една сенчеста полянка, стоеше Снейп, обаче не беше сам. Куиръл също беше там. Хари не можеше да види израза на лицето му, но той заекваше повече от когато и да било. Хари се напрегна да чуе какво говорят.

¶... Н-н-не знам защо искаше д-д-да се срещнем т-т-точно тук, Сивиръс...

¶ О, рекох си, че това трябва да остане между нас ¶ каза Снейп с леден глас. ¶ В края на краищата учениците не бива да знаят за Философския камък.

Хари се наведе напред. Куиръл мърмореше нещо. Снейп го прекъсна.

¶ Откри ли вече как да минеш покрай онзи звяр на Хагрид?

¶ Н-н-но, Сивиръс, аз...

¶ Ти не би искал да ме имаш за враг, Куиръл ¶ каза Снейп, като пристъпи една крачка към него.

¶ А-а-аз н-н-не знам к-к-какво имаш...

¶ Много добре знаеш какво имам предвид.

Прозвуча крясък на сова и Хари едва не падна от дървото. Закрепи се тъкмо навреме, за да чуе как Снейп казва:

¶ ... твоят малък фокус-мокус. Чакам.

¶ Н-н-но аз н-н-не...

¶ Много добре ¶ прекъсна го Снейп. ¶ Скоро ще си поговорим пак, след като си имал време да премислиш нещата и си решил към кого ще си лоялен.

Той метна качулката през главата си и напусна с големи крачки полянката. Сега беше вече почти тъмно, но Хари можеше да види как Куиръл стои съвсем неподвижно, сякаш се е вкаменил.
* * *
¶ Хари, къде беше? ¶ изписука Хърмаяни.

¶ Ние спечелихме! Ти спечели! Ние спечелихме! ¶ викаше Рон, като думкаше Хари по гърба. ¶ Аз насиних едното око на Малфой, а Невил се опита да се справи сам с Краб и Гойл! Все още е в безсъзнание, ама Мадам Помфри казва, че ще се оправи... Показахме им на слидеринци колко струваме! Всички чакат в общата стая, ще има купон, Фред и Джордж откраднаха сладкиши и други неща от кухнята.

¶ Това сега няма значение ¶ каза Хари задъхано. ¶ Да намерим една празна стая и почакайте, докато чуете нещо...

Той провери дали Пийвс не е вътре, преди да затвори вратата след тях, а после им разказа какво беше видял и чул.

¶ Значи бяхме прави. Наистина става дума за философския камък и Снейп се опитва да принуди Куиръл да му помогне да го вземе. Попита го дали знае как да мине покрай Пухчо ¶ и каза нещо за Куиръловия "фокус-мокус"... Предполагам, че има и други неща, освен Пухчо, които пазят камъка. Сигурно сума заклинания, а Куиръл вероятно е направил някоя магия против Черни изкуства, която Снейп трябва да разбие...

¶ И ти смяташ, че камъкът е в безопасност само докато Куиръл се опъва на Снейп? ¶ попита Хърмаяни тревожно.

¶ До другия вторник ще е изчезнал ¶ каза Рон.

ГЛАВА ЧЕТИРИНАЙСЕТА

НОРВЕЖКИЯТ ГРЕБЕНОГЪРБУШКО НОРБЪРТ
Куиръл обаче трябва да е бил по-храбър, отколкото го бяха мислили. През следващите седмици той наистина ставаше все по-бледен и по-слаб, но засега нямаше вид да се е поддал.

Всеки път, когато минаваха покрай коридора на третия етаж, Хари, Рон и Хърмаяни притискаха уши към вратата, за да проверят дали Пухчо все още ръмжи там вътре. Снейп се разхождаше в обичайното си лошо настроение, което сигурно означаваше, че камъкът е все още в безопасност. Колкото пъти се разминаваше с Куиръл през тези дни, Хари му отправяше насърчителна усмивка, а Рон беше почнал да се кара на онези, които се подиграваха на заекването на Куиръл.

Но Хърмаяни имаше и друго в ума си, освен философския камък. Беше почнала да съставя програми за преговор и да обозначава с различни цветове всичките си записки. Хари и Рон нямаха нищо против, обаче тя непрестанно им опяваше да го направят и те.

¶ Хърмаяни, до изпитите има цяла вечност.

¶ Десет седмици ¶ сопна им се Хърмаяни. ¶ Това не са векове, това е като една секунда за Николас Фламел.

¶ Но ние не сме на шестстотин години ¶ напомни й Рон. ¶ И изобщо защо ще преговаряш, като вече знаеш всичко?

¶ Защо ще преговарям ли? Ти да не си луд? Не съзнаваш ли, че трябва да изкараме тези изпити, за да влезем във втори курс? Те са много важни, трябваше да започна да уча преди един месец. Просто не знам какво ме е прихванало...

За беда учителите като че ли мислеха също като Хърмаяни. Товареха ги с толкова много домашни, че великденската ваканция далеч не беше толкова весела като коледната. Трудно беше да се отпуснеш, когато Хърмаяни изреждаше до теб дванайсетте употреби на змейската кръв или упражняваше движения с магическата пръчка. Със стонове и прозявки Хари и Рон прекарваха повечето си свободно време в библиотеката с нея, като се опитваха да свършат цялата си допълнителна работа.

¶ Това никога няма да го запомня ¶ избухна Рон един следобед, като захвърли пачето си перо и се загледа с копнеж през прозореца на библиотеката.

Беше първият наистина хубав ден от месеци насам. Небето бе ясно, синьо като незабравки и във въздуха се носеше дъх на наближаващо лято.

Хари, който търсеше думата "риган" в "Сто магически билки и плесени", не вдигна глава, докато не чу Рон да казва:

¶ Хагрид! Ти пък какво правиш в библиотеката?

Хагрид затътри крака към тях, като криеше нещо зад гърба си. Изглеждаше съвсем не на място тук с палтото си от къртичи кожи.

¶ Просто гледам ¶ каза с престорен глас, който веднага събуди техния интерес.

¶ А вие к'во правите? ¶ добави, като ги изгледа подозрително. ¶ Все още ли дирите Николас Фламел, а?

¶ О, ние отдавна открихме кой е той ¶ каза Рон натъртено. ¶ И знаем какво пази онова куче... то е един философски ка...

¶ Шшшш! ¶ Хагрид се огледа бързо да види дали някой не слуша. ¶ К'во си се развикал така? К'во ти става?

¶ Всъщност искахме да те питаме някои неща ¶ обади се Хари ¶ за това, което охранява камъка, освен Пухчо...

¶ Шшшш! ¶ изсъска пак Хагрид. ¶ Слушайте... елате по-късно при мен. Не обещавам да ви кажа нещо, да го знаете, ама стига сте бъбрили за него тук. Учениците не трябва да знаят. Ще си помислят, че аз съм ви казал...

¶ Значи ще се видим после ¶ каза Хари.

Хагрид повлече крака към изхода.

¶ Какво ли криеше зад гърба си? ¶ рече Хърмаяни замислено.

¶ Мислиш ли, че имаше нещо общо с камъка?

¶ Ще отида да видя в кой раздел е бил ¶ каза Рон, на когото беше омръзнало да учи. Върна се подир минута с купчина книги в ръце и ги тръшна на масата.

¶ Змейове ¶ прошепна. ¶ Хагрид е търсил нещо за змейове! Погледнете тези: "Видове змейове във Великобритания и Ирландия", "От яйцето до пъкъла", "Ръководство за гледачи на змейове".

¶ Хагрид открай време е искал да си има змей. Каза ми го още първия път, когато се запознах с него ¶ рече Хари.

¶ Но това е против нашите закони ¶ каза Рон. ¶ Отглеждането на змейове е обявено за незаконно от конвенцията "Уорлокс" през 1709 година, всеки го знае. Трудно е да попречим на мъгълите да ни забележат, ако отглеждаме змейове в задния си двор... Освен това не можеш да опитомиш змей, опасно е. Да можехте да видите изгарянията, които Чарли е получил от диви змейове в Румъния.

¶ Но във Великобритания няма диви змейове, нали? ¶ попита Хари.

¶ Как да няма! ¶ каза Рон. ¶ Обикновени уелски зелени и хебридски черни. Мога да ти кажа, че Министерството на магията има тежката задача да ги прикрие. Нашите хора трябва непрестанно да правят заклинания на мъгъли, които са ги видели, за да ги накарат да забравят.

¶ Тогава какво, за Бога, е намислил Хагрид? ¶ попита Хърмаяни.

Вътре беше знойно горещо. Въпреки че денят бе толкова топъл, в огнището гореше силен огън. Хагрид им приготви чай и им предложи сандвичи с месо от белка, които те отказаха.

¶ Тъй... искахте да ме питате нещо?

¶ Да ¶ каза Хари. Нямаше смисъл от много заобикалки. Мислехме си дали би могъл да ни кажеш какво пази философския камък, освен Пухчо.

Хагрид се намръщи насреща му.

¶ Разбира се, че не мога ¶ рече. ¶ Първо, самият аз не знам. Второ, вие вече знаете прекалено много, та дори и да можех, нямаше да ви кажа. Има важна причина този камък да е тук. Почти го откраднаха от "Гринготс"... предполагам, че и за това сте се досетили? Ама нямам понятие как сте разбрали и за Пухчо.

¶ Ох, хайде, Хагрид, може да не искаш да ни кажеш, но ти знаеш. Ти знаеш всичко, което става тук ¶ каза Хърмаяни с топъл, ласкателен глас. Брадата на Хагрид потрепна и те разбраха, че се усмихва. ¶ Всъщност искахме само да научим кой е направил защитата ¶ продължи Хърмаяни. ¶ Питахме се на кого Дъмбълдор се е доверил достатъчно, за да му помогне, освен на теб.