Joanne Rowling Harry Potter and the PhilosopherІs stone Джоан Роулинг

При тези последни думи Хагрид изпъчи гьрди. Хари и Рон се усмихнаха сияйно на Хърмаяни.

¶ Е, предполагам, че не може да навреди да ви кажа това... И така... той взе назаем от мен Пухчо... после някои от учителите направиха заклинания ¶ професор Спраут, професор Флитуик, професор Макгонъгол... ¶ отмяташе той на пръстите си, ¶ професор Куиръл... и самият Дъмбълдор също направи нещо, разбира се. Чакайте, забравих един. А, да, професор Снейп.

¶ Снейп?

¶ Да... ама вие да не би още да свирите на оная струна, а? Слушайте, Снейп помогна да бъде защитен камъкът, той няма да тръгне да го краде.

Хари знаеше, че Рон и Хърмаяни мислеха същото, каквото си мислеше и той. Ако Снейп е участвал в защитата на камъка, трябва да е било лесно да открие как са го защитили другите учители. Той вероятно знаеше всичко... освен заклинанието на Куиръл и как да мине покрай Пухчо.

¶ Ти си единственият, който знае как да се мине покрай Пухчо, нали, Хагрид? ¶ каза Хари притеснено. ¶ И не би казал на никого, нали? Дори на никого от учителите?

¶ Жива душа не знае, освен мен и Дъмбълдор ¶ отговори Хагрид гордо.

¶ Е, това все пак е нещо ¶ промърмори Хари на другите. ¶ Хагрид, може ли да отворим един прозорец? Ще завра.

¶ Не може, Хари, съжалявам ¶ рече Хагрид. Хари забеляза, че той хвърли око към огъня и също погледна нататък.

¶ Хагрид... какво е това?

Но той вече знаеше какво е. В самия център на огъня, под чайника, лежеше огромно черно яйце.

¶ А ¶ измънка Хагрид, като дърпаше нервно брадата си. ¶ Т'ва ъъъ...

¶ Откъде си го взел, Хагрид? ¶ попита Рон и се наведе над огъня да огледа яйцето по-отблизо. ¶ Трябва да е струвало цяло състояние.

¶ Спечелих го ¶ отговори Хагрид. ¶ Снощи. Абе... слязох в селото да пийна няколко чашки и се заиграх на карти с един непознат. Мисля, че той беше много доволен да се отърве от него, честно казано.

¶ Но какво ще го правиш, след като се излюпи? ¶ попита Хърмаяни.

¶ Ами прочетох едно-друго ¶ каза Хагрид и извади голяма книга изпод възглавницата си. ¶ Взех я от библиотеката... "Отглеждане на змейове за удоволствие и печалба"... Малко е остаряла, разбира се, ама тук пише всичко. Яйцата трябва да се държат в огъня, 'щото майките им дишат върху тях, разбирате ли, и като се излюпи малкото, трябва да се храни през половин час с една кофа коняк, примесен с кокоша кръв. И вижте тук... как да се разпознават различните яйца... Това, дето го имам, е норвежки гребеногърбушко. Те са редки.

Той изглеждаше много доволен от себе си, но Хърмаяни ¶ не.

¶ Хагрид, ти живееш в дървена къща ¶ каза тя.

Обаче Хагрид не я слушаше. Той си тананикаше весело, докато добавяше дърва в огъня.

¶ Питам се какво ли е да живееш спокойно ¶ въздишаше Рон, докато вечер подир вечер се преборваха с всичките си допълнителни домашни работи, които им възлагаха.

Сега Хърмаяни беше почнала да прави програми за преговор и за Хари и Рон. Това ги влудяваше.

Една сутрин на закуска Хедуиг донесе на Хари бележка от Хагрид. Беше написал само две думи: "Излюпва се."

Рон искаше да избягат от билкология и да отидат направо в колибата. Но Хърмаяни не даваше и да се издума за подобно нещо.

¶ Хърмаяни, колко пъти в живота си ще видим как се излюпва змей?

¶ Имаме урок, ще си докараме неприятности и те няма да са нищо в сравнение с онези, които Хагрид ще си има, когато някой разбере какво прави...

¶ Млъкни! ¶ прошепна Хари.

Малфой стоеше само на няколко стъпки от тях и бе замръзнал на мястото си, за да подслушва. Колко ли беше чул? Хари никак не хареса израза на лицето му.

Рон и Хърмаяни се препираха по целия път до класната стая по билкология и в края на краищата Хърмаяни се съгласи да изтича с другите двама до колибата на Хагрид през сутрешното междучасие. Когато камбаната прозвуча от замъка в края на техния урок, тримата веднага захвърлиха лопатките си и се втурнаха през парка към края на гората. Хагрид ги посрещна с разгорещен и развълнуван вид.

¶ Почти е излязъл ¶ каза, като ги въведе вътре.

Яйцето лежеше върху масата. По него имаше дълбоки пукнатини. Вътре нещо се движеше и оттам се чуваше странен щракащ звук.

Всички придърпаха столовете си до масата и наблюдаваха със затаен дъх.

Изведнъж прозвуча някакво дращене и яйцето се разцепи. Змейското бебе тупна на масата. Не можеше да се каже, че е хубаво ¶ Хари си помисли, че прилича на смачкан черен чадър. Покритите му с бодли криле бяха огромни в сравнение с мършавото му катраненочерно тяло и имаше дълга муцуна с широки ноздри, наченъци на рога и изцъклени оранжеви очи.

То кихна. От муцуната му излетяха две искри.

¶ Не е ли красиво? ¶ промълви Хагрид и протегна ръка да погали главата на змея. Той щракна с муцуна към пръстите му и показа острите си зъби. ¶ Миличкото, вижте, то познава майка си! ¶ възкликна Хагрид.

¶ Хагрид ¶ каза Хърмаяни, ¶ колко бързо растат норвежките гребеногърбушковци?

Хагрид тъкмо щеше да отговори, когато изведнъж пребледня ¶ скочи от стола и хукна към прозореца.

¶ Какво има?

¶ Ми... някой гледаше през пролуката между завесите... момче е... тича обратно към училището.

Хари се втурна към вратата и погледна навън. Дори от такова разстояние нямаше начин да се припознае.

Малфой беше видял змея.

* * *

Нещо в усмивката, спотайваща се върху лицето на Малфой през следващата седмица, караше Хари, Рон и Хърмаяни да нервничат. Прекарваха по-голямата част от свободното си време в затъмнената колиба на Хагрид, като се опитваха да го увещаят.

¶ Не мога ¶ казваше Хагрид. ¶ Прекалено малък е. Ще умре.

Те гледаха змея. За една седмица беше пораснал три пъти на дължина. От ноздрите му непрестанно излизаше дим. Хагрид не беше изпълнявал задълженията си на пазач на дивеча, защото змеят му създаваше много работа. Подът беше покрит с празни шишета от коняк и с кокоша перушина.

¶ Реших да си го нарека Норбърт ¶ каза Хагрид, като гледаше змея с просълзени очи. ¶ Сега вече наистина ме познава, гледайте! Норбърт! Норбърт! Къде е мама?

¶ Напълно е откачил ¶ промърмори Рон на ухото на Хари.

- Хагрид, рече Хари на висок глас, - като минат две седмици, Норбърт ще стане дълъг колкото цялата ти къща. Малфой всеки момент може да отиде при Дъмбълдор.

Хагрид прехапа устни.

¶ Знам... знам, че не мога да го задържа завинаги, ама не мога просто да го изхвърля, не мога.

Хари изведнъж се обърна към Рон.

¶ Чарли! ¶ каза.

¶ И ти почваш да откачаш ¶ рече Рон. ¶ Аз съм Рон, не помниш ли?

¶ Не... Чарли... брат ти Чарли. В Румъния. Дето изследва змейове. Може да пратим Норбърт при него. Чарли може да се грижи за него и после да го пусне на свобода!

¶ Блестящо! ¶ каза Рон. ¶ Какво ще кажеш, Хагрид?

И в края на краищата Хагрид се съгласи да пратят една сова на Чарли и да го питат.

¶ Той ме ухапа! ¶ съобщи и им показа ръката си, увита в окървавена носна кърпа. ¶ Цяла седмица няма да мога да държа паче перо. Уверявам ви, този змей е най-отвратителното животно, което съм виждал, ама от начина, по който Хагрид говори за него, ще речеш, че е пухкаво зайче. Когато ме ухапа, той ми се скара, че съм го бил изплашил. А като си тръгвах, му пееше приспивна песничка.

На тъмния прозорец се почука.

¶ Това е Хедуиг! ¶ каза Хари и се втурна да й отвори. ¶ Сигурно носи отговор от Чарли!

Тримата доближиха глави и зачетоха бележката.

Мили Рон,

Как си? Благодаря ти за писмото ¶ с удоволствие ще

взема норвежкия гребеногърбушко, но няма да е лесно

да го докараме тук. Мисля, че ще е най-добре да го

изпратите с едни мои приятели, които ще ми дойдат на

гости другата седмица. Лошото е, че не бива да ги

видят, че носят незаконен змей.

Може ли да отнесете гребеногърбушкото на най-

високата кула в полунощ в събота? Там ще се срещнете

с тях и те ще го вземат, докато е още тъмно.

Отговори ми колкото може по-скоро.

Сърдечни поздрави,

Чарли
Те се спогледаха.

¶ Имаме мантията невидимка ¶ каза Хари. ¶ Няма да е прекалено трудно... Мисля, че мантията е достатъчно голяма да покрие двама от нас и Норбърт.

От това, че другите двама се съгласиха с него, пролича колко ужасна беше последната седмица. Бяха готови на всичко, за да се отърват от Норбърт ¶ и от Малфой.
¶* * *

¶ain

В края на деня Хари и Хърмаяни се втурнаха горе в болничното крило и намериха Рон на легло в ужасно състояние.

¶ Не е само ръката ми ¶ прошепна той, ¶ въпреки че я чувствам, сякаш всеки момент ще се откъсне. Малфой излъгал Мадам Помфри, че иска да заеме от мен една книга, за да може да дойде и хубаво да ми се присмее. През цялото време ме заплашваше да й съобщи какво наистина ме е ухапало... аз й рекох, че е било куче, ама мисля, че тя не ми вярва... Не трябваше да го удрям на куидичния мач, той затова сега прави така.

Хари и Хърмаяни се опитаха да успокоят Рон.

¶ Всичко ще свърши в полунощ в събота ¶ каза Хърмаяни, но това никак не утеши Рон. Напротив, той седна изпънат в леглото си и целият се обля в пот.

¶ Полунощ в събота! ¶ възкликна с пресипнал глас. ¶ О, не... о, не... току-що си спомних... Писмото на Чарли беше в онази книга, която Малфой ми взе. Той ще узнае, че смятаме да се отървем от Норбърт.

Хари и Хърмаяни нямаха възможност да отговорят. В този момент дойде Мадам Помфри и ги накара да си отидат, защото Рон имал нужда от сън.
* * *
¶ Вече е твърде късно да променим плана ¶ каза Хари на Хърмаяни. ¶ Нямаме време да пратим на Чарли друга сова, а това може да е единствената ни възможност да се отървем от Норбърт. Ще трябва да рискуваме. Все пак имаме мантията невидимка, а Малфой не знае нищо за нея.

Когато отидоха да кажат на Хагрид, завариха ловджийското куче Фанг, седнало пред колибата с превързана опашка. Великанът отвори един прозорец, за да говори с тях.

¶ Няма да ви пусна вътре ¶ изпухтя той. ¶ Норбърт е в лошо настроение... а то не е нещо, с което не мога да се справя.

Щом му разправиха за писмото на Чарли, очите му се наляха със сълзи, но то може и да беше, защото Норбърт тъкмо го ухапа по крака.

¶ Ооох! Няма нищо, хвана ми само ботуша... просто си играе... в края на краищата той е само бебе.

Бебето взе да удря с опашка по стената, от което прозорците се раздрънчаха. Хари и Хърмаяни тръгнаха обратно към замъка с чувството, че едва ще дочакат до събота.

Хагрид беше опаковал Норбърт в голям сандък.

Сложих му много плъхове и малко коняк за из път - каза Хагрид с приглушен глас. - Опаковах му и мечето, в случай че се почувства самотен.

От вътрешността на сандъка долитаха звуци от раздиране на плат, които според Хари означаваха, че мечето тъкмо оставаше без глава.

- Сбогом Норбърт! - изхлипа Хагрид, когато Хари и Хърмаяни покриха сандъка с мантията невидимка и самите те се мушнаха под нея. - Мама никога няма да те забрави!

Как успяха да замъкнат сандъка до замъка, те просто не знаеха. Полунощ наближаваше, когато понесоха Норбърт по мраморната стълба във входната зала и по тъмните коридори. Нагоре по друга стълба, после по трета - дори един от преките пътища на Хари не им улесни много работата.

- Почти стигнахме! - каза Хари задъхано, когато се добраха до коридора под най-високата кула.

После едно внезапно движение пред тях едва не ги накара да изтърват сандъка. Като забравиха, че вече са невидими, те се свиха в сенките и впиха погледи в тъмните очертания на двама души, които се боричкаха на около три метра от тях. Светна лампа.

Професор Макгонъгол, в халат на шотландски карета и с мрежа на косата, държеше Малфой за ухото.

- Задържане след часовете! - извика тя. - И от іСлидерин„ се отнемат двайсет точки! Да се скиташ из училището посред нощ, как смееш...

- Но разберете, професор Макгонъгол, Хари Потър ще дойде... той носи един змей!

- Що за невероятни глупости! Как смееш да разправяш такива лъжи! Хайде с мен... ще говоря с професор Снейп за тебе, Малфой!

След тази случка, стръмната спираловидна стълба до върха на кулата им се стори най-лесното нещо в света. Чак когато излязоха на студения нощен въздух, те свалиха мантията, доволни, че могат пак да дишат свободно. Хърмаяни изигра един весел танц.

- Малфой получи задържане! Бих могла да запея!

- Недей - посъветва я Хари.

Присмиваха се на Малфой и чакаха, а Норбърт се мяташе в своя сандък. Около десет минути по-късно от тъмнината се спуснаха четири метли.

Приятелите на Чарли бяха весела дружина. Показаха на Хари и Хърмаяни сбруята, която бяха приготвили, за да провесят змея помежду си. Всички си помогнаха взаимно да пристегнат Норбърт сигурно в нея, а после Хари и Хърмаяни се ръкуваха с другите и много им благодариха.

Най-после Норбърт полетя... полетя... и отлетя.

Те се прокраднаха обратно надолу по спираловидната стълба със сърца, облекчени като ръцете им, след като Норбърт не им тежеше повече. Нямаше змей, Малфой щеше да изтърпява задържане - какво би могло да наруши тяхното щастие?

Отговорът на този въпрос ги чакаше в подножието на стълбата. Когато пристъпиха в коридора, от мрака внезапно изплува лицето на Филч.

- Тъй, тъй, тъй - прошепна той, - ще си имаме неприятности.

Бяха забравили мантията невидимка на върха на кулата.

ГЛАВА ПЕТНАЙСЕТА

ЗАБРАНЕНАТА ГОРА

Филч ги отведе долу на първия етаж в кабинета на професор Макгонъгол, където те седяха и чакаха, без да си продумат. Хърмаяни трепереше. В ума на Хари се гонеха извинения, алибита и налудничави потулващи истории, коя от коя по-нелепи. Той просто не виждаше как ще се измъкнат този път от бедата. Бяха притиснати до стената. Как можаха да са толкова глупави, че да забравят мантията? Нямаше в света причина, която професор Макгонъгол би приела, задето са напуснали леглата си и са се скитали из училището посред нощ, да оставим настрана, че бяха се качили на най-високата астрономическа кула, достъпът до която беше забранен, освен за учебните часове. Като прибавят към това Норбърт и мантията невидимка, трябваше направо да си стягат вече багажа.

Нима Хари мислеше, че по-лошо от това не може да бъде? Тогава беше сгрешил. Когато професор Макгонъгол се появи, тя водеше Невил.

¶ Хари! ¶ възкликна Невил в мига, когато видя другите двама. ¶ Опитах се да те намеря, за да те предупредя. Чух Малфой да казва, че щял да те спипа, разправяше, че си имал зм...

Хари разтърси силно глава, за да накара Невил да млъкне, но професор Макгонъгол го забеляза. Както беше застанала над тримата, тя имаше повече вид на огнедишащ змей, отколкото Норбърт.

¶ Никога не бих повярвала подобно нещо за никого от вас. Господин Филч казва, че сте били на астрономическата кула. Сега е един часът сутринта. Дайте ми някакво обяснение!

За първи път Хърмаяни не можеше да отговори на учителски въпрос. Взираше се в чехлите си, неподвижна като статуя.

¶ Мисля, че мога да си представя каква е работата ¶ каза професор Макгонъгол. ¶ Не е нужно да си гений, за да си извадиш заключение. Разправили сте на Драко Малфой една измишльотина за някакъв змей, за да се опитате да го измъкнете от леглото му и да го вкарате в беда. Аз вече го хванах. И навярно ви се струва смешно, че Лонгботъм е чул историята и също е повярвал?

Хари срещна погледа на Невил и се опита да му каже без думи, че това не е вярно, защото Невил изглеждаше потресен и обиден. Горкият непохватен Невил ¶ Хари знаеше какво трябва да му е струвало да се опита да ги намери в тъмното, за да ги предупреди.

¶ Отвратена съм! ¶ каза професор Макгонъгол. ¶ Четирима ученици, напуснали леглата си в една и съща нощ! Никога досега не съм чувала за подобно нещо! Хърмаяни Грейнджър, за тебе поне мислех, че си по-разумна. А колкото до теб, Хари Потьр, мислех, че "Грифиндор" означава повече за тебе. И тримата ще получите задържане след часовете... да, и ти, Невил Лонгботъм... нищо не ти дава правото да се разхождаш нощем из училището, особено в тези дни, защото е много опасно... и петдесет точки ще бъдат отнети от "Грифиндор".

¶ Петдесет? ¶ ахна Хари... Те шяха да загубят водачеството ¶ водачеството, което той беше спечелил при последния куидичен мач.

¶ По петдесет точки за всеки един ¶ каза професор Макгонъгол, като дишаше тежко през дългия си остър нос.

¶ Професор Макгонъгол, моля...

¶ Вие не можете...

¶ Не ме учи какво мога и какво не мога да правя, Потър. Сега се връщайте в леглата си, всички. Никога не съм се срамувала така за ученици на "Грифиндор".

Сто и петдесет точки загубени! Това поставяше "Грифиндор" на последно място. За една нощ бяха провалили всички шансове на "Грифиндор" за Купата на домовете. Хари имаше чувството, че стомахът му се е продънил. Можеха ли изобщо да наваксат тази загуба?

Хари не спа цяла нощ. Чуваше как Невил ридае във възглавницата си и му се стори, че това трая часове. Не можеше да измисли нищо, за да го утеши. Знаеше, че Невил, както и самият той, изпитваше ужас от сутринта. Какво щеше да стане, когато другите грифиндорци разберат какво са направили?

В началото грифиндорците, минаващи на другия ден покрай огромните пясъчни часовници, които отброяваха домовите точки, помислиха, че е станала грешка. Как можеше изведнъж да имат сто и петдесет точки по-малко от вчера? Но след това историята почна да се разпространява: Хари Потър, прочутият Хари Потър, техният герой от два куидични мача, ги беше лишил от всичките тези точки ¶ той и двама други глупави първокурсници.

Докато преди това беше един от най-популярните и уважавани хора в училището, Хари изведнъж стана най-омразният. Дори рейвънклоувци и хафълпафци се настроиха против него, защото всички бяха желали "Слидерин" да загуби Купата на домовете. Където и да отидеше Хари, учениците го сочеха и не си даваха труда да понижат глас, когато го оскърбяваха. Слидеринци, от друга страна, ръкопляскаха, когато минаваше покрай тях, свиркаха и викаха: "Благодарим ти, Потър, задължени сме ти!"

Само Рон го поддържаше.

¶ След няколко седмици всички ще го забравят. Фред и Джордж са губили сума точки, откакто са тук, а хората все още ги обичат.

¶ Обаче никога не са загубвали сто и петдесет точки наведнъж, нали? ¶ каза Хари отчаяно.

¶ Е, вярно... не са ¶ призна Рон.

Беше малко късно да се поправи стореното, но Хари се закле отсега нататък да не се бърка в неща, които не са негова работа. Достатъчно се беше прокрадвал насам-натам и шпионирал. Толкова се срамуваше от себе си, че отиде при Ууд и предложи да си подаде оставката от куидичния отбор.

- Да подадеш оставка ли? ¶ прогърмя гласът на Ууд. ¶ Каква полза ще има от това? Как ще си върнем точки, ако не можем да бием на куидич?

Но дори куидичът беше загубил очарованието си. Останалите от отбора не искаха да говорят с Хари по време на тренировки, а когато трябваше да говорят за него, го наричаха "търсача".

Хърмаяни и Невил също страдаха. Положението им не беше толкова лошо, колкото това на Хари, защото не бяха така известни, но и с тях никой не искаше да говори. Хърмаяни беше престанала да привлича внимание върху себе си през часовете, държеше главата си сведена и работеше мълчаливо.

Хари почти се радваше, че изпитите наближават. Целият преговор, който трябваше да направи, отвличаше мислите му от неговото нещастие. Той, Рон и Хърмаяни се държаха настрани и работеха до късно през нощта, като се опитваха да запомнят съставките на сложни отвари, да научат наизуст вълшебни изрази и заклинания, да запаметят дати на магически открития и бунтове на таласъми...

После, около седмица преди да започнат изпитите, новото решение на Хари да не се бърка в неща, които не го засягат, беше подложено на неочаквано изпитание. Докато се връщаше сам от библиотеката един следобед, той чу някого да хленчи в една класна стая пред него. Когато приближи, долови гласа на Куиръл.

¶ Не... не... не отново, моля...

Звучеше, сякаш някой го заплашва. Хари пристъпи по-близо.

¶ Добре... добре... ¶ чу как Куиръл изхлипа.

В следващата секунда Куиръл изхвърча от класната стая, като оправяше тюрбана си. Беше бледен и изглеждаше, сякаш ще се разплаче. Изчезна от погледа на Хари, който реши, че професорът дори не го е забелязал. Изчака, докато стъпките на Куиръл заглъхнаха, а после надникна в класната стая. Беше празна, но една врата в другия й край стоеше открехната. Хари бе на половината път до нея, когато си спомни, че си беше обещал да не се забърква.

Въпреки това той би заложил дванайсет философски камъка, че Снейп току-що е напуснал стаята, и от това, което Хари току-що беше чул, можеше да се заключи, че Снейп ще ходи с нова жизненост в походката си ¶ Куиръл като че ли най-сетне беше отстъпил.

Хари се върна в библиотеката, където Хърмаяни изпитваше Рон по астрономия. Разказа им какво е чул.

¶ Значи Снейп е успял! ¶ каза Рон. ¶ Ако Куиръл му е казал как да обезсили неговото заклинание против Черните сили...

¶ Обаче там все още е Пухчо ¶ обади се Хърмаяни.

¶ Снейп може да е открил как да мине покрай него, без да пита Хагрид ¶ предположи Рон, като погледна към хилядите книги около тях. ¶ Обзалагам се, че тук някъде има книга, в която пише как да минеш покрай едно гигантско триглаво куче. И какво ще правим сега, Хари?

Блясъкът на приключението отново пламна в очите на Рон, но Хърмаяни отговори, преди Хари да може да се обади.

¶ Ще отидем при Дъмбълдор. Отдавна трябваше да го направим. Ако опитаме нещо сами, положително ще ни изхвърлят.

¶ Но ние нямаме доказателства! ¶ възрази Хари. ¶ Куиръл е прекалено изплашен, за да ни подкрепи. Снейп трябва само да каже, че не знае как тролът е влязъл на Вси светии и че не е бил дори близо до третия етаж... и на кого мислите, че ще повярват, на него или на нас? Не е тайна, че го мразим. Дъмбълдор ще си каже, че сме го измислили, за да направим така, че да го уволнят. Филч няма да ни помогне, дори ако животът му зависи от това... прекалено е близък със Снейп и ще си мисли, че колкото повече ученици бъдат изключени, толкова по-добре. И не забравяйте, че ние уж не знаем нищо нито за камъка, нито за Пухчо. Много обяснения ще трябва да даваме.

Хърмаяни изглеждаше убедена, но Рон ¶ не.

¶ Ако поне малко се разтършуваме...

¶ Не ¶ отсече Хари, ¶ достатъчно сме тършували.

Той придърпа към себе си една карта на ћпитер и почна да заучава имената на луните му.
* * *
На другата сутрин на Хари, Хърмаяни и Невил бяха доставени писма на масата за закуска. Всичките бяха еднакви: