Йордан Ватев Диалог на чувствата вашият шанс
Изтегляне 483.51 Kb. Pdf просмотр
|
| март. Слушалките са на главата ми и, разбира се, слушам „Пинк Флойд“. Наближава полунощ и при мен ще дойде сън- ят. Чувствувам мозъка си във форма, а не ми се учи. Чувс- твувам, че е крайно време да открия любовта. Имам нужда от емоции. Имам повече пари, отколкото ми са необходими, но не ги връщам на нашите. Харча ги с лека ръка, защото така обичам и такава ми е душата. Това е животът. Искам да давам на хората радост, сигурност и атмосфера. Тряб- ва да чета. Страхувам се, че ставам инженер. Започвам да мисля твърде логично. Дано запазя способността да се от- пускам. Около мен е тихо. Нощ е. Навън е студено. „Пинк Флойд“ пеят за нежност. На масата гори свещ. Лека нощ! Ще се видим в събота в италианския ресторант.“ Нежност- та в писмото може да има привидно спокойно и дори край- но пестеливо присъствие, но да я откриете в самата тъкан на информацията. Подробностите ще ви покажат нейния извор и това дава един чудесен тон на писмото, прави неговия чар. Вие го четете с удоволствие. Не мислете, че трябва да имате литературни дарби, сърцето говори: „Прочетох вашето пис- мо с голямо удоволствие. Стиховете, които ми изпратихте, аз веднага ги прочетох. Едно великолепно усещане за света на слънцето! Чудно е! Някои от тях съм разтълкувал. Ето какво се получава. Настъпва мрак, слънцето залязва. Всич- ко е толкова тихо, само лек ветрец подухва. В далечината се чува лек звук от флейта. Всичко е толкова красиво. Съ- 40 буждаш се. Навън вали дъжд, листата пеят. Потънал съм в тишината на стаята. Духа вятър. Листа зелени, жълти се клатушкат под силата на вятъра. Настъпва зима. Река- та е замръзнала. В гората се чува вой на вълци. Боровете въздишат от снега. Небето е бяло и ясно. В далечината се вижда червена къщичка. Вятърът донася душата на мо- рето и снеговете се топят. Настъпва пролет. Дърветата цъфтят и цялата природа е красива. Господин Ватев, сигур- но тези мои тълкувания ще предизвикат във вас лека усмив- ка, но поне аз така го разбирам“. Описанието на природата е едно от най-красивите неща в интимната кореспонденция. Представете си писма, изпълнени с научни теории, с оплак- вания, с абстрактни разсъждения за живота, със съвети (най- неприятните писма!), с поучения, със сметки, с безкрайни доклади за това, как е преминал един ден с най-точни данни, а за красотата на природата нито дума. Ролята на пейзажа в писмовната комуникация, значението на естетическите цен- ности, отношението на човека към пейзажа са големите въ- проси на света отвъд думите, те са сърцевината на чувствата. При натури с вътрешна интелигентност, с усет към красота- та чувствата идват от художественото въображение, от не- посредственото съзерцаване на природните картини. Тогава думите сами се раждат и очертават финес на духа, вътрешна интелигентност, съзерцателност. Не е така лесно да доловиш същественото и да кажеш: „Вятърът донася душата на мо- рето“, да го почувстваш и да го напишеш на един дъх! Су- хите писма убиват желанието да бъдат четени с удоволствие. Те стават предаване на информация, но духът дава живот и вие трябва да го насочите към природата. Бъдете художници, не секретари на чувствата. Морето! Това не е Бергман, Кнут Хамсун, Дебюси. Това са писмата на хора, които са докосна- ли неговото обаяние. В хиляди писма по света се пише за мо- 41 рето. Неговата нежност и красота имат висока емоционална стойност. Вгледайте се в тези редове и ще откриете картина, нарисувана от художник: „Стана навик при мен, да минавам преди завръщането си от отпуска покрай морето. Времето Изтегляне 483.51 Kb. Сподели с приятели:
|