Йордан Ватев Диалог на чувствата вашият шанс

34
нете в света на ценностите и плавайте към острова, който се знае само от вас! Не гледайте небето, не се плашете от бури- те, не мислете за подводните камъни! Вървете напред, никога назад! Бъдете горди, има при кого да отидете.
21. В сърцевината на интимната кореспонденция лежи въпросът как да бъде продължена една любов. Първоначално хората пишат писма, после пишат по-рядко, после престават да пишат. Това говори, че чувствата се угаснали, желанието е изчезнало, партньорите са изгубили трепета на очакването.
Остаряването е започнало. Причините не са само външни, те се крият в душата на човека, в неговите нужди. Последните са четири: нужда да бъде уважаван, нужда за любов, нужда за сигурност, нужда от физиологически порядък. Загуби ли се жаждата за любов, нещо потъмнява върху лицето, то ста- ва уморено, безизразно, леко повяхнало. Появяват се бръч- ки, посрещат се с равнодушие. В една испанска пословица се казва: „Бръчките са гробът на любовта!“ Оставете бръч- ките по лицето на козметичката, помислете за бръчките на сърцето. Те съществуват и не се виждат, те убиват и докарват самотата. Вие изпращате едно писмо, отговорът е мълчание.
Вие искате да докоснете един човек, отговорът е отдръпване.
Вие очаквате един разговор, отговорът е „зает съм“. И вие се оттегляте в света на самотата. Всичко ви става безразлич- но. Няма на кого да напишете един ред, на кого да изпратите картичка, на кого да кажете, че съществувате. Отчуждението ви приема в прегръдките си. Смъртта на духа поразява само- чувствието ви. Комуникацията е водата на живота, но телеви- зорът и радиото, касетофонът и книгите не са комуникация, те са уреди. Вие имате нужда от дъх и трепет, от движение и огън, от вода и полъх на вятър. Не слушайте, когато ви каз- ват, че писмата днес нямат реално присъствие в живота на човека. Говорят така, защото няма на кого да пишат, защото

35
никой не им пише. Направете всичко възможно да задържите една любов! Вярвайте! Писмата ще ви помогнат да направите това. Направите ли го, вие ще бъдете спокойни, ще си спести- те страдания и грижи, болести и конфликти, лоши навици и отчаяние. Веднъж питам един човек: „Защо пият хората?“
Отговорът е светкавичен: „Пият, защото не са обичани!“.
Вярно, ако сте обичани, вие ставате друг човек. А за да бъде- те обичани, за да задържите тихата вода на чувствата, дове- рете се на писмото, не отхвърляйте неговата роля. Наскоро ти ме пита: „Как да се задържи една любов?“. Аз се почувству- вах също както пред белия лист. У мен нещо напира, но ду- мите са безсилни да опишат точно този вътрешен порив. Та нима трябва да се опитваме да задържим любовта? Тя ще се задържи, докато има доброта и искреност между хората. Тя не ще угасне, ако нейните благородни жертви не си поставят за самоцел нейното задържане, което означава използуване на сила и като резултат да се породи неискреност. Любовта не би могла да се задържи, ако е основана само на сексуално- то влечение или тя е физическа. Пестеливостта и мярката в определени граници също са присъщи на една истинска лю- бов. Изобщо тук идеята ми за любовта прескача широките граници на пола, възрастта и е в смисъла, че тази любов аз наричам истински живот на човека. Дано не съм те отегчил и съжалявам, ако не съм бил разбран“.
22. Малко хора познават преливанията на чувствата, пре- топяването на миговете, мекотата на общуването, изразено чрез думите. В събитията на живота, в конфликтите и остри- те реагирания, във внезапните избухвания и грубостта, коя- то има хиляди лица, човешката душа копнее за нещо мило.
Тя иска да бъде погледната, да бъде докосната от спокойната сила на хармонията. В модерния свят, лишен от колорита на емоционалните нюанси, свят на черно и бяло, на колизии и

36
противопоставяния, на деловитост и материални интереси, задъхан и понесен към бъдещето, човекът се отчуждава от самия себе си. Придава дори на любовта една необяснима ед- нообразна стойност. Днес, в края на века, хората не знаят как да обичат. Важното смятат за маловажно, маловажното изди- гат до върховете на съвършеното. Губят мярката за нещата и това ги прави неудовлетворени, създава комплекси за ма- лоценност. Нищо не показва вътрешната празнота, драмата на личността, търсенето на смисъла на живота, но един ден, един час, един миг светкавицата проблясва и се виждат раз- валините на чувствата. Нищо не спасява – нито титли, нито пари, нито авторитет, нито уютен дом, нито работа. Една сту- денина е погълнала всичко. Няма радост, няма разграничава- не на нещата, няма очакване. Духът е състарен. Вълнението е мъртво. Вярно е. Любовта е атмосфера. Тя не е нито навик, нито техника, нито задължение. Тя е свобода, тя е мост към другите. Ако нямате любов, вие сте затворени, саможиви, гневни, вътрешно отчаяни. Ако обичате и сте обичани, имате едно скрито чувство на гордост, ставате дейни, добри и неж- ни, прощавате. Разбирате, че е хубаво да се живее. И има пак една неизвестност, един въпрос, една тревога! Кое създава атмосферата, за която дори и царете копнеят? Кое прави чу- дото на любовта? Кое ви кара да признаете, че без любов жи- вотът е мрачна история, прекършена тръстика, река без вода?
Кое ви спира на улицата, още на стълбите на пощата, за да от- ворите един плик, да прочетете един лист, да седнете в едно бистро и веднага да изпратите отговор? Един човек в далечен град, не го чувате, не го виждате. Ето тайната! И това ви из- пълва с нежност, със светлината, която радва хората около вас. Вие отваряте очи за красотата, откривате доброто в зло- то, вярвате в човечността, вярвате в истината. Имате смисъл, надежда, цел, път. Фелини, когато говори за „Сладък живот“,

37
казва: „Разправят, че моят филм ужасява. Но защо той да

Изтегляне 483.51 Kb.

Сподели с приятели: