Йордан Ватев Диалог на чувствата вашият шанс

66
текла. Почвата е вкаменена. Тревата е увяхнала. Пустотата е настъпила. Ние копнеем за една дъждовна капка, копнеем за капка роса, копнеем за една сълза дори, но кой ще я изплаче за нас? И тук, в това средоточие, в този преплетен възел на чувствата и събитията има една надежда, една мисъл, едно прозрение: любовта може да бъде запазена! Но как? Нали е преминала! Миналото не може да бъде променено, бъдещето е неясно. С течение на годините хората губят вкус съм създа- ване на нови контакти, затварят се в желана самота, несъзна- телно я приемат като убежище, като защита, като последен пристан. Не се плашете от тази дума: пристан. Всички стигат до там. И тогава в часовете на залеза, между книги и грамо- фонни плочи, между снимки и стари писма, между бележки и ненужни документи, размишляват за онова, което е било.
„Онова, което е било!“ пред невъзможността да бъде друго.
За утешение казват: „Можеше, но не го направихме!“ Вие ще го направите. Напук на тревогите и пустотата, вярвайте в любовта, имайте я в живота си, пазете я с взаимност, с хармо- нията на духа и тялото. Тогава тя е способна да се пребори с времето, да бъде извор на живот в часовете на времето. Цене- те красотата на ласките, благодарете за тази привилегия – да имате една хубава любов. Доколкото е възможно, поддържай- те нейния огън с писма. Когато сте далеч, писмата ви прибли- жават до човека, който ви очаква. И никога не се съмнявайте в истината – корените на любовта, това неуловимо за другите привличане между двама души, се крият в духа. Физическата близост – без нея любовта би изглеждала литературна дреха на една емоционална връзка – остава подчинена на духовната стойност на индивида. Без съмнение, тя намалява с години- те, но това има строго личностно значение. Интелектуални- те качества на един човек не събуждат непременно любов.
Иначе академиците и професорите на планетата биха били

67
безкрайно щастливи до края на живота си, обичани и очак- вани, предмет на възхищение и нежни трепети. Духът, това е естественото излъчване на една личност, нейният натюрел, истинското съдържание на човешкото същество, извън усло- вностите на професията, социалното присъствие, образова- нието, икономическата сигурност. В духа има нещо меко и красиво, много индивидуално и неотразимо. Едно писмо го показва, без да го изчерпва. Духът е росна капка върху лист на роза. Той е знак на нещо, което освобождава, което носи сми- съл, което радва, което изгражда, което не се променя. Чер- тите загрубяват, тялото се уморява, движенията стават бавни, формите – натежали, косите – побелели, зъбите – развалени.
Картината е тъжна, но очите крият една светлина! Вглежда- те ли се в тях, виждате душата на човека. Оставете духа да води думите ви. Той живее в мислите ви. Щом те са светли, думите са точни, писмата са верни! Не лъжете нито себе си, нито вашия партньор. Духът е мистерията на една любов. Той не се поддава на научни изследвания или на художествени описания. Животът и музиката са единствените форми, чрез които той живее. Вие казвате: „Това писмо е музика! Думите
се леят!“ Искате да кажете: „Писмото е музика! В него има
дух!“ Вие живеете в света, не сте странници в пустинята на времето, птици над океаните на самотата. Вярвайте в любо- вта! Не се отделяйте от духа! Бъдете верни на себе си! Носе- те свободата в отношението си към ценностите. Оценявайте простотата в нещата, които ви се случват! Радвайте се, когато някой ви пише! Радвайте се, когато има на кого да пишете.
Идват години, когато връзките се приключват. Оставате сами в една стая, в един апартамент, гледате от прозореца как жи- вотът върви. Коли. Прегърнати млади хора. Усмихнати лица.
Какво значение има какво сте били? Вие сте били... Сега сте други. Не живейте със спомените! Не се ровете в писмата

68
от миналото! Не гледайте снимките! Замислете се! Какво е станало? Не търсете причината единствено в годините, в храната, в социалните условия, в разточителността на пре- живяванията, в гоненето на сенките! Припомнете си какво сте направили, за да изгубите духа си! В какво сте сбъркали?
Кого сте отблъснали? Какво сте спечелили? Защо музиката е изчезнала от вашия живот? Вие сте били обичани. Това е било отдавна, много отдавна, във времето на приказките. По- степенно си припомняте моменти от една любов, която сте забравили... Очите ви стават по-живи, рефлексите – по-бър- зи, лицето ви се прояснява. Идат ви на ум думи, изрази, от- къснати фрази, замъглени от времето, приглушени от шума на събитията, спътници на гласа на самотата. Не! Викът на самотата. Едвард Мунк! Вие се усмихвате! Чертите ви за миг стават хубави! Вие живеете! Вие живеете с младостта, която някога сте имали!... Не мислете, че това ще стане с вас! Вие сте тук. Вие живеете сега. Имате своя живот, своя свят, своята любов. Пазете тези съкровища. Продайте всичко, за да ку- пите бисера. Не се отделяйте от човека, за когото вие имате значение. Може писмата, които си разменяте, да ви изглеждат обикновени, скромни, кратки, нередовни. Нищо. Радвайте се.
Това е водата на живота, която до годините на старостта ще напоява корените на вашия дух. Били Греам пише с една въл- нуваща откровеност: „Нашият век е считан за век на свобо-
домислието. Опитахме се да променим света и законите,
които го управляват, чрез знание, наука, изобретения, от-
крития, философия и материалистическо мислене, но как-
вото и да правим, краят си остава един и същ: Определено
е на човеците веднъж да умрат“. Защо умира една любов?
Може ли да умре една любов? Защо рухва „Стената“? Въ- проси. Отговори. Думи. Никоя наука не казва истината. Ни- кой авторитет не посочва причината. Всяка любов има своя

69
естествен край и все пак, ако вие запазите свежестта на чув- ствата, огъня на привързаността, доверието във взаимността, светлината на нежността, вашата любов ще умре със самите вас. Каква по-хубава смърт от тази! Как да стане? Коледната елха не ви ли напомня за севера, за планините, за тишина- та на светата нощ, за нещо красиво и сигурно? Не пеят ли в душата ми думите: „Тиха нощ, свята нощ“? Не усещате ли простотата на постоянното? Намерете вашата канара. Изгра- дете къщата си върху камък. Животът е кратък. Струва ли си да го изгубвате в отблясъците на непостоянното? Намерете постоянното. Откриете ли голямата любов във вашия живот
– обичайте, пишете, говорете, работете за човека, който е с вас. Бъдете елхата в малката стая на един друг живот. Така духът и красотата, силата и радостта няма да ви напуснат. Ще докоснете птицата на щастието!
34. Има един момент, много интимен за всички нас, мо- ментът на получаването на писмото, докосването на плика, отварянето на плика, разлистването на страниците. Смисълът и значението на писмото, неговият живот и неговата вечност се крият в тези мигове, в тази симфония от тонове, картини и мълчание. Музиката в нещата от живота! Искам да изживява- те тази музика и никога да не остарявате: „Първият ден от
седмицата, първият сняг, първата истинска зима започва с
едно писмо от теб! Това е толкова хубаво! Днес е понедел-
ник. Зная, че ще получа писмо от теб, сигурен съм, усещам
го с всички сетива и никой не може да ме убеди, че няма да
бъде така. Учебните часове приключват и всеки остава сам
със себе си. Аз не съм сам. Усещането, че ще получа частица
от теб, ме прави уверен, светът около мен става по-добър,
всичко е толкова красиво: и студът, който изостря сети-
вата, и пухкавият бял сняг, и командите на офицерите. Аз
съм другаде. Съзнанието ми посреща твоето писмо още в

70
пощата, където пощальонът-курсант току-що се усмихва
на служителката и бърза да зарадва нечии синове, любими,
приятели. Бърза да зарадва и мен! Влизам в спалното поме-
щение. Когато чух, че имам писмо, това, което направих,
бе да го взема със затворени очи, да го отворя, да разгърна
нежните листа и чак тогава да си отворя очите. „Здра-
вей...“ Усетих как една позната вълна ме обзема, вълната на
осъщественото очакване, на осъществената надежда. Как
бих искал и други хора да усетят какво означава едно истин-
ско очакване да се превърне в реалност!“

Изтегляне 483.51 Kb.

Сподели с приятели: