Жорж Нурижан Латински сентенции и мъдри мисли

_diu apparandum est bellum, ut vincas celeries_ (диу апарандум ест белум ут винкас целериус) — дълго време трябва да се готвиш за война, за да победиш по-скоро.

_diuturna quies vitiis alimenta ministrant_ (диутурна квиес вициис алимента министрат) — продължителната почивка е храна на пороците.

_divitiae apud sapientem virum in servitude sunt, apud stultum in imperio_ (дивицие апуд сапиенцем вирум ин сервитут, сунт, апуд стултум ин империо) — богатството робува на мъдрия, а на глупавия заповядва.

_divide et impera_ (дивиде ет импера) — разделяй и владей! (политическо правило на Макиавели, усвоено и прилагано от монарсите на бившата Австро-Унгарска империя, която се населяваше от разни народности, управлението на които е било възможно само чрез противопоставяне на техните интереси.

_dixi!_ (дикси) — казах! (формула, с която некои оратори, защитници пред съд и др. завършват речта си.

_dona ingeni et fortunae proposita omnibus_ (дона ингени ет фортуне пропозита омнибус) даровете на ума и на щастието са достъпни за всички.

_docendo discimus_ (доцендо дисцимус) — като учиме другите и сами се учиме.

_dolorem dies consumit_ (долорем диес консумит) — времето унищожава скръбта.

_dones eris felix, multos numerabis amicos, tempora si fuerint nubila, solus eris_ (донек ерис феликс мултос нумерабис амикос, темпора си фуеринт нубила солус ерис) — докато си щастлив много приятели ще имаш, изменят ли се времената, сам ще останеш.

_do ut des_ (до ут дес) — дай за да ти дам.

_dos non facit faustum conjugium, sed virtus_ (дос нон фацит фаустум конюгиум сед виртус) — зестрата не прави брака щастлив, но добродетелта.

_dulce et decorum est pro patria mori_ (дулце ет декорум ест про патриа мори) — приятно и хубаво е да умреш за отечеството си (стих от Хораций, отправен до младите римляни, за да ги посъветва да подражават примера на своите прадеди).

_dulcis malorum praeteritorum memoria_ (дулцис малорум претериторум мемориа) — сладък е споменът за изминалите нещастия.

_dulcia non novit, qui non gustavit amara_ (дулциа нон новит, кви нон густавит амара) — не знае сладостта онзи, който не е изпитал горчивина.

_dum spiro spero_ (дум спиро сперо) — докато дишам, надявам се, т. е. докато съм жив не губя надежда.

_dum vivimus, vivamus_ (дум вивимус вивамус) — докато живеем, нека живеем.

_dum vivant stulti vitia, in contraria currunt_ (дум витант стулти вициа ин контрариа курунт) — докато глупавите бягат от едни пороци, изпадат в други.

_duplicatur bonitas, simul accessit celeritas_ (дубликатур бонитас, симул ацесит целеритас) — двойно е стореното добро, щом е на време.

_dura lex, sed lex_ (дура лекс сед лекс) — законът е строг, но е закон! (употребява се, когато се говори за някоя неприятна наредба, на която човек трябва да се подчини).
> E
_ecce homo_ (екце хомо) — ето человекът! (думи на Пилата към евреите, когато им показал Исуса Христа с трънен венец на главата му).

_eda, bibi, lude_ (еда, биби, луде) — яж, пий, весели се.

_editio princes_ (едицио принцепс) — първо издание (на книга).

_e duobus malis minimum eligendum est_ (е дуобус малис минимум елигендум ест) — от двете злини трябва да се избира по-малката.

_effugere cupiditatem, regnum est vincere_ (ефугере купидитатем регнум ест винцере) — който отбегне страстите, е по-силен от цар.

_eget minus mortalis, quo minus cupit_ (егет минус морталис кво минус купит) — колкото по-малко желае човек, толкова по-малко се нуждае.

_ense et eratro_ (енсе ет ератро) — с меч и рало.

_e pluribus unum_ (е плурибус унум) — от многото само едно. — Девиз на Съединените щати, като една република — съставена от много щати (държави). errata (ерата) — списъкът на печатните грешки в едно съчинение.

_error communis facit jus_ (ерор комунис фацит юс) — грешката на мнозина съставлява закон, мисъл изказана от Дигест в III закон).

_esse oportet, ut vivas, non vivere, ut edas_ (есе опортет ут вивас нон вивере ут едас) — трябва да ядеш, за да живееш, а не да живееш, за да ядеш.

_est regium male audire et benefacere_ (ест региум мале аудире ет бенефацере) — да чуваш, че те хулят, и пак да правиш добро е по-царски.

_errare humanum est, sed perseverare in errore turpe est_ (ераре хуманум ест — сед персевераре ин ероре турпе ест) — да грешиш е човешко, но да продължаваш в грешка е позорно.

_esto quod esse videris_ (есто квод есе видерис) — бъди каквото се виждаш да си.

_etiam hosti fides servanda_ (ециам хости фидес серванда) — и спрямо неприятеля трябва да се спазва дадената дума.

_etiam sine magistro vitia discuntur_ (ециам сине магистро вициа дискунтур) — пороците се учат и без учител.

_et post malam segetem serendum_ (ет пост малем сегетем серендум) — и след лоша жътва трябва да се сее.

_et in Arcadia ego_ (ет ин Аркадиа его) — и аз живея в Аркадия! (Възклик за ефимерността на щастието).

_etiam sine lege poena est conscientia_ (ециам сине леге пена ест консциенциа) — съвестта наказва, дори без да е осъдил законът.

_etiam sanato vulnere cicatrix manet_ (ециам санато вулнере цикатрикс манет) — дори от излекувана рана остава белег.

_et miseriarum portus et partientia_ (ет мизериарум портус ест пациенциа) — търпението е пристанище на нещастните.

_et monere et moneri proprium est verae amicitiae_ (ет монере ет монери проприум ест вере амицицие) — да мъмреш и да бъдеш мъмрен е присъщо на истинското приятелство (Цицерон).

_ex abrupto_ (екс абрупто) — внезапно, без подготовка.

_ex aequo_ (екс еквуо) — по равно, наравно.

_ex cathedra_ (екс катедра) — от височината на катедрата, т. е. с авторитет.

_ex commodo_ (екс комодо) — удобно, без притеснение.

_ex-libris_ (екс либрис) — измежду книгите. Този израз поставя човек върху собствените си книги — заедно с името си, инициалите или някакъв особен белег, в знак на собственост.

_ex nihilo nixil_ (екс нихило нихил) — от нищо не може да произлезе друго освен нищо (философски възглед на Лукреции и на Епикур).

_exegi monumentum aere perennius_ (екзеги монументум ере перениус) — издигнах паметник по-траен от бронза! (първият стих от 30-та и последна песен от III-та книга на Хорациевите „Оди“.

_ex nunc_ (екс нунк) — от сега (нататък).

_ex officio_ (екс официо) — по служба, служебно, по длъжност.

_ex ore parvulorum veritas_ (екс оре парвулорум веритас) — из устата на малките излиза истината.

_ex professo_ (екс професо) — в качеството на човек, който познава напълно предмета си (напр.: говоря екс професо).

_ex tunc_ (екс тунк) от тогава насам, до сега.

_exceptis excipiendis_ (ексцептис ексципиендис) — с изключение на онова, което трябва да бъде изключено (напр.: това е едно общо правило, ексцептис ексципиендис).

_excusatio non petita, accusatio manifesta_ (екс кузацио нон петита, акузацио манифеста) — непоискано извинение потвърждава едно обвинение.

_ex ungue leonem_ (екс унгве леонем) — по нокът (ще познаеш) лъва, т. е. един художник ще познаеш по няколко малки драски, (тонове, стихове и пр.).

_ex vitio alterius sapiens emendat suum_ (екс вицио алтериус сапиенс емендат суум) — мъдрият поправя своята грешка, като гледа чуждата.

_ex uno disce omnes_ (екс уно дисце омнис) — от едно научи всичко; от едно съди за цялото.

_experientia docet stu etos_ (експериециа доцет сту етос) — опитът учи глупците.

_exempla sunt odioda_ (екземпла сунт одиода) — примерите обиждат.

_ex omnilus aliquid, ex toto nihil_ (екс омнилус аликвид екс тото нихил) — от всичко по нещо, от цялото нищо.

_experientia est oplima rerum magistra_ (експериенца ест оплима рерум магистра) — опитът е най-добрия учител.

_experto crede Roberto_ (експерто креде Роберто) — вервай в Роберта, който го знае от опит; отговаря на българското „питай патило“.

_exceptio probat regulam_ (ексцепцио пробат регулам) — изключението доказва правилото.

_exire magnus ex tugurio vir potest_ (ексире магнус екс тугурио вир потест) — и от колиба може да излезе велик мъж.

_extrema semper de antefactis iudicant_ (екстрема семпер де антефактис юдикант) — краят винаги преценява предишните постъпки.

_exitus acta probat_ (екзитус акта пробат) — успехът хвали делата.

_ex lingua stulta veniunt incommode multa_ (екс лингва стулта вениунт инкомода мулта) — от глупавия език произтичат много нещастия.

_ex minimis seminibus nascuntur ingentia_ (екс минимис семинибус наскунтур ингенциа) — от малки семена изникват големи неща.
> F
_facile omnes, cum valemus, recta consulia aegrotis_ (фациле омнес кум валемус ректа консулиа егротис) — всички, когато сме здрави, даваме добри съвети на болните.

_factotum_ (фактотум) — човек, комуто се възлага да върши всичко.

_fama volat_ (фама волат) — мълвата лети, т. е. разпространява се много бързо.

_famam curant multi, pauci conscientiam_ (фамам курант мулти, пауци консциенциам) — мнозина се грижат за славата си, малцина за съвестта си.

_fas est ab hoste doceri_ (фас ест аб хосте доцери) — позволено е да се учи човек и от неприятел.

_felix qui rerum potuit conoscere causas_ (феликс кви рерум потуит коносцере каузас) — щастлив е, който е можал да узнае причината на нещата (Виргилий).

_fervet opus_ (фервет опус) — кипи животът.

_festina lente_ (фестина ленте) — бързай бавно! Думи, приписвани на римския император Август.

_festinationis comites sunt error et paenitentia_ (фестинационис комитес сунт ерор ет пенитенциа) — грешките и разкаянието са съпътници на бързането.

_fiat justitia, pereat mundus_ (фиат юстициа переат мундус) — да владее правдата, ако ще да погине света.

_fidem qui perdit, perdere ultra nil potest_ (фидем кви пердит пердере ултра нил потест) — който е изгубил доверие, нищо повече не може да изгуби.

_finis coronat opus_ (финис коронат опус) — краят, завършекът увенчава делото.

_fletus aerumnas levat_ (флетус ерумнас леват) — плачът облекчава тъгата.

_fluctuat nec mergitur_ (флуктуат нек мергитур) — клатушка се, но не потъва. Девиз на гр. Париж, чиято емблема била още в старо време един кораб над вълни.

_formosa facies muta commendatio est_ (формоза фациус мута комендацио ест) — красивото лице е нема препоръка.

_fortuna nimium quem fovet, stultum facit_ (фортуна нимиум квем фовет стултум фацит) — щастието прави глупав оногова, когото прекалено покровителствува.

_fortunam citius reperias, quam retineas_ (фортунам цициус репериас квам рецинеас) — по-лесно е да намериш щастие, отколкото да го задържиш.

_fraus est accipere, quod non possis reddere_ (фраус ест акципере квод нон посис редере) — коварство е да получиш това, което не можеш да върнеш.

_frangar non flectar_ (франгар нон флектар) — чупя се, но не се огъвам, (употребява се за изразяване силата на характера.

_fruges consumere nati_ (фругес консумере нати) — родени за да пасят (употребява се за хора които бездействуват).

_frugit irreparabile tempus_ (фругит ирепарабиле темпус) — времето бяга (лети) безвъзвратно (Виргилий).

_frustra habet, qui non utitur_ (фрустра хебет кви утитур) — напраздно притежава онзи, който не го използува.

_frustra rogatur, qui miserere non potest_ (фрустра рогатур кви мизерере нон потест) — напразни са молбите към този, който не може да се съжали.
> G
_gaudeamus igitur, juvenus fum sumus!_ (гаудиамос игитур ювенес дум сумус) — да се веселим, прочее, докато сме млади; началните думи на традиционната песен на латински език, която обичат да пеят студентите в Германия в чест на своите професори и пр.

_gaudet tentamine virtus_ (гаудтг тентамине виртус) — добродетелта се радва в изкушение.

_gaudia principium nostri sunt saepe doloris_ (геудиа принципиум ностри сунт сепе долорис) — радостта често е начало на нашата скръб.

_generatio aequivoca_ (генерацио еквивока) — първично зараждане.

_generosos animos labor nutrit_ (генерозос анимос лабор нутрит) — трудът храни благородните души.

_generosus equus haud curat latratum canum_ (генерозус еквуус хауд курат латратум канум) — породистият кон не обръща внимание на лая на псетата.

_genus iritabile vatum_ (генус иритабиле ватум) — лютият род на поетите (така Хораций представя раздразнителността на поети и писатели).

_gladii jus et potestas_ (гладии юс ет потестас) — правото и силата на меча.

_gloria invidiam invidia seguitur_ (глориа ивнидиам инвидиа сегуитур) — завистта следва силата.

_gloria in excelsis Deo_ (глориа ин ексцелзис део) — слава на вишних Богу!

_gloria victis_ (глориа виктис) — слава на победените (девиз върху паметници на паднали войници-герои).

_Gnothi telos_ (гньоти телос) — по гръцки — познай целта, която преследваш.

_graecum est, non legitur_ (грекум ест, нон легитур) — по гръцки е, не се чете. Така се е писало и говорило през средните векове — когато гръцкия език не е бил добре познат. Употребява се за неща, които не могат да се разбират.

_gradus futuri est finis praesentis mali_ (градус футури ест финис презентис мали) — краят на настоящето зло е стъпка към бъдеще такова.

_gratis pro Deo_ (гратис про део) — за Бог да прости, даром.

_gravissimum est imperium consuetudinis_ (грависимум ест империум консуетудинис) — най-тежка е властта на навика.

_gravissima est probi hominis iracundia_ (грависима ест проби хоминис иракундиа) — най-тежък е гневът на честния човек.

_grosso modo_ (гросо модо) — на едро, горе-долу, приблизително, без подробности.

_Hannibal ante portas_ (Ханибал анте портас) — Ханибал е пред вратите (на Рим). Употребява се, за да се изтъкне една грозяща опасност.

_heu! quam difficilis gloriae custodia est_ (хеу! квам дифицилис глорие кустодиа ест) — о, колко е мъчно да се запази славата.

_hoc natura est insitum, ut quem timueris, hun semper oderis_ (хок натура ест инситум ут квем тимуерис хун семпер одерис) — природен закон е да мразиш оногова, от когото се боиш.

_hodie mihi, cras tibi_ (ходие михи крас тиби) — днес на мен, утре на тебе, т. е. злините сполетяват по ред людете.

_homo bonus semper tiro est_ (хомо бонус семпер тиро ест) — добрият човек е винаги един новак (начинающ).

_hominem quaero!_ (хоминем кверо) — търся човека!

_hominis tota vita nihil aliud est, quam ad mortem iter_ (хоминис тота вита нихил алиуд ест квам ад мортем итер) — целият човешки живот не е нищо друго, освен път към смъртта.

_hominem experiri multa paupertas iubet_ (хоминем експерити мулта паупертас юбет) — бедността принуждава човека да прави много опити.

_homo homini lupos_ (хомо хомине лупос) — човек за човека е вълк! (израз на Плавт, възприет от Бейкън и Хобс като характеристика на лошите качества, вродени у човека).

_homo ornat locum, non hominem locus_ (хомо ор-нат локум, нон хоминем локус) — човек краси местото, а не местото човека.

_homo, qui tacere nescit, nescit dicere_ (хомо кви тацере несцит, несцит дицере) — човек, който не знае да мълчи, не знае да говори.

_homo sum: humani nihil a me alienum puto_ (хомо сум: хумани нихил а ме алиенум путо) — човек съм и сметам, че нищо човешко не ми е чуждо (стих от Теренций, в който се изразява човешката солидарност).

_humanitatis optima est certatio_ (хуманитатис оптима ест цертацио) — най-похвално е съревнованието в човечност.

_honesta fama est alterum patrimonium_ (хонеста фама ест алтерум патримониум) — доброто име е второ наследство.

_honesta mors turpi vita potior_ (хонеста морс турпи вита поциор) — честната смърт е по добра от позорния живот.

_honores mutant mores_ (хонорес мутант морес) — почести менят нрави (правят да се изменят нравът на човека).

_honos honestum decorat, inhonestum notat_ (хонос хонестум декорат инхонестум нотат) — за честния честта е украшение, за нечестния петно.

_ibidem_ (ибидем) — пак там, на същото място (употребява се, когато се цитира няколко пъти едно и също съчинение).

_ibi pote velet populus, ubi leges valent_ (иби поте валет популус уби легес валент) — там е силен народът, дето се зачитат законите.

_id agas, tuo te merito ne quis oderit_ (ид агас туо те мерито не квис одерит) — така постъпвай, че никой да не те мрази заслужено.

_id alteri crimini no dabis, quod ipse fecisti_ (ид алтери нон дабис квод ипсе фецисти) — не вменявай във вина другиму това, което сам си извършил.

_idem_ (идем) — същият или същото (употребява се за избегване на повторения).

_ignoramus et ignorabimus_ (игнорамус ет игнорабимус) — не знаем и не ще знаем, думи на естественика Дюбоа Раймонд за основните въпроси на човешкото познание, т. е. световни загадки (същност на душа, материя — и др.).

_ignorantia legis neminem exusat_ (игноранциа легис неминем екскузат) — незнаене закона не извинява никому.

_ignosce saepe alteri, nunquam tibi_ (игносце сепе алтери нунквуам тиби) — прощавай другиму често, на себе си никога.

_ignoti nulla cupido_ (игноти нула купидо) — за непознатото никакво силно желание няма.

_imago animi vultus est_ (имаго аними вултус ест) — лицето е огледало на душата.

_immodica ira gignit insaniam_ (имодика ира гигнит инсаниам) — неумереният гнев ражда безумие.

_imedit ira animum, ne possis cernere verum_ (импедит ира анимум не посис цернере верум) — гневът пречи да не можеш да видиш истината.

_imperium in imperio_ (империум ин империо) — държава в държава, кога известни лица в една държава избягват да се подчиняват на общодържавните закони, а се подчиняват на свои и в такъв случай изглеждат като че ли представляват друга държава.

_in abstracto_ (ин абстракто) — в абстрактността, т. е. без да се държи сметка за действителността.

_in corpore_ (ин корпоре) — вкупом; в пълен състав.

_in globo_ (ин глобо) — изцяло, вкупом, глобално.

_in aeternum_ (ин етернум) — във вечността, т. е. за винаги.

_in cauda venenum_ (ин кауда вененум) — в опашката е отровата (когато искаме да кажем, че жлъчността се проявява в края на една реч или на едно писмо).

_in extenso_ (ин екстензо) — изцяло, на дълго и широко, обширно.

_in extremis_ (ин екстремис) — в крайния, последния момент (напр.: изповедвам се ин екстремис).

_in infinitum_ (ин инфинитум) — до безконечност, до безкрайност.

_in dubiis abstim_ (ин дубиис абстим) — в колебанието си спри да вземаш всякакво решение.

_insertus animus dimidium est sapientiae_ (инцертус анимус димидиум ест сапиенцие) — съмнението е половин мъдрост.

_in amore forma plus valet, quam auctoritas_ (ин аморе форма плус валет квам аукторитас) — в любовта хубостта има по-голямо значение от властта.

_in amore semper mendax iracundia est_ (ин аморе семпер мендакс иракундиа ест) — в любовта винаги гневът е престорен.

_in facto_ (ин факто) — на дело, в действителност.

_in honorem_ (ин хонорем) — в чест.

_in hoc signo vinces_ (ин хок сигно винцес) — с този знак ще победиш. — Според преданието, когато император Константин тръгнал да воюва срещу Максенций, на небето се появил кръст с горните думи.

_iniquum est collapses manum non porrigere_ (иниквуум ест колапсис манум нон поригере) — несправедливо (жестоко) е да не подаваш ръка на падналите (Сенека).

_ingrato tellus homine nil peius creat_ (инграто телус хомине нил пеиус креат) — нищо по-лошо земята не създава от неблагодарния човек.

_inimicum, quamovis humilem, docti metuere est_ (инимикум квамовис хумилем докти метуере ест) — мъдрият се бои и от най-слабия враг.

_in limine_ (ин лимине) — на прага, в самото начало.

_in medias res_ (ин медиас рее) — в самия въпрос, в средните работи.

_in medio stat virtus_ (ин медио стат виртус) — добродетелта стои по средата, т. е. не отива до крайности.

_in memoriam_ (ин мемориам) — в памет на, в спомен, за спомен.

_in nihil sapiendo vita est in iucundissima_ (ин нихил сапиендо вита ест юкундисима) — животът е приятен, когато не мъдруваме.

_in omnia paratus_ (ин омниа паратус) — готов за всичко.

_intus et in cute_ (интус ет ин куте) — вътре и под кожата; прен. основно: той го познава интус ет ин куте.

_in partibus_ (ин партибус) — в страните (на неверващите). Този израз се употребявал за епископи с чисто почетни титли, без никаква юрисдикция. Днес за ирония, се казва за министър — висш чиновник и др., които нямат занятие или са без функции.

_in rerum natura_ (ин рерум натура) — в природата (естеството) на нещата.

_in secula seculorum_ (ин секула секулорум) — отговаря на старобългарското, во век и веков: във вековете на вековете — вековечно.

_instar omnium_ (инстар омниум) — по подобие на всички.

_in statu quo ante_ (ин стату кво анге) — в по-раншното, т. е в същото положение.

_intensus arcus nimium facile rumpitur_ (интензус аркус нимиум фациле румпитур) — прекалено обтегнатият лък лесно се чупи.

_intelligenti pauca_ (интелигенти паука) — на човек, който знае да разбира, малко думи са потребни.

_in tempore opportuno_ (ин темпоре опортуно) — в благоприятния момент.

_inter arma silent leges_ (интар арма силент легес) — между оръжията законите мълчат, т. е. там, дето говори оръжието, законите остават мъртва буква.

_in terminis_ (ин терминис) — на края, на последно място, в последния момент.

_inter nos_ (интер нос) — помежду нас, т. е. помежду нас да си остане.

_inter os et offam multa accidere possunt_ (интер ос ет офам мулта акцидере посунт) — между устата и залъка много нещо може да се случи.

_in Venere semper certat dolor et gaudium_ (ин Венере семпер цертат долор ет гаудиум) — в любовта винаги се борят скръбта и радостта.

_inventus-ventus_ (инвентус-вентус) — младостта минава като ветъра.

_in usum Delphini_ (ин узум Делфини) — за употреба на престолонаследника или дофина.

_ipso facto_ (ипсо факто) — по силата на самото дело, на фактите.

_ipso jure_ (ипсо юре) — по силата на правото, на закона.

_ira furor brevis est_ (ира фурор бревис ест) — гневът е краткотрайна лудост (стих от Хораций).

_iratus, cum ad se rediit, sibi tum irascitur_ (иратус кум ад се редиит сиби тум ирасцитур) — разгневеният, щом се опомни, се гневи на себе си.

_is fecit cui prodest_ (ис фецит кви продест) — тоз го направи, който има от това изгода.

_iter est, quacumque dat prior vestigium_ (итер ест квакумкве дат приор вестигиум) — всеки може да мине, дето преди него е оставено човешка следа.

_iusta atque audire magistratum decet_ (юста аткве инюста аудире магистратум децет) — на управника прилича да изслуша справедливото и несправедливото.
> L
_labia pudenti_ (лабиа пуденти) — срамните устни.

_labores parturientum_ (лаборес партуриентум) — родилните болки.

_labor vincit omnia_ (лабор винцит омниа) — трудът всичко побеждава.

_labor non onus, sed beneficium_ (лабор нон онус сед бенефициум) — трудът не е бреме, а благодеяние.

_labore peracto, quiis jacanda_ (лаборе перакто квиис юканда) — след извършена работа, почивката е приятна.

_lacrimae pondera vocis habent_ (лакриме пондера воцис хабент) — сълзите имат силата на гласа.

_lascivia et laus nunquam habent concordiam_ (ласцивиа ет лаус нунквам хабент конкордиам) — разпуснатостта и добродетелта никога не живеят в съгласие.

_lapis phiiosophorum_ (лапис философорум) — философски камък, който според алхимиците, имал свойство да превръща металите в злато.

_lapsus calami_ (лапсус калами) — грешка на перото, т. е. при писането.

_lapsus linguae_ (лапсус лингве) — грешка на езика, т. е. при изговарянето.

_lassata necdum satiata_ (ласата некдум сациата) — изморена, но не още наситена (израз, с който Ювенал описва ненаситната похот на Месалина при нощните приключения).