Жорж Нурижан Латински сентенции и мъдри мисли

_latu sensu_ (лату сенсу) — в широкия смисъл на думата.

_lege artis_ (леге артис) — по правилата на изкуствата.

_leo a laportibus insultatur mortuus_ (лео а лапорибус инсултатур мортуус) — с умрелия лъв дори заяците се гаврят.

_levis sit tibi terra!_ (левис сит тиби тера) — лека ти пръст!

_leve fut onis, quod bene fertur_ (леве фут онис квод бене фертур) — лек става товарът, който добре се носи.

_lex loci_ (лекс лоци) — местен закон (или обичай).

_lex non scripta_ (лекс нон скрипта) — неписан закон, т. е. обичайното право.

_libenter homines id, quod volunt, credunt_ (либентер хоминес ид квод волунт кредунт) — хората на драго сърдце вярват в това, което желаят.

_libido sexualis_ (либидо сексуалис) — полово влечение.

_linguam compescere virtus non minima est_ (лингвам компесцере виртус нон минима ест) — не е малка добродетел да обуздаеш езика си.

_loco dolenti_ (локо доленти) — на болното место (медицински израз).

_loco citato_ (локо цитато) — на цитираното (посоченото, гореказаното) место.

_locum tenens_ (локум тененс) — заместник, наместник.

_locus criminis_ (локус криминис) — местото, където е извършено престъплението; местопрестъпление.

_lucrum sine damno alterius fieri non potest_ (лукрум сине дамно алтериус фиери нон потест) — печалбата за едного е загуба за другиго.

_lupus in fabula_ (лупус ин фабула) — говорят за вълка, а той е в кошарата.
> M
_magister dixit_ (магистер диксит) — учителят каза; думи, използувани като довод идящ от авторитет.

_magistratus lex est loquens, lex autem mutus magistratus_ (магистратус лекс ест локвенс лекс аутем мутус магистратус) — чиновникът е закон, който говори, а пък законът е чиновник, който мълчи.

_magni animi est injurias despicere_ (магни аними ест инюриас деспицере) — на великия дух е свойствено да презира обидите.

_mala sunt vicina bonis_ (мала сунт вицина бонис) — злото е съсед на доброто.

_mala tempora curront_ (мала темпора куронт) — тежки времена преживяваме.

_malefacere qui vult, nunquam non causam invenit_ (малефацере кви вулт нунквам нон каузам инвенит) — който иска да направи зло, всекога ще намери повод.

_male vivet, quisquis nesciet mori bene_ (мале вивет квисквис несциет мори бене) — лошо живее този, който не ще знае да умре достойно.

_malo periculosam libertatem quam quietum servitium_ (мало перикулозам либертатем квам квиетум сервициум) — предпочитам една свобода с всички свои угрози, пред едно тираническо правителство с всички свои благодеяния.

_malo videri nimis timidis, quam parum prudens_ (мало видери нимис тимидус квам парум пруденс) — предпочитам да изглеждам прекалено страхлив, отколкото малко благоразумен.

_malus bonum ubi se simulat, tunc est pessimis_ (малус бонум уби се симулат — тунк ест песимус) — когато лошият се преструва на добър, тогава той е най-лош.

_malus est vocandus, qui sui causa est bonus_ (малус ест вокандус кви суи кауза ест бонус) — лош е тоя, който е добър за лична облага.

_manu militari_ (ману милитари) — с въоръжена сила, т. е. чрез прибегване до въоръжена сила, до милицията.

_manus manum lavat_ (манус манум лават) — ръка, ръка мие.

_maxima egestas avaritia_ (максима егестас аварициа) — скъперничеството е най-голямата сиромашия.

_medice, cura te ipsum_ (медице кура те ипсум) — лекарю, сам себе си излекувай! (казва се на неканен съветник, който сам се нуждае от съвет).

_melius est nubere quam uri_ (мелиус ест нубере квам ури) — по-добре е да се женят, отколкото да се разженват. Думи на св. Павел в първото му послание към коринтяните (глава 7 и 8). Апостол Павел бил привърженик на безбрачието, но казвал, че все по-добре е да се ожени човек, отколкото да гори от огъня на страстите, тъй като не всекому е дадено да се въздържа.

_memento_ (мементо) — бележка за напомняне; бележник за вписване на неща, за които човек иска да си спомни по-късно.

_memento mori_ (мементо мори) — помни, че ще умреш.

_Mane, Thekel, Phares!_ — (т. е. отмерено, преброено, разделяно), пророческо заплашване, което невидима ръка начертала върху стените на залата, в която Балтасар, крал на Калдея, се отдавал на последната си оргия, именно в деня, когато Кир проникнал във Вавилон. Употребява се, когато иска да се предскаже настъпващо опасно събитие.

_memoria minuitur, nisi eam exerceas_ (мемориа минуитур низи еам екзерцес) — паметта намалява, ако не я упражняваш.

_mendacem memorem esse oportet_ (мендацем меморем есе опортет) — лъжецът трябва да помни.

_mendax est furax_ (мендакс ест фуракс) — лъжецът е крадец.

_mens sana in corpore sano_ (менс сана ин корпоре сано) — здрав дух в здраво тяло (думи на Ювенал).

_memento, homo, quia pulvis es et in pulvere reverteris_ (мементо хомо, квиа пулвис ес ет ин пулвере ревертерис) — спомняй си, човече, че си прах и че на прах ще се превърнеш.

_mirabile dictu_ (мирабиле дикту) — чудно да се каже.

_mirabile visu_ (мирабиле визу) — чудно да се види.

_minime sibi quisque notus est_ (мини ме сиби квисквие нотус ест) — всекой най-малко е познат на себе си.

_miseri est nescire sine periclo vivere_ (мизери ест несцире сине перикло вивере) — злощастен е оня, който не умее да живее сред опасност.

_modus operandi_ (модус операнди) — начин за действуване, постъпване.

_modus procedendi_ (модус процеденди) — начин на постъпване, начин на действие.

_modus vivendi_ (модус вивенди) — начин на живеене (в смисъл: спогодба, споразумение между две враждуващи или неприятелски настроени страни за взаимно търпение).

_mora cogitationis deligentia est_ (мора когитационис дилигенциа ест) — бавността в мисленето е голямо достойнство.

_more maiorum_ (море маиорум) — обичая на старите.

_mors ultima ratio_ (море ултима рацио) — смъртта е последния разум (последно гледане на сметки, отчитане) крайният смисъл на всичко.

_moto proprio_ (мото проприо) — по свое побуждение, непринудено.

_multi sunt vocati, pauci vero electi_ (мулти сунт вокати, пауци веро електи) — мнозина са звани, но малцина избрани. Думи на Исус Христос (според евангелието на Матея и Марка).

_musco lapis volutus obducitur_ (муско лапис волутус обдуцитур) — търкалящият се камък не хваща мъх.

_mutatis mutandis_ (мутатис мутандис) — откак се изменят ония неща, които трябва да бъдат изменени, с неизбежни промени.

_naturalia non sunt turpia_ (натурална нон сунт турпиа) — естествените неща не са срамотии.

_naturam expelles furca, tamen usque recurret_ (натурам експелес фурка тамен ускве рекурет) — ще прогоня природата (т. е. естествения инстинкт) с вилицата (със силата) — но тя отново (винаги) ще се завърне (Хораций). С други думи, тази мисъл напомня за котката на Езопа, която превърната в жена, стояла доста прилично на масата до тогава, докато видела да бяга една мишка.

_naturae convenienter vive_ (натуре конвениентер виве) — живей съгласно с природата.

_ne cede malis_ (не цеде малис) — не отстъпвай пред нещастието.

_necessitas egentem mendacem facit_ (нецеситас егентем мендацем фацит) — нуждата прави бедния лъжец.

_Necessitas, quod poscit, nisi das, eripit_ (нецеситас квод посцит низи дас ерипит) — нуждата трябва това, което иска, ако не й се дава.

_nec pluribus impar_ (нек плурибус импар) — не равен на мнозина (на много слънца), т. е. по-висш от другите. Самонадеен девиз на френския крал Людовик XIV, който прибавял този латински израз към емблемата си — слънце, което пръска лъчите си по земното кълбо.

_nec plus ultra_ (нек плус ултра) — не по-далеч, т. е. от туй повече е невъзможно. Надпис, който, според преданието, бил поставен от Херкулес на двете планини Калпея и Абила, който той сметал за крайните точки на света и които разделил, за да съедини Океана със Средиземно море.

_nec scire pas est omnia_ (нек сцире пас ест омниа) — не е позволено да знае човек всичко.

_negando causa avaro nunquam deficit_ (негандо кауза аваро нунквам дефицит) — скъперникът винаги намира повод да откаже.

_negat sibi ipse, qui, quod difficile est petit_ (негат сиби ипсе кви квод дифициле ест петит) — сам на себе си отказва този, който иска това което е мъчно.

_nemo ante mortem beatus_ (немо анте мортем беатус) — никой не е блажен преди смъртта си (думи на гръцкия мъдрец Солун към богатия цар Крез, който се мислил честит).

_nemo ignavia immortalis factus est_ (немо игнавиа иморталис фактус ест) — никой чрез леност не е станал безсмъртен.

_nemo ita pauper vivit, quam pauper natus est_ (немо ита паупер вивит квам паупер натус ест) — никой не живее толкова беден, колкото беден е роден.

_nemo patriam, quia magna est, amat, sed quia sua_ (немо патриам, квиа магна ест амат сед квиа суа) — никой не обича родината затова, че тя е голяма, а че е негова.

_nemo potest omnia scire_ (немо потест омниа сцире) — никой не може да знае всичко.

_nemo prudens punit, quia peccatum est, sed ne peccetur_ (немо пруденс пунит квиа пекатум ест сед не пецетур) — никой благоразумен не наказва затова, защото е сгрешено, а за да се не греши.

_nemo timendo ad summum pervenit locum_ (немо тимендо ад сумум первенит локум) — никой не е достигнал със страх до най-високото място.

_ne plus promittas, quam praestari possis_ (не плус промитас квам престари посис) — да не обещаваш повече, отколкото можеш да изпълниш.

_ne quidquam incipies, quod poeniteat, cave_ (не квидквам инципиес квод пеницет каве) — пази се, да не се заловиш за нещо, за което да се разкайваш.

_nervus probandi_ (нервус пробанди) — нервът на онова, което трябва да се докаже.

_nervus rerum_ (нервус рерум) — нерв на нещата (които има да се вършат); главното нещо за предприятия — парите.

_ne varietur_ (не вариетур) — да не се изменя! (казва се за редакция на документ или за издание в окончателен вид).

_nihil aliud est ebrietas quam voluntaria insania_ (нихил алиуд ест ебриетас квам волунтариа инсаниа) — пиянството не е нищо друго освен доброволна лудост.

_nihil est in intellectu quod prius non fuerit in sensu_ (нихил ест ин интелекту квод приус нон фуерит ин сенсу) — нищо няма в разума, което преди това да не е било в чувствата.

_ninil est simul et inventum et perfectum_ (нихил ест симул ет инвентум ет перфектум) — нищо не е едновременно изнамерено и усъвършенствувано.

_nihil sub sole novum_ (нихил суб соле новум) — нищо не е ново под слънцето.

_nihilo minus_ (нихило минус) — нищо по-малко.

_nil nimis_ (нил нимис) — нищо прекалено.

_nil novi sub sole_ (нил нови суб соле) — нищо ново под слънцето (думи на цар Соломон).

_nil sine magno vita labore dedit mortalibus_ (нил сине магно вита лаборе дедит морталибус) — нищо без голям труд животът не е дарил на простосмъртните.

_nimis alit flammam, grandior aura necat_ (нимис алит фламам грандиор аура некат) — тихият ветър храни пламъка, силният го задушава.

_nisi per te sapias, frustra sapientem audias_ (низи пер те сапиас фрустра сапиенцем аудиас) — ако мъдростта не е в тебе, напраздно ще слушаш мъдреците.

_nitimur in vetitum semper cupimusque negata_ (нитимур ин ветитум семпер купимускве негата) — винаги се стремим към това, което е забранено и желаем нещата, които ни се отказват.

_nil admirari_ (нил адмирари) — от нищо да не се трогвате (в морално и интелектуално отношение). Този израз, възприет от Хораций като принцип на щастие, е превод от старогръцка поговорка, приписана от Питагор. Днес му се придава смисъл: не се учудвай на нищо и е девиз на скептиците, апатичните и пр.

_nolens-volens_ (ноленс-воленс) — волю-неволю, щеш-нещеш.

_noli me tangere_ (поли ме тангере) — не се докосвай до мене! (думи на Христа към Магдалина). Употребява се в прен. смисъл за нещо забранено.

_nolite mittere margaritas ante porcos_ (нолите митере маргаритас анте поркос) — не хвърляй бисери на свинете.

_nomen et omen_ (номен ет омен) — име и коба (злокобност).

_nomina stultorum scribuntur ubique locorum_ (номина стулторум скрибунтур убикве локорум) — имената на глупците висят по стените.

_non bis in idem_ (нон бис ин идем) — правосъдна аксиома, според която човек не може да бъде съден два пъти за едно и също престъпление.

_non bonus est ulli, qui malus ipse sibi_ (нон бонус ест ули кви малус ипсе сиби) — за никого не е добър, който е лош за себе си.

_non est bonitas esse meliorem pessimo_ (нон ест бонитас есе мелиорем песимо) — да си по-добър от най-лошия, не значи да си добър.

_non ex quovis ligno fit Mercurius_ (нон екс квовис лигно фит Меркуриус) — не от всеко дърво може да се извае Меркурий, — отговаря на българската поговорка: от всеко дърво свирка не става.

_non facile de innocente crimen fingitur_ (нон фациле де иноценте кримен фингитур) — не лесно се измисля престъпление за невинния.

_non ignara mala miseris succurrere disco_ (нон игнара мала мизерис сукурере диско) — познавайки нещастието, зная да помагам на нещастните.

_non est tuum, fortuna quod fecit tuum_ (нон ест туум фортуна квод фецит туум) — не е твое това, което щастието е направило твое.

_non ille beatus, qui multa scit, sed qui facit, quae bona esse scit_ (нон иле беатус кви мулта сцит сед кви фацит квуе бона есе сцит) — не е щастлив, който много знае, но който прави това, което знае, че е добро.

_non metuit mortem qui scit contemnere vitam_ (нон метуит мортем кви сцит контемнере витам) — не се страхува от смъртта, който умее да презира живота.

_non multa, sed multum_ (нон мулта сед мултум) — не много думи, а много дела.

_nonunquam sera est ad bonus mores via_ (нонуквам сера ест ад бонус морес виа) — понекога е късно да влезем в правия път.

_non novit virtus calamitati cedere_ (нон новит виртус каламитати цедере) — смелостта не умее да отстъпва пред опасностите.

_non numeranda, sed ponderanda argumenta_ (нон нумеранда сед пондеранда аргумента) — доказателствата не се броят, а се теглят.

_non plus ultra_ (нон плус ултра) — не повече оттатък т. е. предел, зад който не може да се откаже прен.: нещо съвършено, ненадминато.

_non possimus_ (нон посимус) — не можем (израз на отричане или на съпротива срещу предявено искане).

_non potest bene geri res pubblica multorum imperiis_ (нон потест бене гери рес публика мулториум империис) — държавата не може да се управлява добре, когато мнозина заповедват.

_no pudere dicere quod non pude est centire_ (нон пудере дицере квод нон пуде ест центире) — не се срамувам да изкажа това, за което не се срамувам да мисля (Виргилий).

_non qui parum habent, sed qui plus cupido pauc per est_ (нон кви парум хабент сед кви плу купидо паупер ест) — не този, който има малко но който иска да има повече, е беден (Сенека).

_non sibi, sed patriae_ (нон сиби сед патрие) — не за нас, а за нашето отечество.

_Non quam diu, sed quam ben vixseris refert_ (нон квам диу сед квам бен виксерис реферт) — не е важно колко време, а колко добре си живел.

_nun qua itur, sed qua eumdur est_ (нон ква итур сед ква еумдур ест) — не през где се минава, а през где требва да се мине.

_non quis, sed quid_ (нон квис сед квид) — не кой, а какво, т. е. не лицето, а делото.

_non scit vox missa reverti_ (нон сцит вокс миса реверти) — казаната дума не се връща вече.

_non scholae, sed vitae discendum_ (нон скхоле сед вите дисцендум) — требва да се учим, не за училището, а за живота.

_non sibi, sed omnibus_ (нон сиби сед омнибус) — не за себе си, а за всички.

_nosce te ipsum_ (носце те ипсум) — познай себе си! (латински превод на прочутия старогръцки надпис гноти сеавтон върху храма на Аполона в Делфи).

_nota bene_ (нота бене) — забележи добре, т. е. обърни внимание! — Съкратено се пише: N. B.

_novissima verba_ (новисима верба) — най-нови, т. е. последни думи. Употребява се обикновено за означаване на последните думи на умиращ.

_nulla regula sine exceptione_ (нула регула сине ексцепционе) — няма правило без изключение.

_nunquam non paratus_ (нунквам нон паратус) — никога неприготвен.

_nulla dies sine linea_ (нула диес сине линеа) — никакъв ден без ред, т. е. не пропускай ден, без да извършиш нещо!

_nullum magnum ingenium sine mixtura dementiae fuit_ (нулум магнум ингениум сине микстура деменцие фуит) — не съществува голем талант без доза от лудост (Сенека).

_nulla tempestas magna perdurat_ (нула темпестас магна пердурат) — нито една голяма буря не трае дълго време.

_nullus agenti dies longus est_ (нулус агенти циес лонгус ест) — за трудолюбието нито един ден не е дълъг.

_nullum tam impudens mendacium est, ut teste careat_ (нулам там импуденс мендациум ест ут тесте кареат) — никоя лъжа не е тъй безочлива, както тази, за която няма свидетел.

_nunc aut numquam_ (нунк аут нумквам) — сега или никога.

_nunc est bibendum_ (нунк ест бибендум) — сега трябва да пием! (израз на Хораций по повод на победата при Акциум. Употребява се фамилиарно като покана за чествуване голям или неочакван успех).

_nunquam, ubi diu fuit ignis, deficit vapor_ (нунквам уби ду фуит игнис дефицит вапор) — никога не липсва дим там, дето дълго е имало огън.

_nunquam aliud natura, aliud sapientia dicit_ (нунквам алиуд натура алиуд сапиенциа дицит) — никога природата не говори едно, а мъдростта друго.

_nunquam periculum sine periculo vincitur_ (нунквам перикулум сине перикуло винцитур) — никога опасността не се побеждава без опасност.

_nutritur vento, vento restinguitur ignis_ (нутритур венто венто рестингуитур игнис) — огънят се подхранва и гаси от ветъра.

_oderint, dum metuant_ (одерит дум метуант) — нека ме мразят, стига да се боят. Израз на латинския трагически поет Аций — цитиран от Цицерон. — Може да служи за девиз на деспотическите и мнителни владетели.

_odi profanum vilgus_ (оди профанум вилгус) — мразя простия народ (Хораций).

_odi sapientem, qui sibi ipsi non sapit_ (оди сапиенцем кви сиби ипси нон сапит) — мразя мъдрец, който за себе си не е мъдрец.

_odium est ira inveterata_ (одиум ест ира инветерата) — омразата е застарял гнев.

_officium damno esse haud decet praestantibus_ (официум дамно есе хауд децет престантибус) — услугата не бива да е във вреда на този, който я прави.

_oleum perdidisti_ (олеум пердидисти) — прахосал си маслото, т. е. изгубил си времето. (Древните се осветявали с дървено масло и казвали за едно лошо съчинение, че авторът му напусто е изразходвал маслото си, докато го напише).

_omne ignotum pro magnifico est_ (омне игнотум про магнифико ест) — всеко нещо, което не познаваме, считаме го за чудесно. (Великолепен афоризъм на Тацит).

_omne nimium nocet_ (омне нимиум ноцег) — всеко излишество (всеко прекалено) вреди.

_omne principium grave_ (омне принципиун граве) — всеко начало е трудно.

_omne vivum ex ovo_ (омне вивум екс ово) — всека жива твар произхожда от зародиш. Афоризъм на английския биолог Харвей).

_omne nimium vertitur in vitium_ (омне нимиум вертитур ин вициум) — всичко прекалено се превръща в порок.

_omnia bona bonis_ (омниа бона бонис) — всички неща са добри за добрите.

_omnia mecum porto_ (омниа мекум порто) — всичкото си богатство нося със себе си. — Отговор на гръцкия мъдрец Биас към неговите съграждани, които, като бягали от родния си град Приен пред настъпващите войски на Кир и били претоварени с дрехи и вещи, се чудели, че философът не носел нищо със себе си. — Той искал да каже, че истинското богатство се състои в мъдростта.

_omnia si perdas, famam servare memento!_ (омниа си пердас фамам серваре мементо) — ако всичко изгубиш, гледай да запазиш доброто си име.

_omnia sunt incerta, cum a jure discessum est_ (омниа сунт инцерта кум а юре дисцесум ест) — всичко е несигурно, когато човек е отстъпил от правото.

_omnia vincit amor_ (омниа винцит амор) — любовта всичко побеждава.

_omnis amans amens_ (омние аманс аменс) — всеки влюбен е безумен.

_omnis dies velut ultimus ordinandus est_ (омнис диес велут ултимус ординандус ест) — всеки ден требва да се разпределя така, като че ли е последен.

_omnis homo mendax_ (омнис хомо мендакс) — всеки човек е лъжец.

_omnium rerum mors est extremum_ (омниум рерум морс ест екстремум) — от всички неща смъртта е последното.

_onus probandi_ (онус пробанди) — задължението (главно на обвинителя) да подкрепи с доказателства обвиненията си.

_opera et studio_ (опера ет студио) — с труд и прилежание.

_o pessimum periclum, quod opertum latet!_ (о песимум периклум квод опертум латет) — най-лоша е скритата опасност.

_ora et labora_ (ора ет лабора) — моли се и работи.

_ora pro nobis_ (ора про нобис) — моли се за нас.

_orbis pictus_ (орбис пиктус) — пъстър свет, свет в образи, труд на бележития чешки педагог Ян Амос Коменски.

_o sancta simplicitas!_ (о санкта симплицитас) — о свещена простота! Възклик, приписван на Ян Хус (а според други — на Иероним Пражки), когато видел една баба да хвърли и тя дървета в кладата, над която той горел жив. — Този израз се употребява иронично, за да се осмее наивен — простодушен израз или поведение.

_o tempora, o mores!_ (о темпора, о морес) — о времена, о нрави! Възклик, с който Цицерон изказва възмущението си от покварата на съвременниците си, в първата си реч против Катилина.
> P
_pacem cum hominibus, bellum cum vitiis habe_ (пацем кум хоминибус белум кум вициис хабе) — живей в мир с хората, а води война с пороците им.

_palmam qui metuit ferat_ (палмам кви метуит ферат) — нека носи палмата онзи, който я заслужил.

_panem et circenses_ (панем ет цирцензес) — хляб и зрелища. Презрителни думи на Ювенал към римляните от епохата на упадъка, които не мислели вече за друго, освен за безплатен хляб и за безплатни зрелища.

_paratae lacrimae insidias, non fletum indicant_ (парате лакриме инсидиас нон флетум индикант) — престорените сълзи издават коварство, а не плач.

_parcere subjectis et debellare superbos_ (парцере субиектис ет дебеларе супербос) — да щадиш подчинилите се и да укротиш надменните. Думи поставени от Виргилий в устата на Анхиз, когато обяснявал на Еней бъдещата роля на римския народ.

_parcimonia est magnum vectigal_ (парцимониа ест магнум вектигал) — пестеливостта е голям доход.

_parem non fert_ (парем нон ферт) — не понася, не търпи равен на себе си.

_pares cum paribus facillime congragantur_ (парес кум парибус фацилиме конграгантур) — равни с равни най-лесно се събират.

_par interim_ (пар интерим) — привременно. Употребява се за означаване временно заместване на длъжностно лице (напр.: управляващ легация пар интерим).

_paritur pax bello_ (пари тур пакс бело) — мирът се ражда от война.

_pars adversa_ (парс адверса) — противната страна (в процес).

_parum fidei miseris est_ (парум фидеи мизерис ест) — на нещастниците се вярва малко.

_parturient montes, nascetur ridiculus mus!_ (партуриент монгес насцетур ридикулус мус) — замъчила се е планината и родила мишка. (Хораций).

_parvum parva decent_ (парвум парва децент) — на малкия прилича малкото.

_paciens, quia aeternus_ (пациенс квиа етернус) — търпелив, защото е вечен. Израз, с който св. Августин изказва възхищението си от преголямата търпеливост на Бога спрямо погрешимостта и престъпността на човечеството.

_pauca, sed bona_ (паука сед бона) — малко неща, но добри неща.

_pecunia tua tecum est_ (пекуниа туа текум ест) — парите ти заедно с тебе да погинат! Прочути думи, отправени от апостол Петър към Симон Магесника, който (според Дела ет апостолите, VIII, 20) предложил пари, за да му се даде Светия Дух.

_pectus facit theologum_ (пектус фацит теологум) — сърдцето прави богослова, т. е. богослов става по убеждение.