Жорж Нурижан Латински сентенции и мъдри мисли

_pecunia una regimem est rerum omnium_ (пекуниа уна регимем ест рерум омниум) — парите са едничък двигател на всички неща.

_per aspera ad astra_ (пер аспера ад астра) — през грапавините към звездите, т. е. с труд всичко се постига.

_pereat mundus_ (переат мундус) — нека погине светът!

_pericla timidus, etiam quae non sunt, videt!_ (перикла тимидус ециам квуе нон сунт видет) — страхливецът вижда опасности и там дето ги няма.

_per fas et nefas_ (пер фас ет нефас) — чрез позволеното и непозволеното, т. е. чрез всички средства, на всека цена.

_pericula qui audit ante vicit, quam accipit_ (перикула кви вудет анте вицит квуам акципит) — смелият побеждава опасността, преди да е изпитал.

_perdes maiora, minora nisi sevaveris_ (пердес майора минора низи серваверис) — ще изгубиш в големите работи, ако не умееш да пазиш малкото.

_perpetuo vincit, qui utitur clementia_ (перпетус винцит кви утитур клеменциа) — винаги побеждава, който е снизходителен.

_per quae sis tutus, illa simper sogites_ (пер квуе сис тутус ила семпер когитес) — винаги мисли за това, което ти осигурява спокойствието.

_pingue ingenium_ (пингве ингениум) — затлъстял, тъп ум.

_plaudete cives_ (плаудете цивес) — ръкоплескайте, граждани! С тези думи актьорите на древния Рим молели публиката да ръкоплеска след свършването на една комедия.

_plus stricto mendax offendit lingua mucrone_ (плус стрикто мендакс офендит лингва мукроне) — лъжливият език наранява по-силно от извадения меч.

_plerique metu boni, non innocentia_ (плерикве мету бони нон иноценциа) — повечето хора са добри от страх, не от добродетел.

_poena potest demi, culpa perennis erit_ (пена потест деми кулпа перенис ерит) — наказанието може да се намали, а вината е вечна.

_poeta nascitur, orator fit_ (поета насцитур, оратор фит) — поетът се ражда, ораторът се създава.

_post calamitatem memoria alia est calamitas_ (пост каламитатем мемориа алиа ест каламитас) — споменът за преживено нещастие е ново нещастие.

_post factum_ (пост фактум) — след свършения факт, след случката.

_post festum_ (пост фестум) — след праздника, т. е. много късно.

_post factum, nullum consilium_ (пост фактум нулум консилиум) — след извършено нещо, безполезно е да се разсъждава повече.

_post scriptum_ (пост скриптум) — после писаното, п.п. приписано нещо към свършено и подписано писмо.

_potius mori quam foedari_ (поциус мори квуам федари) — по-добре да умреш, отколкото да се опозориш.

_praemissis praemittendis_ (премисис премитендис) — нещата, които са за предпоставки.

_primo mihi_ (примо михи) — най-напред на мене си (девиз на егоистите).

_primo occupanti_ (примо окупанти) — на първия завоевател. Формула, според която правото на първото завземане съставя, при липса на други обстоятелства, най-малко оспоримо право на собственост.

_primum discere, dein docere_ (примум дисцере деин доцере) — първо се научи, след това учи.

_primum vivere deinde philosophari_ (примум ви-вере деинде философари) — най-напред да мислим за живота, та после за философията. Подигравателни думи, отправяни в старо време към ония, които обичали да философствуват и да разискват, а не били способни да изкарват препитанието си.

_primus inter pares_ (примус интер парес) — пръв между равните на себе си.

_privatissime_ (приватисиме) — в най-тесен кръг.

_pro aris et focis_ (про арис ет фоцис) — за олтарите на огнищата. Употребява се когато искаме да подкрепим една справедлива война.

_prodest, quicunque obesse non vult, quum potest_ (продест квикункве обесе нон вулт квуум потест) — принася полза, който не желае да вреди, когато може.

_pro doma sua_ (про дома суа) — за дома си, т. е. за собствената си черга, за личния си интерес.

_pro forma_ (про форма) — за форма, за лице, за очи (когато се говори за нещо, което е направено — само за да се каже, че е направено).

_pro memoria_ (про мемориа) — за напомняне. — Израз, употребяван в дипломацията за писмените изложения на некои специални въпроси.

_promissum cadit in debitum_ (промисум кадит ин дебитум) — всяко обещание е едно задължение (дълг).

_pro patria_ (про патриа) — за отечеството.

_pro rege saepe, pro patria semper_ (про реге сепе про патриа семпер) — често за краля, винаги за отечеството. (Девиз на френския държавник Колбер).

_pudorem alienum qui eripit, perdit suum_ (пудорем алиенум кви ерипит пердит суум) — който лишава другиго от срам, губи своя.

_pulvis et umbra sumus_ (пулвис ет умбра сумус) — прах и сянка сме.

_quails artifex pereo!_ (квалис артифекс перео) — загивам като голям артист! Това са последните думи, които Нерон изрекъл — преди да загине, за да изрази голямата загуба за човечеството със смъртта на един човек като него, който се сметал за голям артист на сцената и в цирка.

_quails pater, talis filius_ (квалис патер талис филиус) — какъвто бащата, такъв и синът.

_quails rex, talis grex_ (квалис рекс талис грекс) — какъвто царят, такова и стадото (от поданици).

_quails vita, finis ita_ (квалис вита финис ита) — какъвто е животът, такъв е и краят.

_quam miserum est mortem cupere, nec posse emore!_ (квам мизерум ест мортем купере нек посе емори) — какво нещастие, да искаш да умреш и да не можеш!

_quam miserium est, ubi te capitant, qui defenderint!_ (квам мизериум ест уби те капитант кви дефендеринт) — какво нещастие, да бъдеш нападнат от тия, които са те защищавали.

_quam saepe veniam, qui negaverat petit!_ (квам сепе вениам кви нагаверат петит) — колко често иска прошка тоя, който я е отказвал!

_quam timidus is est, paupertatem qui temet!_ (квуам темидус ис ест паупертатем кви тимет) — колко е страхлив тоя, който се бои от бедност!

_quamvis acerbus, qui monet, nulli nocet_ (квуамвис ацербус кви монет нули ноцет) — колкото и досадни, съветите никому не вредят.

_quantum satis_ (квуатум сатис) — колкото е достатъчно, колкото трябва.

_quasi_ (квази) — уж, като че; почти.

_quasi modo genitus_ (квази модо генитус) — по някакъв си начин роден; уж некак роден.

_quem Deus vult perdere demental_ (квуем деус вулт пердере дементал) — Бог отнима разума на онзи, когото иска да погуби.

_quem Jupiter perdere vult, dementat prius_ (квуем Юпитер пердере вулт деменгат приус) — когото Юпитер иска да погуби, по-напред му взема ума.

_quid ipse sis, non quid habearis interest_ (квуид ипсе сис нон квуид хаберис интерест) — важи какъв си, не за какъв се сметаш сам.

_qui aequo malis animo miscetur, est malus_ (кви еквуо малис анимо мисцстур ест малус) — който равнодушно гледа злото е лош.

_quid leges sine moribus vanae proficiynt?_ (квид легес сине морибус ване профициунт) — каква полза от закони, когато няма добри нрави?

_quid novi_ (квид нови) — какво ново има? Фамилиарно запитване между две близки лица, когато се срещнат.

_qui accusare volunt, probationes habere debent_ (кви акузаре волунт пробационес хабере дебент) — тия, които обвиняват, требва да имат доказателства.

_quidquid agis, prudenter age, et respice finem_ (квидквид агис прудентер аге ет респице финем) — каквото вършиш, благоразумно го върши и мисли за краят му.

_quid tibi pecunia opus est, si ea uti non potes?_ (квид тиби пекуниа опус ест си еа ути нон потес) — каква нужда имаш от пари, щом не можеш да ги използуваш.

_quieta non movere_ (квиета нон мовере) — спокойните работи да не се смущават, т. е. неразумно е да се подигат наново утихналите спорове.

_qui facilis credit, facilis quoque fallitur idem_ (кви фацилис кредит фацилис квоквуе фалитур идем) — който лесно вярва, лесно се лъже.

_qui nescit dissimulare, nescit regnare_ (кви несцит дисимуларе несцит регнаре) — който не знае да прикрива, не може да царува. Любим израз на Людовик XI.

_qui nescit pati, nescit dominari_ (кви несцит пети несцит доминари) — който не умее да търпи, не умее да управлява.

_qui nimium probat, nihil probat_ (кви нимиум пробат нихил пробат) — който доказва твърде много, не доказва нищо.

_qui potui, feci; faciant meliora potentes_ (кви потуи феци фациант мелиора потентес) — каквото можах, направих; нека правят по-добре ония, които могат.

_qui pro quo_ (кви про кво) — кой за кого — погрешка или недоразумение, което произхожда от взимане едно нещо (или лице) за друго.

_qui semet accusat, crimine non indigent_ (кве семет акузат кримине нон индигет) — който себе си обвинява, винаги има за какво.

_qui scribit, bis legit_ (кви скрибит бис легит) — който пише, два пъти чете, т. е. за да разбереш един текст — ако го препишеш, все едно, че си го прочел два пъти.

_qui sibi modo vivit, merito aliis est mortuus_ (кви сиби модо вивит мерито алиис ест мортуус) — който живее само за себе си, с право се счита умрел за другите.

_qui tacet consentire vedetur_ (кви тацет консентире ведетур) — който мълчи, значи е съгласен (одобрява). Максима от римското право.

_qui ventum seminat, turbinem metet_ (кви вентум семинат турбинем метет) — който сее ветър, ще жъне буря.

_qui usque tandem_ (кво усквуе тандем) — това са началните думи на първата реч, която Цицерон произнесъл срещу Катилина, когато последния се осмелил да се яви в сената, след като бил разкрит превратът, готвен от него срещу републиканското управление.

_quod Deus conjunxit, homo non separet_ (квод деус конюнксит хомо нон сепарет) — каквото Бог съедини, човекът не може да раздели; известният принцип от Евангелието (I. Матей).

_quod bonum felix faustum fortunatumque sit_ (квод бонум феликс фаустум фортунатумквуе сит) — израз на благопожелание: нека това се увенчае с щастие и добър успех.

_quod cibus aliis, aliis est atrum venenum_ (квод цибус алиис алиис ест атрум вененум) — това, което за едни е храна, за други е отрова.

_quod erat demonstrandum_ (квод ерат демонстрандум) — това, което требваше да се докаже.

_quo felicitas devertit, ibi pernoctat et invidia_ (кво фелицитас девертит иби перноктат ет инвидиа) — дето се подслони щастието, там нощува и завистта.

_quod sors feret, feremus aequo animo_ (квод сорс ферет феремус еквуо анимо) — това, което ни донесе съдбата, нека го понесем със смирение (Теренций).

_quod timeas, citius, quam quod speres, evenit_ (квод тимеас цициус квуам квод сперес евенит) — по-бърже се случва това, от което се боиш, отколкото това, на което се надеваш.

_quod vult cupiditas cogitat, non quod decet_ (квод вулт купидитас когитат нон квод децет) — страстта мисли, каквото иска, не каквото е прилично.

_quos ego_ (квуос его) — латински израз със смисъл: „Ще ви науча аз вас!“ Думи, които Виргилий поставя в устата на Нептун, когато се разсърдил на развилнелите се над морето ветрове; израз на гнев и на заплашване.

_quot capita, tot sensus_ (квот капита, тот сенсус) — колкото глави, толкова мнения.

_quousque tandem, Catilina, abutere patientia nostra_ (квуоусквуе тандем Катилина абутере пациенциа ностра) — до кога, о Катилина, ще злоупотребяваш с нашето търпение?

_quum ames, non sapias, aut quum sapias, non ames_ (квуум амес нон сапиас аут квуум сапиас нон амес) — когато обичаме, не сме мъдри, а когато сме мъдри, не обичаме.
> R
_rapere est accipere, quod non possis reddere_ (рапере ест акципере квуод нон посис редере) — да получиш, което не можеш върна, значи да го потребиш.

_rarum est felix idemque senex_ (рарум ест феликс идемквуе сенекс) — редко един и същ човек е и щастлив и стар.

_rebus sic stantibus_ (ребус сик стантибус) — при това положение на нещата.

_recta linea est brevissima, recta via tutissima_ (речта линее ест бревисима ректа виа тутисима) — правата линия е най-къса, правият път най-сигурен.

_recte sapit, periclo qui alieno sapit_ (ректе сапит перикло кви алиено сапит) — истинска мъдрост добива, който се учи от чужда опасност.

_recte valere et sapere duo vatae bona_ (ректе валере ет сапере дуо вите бона) — здравето и мъдростта са двете блага на живота.

_redde Caesari, quae sunt Caesaris et quae sunt Dei-Deo_ (реде Цезари квуе сунт Цазарис ет квуе сунт дей део) — отдай кесаревото Кесарю и божието Богу (Еванг. Мат. 22 21).

_reddere suum cuique_ (редере суум куиквуе) — отдай всекиму своето.

_repetitio est mater studiorium_ (репетицио ест матер студиорум) — повторението е майка на учението.

_remedium est frustra contra fulmen quaerere_ (ремедиум ест фрустра контра фулмен кверере) — безполезно е да се търси средство против светкавица.

_res judicata pro veritate habetur_ (рее юдиката про веритате хабетур) — решението на съда трябва да се смята за истинско. (Аксиома на древното римско право в смисъл, че щом по едно дело се е произнесла последната съдебна инстанция, то не може да бъде наново разглеждано.

_res non verba_ (рес нон верба) — дела, а не думи.

_res nullius_ (рее нулиус) — вещ, която не принадлежи никому, т. е. безстопанствена.

_requiscat in pace_ (реквуискат ин паце) — нека почива в мир — мир на прахът му, лека му пръст!

_restitutio in integrum_ (реституцио им интегрум) — възстановяване в целокупност, целокупно връщане в изправно състояние или положение.

_rex esse nolim, ut esse crudelis velim_ (рекс есе холим ут есе круделис велим) — не бих искал да бъда цар, ако би трябвало да бъда жесток.

_ridendo dicere verum_ (ридендо дицере верум) — казвам истината некому под форма на шега.

_ridentem dicere verum quid vetat?_ (ридентем дицере верум квуид ветат) — какво забранява (на) смеещия се, да казва истината? (Хораций).

_risus abundat in ore stultorum_ (ризус абундат ин оре стулторум) — смехът изобилствува върху устните на глупците.

_ruborem amico excutere amicum est perdere_ (руберем амико екскутере амикум ест пердере) — да накараш приятел да се изчерви, значи да го загубиш.

_rustica progenies semper villana fuit_ (рустика прогениес семпер вилиана фуит) — природата на селяните е била винаги просташка.
> S
_salus revolutiae supreme lex!_ — революцията осветява вечно.

_saepe oculi et aures vulgi sunt testes mali_ (сепе окли ет аурес вулги сунт тестес мали) — често очите и ушите на тълпата са лоши свидетели.

_salve_ (салве) — здравей! Здравейте!

_salus populi suprema lex esto_ (салус попули супрема лекс есто) — благото на народа трябва да бъде висш закон.

_sancta sanctorum_ (санкта санкторум) — святая святих.

_sapiens nihil affirmat, quod non probet_ (сапиенс нихил афирмат квод нон пробет) — мъдрият нищо не потвърдява, изказва, преди да не го е изпитал.

_sapienti sat_ (сапиенти сат) — на умния стига да се каже малко, за да разбере.

_sapit nequicquam, qui sibi ipsi non sapit_ (сапит неквиквуам кви сиби ипси нон сапит) — напраздно е мъдър, който не е мъдър за себе си.

_satius ignorare est rem, quam male discere_ (сациус игнораре ест рем квуам мале дисцере) — по-добре е да не знаеш нещо, отколкото да го знаеш слабо.

_scribere scribendo, dicendo dicere disces_ (скрибере скрибенцо дицендо дицере дисцес) — писаното се научава чрез писане, а говоренето — чрез говорене.

_scripta manent, verba volant_ (скрипта манент верба волант) — писаното остава, а думите отлитат; черно на бяло.

_semper avarus eget_ (семпер аварус егет) — скъперникът винаги се нуждае.

_senectus ipsa est morbus_ (сенектус ипса ест морбус) — старостта е от себе си една болест.

_senem ante tempus fieri miserum est_ (сенем анте темпус фиери мизерум ест) — нещастие е да остарееш без време.

_senex bis puer_ (сенекс бис пуер) — старецът е дваж момче (дете).

_senex laudator temporis ecti_ (сенекс лаудатор темпорис екти) — старите хвалят миналото.

_serum est cavendi tempus in mediis malis_ (серум ест кавенди темпус ин медиис малис) — късно е вече сред злото да се предпазваме.

_sic!_ (сик) — така, така ли? — Употребява се иронично, за да се означи неверност на мисълта или неправилност на изражението.

_sibi quisque peccat_ (сиби квуисквуе пекат) — все кой греши за себе си.

_servum pecus_ (сервум пекус) — добитък от роби. Възклик на Хораций към подражателите.

_sic transit gloria mundi_ (сик транзит глориа мунди) — тъй преминава световната слава! (Думи, отправени до главата на римокатолическата църква, при неговото възкачване на папския престол, за да му се припомни крехкостта на всека човешка власт).

_sic volo, sic jubeo_ (сик воло сик юбео) — тъй искам, тъй заповедвам! Този латински израз понекога се придружава още с думите sit pro ratione voluntas = нека вместо разума бъде волята ми.

_si fractis illabatur orbis, impavidum ferient ruine_ (си фрактис илабатур орбис импавидум фериент руине) — когато светът дори би се разпаднал на късове, то и тогава неговите развалини не биха смутили безстрашния човек.

_silent leges inter arma_ (силент легес интер арма) — законите мълчат всред оръжията, т. е. във време на война.

_similia similibus curantur_ (симилиа симилибус курантур) — подобните с подобни (средства) се лекуват — основно начало на медицинската наука.

_similis simili gaudet_ (симилис симили гаудет) — подобният се радва на подобния.

_simulans amicum imimicus inimicissimus_ (симуланс амикум инимикус инимицисимус) — най-голям враг е този, който се преструва на приятел.

_sine Cerere et Bacho frigit Venus_ (сине Церере ет Бакхо фригит Венус) — без Церера и Бакхуса омръзва на Венера, т. е. без храна и вино любовта е мъртва.

_sine ira et studio_ (сине ира ет студио) — без гнев и пристрастие. — Израз у Тацита (в неговите „Анали“); сам Тацит редко е следвал това правило в съчиненията си.

_sit tibi terra brevis_ (сит тиби тера бревис) — нека ти бъде лека пръст!

_si vis pacem, para bellum_ (си вис пацем пара белум) — искаш ли мир, готви се за война.

_sola fides sufficit?_ (сола фидес суфицит?) — достатъчно ли е само да вярваш?

_sola nobilitas vertus_ (сола нобилитас вертус) — добродетелта е едничкото благородство.

_sol lucet omnibus_ (сол луцет омнибус) — слънцето грее за всички, т. е. всички имат право да се ползуват от известни природни блага.

_solamen miseris socios habuisse malorum_ (соламен мизерис социос хабуисе малорум) — за нещастниците е утеха да имат другари в нещастието.

_somel pro simper_ (сомел про семпер) — веднаж за винаги.

_statu ante bellum_ (стату анте белум) — в положение, в което (е било) преди войната.

_statu quo(ante)_ (стату кво(анте)) — в положение, в което по-преди е било.

_stricto jure_ (стрикто юре) — в строго юридическа смисъл; точно според закона.

_strictu sensu_ (стрикту сенсу) — в тясния смисъл на думата.

_stultitia est insectari, quem omnes deligunt_ (стултициа ест инсектари квуем омнес делигунт) — глупост е да хулиш тогова, когото всички почитат.

_stultum imperare reliquis, qui nescit sibi_ (стултум импераре реликвуис кви несцит сиби) — глупаво е да заповядва на другите, който не умее да заповядва на себе си.

_suae quisque fortune faber est_ (суе квуискве фортуне фабер ест) — всеки е сам ковач на своето щастие.

_sublata causa, tollitur effectus_ (сублата кауза толитур ефектус) — премахне ли се причината, ще изчезне и последицата.

_sudore et sanguine_ (судоре ет сангвуине) — с пот и кръв, т. е. с пот на челото.

_sui generis_ (суи генерис) — своего рода, т. е. своеобразен, особен.

_suis qui nescit parcere, inimicis favet_ (суис кви несцит парцере инимицис фавет) — който не умее да щади своите, помага на враговете си.

_sume superbiam quaesitam meritis_ (суме съпербиам квезитам меритис) — заеми достойнството спечелено с това, което струваш (Хораций).

_summum crede nefas animam praeferre pudori et propter vitam vivendi perdere causas_ (сумум креде нефас анимам префере пудори ет проптем витам вивинди пердере каузас) — трябва да се предпочита смъртта пред лъжесвидетелствуването и да не жертвуваме честта заради живота (Ювенал).

_summum jus, summa injuria_ (сумум юс сума инюриа) — прекаленото правосъдие води към крайна несправедливост, т. е. много строгото прилагане на закона създава често пъти несправедливости.

_sunt verba et voces_ (сунт верба ет воцес) — праздни приказки (Хораций).

_supremum vale_ (супремум вале) — последно сбогом (Думи отправени, според поета Овидий, от Орфей към Евридика, когато я загубил за втори път).

_sursum corda_ (сурсум корда) — горе сърдцата! т. е. да отправим чувствата си към Бога!

_superstitione tollenda non tolitur religio_ (суперстиционе толенда нон толитур религио) — с премахването на суеверието не се премахва вярата.

_suspicio probo homini tacita iniuria est_ (суспицио пробо хомини тацита инюриа ест) — да подозираш честен човек, значи мълком да го обиждаш.

_sustine et abstine_ (сустине ет абстине) — търпи и се въздържай! (максима на стоиците).

_sutor, ne supra crepidam_ (сутор не супра крепидам) — обущарю, не отивай по горе от обущата! — Думи на художника Апел към един обущар, който след като разкритикувал обувките, нарисувани на една от Апеловите картини, поискал да критикува и цялата картина. Този израз се употребява за лица, които претендират да говорят като вещи познавачи за работи, които са извън тяхната компетентност.

_suum cuique_ (суум куикве) — всекиму своето, т. е. отдай всекиму своето, което му се пада.

_tacendo non incurritur periculam_ (тацендо нон инкуритур перикулам) — който мълчи, не се излага на опасност.

_tacere nescit idem, qui nescit loqui_ (тацере несцит идем кви несцит локвуи) — не умее да мълчи, който не умее да говори.

_taciturnitas stulto homini pro sapientia est_ (тацитурнитас стулто хомине про сапиенциа ест) — мълчанието на глупавия човек заменя мъдростта.

_tamen est laudanda voluntas_ (тамен ест лауданта волунтас) — свободата е по-достойна от похвалата.

_tanti nomini nullum par elogium_ (танти номини нулум пар елогиум) — много звани, малко призвани.

_tantum scimus, quantum memoria tenemus_ (тантум сцимус квуантум мемориа тенемус) — толкова знаем, колкото помним.

_tarde venientibus ossa_ (тарде вениентибус оса) — на закъснелите (за ядене) — само кокалите.

_tempora mutantur_ (темпора мутантур) — времената се менят.

_tempora mutantur et nos mutamur in illis_ (темпора мутантур ет нос мутамур ин илис) — времената се менят и ние се меним заедно с тях.

_tempus omnia revelat_ (темпус омниа ревелат) — времето всичко открива.

_terra incognita_ (тера инкогнита) — непозната земя (Употребява се, когато се говори за нещо съвсем неизвестно).

_tertius gaudet_ (терциус гаудет) — третият се радва, когато двама се карат, третият печели.

_testimonium paupertatis animi_ (тестимониум паупертатис аними) — свидетелство за бедност на духа, т. е. доказателство за невежество, за простотия.

_testis unus, testis nullus_ (тестис унус тестис нулус) — един свидетел не е никакъв свидетел.

_timeo danaos et dona ferentis_ (тимео данаос ет дона ферентис) — боя се от данайците (гърците) дори когато поднасят дарове. Думите, които Виргилий поставя в устата на Лаокоон, който разубеждавал троянците да не вкарват в града си дървения кон, оставен от гърците на брега, в чиято вътрешност били скрити отбор въоръжени бойци.

_timeo hominem unius libri_ (тимео хоминем униус либри) — боя се от човека на едната книга.

_timidus vocat se cautum, parcum sordidus_ (тимидус вокат се каутум паркум сордидус) — страхливецът нарича себе си предпазлив, скъперникът — пестелив.

_tot capita, tot sensus_ (тот капита тот сенсус) — колкото глави, толкова и мнения.

_tres faciunt collegium_ (трес фациунт колегиум) — трима души вече съставляват дружество.