Жорж Нурижан Латински сентенции и мъдри мисли

_turpis iactura est, quae fit negligentia_ (турпис яктура ест квуе фит неглигенциа) — позорна е загубата, причинена от небрежност.
> U
_ubi bene, ibi patria_ (уби бене иби патриа) — дето (ти е ) добре, там (ти е) отечеството.

_ubi coepit pauper divitem imitari, perit_ (уби кепит паупер дивитем имитари перит) — когато бедният почне да подражава на богатия, загива.

_ubi concordia, ibi victoria_ (уби конкордиа иби викториа) — дето има сговор, там има и победа.

_ubi libertas cecidit, audet nemo loqui_ (уби либертас цецидит аудет немо локвуи) — когато загине свободата, никой не смее да говори.

_ubi maxime gaudebis, metues maxime_ (уби максиме гаудебис метуес максиме) — за да се поправят мнозина, един трябва да пострада.

_ultima ratio regum_ (ултима рацио регум) — последно, крайно средство на царете. Девиз, който, по заповед на Людвик XIV, бил гравиран върху оръдията на френската армия.

_ultima petita_ (ултима петита) — отвъд исканото. (Употребява се за съдебни решения, които постановяват за неща, с каквито не е бил сезиран съдът).

_ultra posse nemo obligatur_ (ултра посе немо облигатур) — оттатък моженето (пряко силата си) никое не се задължава, сиреч от никого не може да се иска невъзможното.

_una salus victis, nullam sperare salutem_ (уна салус виктис нулам спераре салутем) — победените имат само един изход за спасение, да не очакват никакво спасение, сиреч да не воюват до смърт (Виргилий).

_unguibus et rosto_ (унгвуибус ет росто) — с ноктите и с кълвуна, т. е. с все сила.

_urbi et orbi_ (урби ет орби) — в града (Рим) и по света. Папско благословение, за да се означи, че то се разпростира над цялата вселена. Употребява се често в смисъл: на всякъде, на всеуслишание.

_usque ad finem_ (усквуе ад финем) — до край (употребява се за да се изтъкне упоритост при преследване на една цел).

_usus tyrannus_ (узус тиранус) — навикът (обичаят) е тиранин.

_uti, non abuti_ (ути нон абути) — ползувай се, без да злоупотребяваш.

_ut plures corrigantur, rite unus perit_ (ут плурес коригантур рите унус перит) — за да се поправят мнозина, един трябва да пострада.

_ut supra_ (ут супра) — както по-горе (при цитати).

_vae soli_ (ве соли) — горко на самотния!

_vae victis_ (ве виктис) — горко на победените!

_valet anchora artus_ (валет анкхора артус) — добродетелта служи като котва.

_vanitas vanitatum et omnia vanitas_ (венитас ванитатум ет омниа ванитас) — суета на суетите и всичко е суета; превод на Соломоновите думи в началото на кн. „Еклисиаст“.

_varium et mutabile semper foemina_ (вариум ет мутабиле семпер фемина) — жената е винаги изменна и променлива.

_vel capillus habet umbram suam_ (вел капилус хабет умбрам суам) — дори и косъмът има сенка.

_velle et molle_ (веле ет моле) — щеш-нещеш.

_vel taceas, vel meliora dic silento_ (вел тацеас вел мелиора дик силенцио) — или мълчи, или думите ти да са по-хубави от мълчанието.

_veni, vidi, vici_ (вени, види, вици) — дойдох, видях, победих. Знаменити думи, с които Юлий Цезар съобщил на римския сенат за бързината, с която спечелил победата при Зала над понтийския цар Фарнак. — Образец на лаконизъм.

_verba volant, scripta manent_ (верба волант скрипта манент) — думите летят, писаното остава.

_veritas odium parit_ (веритас одиум парит) — истината възбужда ненавист.

_veritatis simplex oratio est_ (веритатис симплекс орацио ест) — езикът на истината е прост.

_verum cur non audimus? quia non dicimus_ (верум кур нон аудимус? квуиа нон децимус) — защо не чуваме истината? Защото не я говорим.

_verum ipsum factum_ ( верум ипсум фактум) — фактът е критериума на истината.

_verus amor nullum novit habere modum_ (верус амор нулум нови хабере модум) — истинската любов не познава граници (Пропеций).

_vestigia terrent!_ (вестигиа терент) — следите (от кръвта) ме плашат! (Хораций).

_veto_ (вето) — забранявам. Право на вето: право на някого да каже забранявам, та с това да спре изпълнението на решение.

_vice-versa_ (вице-верса) — обратно, взаимно.

_vi et armis_ (ви ет армис) — със сила и оръжие, т. е. с все сила.

_videant consules_ (видеант консулес) — внимание, консули!

_video meliora proboque, deteriora sequor_ (видео мелиора пробоквуе детериора секвуор) — виждам доброто, а злото върша (Овидий).

_vinci qui se vincit_ (винци кви се винцит) — побеждава този, който най-напред себе си надвива.

_viribus unitis_ (вирибус унитис) — с общи усилия.

_virtute duce, comite fortuna_ (виртуте дуце комите фортуна) — мисъл на Цицерон: добродетелта да ти бъде водач, а щастието — другар.

_virtuti melius, quam fortunae creditur_ (виртути мелиус квуам фортуне кредитур) — на добродетелта вярваме по-лесно, отколкото на щастието.

_virtuti omni impedimento falsus est pudor_ (виртути омни импедименто фалсус ест пудор) — лъжливият срам е пречка за всека добродетел.

_vis vitalis_ (вис виталис) — жизнена сила.

_vita brevis, ars longa est_ (вита бревис арс лонга ест) — животът (е) къс, изкуството (науката) дълго.

_vita otiose regnum est et curae minus_ (вита оциоза регнум ест ет куре минус) — спокоен и безгрижен живот е царство.

_virum bonum natura, non ordo facit_ (вирум бонум натура нон ордо фацит) — природата, не положението, прави човека добър.

_vitam impendere vero!_ (витам импендере веро) — да посветиш живота си на истината! (Думи на Ювенал, които Русо е взел за мото).

_vitandae causa invidiae vela opulentiam_ (витанде кауза инвидие вела опуленциам) — за да отбегнеш завистта, крий богатството си.

_vivere militare est_ (вивере милитаре ест) — животът е борба.

_vivere si recte nescis, decede peritis_ (вивере си ректе несцис децеде перитис) — ако не познаваш изкуството да живееш, то отнеси се до тоя, който е опитен в живота (Хораций).

_vox clamantis in deserto_ (вокс кламанитис ин дезерто) — глас въпиющи в пустиня! (Думи на Ив. Кръстителя, когато евреите го попитали, кой е?)

_vox populi, vox Dei_ (вокс попули, вокс дей) — глас народен, глас Божи.

_vulnerant omnes, ultima necat_ (вулнерант омнес ултима некат) — всички нараняват (за часове), последния убива (стара поговорка, която често се среща като надпис над католическите черковни часовници).

_valtu, an natura sapiens sis, multum interest_ (вулту ан натура сапиенс сис мултум интерест) — много важи, дали си мъдър само наглед или в действителност.

_vultus est index animi_ (вултус ест индекс аними) — лицето изразява душата.