Четвърто посвещение (12 х 4 = 48) -риба тон или акула. Този човек е включен в космическата програма и притежава устойчив канал за свръзка с нейния егрегор, но очите му са завързани: той не разбира накъде върви. Ала за разлика от индивида на трето посвещение тук човекът изпитва постоянен натиск: Космосът го принуждава да се движи нанякъде, при което трябва сам да търси пътя си - това посвещение е много по-творческо, макар често и привидно да е по-неприятно от третото. И още - тук са характерни и трудности от етичен характер: човек чувства, че трябва да живее по закони, някак неуловимо отличаващи се от земните, но той не разбира същността на тези разлики - не са ли те дяволско изкушение? Така тук човекът е воден от космическа програма, все пак не много твърдо, а нейният характер му е непонятен, в живота му не се случва съгласуване на земната и космическата етика, така че са възможни неприятни ситуации и дори бунт, чиято природата хората от по-ниските посвещения много трудно проумяват.
В пасивния вариант нариба тон човекът успешно опознава света вътре в себе си - това е ниво, където индивидът не само се интересува от самия себе си, но вътрешните му търсения могат да се окажат актуални и за много други хора. Тук примери са интересни художници, писатели и т.н. В активния вариант, акула, индивидът е надарен с голяма сила на влияние върху света, но програмите, които води той, носят отчетливо неземен привкус, тоест усеща се, че земната дейност е само фасада, зад която се крие нещо друго, но какво именно и какви са целите му, на самата акула, да не говорим за околните, й е трудно да проумее. От обикновена гледна точка и рибата тон, и акулата са хора непонятни и извънредно трудноуправляеми; техните постъпки и етика често са нелогични и недосегаеми. Същевременно и те самите притежават голяма реали-зационна власт и обикновено осъществяват нужните им земни дела - освен обстоятелствата, противоречащи на тяхната космическа програма.
Пето посвещение (12 х 5 = 60) -сфинкс или пасио-нарий. Този човек още не е разбрал и видял докрай своята космическа програма, но явно вече е усетил космическия й произход и вътрешно приема нейната етика, съгласувайки я със своя земен морал. Тук имаме локално прозрение за собствената програма, конкретно на нейни неголеми участъци; освен това Космосът понякога показва на човека неговото бъдеще, сякаш го пита за мнението му, и в зависимост от индивидуалната реакция избира конкретен вариант на съдбата му. Това е високо ниво на реализационна власт и човекът притежава силата да прокарва своите космически програми в живота. Пасивният вариант, сфинксът, извлича от дълбините на „аз"-а си значими за цялото човечество истини, ценности и пророчества; активният вариант - пасионарий - притежава силата да реализира космическите програми чрез силите на много хора (народни водачи).