Как да бъдеш достъпен
Много често, ако вие самите считате себе си за достъпни, хората ще ви отвърнат по същия начин и ще се чувстват привлечени от вас, като от магнит. Достъпността включва цялата поза на тялото ви, жестовете, изражението на лицето ви.
Когато сте прекалено скован
Скованото ви поведение може да ограби доста от доброто впечатление, което създавате. Стюарт, един мой клиент-бизнесмен, изнервяше ужасно всеки с острия си глас и резки маниери. Той буквално насичаше думите си, движенията му бяха толкова болезнено сковани, че изглеждаше no-скоро като робот. Създаваше у хората впечатление, че този човек не желае да общува с когото и да било.
Прилагайки упражнения за физическа релаксация, аз го научих да прави по-гъвкави движения, което пък от своя страна накара хората да се чувстват по-добре с него. Резултатът бе, че той констатира явен напредък и в бизнеса си, и в личните си отношения с хората.
Не бъдете и прекалено небрежни
Също така, както прекалената скованост може да отблъсква околните, прекалената ви небрежност няма да ги привлече особено. Една отпусната, небрежна стойка може да създаде у другия съвсем погрешна представа. Всъщност, изследванията показват, че с отпуснатата си стойка вие сте в състояние да саботирате самия себе си. На сто души бяха показани снимки на хора с лоша стойка (главата наведена, рамената отпуснати, коремчето издадено напред) и снимки на хора с добра стойка (изправена глава, изпънати назад рамена). Всички отговори показаха, че хората с лоша стойка бяха преценени като по-малко популярни, по-малко привлекателни, по-слабо амбициозни, по-недружелюбни и по-слабо интелигентни от лицата с добра стойка. Ако стойката ви е прекалено вдървена, ще ви сметнат за тесногръд, както беше при Стюарт, докато разпуснатата стойка пък може да говори за повлеканщина и безразличие. Превитият гръб може да създаде впечатление за липса на увереност и самоуважение. Само като поизпънете рамене и държите главата си високо изправена, вече ще можете да измените значително впечатлението, което правите.
Франсиз, тридесет и петгодишна, завеждаща счетоводния отдел на една рекламна агенция, дойде при мен, защото бе постъпила наскоро на нова работа в друга агенция, а не бе успяла да спечели уважението на своя нов творчески колектив.
В мига, когато се срещнах с Франсиз, аз вече можех точно да определя какъв е нейният проблем. Тя имаше ужасна стойка -заставаше или се движеше, като че ли беше уплашена от нещо. Позата й сякаш говореше: „Аз не се уважавам, значи не е необходимо и вие да ме уважавате".
След като поизправи главата си и започна да я държи така, като че ли е закачена за темето - както аз я учех - и като изпъна назад рамене, Франсиз успя да измени диаметрално своята стойка. С новата си стойка тя изкара на показ една новоразкрита увереност и дори започна да забелязва как хората - и особено хората от нейния колектив - започнали да се отнасят към нея с уважението, което заслужаваше. Дори започнали да я търсят по-често за съвет.
Сподели с приятели: |