Кажи го правилно
Изтегляне 1.02 Mb.
|
| Как другият да разбере, че е прекрачил границата
Случва се някой да ви предлага съвет или да коментира нещо, с което докосва болното ви място. Казва ви нещо, което буквално „не е негова работа". Как ще се отнесете към този, който е прекалил? В повечето случаи хората не предприемат нищо! Дори и да не обичат да им се месят в работата, те преглъщат обидата. Нищо не казват, докато отвътре кипят през целия разговор. Това ровене, това досадно вмесване, това проучване ги „яде", докато не избухнат най-после. А като си повтарят после разменените реплики наум, започват да се ядосват не само на другия, но и на себе си, че не са му казали „да си гледа работата". Могат да се ядосват на себе си дори за това, че едва ли не е трябвало да се оправдават. Или пък за това, че не са поставили нахалника на място... Джена не можеше място да си намери целия следобед, прекарвайки през ума си отново и отново как е трябвало да отговори, когато на обяда колегата й попитал защо не се е омъжила. Джена учтиво отвърнала, че още не е срещнала господин Истински. Недодяланият й колега веднага изтърсил „Е, може би много си вириш носа? В живота има неща, по-важни от службата. Трябва да излизаш по-често, за да си намериш съпруг." На това място Джена усетила, че я свива стомахът. Гласът й се втвърдил и усетила, че същото става и с врата й. Все пак тя опитала да се измъкне, казала, че просто се е съсредоточила върху кариерата си. Колегата й пак вметнал: „Е, добре де. Не си чак с такъв трудов хъс, та да не намериш време и за кариера, и за съпруг!" Сега вече тя нямала какво да каже. Почувствала се наскърбена и млъкнала. Вместо да се чувства зле и да се опитва да кърпи разговора, Джена би трябвало да вземе инициативата и да не позволи на този господинчо да отиде толкова далече. Не е трябвало да допусне той да я смути и обърка. В мига на въпроса „Защо не си омъжена?", тя би трябвало да отвърне „Защо питаш?" В края на краищата обстановката била служебна, а не светска. Ако колегата й отвърнеше „Просто любопитствам", тя можеше да го успокои, като каже „Не съм намерила още този, който ми трябва!" При положение, че събеседникът й упорствал, та дори и я обидил, че е „вирнала нос", тя би трябвало веднага да преустанови разговора, като го погледне направо в очите, поеме дъх и отчетливо му каже в лицето: „Намирам коментара ти за моя вирнат нос неуместен и наистина нямам намерение да обсъждам това с теб!". При такъв отговор колегата й ще разбере, че тя има свое собствено пространство и самоуважение, което той нарушава. Ако е джентълмен, ще й се извини и ще смени темата. Често пъти, когато кажете на някого, че е преминал границата, той ще ви уважава повече, а и вие, от своя страна, повече ще се уважавате. Достойно за съжаление е, че повечето хора още не са се научили кога да спрат със своите прекалено любопитни въпроси. Ето защо вашата задача е да им посочите докъде могат да се простират. Не е необходимо да заемете враждебна или агресивна позиция или да кажете нещо като: „Какво ви засяга това?" или „Първо, не е ваша работа, и второ, гледайте си работата!" Напротив, трябва да бъдете тактични и да позволите и на събеседника да „запази лице". Кажете учтиво, че това е въпрос, който предпочитате да не обсъждате с него. В отношенията между хората през 90-те години, в които живеем, вие не само трябва да държите сметка за техните, но и за собствените си чувства. Като поставяте граници както във вашите бизнесотношения, така и в личните ви връзки, вие установявате стандарт за развитие на самоуважение ,и достойнство. Изтегляне 1.02 Mb. Сподели с приятели:
|