Кажи го правилно
Изтегляне 1.02 Mb.
|
| Плачът
Големи хора от света на бизнеса и на изкуството са идвали в кабинета ми и са търсили отдушник за притеснението си в сълзите. Кой ви е излъгал, че ние възрастните трябва да се срамуваме от това, че плачем и изразяваме чувствата си? Единственото ни съображение би трябвало да бъде, че когато плачем, това трябва да бъде в подходяща ситуация, а това вече - за съжаление - не винаги е възможно. Така например, ако ви идва да заплачете в службата, където едно избухване в сълзи може да ви злепостави - опитайте се „да устискате" - хапете устните си, плеснете се по лицето, щипете се, докато намерите спокойно място, където да дадете воля на сълзите си, било в банята, било в колата или някъде другаде. Мой приятел, репортер в телевизията, бе включен в предаване за едно убийство - шестгодишно детенце, убито по зверски начин. Необходими му бяха огромни усилия, за да не се разплаче, едва сдържаше сълзите си, докато бяха в ефир. Но щом програмата превключи на рекламите, той се разрида на глас. Като професионал, какъвто той наистина беше, той успя криво-ляво да се сдържа пред камерата и да си свърши работата. Но без камерата той беше само човек и можеше да си позволи да плаче. И все пак трябва да ви предупредя, че едно ваше разплакване на работното място може да ви създаде доста неприятности. Шефът на моята клиентка Ренди я навикал един ден, тъй като не била реализирала добри продажби. Вместо да му каже: „Вие нямате право да ми крещите по този начин!", Ренди се разплакала. От тогава този неуравновесен човек започнал да я тормози и да я разплаква при всеки удобен случай. За съжаление, хората получават някакво усещане за сила, когато са в състояние да разплачат някого. Така че, ако някога изпаднете в положението на Ренди, направете всичко, което е по силите ви, за да се защитите. Ако сте поразени и нямате куража да се изстъпите и да кажете: „Вижте какво, не ми крещете. Няма да допусна това!", поне напуснете стаята и след това направете каквото трябва, за да не може този човек да ви обижда и в бъдеще. Може би ще е най-добре дори да си потърсите друга работа. От друга страна, плачът може да бъде най-ефектният начин да дадете израз на чувствата си. Никога няма да забравя вечерта, когато се раздаваха наградите на Академията за 1988 г. Наградената актриса Марли Матлин, глуха по рождение, за първи път в живота си излезе да говори пред присъстващите в залата. В очите на всички имаще сълзи! Думите й, изрядната й дикция, култивираният й глас трогнаха сърцата не само на присъстващите знаменитости, но и на милионите зрители, всички плачеха като мене. Всички ние имахме нужда от свободата да можем да даваме воля на сълзите. Плачът ни приобщава към другите хора. Една от моите клиентки, Барбара, никога не се бе чувствала истински близка с мъжа си, до деня, в който той се разплакал в ръцете й, говорейки за разочарованието си от тяхната връзка. Тогава тя ми каза: „Почувствах го близо до себе си, защото най-после показа чувствата си!" Стената между тях бе рухнала. Всъщност това спаси техния брак. Нещо повече: плачът може да ви сближи дори със самия вас. Той ви доближава до собствените ви чувства, а стане ли това, ще можете да общувате с другия човек на едно по-интимно ниво. Според медицината, със сълзите се отделя вещество, което позволява да се намали стресът. И така, опитайте се да ми повярвате: плачът не е признак на слабост, напротив, само силната личност може да се изправи лице в лице с чувствата си и да им даде израз, фактически невъзможността да изясниш чувствата си и да ги изразиш, може да ви направи по-слаби. Така че не е чудно защо хората, които не си позволяват да плачат, за да дадат израз на тъгата или отчаянието си, по-често умират от сърдечен удар и от други, породени от стреса болести. Плачът, казано най-общо, отпушва кратера на вулкана, който тътне в нас. Не се сдържайте, когато чувствате нужда да се изплачете - направете го! Само че на сигурно място и сред сигурни хора! Ликвидирайте излишните притеснения За разлика от смеха, който руши стени и отваря пътеки между хората, боязливостта - която е също така заразителна както и смехът - издига стени и ни огражда от другите. Таня, моя клиентка, работи като продуцентка. Тя назначи един свой приятел, когото смяташе за отворен и отракан човек. Надяваше се, че ще й направи добър филмов сценарий. Преседяха двамата часове над сценария, обмисляха, променяха, кроиха - според желанията на Таня. Таня просто летеше - най-после бе намерила човек, който схваща и най-тънките нюанси... И най-после получи сценария. Нито следа от основния замисъл! Бяха се появили някакви нови негови си идеи, които нямаха нищо общо с така дълго обмисляните детайли. Литературната стойност на сценария бе, най-меко казано, скромна. Таня кипеше, но нямаше как, бяха приятели, а и партньори по сключения договор. Започна да работи сама, но се държеше грубо, избухваше по повод и без повод. Той също се отдръпна -партньорството им береше душа. Най-после тя събра сили да говори открито с него, той успя да обясни и да се защити - и чак тогава работата - а и приятелството - можа да продължи. Тези двама, сковани от сдържаност и фалшива деликатност хора, успяха накрая да премахнат недоразуменията помежду си с един честен, спокоен, рационален и откровен разговор. Изследванията показват, че всички ние сме изпълнени понякога с безброй съображения и опасения. Безпокоят ни какви ли не неща! Нещастни сме, че нямаме емоционално удовлетворяваща ни връзка, че ще загубим някаква трайна връзка, семейството си, децата... Мнозина от нас изпитват страх от самотата. Дори и когато не сме сами, пак можем да се чувстваме самотни. Повечето хора се страхуват за здравето си, треперят от разрастването на раковите заболявания, инфарктите, а сега се притуря и СПИН. Хората са се вторачили повече от когато и да било досега в онова, което ядат. Четат, пресмятат калории, следят как диетата се отразява на здравето им, интересуват се от кръвната си захар, борят се с холестерина... Страхуваме се и за външния си вид. С особена - страшна - сила това важи тук в Холивуд, където живея и работя. В Холивуд човек просто трябва да има точно определено тегло, точно определен външен вид и точно предписано физическо присъствие. И накрая, има и страхове, свързани с работата ни. Работим ли наистина онова, което бихме искали? Плащат ли ни колкото заслужаваме? Няма ли да изгубим работата си идущата седмица? През моята дългогодишна практика като специалист по терапия на говора и по човешките взаимоотношения съм се занимавала с най-различни хора - от пълни инвалиди до най-ярките звезди на Холивуд и на бизнеса. Научила съм едно нещо: ние всички имаме своите страхове. И когато пренесем тези страхове „навън", околните също започват да се страхуват. Хубавото в случая е, че можете да се преборите със страховете си, като кажете открито какво изпитвате и се заемете с решаването на възникналия проблем, като изкарате навън „с дишане" всичките си опасения. Ето какво означава това (говорим вече за техника, преподадена ви от специалист): Когато сте неспокойни или притеснени, вие дишате повърхностно и не издишвате толкова често, колкото бихте правили, ако сте спокойни. В резултат на това във вас се натрупва въглероден двуокис, който може да предизвика остро главоболие при едни, недостиг на въздух при други, при трети - ускорен пулс. За да може тялото ви да функционира нормално, трябва да получите достатъчно кислород и да издишате въглеродния двуокис. За да компенсирате напрежението, трябва да се „окислородите". Светът познава дихателните техники за отпускане още от ученията на древните йоги в Индия. Целта на дихателните техники за релаксация се свежда до управление на дишането и до успокояване. Можете да правите тези упражнения по всяко време през деня и през нощта. Много е просто. Дишайте спокойно и бавно, за да не прекалите с въздуха. Първо, легнете по гръб на някаква равна плоскост и поставете едната си ръка на гръдния кош, а другата - на корема. Внимавайте при дишането да се движи само коремната стена, не гръдният кош. Поемайте в продължение на три секунди бавно и спокойно въздух през устата, така че да изпълните диафраг-мата с въздух. Задръжте дъха си три секунди и след това спокойно и бавно издишайте в продължение на шест секунди. Ще почувствате как коремните ви мускули се свиват, докато издишвате бавно през устата. Повторете упражнението десетина пъти. След това седнете, като държите главата си изправена и гърба, раменете и плещите изпънати. Внимавайте — гърдите не бива да се движат, трябва да усещате движение само на коремните мускули. Спокойно и бавно, в продължение на три секунди поемете въздух през устата. Следете коремът да се издуе при вдишването. Задръжте въздуха три секунди, след това спокойно издишайте през устата в продължение на шест секунди. Това упражнение можете да правите ,и когато сте в колата, в службата, навсякъде. Друго едно упражнение, което ще ви помогне действително да премахнете напрежението и безпокойството, е упражнението за „издишване на напрежението". То ще ви позволи да преодолеете моментната си нерешителност или моментния си гняв, да обогатите кръвта си с кислород и да премахнете отрицателните емоции, натрупани във вас. Упражнението за „издишване на напрежението" ще ви помогне да възстановите самообладанието си в определен труден момент. Разбирате ли колко е важно то за всеки от нас? Със задържането на въздуха, който сте поели, печелите време, за да вземете решение дали да излеете гнева си върху другия или да го оставите да отлети заедно с издишвания от вас въздух. Учила съм на тази техника затворници, а по-късно получавах писма от надзирателите. В едно от тях се казваше, че сега „вместо да се бият помежду си, затворниците само „дишат" един срещу друг..," В упражнението „издишване на напрежението" правите същото, което правехте и при упражнението за релаксация: а) поемате въздух през устата и го задържате три секунди; б) издишате въздуха „до капка" - изтласквайте въздуха, докато „въздух не ви остане"; в) не дишате в продължение на три секунди. Направете упражнението едно след друго три пъти. На четвъртия път вече можете да продължите да дишате нормално. Възможно е леко да ви се завие свят - не се безпокойте, ще мине. Ще се почувствате много по-добре и по-малко гневен, тъй като упражнението ще спомогне за вашето „окислородяване". Ако продължавате да кипите от гняв, повторете упражнението, докато не остане и помен нито от гнева ви, нито от обидата. Друг един начин да се освободите от обзелото ви безпокойство е да го „обезвредите". Една моя приятелка, моден дизайнер, изпитваше огромен страх пред едно интервю за работа - от години мечтаеше да постъпи на работа във въпросната фирма. В деня на интервюто просто чувствала как безпокойството й расте и се трупа. Когато пристигнала за интервюто, била на прага на паниката. Била убедена, че няма да може да издържи интервюто. Внимавайте сега! Вместо да се опитва да прикрие страха си, първото нещо, което направила, като седнала срещу интервюира-щата, било да каже: „Ужасно ме е страх в момента." Това простичко изречение обезвредило бомбата на нейните страхове и приятелката ми зае мястото. Основната ми мисъл е, че ние всички натрупваме в себе си различни опасения и съображения, които могат да ни попречат в най-важен момент. Онова, което трябва да направим, е просто да ги оставим да бъдат отнесени от нашето дишане. Просто поемете въздух и изпуснете безпокойството заедно с въздуха, който издишвате. Може да ви изглежда тривиално и смешно, но, повярвайте, този „поток на дишането" е основата, за да управляваме целия си живот така, че той да бъде „обезопасен срещу опасения". Изтегляне 1.02 Mb. Сподели с приятели:
|