Кажи го правилно
Изтегляне 1.02 Mb.
|
| Глава четиринадесета
Вашето мнение /моето мнение Съберат ли се на едно място поне двама по-интелигентни хора, веднага ще възникнат различия в мненията. Нееднаквият опит и различните ситуации, през които хората преминават в живота си, неминуемо ги карат да виждат нещата от различна гледна точка. Напълно съм убедена, че хората трябва да застъпват твърдо своето мнение, да изразяват чувствата си; не е необходимо да се съгласяват с другия, само за да го предразположат. Още по-убедена съм обаче, че винаги трябва да изразите и своето несъгласие, ала така, че да не обидите и отблъснете от себе си вашия събеседник. Изрази като „Ама че ливада!", „Боже, какъв идиот!", „Ти си луд" или „Вие не знаете какво говорите" са определено неприемливи за едно добро общуване. Имах един клиент, който беше образец за неотстъпчив и вма-ниачен дядка, все всичко знаеше, все той беше правият. Дотолкова не понасяше да му се противоречи, че бе свикнал непрекъснато да крещи на другите - от постоянното напрежение гласните му струни се бяха повредили, та затова и дойде при мене да търси помощ. След като го обучих как да внесе по-меки и по-добронамерени тонове в гласа си, да не избухва така стръвно да защищава своята правота, животът му започна да се променя. Повратната точка настъпи, когато го заснех на видеофилм и му показах как спори. Беше шокиран, като видя как неговите нападки и хапливи изрази отблъскват хората, как захваща всяка тема с неприязън и яд в гласа си. Като се видя как изглежда, буквално за една нощ се промени. Може да не сте съгласен с някого, но това не значи, че трябва да хапете до кръв. Не бива да го ругаете. Ралф Уолдо Емерсън ни е оставил една чудесна мисъл за различното мнение. Той казва: „Ако не мисля, както ти мислиш и ти не мислиш, както аз мисля, това иде да покаже, че аз не мисля като тебе и ти не мислиш като мене". Много важно е да имате предвид това, когато говорите с някой, който не споделя вашето мнение. Ако сте разпалено агресивен и налагате своята система от разбирания, другият изобщо няма да чуе онова, което искате да му кажете. Винаги трябва да уважавате събеседника си. Можете да използвате ключови изрази, като „Разбирам какво казвате...", „Опитайте се да погледнете за миг от моята позиция...", „Ценя това, което ми казвате; но има и друг начин да погледнем върху въпроса...", „Нека да видим няма ли да намерим някаква обща изходна позиция...". Избягвайте непреклонни изявления .като: „Вие въобще не разбирате за какво става дума" или „Зная, че съм прав", изрази, които отчуждават хората и утежняват разбирателството между тях. Карол, една моя клиентка от Източните щати, е твърде неотс-тьпчиво същество. Тя винаги смята, че онова, което върши, е най-правилно. С десетгодишния си брачен стаж тя смята, че може да дава съвети по всички проблеми на човешките отношения. Веднага предлага мнението си с остър, безпрекословен и поучаващ тон. Многознаеща и снизходителна, тя кара другите да се чувстват глупаво заради това, което са казали или направили. С тази си „компетентност" тя толкова беше отблъснала от себе си хората, че всеки гледаше да я избягва. И проблемът беше не в това, че тя винаги беше готова да даде „лептата си" и да помогне, а в това как я даваше! Наистина, когато се съберат двама души с различни мнения, може да възникне раздразнение, да се появят разгорещени спорове. За да се избегнат „експлозии" обаче, е необходимо и двамата събеседници да говорят така, че да не се навиват един срещу друг. Това означава да запазят спокойствие, колкото и трудно да им се струва това, да крепят с всички сили взаимното си уважение през целия разговор. Зачитането на личността на другия е най-важното нещо, с което трябва да се съобразявате, независимо колко сте ядосани или разтревожени от дадена ситуация. Да кажем, мъжът ви е забравил за рождения ви ден. Ще се почувствате, разбира се, наскърбена и ядосана. Ще изразите наранените си чувства, като кажете самата истина: колко много означава този ден за вас и как, след като съпругът ви е забравил „такъв ден", сте се почувствали сама, забравена, отхвърлена и ужасно тъжна. Неподходящо би било обаче да започнете да обобщавате - кога ли си е спомнял нещо важно, ето миналата седмица забрави да вземе кучето от лечебницата... Ами то целият му род е дървеняшки, тъпашки, идиотски... Това му е наследствено... и т. н., и т. н. Вярно е, че изследванията са показали, че една препирня може да се окаже полезна за самите вас, ала нечестното водене на спора - да влачиш някого .по тепиха заради нявгашна простьпка, само защото е сбъркал в момента нещо - може да има само разрушително действие. И още един съвет за добрия изход от спора: „по-малко значи повече!" Щом сте решили да започнете, обяснете с възможно най-малко думи какво ви смущава, а след това дайте подробности. Това не само ще ви даде възможност да подберете мислите си, но ще позволи и на другия да има отправна точка и да знае какво ще бъде развитието. Така той ще прояви повече готовност да изслуша вашите възражения и оплаквания. Напълно възможно е дискусията да се разгорещи. В това няма нищо лошо. Щом трябва да викате - почвайте и викайте. Изкарайте си го навън. Само че не нападайте другия, не го обвинявайте. Това само ще го накара да се отбранява. Вместо това се опитайте да изразите собствените си чувства, като обясните на другия какво в неговите - повтарям това - действия ви е засегнало. Безспорно, най-подходящият момент да изразите наранените си чувства е моментът, когато сте били засегнати. Необходимо е обаче да се съобразите и с подходящата ситуация. Надали ще е най-подходящо да избухнете, ако сте на черква, например. И все пак, много важно е да не изчаквате да мине много време. Щом искате да кажете на някого коя негова постъпка ви е ядосала, трябва да го кажете веднага - нито десет минути, нито час, нито ден по-късно. А да не говорим за една седмица. Ликвидирайте въпроса колкото е възможно по-скоро. Един от моите клиенти, превъзходен актьор, се снимаше във филм, върху който работехме заедно, филмът не излезе сполучлив поради слабия сценарий, режисурата и други бъркотии. Аз все пак смятах, че моят клиент направи ролята великолепно. Като първокласен професионал той направи възможно най-доброто при тези обстоятелства. Но един друг приятел, който знаеше, че работим заедно, ме заяде: „Видяхте ли, че вашият човек нищо не направи? Ужасен беше". Майчинските ми защитни инстинкти влязоха в действие и се хвърлих в защита, обвинявайки режисьора, а не изпълнителя. Спорът се разгорещи, събеседникът ми започна да се криви, как моят човек преигравал... Казах: „Спомням си точно сцената, за която говорите. Уважавам мнението ви, а вас лично особено почитам. Искам обаче и вие да уважите моите чувства като човек, който е тясно свързан с подготовката на филма. Аз продължавам да мисля, че изпълнението беше страхотно, въпреки обстоятелствата и напрежението, на което той бе подложен". Така той можа да чуе моите съображения и прекрати разговора. Когато бях в прогимназията, наблюдавах юмручен бой между две момчета заради това кои коли са по-хубави - „Форд" или „Шевролет". Най-интересното бе обаче, че целият клас се бе разделил на две и скоро всеки се оказа включен в разгорещени спорове. И само защото бяха налице различни мнения и нямаше друг начин да се изрази гледище, спорът се изроди във физическа разправа - пълната невъзможност за словесна връзка. За съжаление тези неща не се случват само когато си на 12 години. Погледнете лютите разводни битки, които отравят нашето общество. Вижте войните, които бушуват из целия свят. Хора се избиват един друг, само защото не споделят едно и също мнение и не могат да се спогодят. Като специалист по междучовешките връзки, аз мисля, че всички проблеми на човешкото общуване са разрешими. Стигнала съм до формулирането на седем правила, които трябва да спазвате при спора, ако искате да стигнете до решение и да запазите добри отношения. 1. Не повишавайте глас. Въпреки че сте емоционално ангажирани, един спокоен, уравновесен тон ще ви позволи да бъдете чути по-добре. 2. Винаги уважавайте мнението и ценностите на другия човек; колкото и да ви е трудно, опитайте се да видите нещата от негова гледна точка. 3. В никакъв случай не прекъсвайте събеседника. Прехапете си езика, ако трябва, но оставете човека да каже, каквото е наумил. Дори ако тежки думи задействат някой „бутон", отминете ги, овладейте се и... не го прекъсвайте. 4. Използвайте ключови изрази като: „Разбирам какво казвате", „Виждам гледната ви точка", „Уважавам това, което казахте, но все пак..." Нека другият да разбере, че наистина сте го слушали. 5. Обобщете накратко със свои думи онова, което е казал събеседникът ви, та и двамата да сте сигурни, че всеки е разбрал точно гледището на другия. 6. След като сте обобщили, намерете обща отправна точка, някакъв въпрос, по който и двамата имате общ език. 7. Накрая изложете своето гледище и поискайте от събеседника и той да обобщи как ви е разбрал. Всичко това може да ви изглежда опростителска 7-етапна формула, но тя наистина върши работа. Насърчавала към мои клиенти да я използват - и постигаха изключителен успех. Оказа се, че така те са подготвени не само за бизнеса, но и за личните си връзки. Клиенти, които не бяха говорили от години със своите неприятели или с членове от семейството си, благодарение на тези седем стъпки можаха да преминат най-сетне през комуникационната бариера. Изтегляне 1.02 Mb. Сподели с приятели:
|