Кажи го правилно
Изтегляне 1.02 Mb.
|
| Злостните попадения
Единственият начин да ви настъпят по болното място е първо, да позволите да го направят, и второ, казаното да намирисва на истина. Ако, например, някой ви каже, че сте дебел, а вие си знаете, че не сте, няма да бъде задействано копчето на вашето раздразнение. Ала ако сте си дебел и ви го кажат, ще се ядосате. Джил и Джоана се канели да отидат някъде за пролетната ваканция на колежа, ала всички места, които Джоана предлагала, не били по джоба на Джил. Семейството й не бе толкова богато, като това на приятелката й. Накрая Джоана избухнала: „Ама какво става с тебе? Нищичко ли не можеш да си позволиш!" Това наистина бе наранило Джил, която винаги болезнено изживяваше факта, че произхожда от бедно семейство. фактически Джоана не беше заядлива по природа. Просто в момента се чувствала потисната заради някакво хър-мър с приятеля си. Без дори да осъзнава това, си го изкарала на приятелката си. А и знаела много добре къде да я настъпи... Ако сте малтретиран от приятел-подстрекател - а именно приятелите ни обикновено хапят най-лошо, защото знаят къде ни боли - трябва да пресечете опита и веднага да кажете, че поведението му е неприемливо. Кажете: „Знаеш, че ме засягаш на болното място и че наистина ме наскърбяваш!" Ако продължат, опитайте се отново да стопирате напъна, примерно с думите: „За втори път правиш това. Наистина не ми е приятно. Нарочно ли търсиш да ме нараниш?" И ако другият продължава, поставете приятелството си „на преразглеждане". „Ползата от вредата" при кавгата Най-добрият начин да сложиш край на един спор и да го направиш ползотворен е да изясниш за какво спорите, какво по същество е било казано и след това да поставиш въпроса: Как могат да се уредят нещата? , Ако човекът, с когото се карате, не иска да престане или ви каже: „Не можем нищо да уредим, защото не сте прав!" и продължава бодро да спори, подберете най-категоричния си тон и кажете ясно: „Да спрем дотук! Стига толкова!" След това замълчете и не се разправяйте повече. Никой не може да спори сам със себе си. За кавга са необходими двама. Често пъти спорът може да се раздуе от дребно несъгласие до генерално сражение. Двама души, например, могат да имат съвсем различни мнения - такъв беше случаят с моя клиент Робърт и неговата приятелка. Той веднъж споменал, че тяхната връзка ще укрепне, ако кръшкат понякога с други. Приятелката му се ужасила. „Виж какво - казала тя - не разбирам как ходенето с друг може да помогне на нашата връзка!?" Робърт настоявал на своето: ами това ще бъде една малка почивка, ще е много полезно, така ще оценим какво представляваме един за друг... Момичето окончателно се разсърдило и му казало да си взима колкото иска малки почивки, но тя не желае повече да го види. Робърт се опитал да я успокои, казал й, че я обича, но още не се чувства готов да се сгодяват, че им е необходимо още малко време да се опознаят. Но момичето въобще престанало да го слуша. Не е толкова важно на чия страна ще застанете в случая. Важна е поуката, защото това момиче буквално „изхвърли и бебето заедно с водата от коритото". Ядосана, възмутена и наранена, заради едно различие в мненията тя докара работата до скъсване. А всъщност малко повечко усилия за разбирателство от двете страни биха могли да спасят „бъдещото бебе". Гневът като оръжие в спора Когато сте въвлечени в някаква препирня, няма как, в повечето случаи ще се стигне и до „кипване". Има обаче някои неща, които не бива да правите, независимо от това колко сте ядосани. Можете да викате, да крещите, да виете, ала никога не правете нито една от посочените по-долу простъпки - разбира се, ако искате не да се разделите, а да поддържате трайни отношения с даден човек. 1. Никога не употребявайте епитети. Това може да има опустошителен ефект върху някои хора. Казаните в момент на гняв епитети (например „дебела свиня", „гнусен червей", „кучка мръсна") не се забравят и в най-интимни моменти. Те могат да продължат да отекват в съзнанието и човек да започне да се пита дали не изглежда наистина така в очите на другия. 2. Никога не нанасяйте удари „под пояса". Ако партньорът ви е казал някога нещо поверително - например за някаква минала случка, с която не се гордее - няма да е честно да я изкарате при кавгата и да я използвате срещу него. Това може завинаги да нарани доверието му във вас. 3. Никога не обвинявайте, ако искате да постигнете резултати. Не казвайте например: „Ти никога не си ми донесъл цвете" или „Винаги си ужасно мързелив!". Вместо това, без „никога" и „винаги" кажете какво мислите за действията на другия. Например: „Чувствам се пренебрегната, когато не се сетиш да ми донесеш цветя или някакъв подарък" или „Мъчно ми е като гледам човек с такива способности да бъде надвит от мързела си и да не използва възможностите, които има..." 4. Никога не се карайте просто за да ви олекне. Уверете се дали гневът ви действително е породен от действията на вашия партньор или от неговото държане, а не ви е ядосало нещо друго или някой друг през деня и сега „търсите да си го излеете". Един от моите клиенти, писател, имаше да работи по някаква поръчка съвместно с друг писател. Двамата буквално се бяха хванали за гушите поради различните си виждания как да подходят. Бяха изгубили всякакво чувство за мярка - имаше крясъци, злобни забележки и обиди. Докато накрая моят клиент казал на своя съдружник: „Виж какво, твърде много те уважавам, за да допусна такова безобразие между нас. Не желая да се караме!" Думата „уважение" разруши стената на неразбирателство между двамата. Опитаха се отново да работят заедно, този път с по-голямо търпение и разбиране. Просто успяха да „запазят приличие" в своите отношения. Изтегляне 1.02 Mb. Сподели с приятели:
|