Кажи го правилно
Изтегляне 1.02 Mb.
|
| Как да не засегнете събеседника с нашето мнение
Досега говорихме за случаите, когато знаете пред кого сте изправени. Преди да изразите открито искреното си становище и да посрещнете евентуален спор, ще трябва да познавате „аудиторията". Въпреки че вашето мнение е ваше право, то трябва да бъде изразено първо, когато ситуацията позволява и, второ, когато това може да бъде от полза за всички. Научих това от дългогодишната ми работа с моите клиенти. Мнозина напредваха бавно в нашите уроци, не се изразяваха добре, не успяваха да схванат веднага как да постъпват, за да се усъвършенстват... За себе си аз обаче научих колко важно нещо е търпението, колко съществени са тактът и дипломацията. И аз прилагах тази моя „седеметапна таблица", за да помогна на моите клиенти да станат най-доброто, което могат. Когато дойдат в моя кабинет да търсят мнението ми за цялостния им имидж - тяхната реч, облеклото им, начина, по който се представят - хората често се чувстват голи и уязвими. Последното нещо, което им трябва в такъв момент, е някой, който не проявява такт и разбиране. Наложи ли се в хода на моята оценка да кажа нещо не твърде лицеприятно, аз често казвам следното: „Нека се опитаме да забравим нашето его и да сметнем, че наблюдаваме някой друг. Не съм тук, за да ви засегна или нараня, тъй като аз съм на ваша страна". С тези думи аз им вдъхвам повече увереност и ги карам да гледат на себе си по-обективно. Подходът помага също да се избегне всякакво неразбиране, а и да нямат те усещането, че някой ги съжалява. Когато изразявате мнението си, внимавайте да не засегнете другите! Умейте да ги накарате да изслушат действително онова, което искате да им кажете, и след това им представете ситуация, в която могат да използват съвета ви. Можете да направите това, като поставите на първо място и над всичко уважението към събеседника като към човешко същество, като използвате меки и приятни тонове на гласа си, като поддържате постоянно зрителен контакт и отчетливо представяте своята гледна точка и излагате фактите, така, както вие ги схващате. Дори ако някой помоли за вашето мнение, без да сте специално подготвен професионал, пак Ще трябва да помислите два пъти преди да кажете и дума. Преди да изразите мнение, трябва да сте уверени, че то може да бъде полезно. Раздаването на мнения, които никой не ви е искал, е честа причина за кавги. Повечето хора смятат, че правят голяма услуга на „своите приятели", като им кажат искреното си мнение за дадена ситуация. В повечето случаи това не е никаква услуга. Всъщност, с такъв подход те само засягат приятелите си и правят сума поразии. Щом искате да помогнете някак, първото нещо, което трябва да сторите, е да омекотите намесата си с едно: „Мога ли и аз да помогна малко" или „Не искам това да се отрази на приятелството ни, но ще ми разрешиш ли да кажа как аз преценявам тая заплетена работа?" Много често по-съществено е не какво ще кажете, а как ще го кажете, така че да не прозвучи обидно и да си развалите отношенията. Например, ако не харесвате човека, с когото се среща ваш приятел или ваша приятелка, не започвайте с: „Просто не понасям тоя противен човек, с когото толкова дружиш!" Мнението си ще изказвате само ако сте попитани и при това ще трябва да го омекотите с голяма доза такт. Ако не харесвате въпросния човек, можете да „подпитате" с няколко въпроса за мнението на вашия събеседник: „Как възприемаш тази връзка?", „Как се чувстваш с този човек?", „Има ли той (или тя) голямо значение за тебе"... Няма да почнете да „набивате" мнението си, тъй като това може да разруши завинаги приятелството ви, особено когато става въпрос за чувства, за някаква любовна връзка или нещо подобно. Колкото и неподходяща да ви се струва дадена връзка, щом две глави лежат на една и съща възглавница, това е вече друго равнище на общуване, което вие тотално не познавате. Онова, което виждате или което ви се струва, може съвсем да не е всичко, което крепи тази връзка. Така че пазете мнението си - особено ако е отрицателно -за себе си! Да избегнем влизането в нежелан спор Една моя клиентка, Глория, дойде веднъж да ми се похвали как успяла да се справи с една неприятна ситуация. Сестра й Барбара дошла при нея разплакана: не можела да живее повече с ужасния си съпруг, непрекъснато я унижавал, за всичко я ограничавал. „Снощи ме плесна дори!"... Глория беше повече от уверена, че Барбара и мъжът й имат труден брак, беше ги дори съветвала вече да потърсят брачна консултация. Но мъжът на Барбара отказал да се съветва с когото и да било. Този път обаче, като разбрала, че е имало и шамари, Глория веднага казала: „Трябва да свършиш с този човек! Това е насилие! Нищо няма да излезе от един брак, в който той си позволява да вдигне ръка". „Но той е добър човек! - моментално обърнала плочата Барбара - И впрочем, какво ли разбираш ти! Никога не си била женена. Знаеш ли на какъв огън се пече той в службата? Знаеш ли как едва свързваме двата края?..." Глория се окопитила: „Тогава защо ми разправяш всичко това? Защо дойде, защо започна да се оплакваш, че искаш да го напуснеш?! Трябва сама да размислиш и да си решиш..." Защо всъщност Барбара бе подхванала защита на мъжа си, въпреки че я бе набил? Дълбоко вътре в себе си тя знаела, че отношенията им са направо никакви. Ала търсейки отдушник на яда и огорчението си, тя започнала да се кара със сестра си. Има много хора като Барбара, които не могат да проумеят къде е истинският им проблем. Те ще се опитат да използват вас като „жертвен агнец" - ще се опитат да спорят, без да има предмет за спор. Не им се оставяйте! Като ви замирише на такъв разговор, просто го парирайте, както бе направила Глория с Барбара. Посочете какъв е действителният проблем - в нашия случай с Барбара това бе нейният груб съпруг - и не позволявайте да бъдете манипулирани и въвлечени в спор. Хората, които търсят кавга Има хора, които просто търсят стълкновения. Такива люде са изтощителни и трябва да ги отпишете от живота си. Някои обичат да бъдат с такива „наежени" събеседници, тъй като ги намират стимулиращи и възбудителни. Изследванията показват обаче, че повечето хора не обичат да дружат с онези, които за всичко спорят и доказват, че все те са прави. Ако срещнете такъв търсещ свади човек, бъдете нащрек! Кажете, примерно: „Вие противоречите на всичко, което казах. Да се карате ли искате?" В човешкото общуване често пъти ядовете възникват всъщност не от онова, което другият казва, а от начина, по който го казва. Нечий глас понякога може да бъде толкова остър и агресивен, че дори човекът да няма никакво намерение да бъде заядлив или враждебен, просто гласът му да звучи така. Ако тонът на някого не ви харесва, кажете му го да го знае - може би така ще направите услуга не само на себе си, но и на него самия. Заядливците Всички познаваме стереотипа на дребничката стара дама, която непрекъснато мърмори и придиря за най-малкото нещо. Ако -не дай Боже - допуснете и най-малката грешка, мърморковците веднага ще се „намесят". Тия хора просто като че ли имат радарна система за дреболиите! Непрекъснато търсят да се заядат. Но мърморкото не винаги има образа на „вехтия гражданин". Забележкаджии се намират във всички възрастови групи, при всякакви социално-икономически статути! Сигурно познавате семейни двойки, които се хапят един друг и карат хората около тях да се чувстват неудобно. Да ги слушаш как се заяждат е досадно и неприятно. Това говори за пълна липса на уважение помежду им. Няма нищо по-грозно от това да отидеш на вечеря с такава двойка и да слушаш как си съскат и за най-маловажната подробност - кой какво казал на някого или кой какво сторил, правейки си непрекъснато забележка на всяка хапка. Даяна, моя клиентка, бе преживяла не малко неприятности с непрекъснатото заяждане между Стефани и съпруга й Тед. Ха я поканят на ресторант, ха започнат не да се хранят, а да се ядат един друг. За всяко нещо! Например, Тед подхваща някаква история за приятели, с чиято лодка излезли за риба. Хванали голяма мряна... „Не беше мряна - ще отсече Стефани - шаран беше!" „Мряна беше..." „Шаран беше..." „Виж какво, Стефани, мряна беше, нали в края на краищата аз зная какво съм уловил, нали аз бях там!" „Ами и аз бях там - нали помниш, че бях на брега. И много добре видях, че беше шаран..." Накрая Даяна се опитала да ги спре, позасмяла се: „Стига, дечица мили, спрете с това препиране!" - и забелязала все пак неудобството, изписано на лицата им заради цялата тази смешна детинщина. Ако се озовете притиснат между двама препиращи се, вие ще трябва да сложите някаква граница. Кажете им направо, че постоянното им заяждане ви кара да се чувствате неудобно и ще престане да ви бъде приятно да излизате с тях. Необходимо е да определите собствени граници, с които те да се съобразяват. В противен случай - след като така и така говорим за граници - ограничете общуването си с такива хора. Изтегляне 1.02 Mb. Сподели с приятели:
|