Кажи го правилно
Изтегляне 1.02 Mb.
|
| Продуктивният спор
Ако искайте вярвайте, но един спор или една препирня могат да ви бъдат полезни. Изследванията, например, показват, че един брак е изложен повече на опасност, когато се избягват спорове, отколкото когато двама съпрузи открито могат да изразяват какво чувстват, та дори и ако се карат. За да имате добър брак или добри отношения с хората, съществено важно е да покажете отношението си, да дадете израз на чувствата си и да кажете какво наистина става вътре във вас. Това не означава, че трябва да се превърнете в боец, който непрекъснато напада партньора си и търси речево надмощие. Вместо нападки, би следвало да кажете какво не ви харесва в действията на другия, а не да заявите, че той не ви харесва. Правилно е да възразявате срещу действията на другия, а не срещу него самия. Много са хората, които не умеят да спорят. Те се сърдят, викат, крещят, припомнят минали грешки и провинения. Вкарват в спора словесни снаряжения, които имат малко общо със същността на въпроса. Такова поведение не е честно, а и разстройва напълно изгледите за разбирателство, тъй като говори за липса на доверие между двамата. 5. Никога не изключвайте шалтера на разума си, т. е. не мислете само за вашата гледна точка, без да чувате и осъзнавате онова, което казва другият в момента. В някои случаи, ако слушате внимателно думите или тона в гласа на събеседника си, може да ви осени прозрение и да решите веднага спорния проблем. 6. Никога не забравяйте равносметката! Опитвайте се да кажете на партньора си как сте го разбрали и как вие виждате нещата. Ако постъпвате така, често ще констатирате, че в края на краищата и двамата имате близки виждания или пък че сте разбрали изцяло неправилно думите му. Когато всяка една от страните се опита, да направи „рекапитулация" или равносметка на противниковата гледна точка, това укрепва, а не разрушава връзката между страните. Сълзите и смехът като оръжие Макар че смехът и плачът да изглеждат като противоположните страни на едно цяло, в действителност те доста си приличат. И сълзите, и смехът често са плод на притеснение и служат да освободят натрупания яд срещу някого. Някои хора прибягват до сълзите, защото се чувстват като жертви в избухналата свада. Понякога хората плачат само защото не могат да се изразят по друг начин, особено словесно. Други използват сълзите умишлено, за да манипулират или обезоръжат своя съперник, като го накарат да се чувства виновен или да ги съжалява. Какъвто и да е мотивът, мнозинството от хората се чувстват неудобно, когато в спора се появят и сълзи. Ако сълзите обаче са вашето средство за „общуване" и идват от дълбочината на сърцето - не ги спирайте, плачете си. Същото се отнася и за смеха. Единственият проблем при смеха е, че някои хора често прибягват до хумора, за да избягнат препирните - да прикрият истинските си чувства и да заобиколят спорния проблем. Това силно дразни и действа крайно объркващо, ако се опитвате така да защитите позициите си. Когато някой непрекъснато се прави на шут и не се отнася сериозно към проблемите, които искате да изясните с него, ще трябва да го прекъснете и кажете: „Виж какво, в това няма нищо смешно! Говоря ти сериозно и искам да решим с тебе този въпрос!" Уважението-ключът, който не бива да губите Независимо от това за какво се препирате, независимо какъв е проблемът, единственото нещо, което никога не бива да забравяте, е вашето изначално уважение и респект към другия човек. Просто не намирам думи да изтъкна колко важно е това! Когато обичате някого, вие естествено не бихте желали да го нараните, ала все пак ще ви се иска да прокарате своето гледище. Една от моите клиентки, професионалистка в тениса, ми разказваше за една техника, която съпругът й използвал винаги, щом се скарат - просто й показвал колко много я обича. Избухне ли скандал, той ще отиде при нея, ще я прегърне и ще каже: „Миличка, не искам да се карам с тебе. Обичам те. Искам ти да си правата. Нека не се препираме! Хайде да се разберем и да оправим нещата!" С тази проста техника кавгите просто се изпарявали. Вместо да кажете пак пък „Обичам те", можете да кажете „Аз действително те уважавам. Не искам да се карам с тебе. Нека да оправим работата!" Независимо дали става дума за бизнес или за други отношения, ключът от вратата към разбирателството се крие в думата уважение - в респекта, който изпитвате към другия човек и готовността ви да го изслушате, да разберете неговото виждане по спора и след това да се опитате да стигнете до компромис. Необходимо е да преглътнете гордостта си и буквално да „пъхнете в задния си джоб" своето аз, да направите искрено усилие да хвърлите поглед от камбанарията на другия. Дори и да не сте съгласни с неговото виждане, важно е да разберете от какво изхожда. Можете пък и вие да научите нещичко от него. Ако спечелите спора Ако спечелите даден спор, бъдете великодушен. Не се самообла-щавайте от победата, не започвайте да се перчите: „Видяхте ли! Аз бях прав и вие много добре знаехте, че съм прав!". Не се опитвайте да натриете носа на другия. Кажете простичко: „Наистина се радвам, че можахте да видите въпроса от моята гледна точка" и нека наистина човекът да се чувства добре, че е прозрял вашето виждане. Признанието „не бях прав" Да знаеш как да изгубиш един спор е точно толкова важно, колкото важно е и да знаеш как да го спечелиш. Когато изгубите спора, не удряйте гневно с ръка и не казвайте с нежелание „Е, добре, явно е, че ще трябва да караме по вашия начин". Проявете благородство, дръжте се като дама или като джентълмен! Не се вкисвай-те от загубата. Да признаеш, че не си прав, е едно от най-големите лични постижения, до които може да се добере един човек. Колко мои пациенти са ми казвали: „Само ако баща ми беше казал тогава „Съжалявам за това, което направих с тебе..." Или: „Ако майка ми беше казала поне веднъж „Съжалявам за начина, по който се отнасях с тебе като малка..." Моите клиенти твърдяха, че това щяло да направи живота им като възрастни толкова различен, толкова различно щяло да бъде и отношението им към техните родители. А от страна на родителите пък би било толкова благороден жест да можеха да признаят само, че не са били прави!... За съжаление обаче това рядко се случва. Ако не сте прави, не се бойте да го признаете! Кажете: „Вие сте прав, аз греша. Сега разбирам вашата гледна точка" или „Съжалявам, не бях разбрал правилно...", или: „Грешката е моя". Наистина, това може да каже само човек, който е завършена и самоуважаваща се личност. Прошката Според речника думата „да простиш" значи „да оставиш". (Сравни с църковнославянското „Как же и ми оставляем должни-кам нашим...") Не става дума да забравиш, а да оставиш - да оставиш нещата да вървят по своя естествен ход. Така че да простите - когато сте се карали с някого - ще означава просто да оставите гнева си да отмине и да потъне в забвение. Изтегляне 1.02 Mb. Сподели с приятели:
|