Кажи го правилно
Изтегляне 1.02 Mb.
|
| Глава петнадесета
Умението да слушаме и да изслушваме Г^дно от най-важните неща, които можете да научите от тази книга, е как да умеем да слушаме събеседника. Хората са грешили, губили са пари и приятели, пропилявали са делови възможности и са вземали калпави решения само защото не са били добри слушатели. Според класацията на списание „форчън", голям брой от петстотинте водещи в света компании са убедени, че уменията ни да се изслушваме могат да подобрят бизнеса - да предпазят от грешки и да осигурят по-действени вътрешнослужебни връзки. Тези компании са наели специалисти като мен, за да обучават служителите, така че да развият умения в слушането и изслушването. Тук ще трябва да прибавим и военните, Американския сенат, Министерството на заетостта и Военното разузнаване - всичките тези правителствени ведомства отбелязват ползата от специалните програми за усъвършенстване на умението да слушаме, поставящи си за цел да подобрят междуличностните отношения в службите им. Програмите са подобрили връзките и разбирането, като са спестили много ценно време, отиващо по-рано за решаването на маловажни проблеми на персонала и липсата на комуникативност. Осемдесет процента от работния ден отиват за разговори и междуперсоналии комуникации, ала малцина от нас ги оползотворяват както трябва, защото сме общество, състоящо се предимно от лоши слушатели. Да слушаш и да изслушваш е нещо много повече от това само да чуваш. Когато чуеш нещо, ти получаваш някакво съобщение. Когато обаче изследваш, ти преработваш и анализираш казаното. За съжаление, повечето от нас имаме настройка повече да чуваме това, което ни се иска, и наистина не се заслушваме много-много в онова, което ни се казва. Почти всеки от нас познава някой, който не е в състояние да изслуша докрай един пълен словесен оборот. Засягаме се, когато хората не ни обръщат достатъчно внимание. И наистина едно проучване на Галъп, което трябваше да ръководя, установи, че 30 % от запитаните определят като най-неприятни хората, които те пресичат и не те слушат. Потискащо чувство те спохожда, когато имаш разговор с човек, който не те изслушва. Защото фактически той пренебрегва не думите ти, а твоето достойнство. Често си мислим, че знаем какво другите се опитват да ни кажат, и така пропускаме същественото. Ето например случилото се с моята клиентка Линда. Решила бе да купи на мъжа си луксозен ръчен часовник - смяташе, че така ще подобри имиджа му на новия служебен пост. Намерила часовника, и то с отстъпка, купила го и когато, сияеща от радост, казала: „Нали помниш онзи Ролекс, на онази витрина?", съпругът й, без да я изчака да продължи, я скас-трил набързо: „Не желая да чувам и дума за това! Знаеш, че не можем да си го позволим!". Ясно ви е, че ако съпругът на Линда се бе постарал да я изслуша, тя нямаше да върне часовника на следващия ден, отвратена от един съпруг, който не иска дори да чуе какво му казваш. А пък аз бих добавила, че и Линда не е съвсем права. Защото не се е опитала да обясни, да каже на мъжа си колко бърка, та да разбере колко много губи само заради неумението си да я изслуша. И вместо да подходи по този начин, тя хукнала да връща часовника, та и на загуба при това. Не са малко хората, които нямат представа дори колко е важно да имаш добра слухова връзка с другия човек. Добрите комуникационни умения включват и умението да се слуша. „Поне малко да се бях вслушал в онова, което се опитваше да ми каже, щях да разбера, че връзката ми с тая жена е пред край!" - ми говореше просълзен един от моите клиенти. Приятелката му току-що го бе зарязала и човекът наистина преживяваше. Беше преуспяващ бизнесмен, делова и напориста личност. В действителност той нямаше навик да слуша когото и да било. И - както излезе - и своята приятелка включително. Каквото предложела тя, той я пресичал. Той правел плановете, той подготвял всичко, нейната дума изобщо не се чувала. Недоволна от своя статут в тази интимна дружба, тя се опитала да му каже, че изпитва нужда той да я изслушва, че би искала да играе по-голяма роля в живота му. Предложила да си поговорят по тези въпроси, ала неговият отговор бил: „Ти се нуждаеш от това, не аз. Започвай, щом искаш!" Когато тя предложила да идат някъде на почивка, да прекарат известно време „само двамата", отговорът отново бил, че има работа и точно сега не му е времето. Най-после младата жена изгубила търпение. „Не можем да я караме така! Ти изобщо не се съобразяваш с онова, което казвам. Всичко ти е на шега. Ти не ме приемаш сериозно! Имам чувството, че съм ти само за забавление..." А моят клиент пак я прекъснал: „Не се прави толкова на сериозна! Давай го по-леко! Важното е че ни е приятно заедно, после ще видим!" И момичето пак проявило търпение: „Добре. Давам на нашата връзка още един месец и ако нещата не се оправят, отивам си!" Месец по-късно нейните гардероби се оказали празни, а ето сега моят клиент не можеше да си обясни защо е постъпила така с него, да го изостави и дори да не се обади!... Наложи се да поопресня паметта му - нали го е предупредила? А той навярно не е чул. Нали фактически точно в това го обвинява, че никога не я чува. Не зная дали той успя да си даде сметка, че приятелството му с тази жена щеше да продължи, ако се бе отнасял към нея сериозно и наистина „слушаше" какво има да му каже. Хората не успяват да чуят думите на другия, защото са заети с играта „Аз мисля, че ти мислиш, че аз мисля". Погълнати сме изцяло в мисли за собствените си планове и нужди, нехаем за онова, което вълнува другите. Случвало ли ви се е да разговаряте с някой, а да имате чувството, че той дори не присъства в стаята с вас? Повечето хора навлизат в разговора с някакво предварително съставено мнение и трудно могат да превключат на онова, което другият има да каже. Мой клиент - пластичен хирург - бе наблюдавал често това явление в своята практика. Хората идвали в неговия кабинет само за да чуят онова, което им се иска. Можел да ги убеждава по сто пъти на час, да им обяснява, че гаранции няма, че не може да се каже отсега, че ще заприлича на Катрин Деньов или - за суетния господин - на Робърт Редфорд. Повечето от пациентите обаче, като че блокирали и изобщо не слушали предупрежденията и опасенията му. Обяснявал, че изходът от операцията ще зависи предимно от начина, по който заздравяват тъканите на пациента, от формата и структурата на лицето му и чак след това вече и от учението на самия хирург. И въпреки тези подробни обяснения, мнозина оставали разочаровани след операцията, просто защото изобщо не са слушали какво им казва. Изтегляне 1.02 Mb. Сподели с приятели:
|