РАТИФИЦИРАНИ МЕЖДУНАРОДНИ ДОКУМЕНТИ В СФЕРАТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА
Поради наличието на известна независимост на правните системи на Англия, Шотландия, Северна Ирландия и Уелс, тези инструменти са включени по различен начин и в различна степен в законодателството на страните, съставящи Великобритания.
Документите включват47:
-
Всеобща декларация за правата на човека, 1948 г. (Великобритания гласува за приемането й на Общото събрание на ООН през 1948 г.)
-
Международна конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация, 1965 г. (ратифицирана от Великобритания през 1969 г.)
-
Международен пакт за граждански и политически права, 1966 г. (ратифициран от Великобритания през 1976 г.)
-
Международен пакт за икономически, социални и културни права, 1966 г. (ратифициран от Великобритания през 1976 г.)
-
Конвенция на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, 1979 г. (ратифицирана от Великобритания през 1986 г.)
-
Конвенция за правата на детето, 1989 г. (Ратифицирана от Великобритания с резерви през 1991 г. и без резерви – през 2006 г.)
-
Конвенция за правата на хората с увреждания, 2006 г. (ратифицирана от Великобритания през 2009 г. с резерви относно приобщаването в масовото образование)
-
Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи, 1950 г. (включена в английското право през 1998 г.)
Всеобща декларация за правата на човека, 1948 г.
Това е основополагащата декларация за всички останали документи в сферата на човешките права. Тя се появява на бял свят в периода след Втората световна война (1939 – 1945 г.) и води до създаването на Международния наказателен съд. Разработена е от комитет, председателстван от Елинор Рузвелт, съпругата на тогавашния президент на САЩ. Приета е от Общото събрание на Обединените нации през 1948 г. Да се провъзгласи нещо за право означава то да стане универсален принцип. Съществуват обаче разногласия относно това дали всички членове на Декларацията представляват права. Въпреки че правото на живот може да се разглежда като включващо необходимостта от защита на околната среда, в Декларацията е отделено малко внимание на околната среда.
Извадки от Декларацията
Член 1
Bсички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Tе са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство.
Член 2
Bсеки човек има право на всички права и свободи, провъзгласени в тази Декларация, без никакви различия, основани на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други възгледи, национален или социален произход, материално, обществено или друго положение.
Oсвен това, няма да се допускат никакви различия, основани на политическия, правния или международния статут на държавата или територията, към която човек принадлежи, без оглед на това, дали тази страна или територия е независима, под попечителство, несамоуправляваща се или подложена на каквото и да е друго ограничение на суверенитета.
Член 3
Bсеки има право на живот, на свобода и на лична сигурност.
Член 17
-
Bсеки човек има право на собственост, индивидуално или съвместно с други лица.
-
Hикой не трябва да бъде произволно лишен от своята собственост.
Член 26
-
Bсеки човек има право на образование. Oбразованието трябва да бъде безплатно, поне що се отнася до началното и основното образование. Hачалното образование трябва да бъде задължително. Tехническото и професионалното образование трябва да бъдат общодостъпни, а висшето образование трябва да бъде еднакво достъпно за всички на основата на техните способности.
-
Oбразованието трябва да бъде насочено към цялостно развитие на човешката личност и заcилване на уважението към правата на човека и основните свободи. Tо трябва да съдейства за разбирателството, тъпримостта и приятелството между всички народи, расови или религиозни групи, както и за осъществяване дейността на Oрганизацията на Oбединените нации за поддържане на мира.
-
Pодителите имат право, с приоритет, да избират вида образование, което да получат техните деца.
Конвенция за правата на детето
Великобритания ратифицира Конвенцията през декември 1991 г., но заявява, че няма да прилага разпоредбите относно децата, търсещи убежище, и възрастта за наказателна отговорност. Освен това през 1995 г. Комитетът на ООН по правата на детето критикува Великобритания за нарастващата детска бедност и неравенства и за липсата на възможности децата и младежите да изразяват възгледите си. Докладът на Комитета от 2002 г. отбелязва проблемите, свързани с благосъстоянието на децата, задържани в ареста, и негативното въздействие на бедността върху правата на децата. Споменава се и продължаващото използване на телесно наказание в частни училища в Северна Ирландия, преустановено окончателно през 2003 г. Докладът от 2002 г. определя възгледите на Великобритания, че родителите трябва да имат възможност да прилагат „телесно наказание в разумна степен“ като „сериозно нарушение на достойнството на детето“. Това становище не е прието от правителството на Великобритания. Въпреки че през 2008 г. правителството отменя „резервите“ си, към 2011 г. законът все още позволява на родителите да дисциплинират децата, като ги бият, а възрастта за наказателна отговорност е по-ниска, отколкото в останалите европейски страни (10 г. в Англия, Уелс и Северна Ирландия и 12 г. в Шотландия, увеличена от 8 г. през 2011 г.).
Извадки от Конвенцията
Член 29
1. Държавите – страни по Конвенцията, се споразумяват, че образованието на детето трябва да бъде насочено към:
а) развитието на личността на детето, на неговите таланти, умствени и физически способности до най-пълния им потенциал;
б) развитието на зачитането на човешките права и основните свободи и на принципите, провъзгласени в Устава на Организацията на обединените нации;
в) развитието на чувството на уважение към родителите на детето, към неговата собствена културна самоличност, език и ценности, към националните ценности на страната, в която детето живее, на страната, от която то произхожда и на цивилизации, различни от неговата собствена;
г) подготовката на детето за отговорен живот в свободно общество, в духа на разбирателство, мир и толерантност, равенство между половете и дружба между всички народи, етнически, национални и религиозни групи и коренно население;
д) развитието на чувството на уважение към природната среда.
Извадки от Всеобщата декларация за правата на Майката Земя48
Тази декларация е приета от Световната конференция на народите за промените в климата и правата на Майката Земя, проведена на 22 април 2010 г. в Боливия, и е предадена в Обединените нации за разглеждане.
Член 2: Присъщи права на Майката Земя
(1) Майката Земя – както и всички същества, които я съставляват – има следните присъщи права:
(а) правото да живее и да съществува;
(б) правото да бъде уважавана;
(в) правото да възстановява биологичния си капацитет и да продължава да изпълнява своите жизнени цикли и процеси, без да бъде смущавана от човека;
(г) правото да отстоява своята идентичност и интегритет като отделно, саморегулиращо се и взаимосвързано същество;
(д) правото на вода като източник на живот;
(е) правото на чист въздух;
(ж) правото на цялостно здраве;
(з) правото да бъде свободна от заразяване, замърсяване и отровни или радиоактивни отпадъци;
(и) правото да не бъдат модифицирани или нарушавани генетичните й структури по начин, който заплашва нейната цялост или живота и здравословното й функциониране;
(й) правото на пълно и бързо възстановяване на правата, признати в тази декларация, които са били нарушени от човешки дейности.
(2) Всяко същество има право на място и на възможност да допринася за хармоничното функциониране на Майката Земя.
(3) Всяко същество има право на благосъстояние и на живот, свободен от мъчения и жестоко отношение от страна на хората.
Член 3: Задължения на човешките същества към Майката Земя
(1) Всяко човешко същество трябва да уважава и живее в хармония с Майката Земя.
(2) Човешките същества, всички държави и всички публични и частни институции трябва:
(a) да действат в съответствие с правата и задълженията, признати в настоящата декларация;
(б) да признават и насърчават цялостното изпълнение и прилагане на правата и задълженията, признати в настоящата декларация;
(в) да насърчават и участват в дейности, свързани с научаване, анализ, тълкуване и споделяне на начини да се живее в хармония с Майката Земя, в съответствие с настоящата декларация;
(г) да гарантират, че постигането на човешкото добруване спомага за добруването на Майката Земя сега и в бъдеще;
(д) да въведат и прилагат ефективни норми и закони за защита, закрила и запазване на правата на Майката Земя;
(е) да зачитат, защитават, съхраняват и, когато е необходимо, да възстановяват целостта на жизненоважните процеси, биологичния кръговрат и равновесието на Майката Земя;
(ж) да гарантират, че вредите, причинени от нарушенията на признатите в настоящата декларация присъщи права от страна на хората, са отстранени и че причинилите ги носят отговорност за възстановяване на целостта и здравето на Майката Земя;
(з) да насърчават човешките същества и институции да защитават правата на Майката Земя и всички същества;
(и) да въведат предпазни и ограничителни мерки, за да предотвратят изчезването на видове, разрушаването на екосистеми или нарушаването на биологичния кръговрат, причинено от човешки дейности;
(й) да осигурят мир и да премахнат ядрените, химическите и биологичните оръжия;
(к) да насърчават и подкрепят практики, зачитащи Майката Земя и всички същества, в съответствие със своите култури, традиции и обичаи;
(л) да насърчават развитието на икономически системи, които са в хармония с Майката Земя и са съобразени с правата, признати в настоящата декларация.
Сподели с приятели: |