Камара на инженерите в инвестиционното проектиране

Неясноти около законите

Друго тревожно нещо е неяснотата около специалистите, работили по даден закон. Опитайте се да разберете кои са експертите, участвали в изготвянето на който и да е нормативен документ. Няма да го откриете. Това е най-дълбоко пазената тайна в нашата страна. Това е много притеснително, защото в момента масата от нормативни документи при липса на финансиране се прибутват напред от лобистки кръгове. Така с въвеждането на един нов акт изискванията се увеличават от три до пет пъти, без никой да обясни на бизнеса, от къде и как ще вземе пари, за да се отговори на законодателните промени.

14.3.2011г., в.Строителство Градът

 С бюджети, които последните две години бяха бомбардирани от какво ли не – от спад в броя на сделките с имоти, намаляване на данъчните приходи, срив на продажбите на общинска собственост до заплахата от неразплащане на пълния размер на европейските субсидии при установяване на нередности, големите общини пак разполагат с немалка огнева мощ на строителния фронт.

Седемте най-големи града по население тази година планират да похарчат колективно поне 800 милиона лева за разплащане по поръчки за строителство, нови инвестиционни проекти, проектиране и отчуждения, показва бързият преглед на бюджетите им.

На някои места парите намаляват – например  Варна или Пловдив, другаде – като в София и Бургас, обаче те се разширяват много повече благодарение на включването на метрото в проектите, финансирани по оперативна програма "Транспорт" и пилотния проект за интегрирания градски транспорт на Бургас с пари от оперативна програма "Регионално развитие". Тези две общини ще пишат най-дългите чекове тази година.

В Плевен също капиталовите разходи не са за подценяване спрямо населението. Разбира се, немалка част от тези суми отива за проекти, свързани със сградите, като например изграждането и ремонтите на детски градини в София, които трябва да разрешат важен социален проблем, както и за благоустрояване – проектите за обновяване на тротоари, детски площадки и други обществени пространства се реализират тази година. Другата голяма опора за инвестициите са тези за канализация, пречиствателни станции и метрото на София. Повечето общини отчитат увеличено използване на европейски средства. Тези, които нямат големи обекти, тази година пак заделят пари за проектиране, което значи, че най-вероятно следващата година ще видим още повече евро по улиците на българските градове. Като се изключат проектите, финансирани с тези субсидии, се вижда обаче, че местните власти все още не могат да осигурят самостоятелно дори не толкова големите инфраструктурни обекти. Тук желанията се разминават с действителността – всички граждани искат по-малко дупки по пътищата, нови булеварди и кръстовища или изградена канализация, но все още основните пера са за ремонт и обновяване.

Много или малко са парите? За повечето очевидно са недостатъчно спрямо нуждите и желанията. Но ако се справят добре с големите инвестиции, най-вероятно през следващите години те ще са повече.

Как общините кърпят пътища?

Взаимоотношенията между централния бюджет и бюджетите на общините за 2011 година под формата на субсидии за делегираните от държавата дейности възлиза на 1 791 646 300 лева. Трасферите за местни дейности, в които попада и общата изравнителна субсидия, са 240 640 000 лева. Трансферът за зимно поддържане и почистване на общинските пътища е 14 052 500 лева. Целевата субсидия за капиталови разходи е 90 210 000 лева, като в това число попадат 20 млн. лева за екологични обекти и  42.500 млн. лева за изграждане и основен ремонт на общински пътища.

В този смисъл държавните пари, с които разполагат общините за инфраструктура, няма да им помогнат да се справят с ремонт на пътища, които не са обновявани от 20 и повече години. Защото общинските пътища отдавна са грижа на общините.Те са почти колкото републиканската пътна мрежа и надхвърлят 19 хил. км. Габарититети им са най-различни - от 6 до 9 м, с лоши геометрични характеристики, кривите са с малки радиуси, виражите са с обратни наклони. И изискват повече грижи. Няма стройна администрация, която да им отдели внимание. А делегираните бюджети не подхвърлят цели филии, а по-скоро трохи за пътната инфраструктура.

Републиканската пътна мрежа си има администрация, има си и звено "Пътни проекти" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а общинските пътища си имат общини с дългове и делегирани бюджети. Случва се активен кмет, силен кмет да намери пари за общински път, но често изборът кой да е той се прави не в съответствие с необходимостите, а според политически или роднинските пристрастия. От това страдат хората в общините.

Както републиканските пътища си получаха своите приоритети, така и общинските се нуждатят от своите. Дали няма управленски резерв в областните управи или в регионалното ведомство? Дали общинските пътища не се нуждаят от свое координационно звено, което да ги подрежда по приоритети?

14.3.2011г., в.Строителство Градът

Г-жо Фандъкова, какво е изпълнението на миналогодишния бюджет?

Нисък е приходът от строителните разрешителни. Кризата се отрази и на продажбата на общински имоти, където приходите са едва 20%. По тази причина именно по тези две пера заложихме по-ниски приходи. Сравнително ниско е изпълнението на приходите от глоби и санкции. Това се дължи до голяма степен на много тромавата и сложна система за събирането на глобите. Наложените глоби и санкции са завишени, но правото на обжалване и възложеността наказателни постановления да се издават от кмета, от районните кметове и от столичния инспекторат бави събираемостта.

Бюджетът за 2011 г. е 1 302 678 203 лева. Той е най-високият на столицата досега и е с 20 млн. лева по-голям от миналогодишния. За 2011 г. сме заложили над 300 млн. лева приходи от европейски проекти. Това ни позволява общината да бъде от най-големите инвеститори в града. Както през 2010 г., така и през 2011 г. основни инфраструктурни проекти са метрото и канализацията.

В София има и редица обекти, които директно се финансират от държавата. Такъв е Софийският околовръстен път Южна дъга - от "Симеоновско шосе" до "Младост" по оперативна програма "Регионално развитие". Чрез оперативна програма "Транспорт" се финансира метрото. До този момент държавата изцяло заплащаше подвижния състав на метрото, за втория етап средствата ще дойдат от ОП "Транспорт".

Трябва да споменем преходния остатък - той се връща изцяло на второстепенни и третостепенни разпоредители, които са бенефициенти по този бюджет Тази година имаме 14 млн. лева преходен остатък от държавно делегираните средства и 40 млн. лева дейности на софийския гаранционен фонд. Тук прибавяме и кредитите.

Агенция "Пътна инфраструктура" има отговорност да поддържа част от околовръстното, например "Бистришко шосе". Опитваме се да работим заедно с АПИ. През март-април започва планираният ремонт на улиците в София. Надяваме се отново да имаме добра координация с АПИ за тези участъци, които тя ще ремонтира.

Заложихме около 27 млн. лева за поддържане на пътищата за 2011 г. Ремонтите, които миналата година направихме на бул. "Цар Борис ІІІ", "Цариградсдко шосе", "България" и "Ботевградско шосе", сега ни позволява да погледнем към вътрешнокварталните улици и улиците с обществена значимост. Започва работата по подходите към спортната зала и по кръстовището на 4-ти километър.

С изграждането на метрото ще бъде изграден подлезът при НДК и при музея "Земята и хората" . София един ден ще има 100 км велоалеи. Сега продължава изграждането на проекта в "Младост" - там ще е първата цялостна веломрежа с дължина 7 км, предстои по "Гоце Делчев, в кв. "Люлин". Изпълняваме проект по оперативна програма "Регионално развитие" за обновяване на подлезите, като един от тях е гара Подуяне.

14.3.2011г., в.Строителство Градът

 Преглед на оригинала 



 Преглед на оригинала 

Столичният бюджет за 2011 г. е с най-голяма инвестиционна програма досега - за капиталови разходи са предвидени 624 млн. лв. От тях собствени средства обаче са по-малко от половината - 262 млн. лв., по оперативни програми са осигурени 324 млн. лв. и 38 млн. лева от приватизационния фонд. Това са и средствата за инвестиции, разпределени на няколко основни групи обекти като метрото, изграждане на канализация, рехабилитация и строителство на пътни съоръжения, мерки за енергийна ефективност на обекти.

Общите приходи по бюджета за годината е над 1.3 млрд. лева. Данъците и таксите няма да растат, а увеличението на приходите ще бъде за сметка на 324 млн. лева от европейски програми като "Транспорт", "Околна среда", "Регионално развитие". От концесии се очакват 1.1 млн. лева, от Специализирания общински приватизационен фонд - 38 млн. лв.

Прогнозата за данъчните приходи е 248 млн. лв., от които от данък върху недвижимите имоти 88 млн. лв.

Инвестиционните кредити от Европейската инвестиционна банка са 131 млн. лева.

Инфраструктурата - много метрообекти, канализация и кръстовища на две нива
През 2011 г. столичното метро ще бъде финансирано със 77 млн. лева. В края на 2008 г. стартира изграждането на ІІ метродиаметър с участък "Пътен възел "Надежда" - пл."Света Неделя" - бул."Черни връх". Финансирането е по оперативна програма "Транспорт", за своето съучастие общината е планирала 33.5 млн. лева. Поради липсата на достатъчно ресурси е направено предложение съфинансирането за участъците "Обеля"- надлез "Надежда" и "Младост"- бул."Цариградско шосе" да стане част от оперативната програма.

За изграждане на канализация през 2011 г. са предвидени 7.25 млн. лева за четири главни канализационни колектора на територията на район "Овча купел", канализационни колектори в Суходол - 5.06 млн. лв. Планирано е строителството на канализация и в местностите Манастирски ливади-изток, Кръстова вада-изток и Гърдова глава.

За завършване на водните проекти по ИСПА до края на 2011 г. са предвидени 50.5 млн. лева, а за проектиране на ВиК съоръжения - 4.3 млн. лева.
За ремонт и изграждане на пътища са разчетени 50.76 млн. лв., от които 40.3 млн. лв. заем от Европейската инвестиционна банка.

За проектиране  се предлагат 2 млн. лева, а 3.3 млн. лева - за реализиране на важни за движението в града пробиви и улици.

През пролетта трябва да започне изграждането на надлези на две нива на обща стойност 42 млн. лева, от които за годината са заложени за финансиране 13.274 млн. лева. Сред новото строителство на улици са още продължението на бул. "А. Сахаров" за 3.77 млн. лева, нов надлез по ул. "А. Мицкевич" за 9 млн. лева, продължението на бул. "Т. Каблешков" от бул. "България" до ул. "Луи Айер" с 11 млн. лева.
Предвидени са 8.64 млн. лева за основен ремонт на улици и мостови съоръжения и 1.4 млн. лева за рехабилитация на пътя до депо "Суходол".
За основен ремонт на трамвайни трасета и контактна мрежа са предвидени 2 млн. лева.
За отчуждаване на имоти по реализацията на различни инвестиционните проекти са заложени 21 млн. лева.


Отпадъци и енергийна ефективност

Проблемът със столичните отпадъци не е решен от години. През тази година за работа по управление на дейностите по отпадъците на София са предвидени около 112 млн. лева. Проектът включва ново депо, инсталация за сепариране и завод за преработка на отпадъците. Той обаче може реално да стартира, след като приключи процедурата по разглеждане и оценка на апликационната форма в Брюксел. През 2011 г. за работа по него ще се използва заем от Европейската инвестиционна банка от 49 млн. лв.

За реализация на инвестиционни дейности за намаляване на консумацията на енергия в девет училища в районите "Илинден", "Студентски", "Красно село", "Връбница", "Искър", Нови Искър, "Възраждане", "Слатина", Кремиковци са предвидени 5 млн. лева.

За ново улично осветление са разчетени 1 млн. лв. в районите "Овча купел", Банкя, "Витоша", "Триадица", "Подуяне" и "Младост".

Продължава строителството на детски градини с цел проблемът с недостига на места да бъде решен до 2013 г. За тях през 2011 г. са отделени 13 млн. лева, а за първото довършване на училището в жк "Стрелбище" - 2.5 млн. лева. При благоустройствените обекти са включени изграждане на парк "Възраждане" - 1.16 млн. лева, реконструкция на парк "Гео Милев" и Южен парк - 8.8 млн. лева.

Изпълнението на столичния бюджет за 2010 г. в приходната част е към 94%. Общината се е разплатила почти 100% с фирмите доставчици и е събрала стари вземания за над 71 млн. лв., стана ясно при приемането на бюджета за 2011 г. в началото на февруари.

14.3.2011г., в.Строителство Градът

Кризата през последните години показа по безспорен начин непригодността на наследената от миналото система на финансиране на публичните услуги и инфраструктурата на местно ниво. Икономическите трудности сериозно засегнаха собствените приходи на общините, като в същото време държавата не ни оказа адекватна подкрепа.

Това е записано в декларацията на общините, приета на ХХІІ Общо събрание на Национално сдружение на общините в България, състояло се на 1 март 2011 г. Местните власти настояват програмата за децентрализация да се изпълнява коректно. Сега основните държавни трансфери в основни сфери на дейност са намалени, а делът на общинските към общите публични разходи е спаднал от 18% в началото на мандата на общините до 14% сега. В условия на криза три тримесечия преди кметските избори зададохме инфраструктурни въпроси на местните управници в по-малките общини. Кои са основните проблеми за реализирането на проекти за пътища и ВиК - намирането на средства, подготовката на проекти, осигуряването на кредити, липсата на средства, мечтата за чуждите инвеститори? Кои са основните радости в малкия град? Има ли млади хора в демографските покрайнини?

Ето и отговорите.

Нашата община в момента има 4.5 млн. лева за инфраструктурни проекти за цялата община. За изграждането на ново икономично осветление с централизирано управление. Асфалтиране на улици, възстановяване на тротоари, бордюри и плочи. В момента започваме отваряне на процедури по управление на проектите - процедурите за надзора и за фирмите за изпълнение на проектите. И след класирането на проектите съответно ще пристъпим към изпълнение на програмата, която сме заложили. Иначе изживяваме кризата като навсякъде. Справяме се със задачите при ограничени условия. От местните приходи разчитаме на по-дребни постъпления. Строителната програма няма да бъде както преди две години, ще бъде малко по-ограничена.

Като европейска държава, като член на ЕС ние вече се съобразяваме със световната конюнктура. Ние не можем да бъдем една държава, която самостоятелно да си проявяваме, грубо казано, капризите, каквито ние желаем. Ние ще се съобразяваме с тези неща. Някъде ни е трудно. Но не можеш да влезеш в един нов дом и да не се съобразяваш с условията, които се поставят. Ние трябва да спазваме правилата като млада булка. Като влезе една булка в чужда къща - тук е черният пипер, тук червеният - трябва да се съобразява с порядките. Така е и с нас. Трябва да се съобразяваме с правилата и нормите, с всички промени, изисквания на Европейския парламент, с Европейската комисия най-вече. За да сме пълноправен член с пълномощията ни и със съответните задължения. Не може да имаме само правомощия, без да има задължения. И така като работим, надявам се, че ще успеем и ще се справим със задачата. Тя не е само за нас, тя е за навсякъде. Трябва да стягаме коланите, нещата ще се изживеят, то не може цял живот да бъде така. Да се надяваме, че в близките една-две години ще излезем от тази ситуация.

 

Димитър Сотиров, кмет на община Земен, област Перник:

Капиталовите разходи са намалели с една трета. Тях ни дават от бюджета

Когато говорим за инфраструктура, ние може да разделим нещата на две. Инфраструктура, изграждана от собствени средства, или така нареченият преходен остатък. И от капиталови разходи. Знае се, че напоследък капиталовите разходи са оскъдни. Ако пресметнем нещата чисто математически, почти двойно, хайде, с една трета са намалели капиталовите разходи, които ни дават от държавния бюджет. В същото време обаче ние се мъчим и успяваме толкова средства да отделим и от местните приходи. В общината има малък процент от местни приходи и изцяло разчитаме на взаимоотношения с държавния бюджет. Що се касае до еврофондовете, нещата трудничко вървят. Имаме готови проекти, но някак си не получаваме възможност. Или нещо с процедурата се обърква и ни се връщат част от проектите. Малките общини нямаме възможност да имаме специалисти по всичко. За това използваме доста чужди експерти. Или пък консултантски фирми, с които говорим така авансово да подготвят проектите. И след като минат проектите в стойността на проекта, да бъдат заложени и консултантските услуги. Така става, но напоследък проектите някак си не вървят. Особено по селските райони. В министерството на земеделието зациклиха нещата. В Разплащателната агенция, бившето САПАРД. В общи линии такава е картината. Спасяваме се поединично.

Ние, когато говорим за пътища, особено третокласните пътища, не са в добро състояние. Ако говорим за ВиК, повече от 80 на сто от инсталациите са от етернитови тръби, което води до много аварии, а се знае, че етернитът е и канцерогенен. Плюс това в населените места под 500 души няма канализация. Още нямаме възможност да откарваме боклуците на регионалното сметище. И още се оправяме по принципа на нерегламентираните сметища и едно общинско сметище. Но въпросът с регионалните сметища, струва ми се, че зацикли. Защото вече повече от три години ние дъвчем проблемите с регионално сметище Перник. А по закона за отпадъците отдавна ние трябваше да сме изградили регионално сметище, нищо, че направихме сдружение на общините от Пернишка област. Все още няма движение за сметището. Документално всичко е оформено, на ниво работен проект всичко е готово, но средствата не идват.

Инж. Красимир Манов, кмет на община Лъки, област Пловдив:

Реализираме в момента четири проекта, петия го работим

Работим по много направления. Най-вече по подобряване на пътищата, инфраструктурата, ВиК инсталации, канализационни мрежи. Сега ги изграждаме в града, а в селата подготвяме проекти. Участваме в Програмата за развитие на селските райони, оперативна програма "Регионално развитие" и оперативна програма "Околна среда". Там можем да бъдем бенефициенти. Реализираме в момента четири, петия проект го работим, имаме подписани договори за изпълнение и кандидатстваме с още проекти по Програмата за развитие на селските райони. Проблемът е в това – ние сме една малка община, не разполагаме със собствен финансов ресурс за управление на проектите. И така определени затруднения виждаме, срещаме. Но мога да кажа, че се борим за преодоляването им. За това, защото системата, начинът на разплащане при изпълнение на проектите по Европейските програми за нас понякога е почти непосилен. Защото извършените разходи, които правим по програмите, ние трябва да ги разплатим, което е нормално по схемата за разплащане на финансов контрол, мога да кажа. Но проблемът е в това, че верифицирането на направените от нас разходи просто много се забавя. И това ни затруднява за окончателното приключване и довършване на проектите, и за поддържане на нашите дейности. И основно местните дейности имам предвид. Защото регламентираните от държавата дейности те си се финансират от Републиканския бюджет. От местните приходи финансираме тези дейности. И за съжаление стандартите са такива, че в крайна сметка средствата, които са предвидени за издръжка, никога не са достатъчни. И една голяма част от тях се налага ние да дофинансираме със собствени средства, за да може да функционират нормално.

Ние сме една от малкото общини с малко население, но с огромна територия. И нас това ни затруднява, обезлюдяването на района. Традиционно при нас е земеделието и животновъдството. Опитахме се да направим програми за селски туризъм. Ние сме балкански и подбалкански район и сме границата с община Елена, която разви селския туризъм. Имаме доста инфраструктурни проекти. 85 на сто от общинските ни пътища са направени. Направена е пречиствателна станция за питейни води и станция за отпадни води. И всичко е чрез проекти с европейски средства. Ние като собствени приходи нямаме такива възможности. Може да кажем, че цялата сума от собствени приходи или капиталови разходи просто ги залагаме за проектиране, за да имаме някакви шансове да финансираме тези инфраструктурни обекти. И да можем нашето население – и особено младото население – да ги задържаме под някаква форма. Засега успяваме. Тези, които са напуснали страната, не сега, а може би преди пет, преди десет години, те са в европейските градове. Тези, които тепърва завършват своето образование в средищното училище, се опитваме да ги задържаме под някаква форма. Имаме изградена фабрика за сушене на плодове от частен инвеститор, което допринася също за развитието на района. Защото атмосферата и почвата го позволяват. Имаме много инвеститори чужденци, които се насочват към изграждането на алтернативните енергийни източници – като фотоволтаични и вятърни системи. Допринася нашият район за това. Има определени терени за това. И също така ни дава глътка въздух, че нататък ще има развитие и ще бъдат открити нови работни места.

Основното при нас е животновъдството. Появиха се вече идеи и инвеститори, които искат да насочат вниманието на младите натам, защото сме екологично чист район, имаме достатъчно много остатъчен фонд, който беше  само общински, да речем, около 75 хил. дка остатъчен фонд, който можем да го даваме под наем, за да може да се развива именно това земеделие и животновъдство. Имаме прекалено много свободни площи, които предлагаме за това нещо. Около 50 процента са чуждестранните инвестиции. Но всичко е на идеен или работен проект, имам предвид ВЕИ. На това се надяваме. Дано.
Емил Димитров, заместник-кмет в община Свищов:

С европейски средства възстановяваме Стария град

Радваме се, че при нас започнаха да се случват нещата във връзка с оперативните програми. Миналия месец приключихме с колегите отчетите по един проект за възстановяване на една улица в най-голямото населено място в общината – село Ореш. Там в резултат на свлачищна дейност пропадна голяма част от пътя. Със средства от  Европейския съюз се изгради този път. Друго, което сега е на дневен ред и е към финализиране, е обществената поръчка за проект по оперативна програма "Регионално развитие", свързан с градската среда. Той е за 3.2 млн лева. Жителите на град Свищов очакват този проект, тъй като той предвижда като територия на разполагането и като дейности възрожденската част на град Свищов.

Друг един проект, с който много се гордеем, също инфраструктурен, е по оперативна програма "Трансгранично сътрудничество", който е над 6 млн. лева. Той предвижда дейности, свързани с изградената фериботна връзка между Свищов и отсрещния град по реката – Зимнич. За съжаление фериботната връзка не е чак толкова популярна. Но тъй като е изцяло изградена със средства на бизнеса от българска и румънска страна, основно от румънска, имаме очакванията, че тя ще има устойчивост. От друга страна, ние спечелихме проекта по ТГС, който ще създаде необходимата среда за този фериботен комплекс. Средствата по проекта са за стари, много хубави настилки с клинкерни павета,с интересни ажурни форми на градската среда като пейки, осветителни тела в стила на стария Свищов, които ще кореспондират с Виенската архитектура. Смятам, че тези проекти биха могли чувствително да променят облика на град Свищов и да осигурят на хората една по-добра комуникация с Румъния.
За съжаление ние не сме някакъв оазис за просперитет. И при все че миналата финансова година завършихме с един значителен приходен остатък, над 1.5 млн лева от 2010 г., най-сериозният проблем, който стои пред общината, е свързан с трудовата заетост. И при нас безработицата е един от най-големите бичове. 

Притеснени сме от това, че като цяло в страната стихва инвеститорският интерес. Това не дава възможност да разкриваме нови работни места. От друга страна, имаме един голям стратегически инвеститор от Румъния, който вече закупи няколко терена. И има желанието да изгражда модерна бензиностанция с шоурум - произвеждат биоетанол гориво освен конвенционалните горива. Има заявен интерес и за изграждане в с. Горна Студена на главния път София - Русе, на селскостопанска борса. Депозирано е това намерение. Да се надяваме, че през 2011 г. това ще може да се получи. 

 
Яким Якимов, председател на общинския съвет на община Левски, област Плевен:

Стартираме програмата "Красива община Левски" с 10 хиляди лева

Имаме като за размерите на общината много сериозна като намерение инвестиционна програма. И то не във връзка с предстоящата изборна година. А за това, че заварихме, че се предаваше от мандат на мандат, както навсякъде в малките райони, много лоша инфраструктура. Ремонтът на пътищата беше занемарен, поне в Плевенска област. Просто лош мениджмънт или не знам какви недомислия там се получиха. И бяхме една от общините с най-много дефекти на пътната настилка. За последния мандат сме спечелили няколко европейски проекта. В три – с подмяна на водопровод и цялостната пътна настилка на улици от порядъка на километър и половина. Едната включва обиколно шосе, което трябва да изведе тежката техника от населеното място, от центъра на общината.

За тази година имаме спечелени още два проекта по европейски програми – пак за ремонт на инфраструктурата пътна мрежа на територията на общината и населените места. Които включват около 4.5 млн лева от собствени средства. Това ще превърне центъра на общината в едно много приятно място. Ще има подмяна на тротоарите на централната улица, ще подменим два водопровода – изобщо пълна програма в частта подмяна на стар водопровод, пътна настилка и тротоари. Минахме през няколко варианта на самоинициатива. Имахме като перо в общинската програма производство но тротоарни плочки на цена, която удовлетворяваше като заетост общината. Подмениха се изцяло тротоарите, направихме специален достъп на хората с увреждания – тези подходи, които никога досега не бяха направени. После минахме на друг вариант – там, където тротоарите дефектират заради спукани водопроводи или поради честите ремонти и просто не вършеха функцията си за естествено и достъпно място за придвижване, минахме на вариант асфалтиране на такива участъци. И се получи много добре. Малко преди Коледа финализирахме една отсечка, която за общината ни я сравняват едва ли не с големите парижки улици. Знам, че това е несравнимо, но като удовлетвореност се получи около половин километър, което никога – за 65 години съществуване на град Левски – не е имало такова удовлетворение от свършената работа. Със зелените площи, с подходите, с маркировката, канали, заустия – всичко беше много добре.

Намеренията ни за тази година включват казаните вече 4.5 млн. лева, като около 1 млн. лева са собствени приходи от икономии и инвестиционни програми на местно ниво, другото е от проекти. За пръв път кметът предложи и общинският съвет го прие на последната сесия преди дни едно намерение за "Красива община Левски". Като начало тази програма ще стартира с бюджет от 10 хиляди лева. Ще включва саниране, боядисване на сгради, които са на важни, възлови места. Общината ще подпомага с материали от порядъка на няколкостотин лева персонално за всяко семейство, като специалистите ще определят типа архитектура, цвят и други. Много добре се прие от общината. Бюджетът ни е малък, малко под 9 млн. лева, но пък желанието ни е голямо и искаме да направим по-доброто място за живеене при нас.

Външни инвеститори нямаме, не че нямаме желание. Ние сме като че ли обречени да стоим малко настрана от ставащите процеси – и в инфраструктурата, и социално. Еднакво отстоим от по-големите градове като Велико Търново, Плевен, малко встрани е Свищов, всичко е на 50 километра. Като че ли нещата по-често се случват там.
Доброто егазифицирането на района. Сега правим приключване на една обща площадка за изграждането на регионално депо за отпадъци за пет общини от региона – Белене, Никопол, Павликени, Левски и Свищов – вече е избрано мястото и чакаме съфинансиране. Имаме налична сепараторна техника, със собствени пари сме си купили камиони – и за това мислим. Има един вариант за външни пари – от корейски инвеститори. Искат да направят фотоволтаична инсталация. Една такава скоро откриха край Самоводене, доколкото знам. При нас ще е със същия капацитет. И така. Чакаме пари под всякаква форма. Всичко е намерения засега.


Европа въвежда седмо изискване към строежите - за устойчивост

Виолета Ангелиева, директор Дирекция "Технически правила и норми" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството*
14.3.2011г., в.Строителство Градът

Какво е състоянието на нормативната уредба?

Вече повече от десет години имаме член 169 от Закона за устройство на територията, който постави основите на интегрирания подход в строителството. В него са заложени шест съществени изисквания, които покриват критериите и показателите за устойчиво строителство (виж диаграмата). Дори икономическите изисквания са заложени с директивата за строителните продукти, на която съответства и определението в ЗУТ за икономически обоснован експлоатационен срок на сградите. Ако всеки проектира и си изпълнява задълженията през тази призма, като се работи интегрирано, изискванията, които са заложени в нормативната уредба, щяха да се спазват още от етапа на идеята и планирането до построяването на съответната сграда.

Повечето показатели и критерии на системите за оценка на екологичната устойчивост на сградите покриват точно тези шест съществени изисквания. Спазването им е въпрос на това да дадем всичко от себе си като проектанти. Така че България има изисквания за устойчиви сгради.

 
Какво прави Европа през последните години?

През последните години Европа, след като анализира национални законодателства и няколко важни в тази тема директиви, направи преработка на изискванията към енергийните характеристики на сградите. Тя е в сила от повече от половин година и ни остава по-малко от половин година, за да отменим директивата от 2002 г.
Нещо, което забравихме в последните години, е, че когато купуваме апартамент, сграда или офис, даваме 30% от стойността, защото голямата част от разходите е в периода на поддръжка и експлоатация.  Още в член  1 на новата директива се говори за жизнения цикъл на сградите. Това е новото, което и ние трябва да въведем. Минималните изисквания за енергийните характеристики трябва да се спазват през целия жизнен цикъл на сградата.

Ще трябва да се въведе изискване за рентабилност на енергоефективните мерки и при новите сгради, което сега важи само за съществуващите.

Трябва да преразгледаме и целия набор от енергийните показатели и те да бъдат определени на минимално балансирано равнище, така че да пораждат най-ниските възможни енергийни разходи и да се реализират ползите от тях.
Да не забравяме и новото определение – сгради, потребяващи енергия близо до нулата, което налага анализ на икономическата, техническата и екологичната приложимост на възобновяемите енергийни източници във всеки конкретен случай.
На 28 февруари Съветът на Европейския съюз прие регламента за хармонизирани условия за пускане на строителни продукти на пазара. Той действа пряко за всички страни членки и ще замести строителната директива. Новото в него е седмото съществено изискване – за устойчиво използване на природните ресурси.  Вече се казва, че сградите трябва да бъдат проектирани, изпълнени и разрушавани в съответствие с изискванията за устойчиво използване на природните ресурси.
Междувременно Европейската комисия даде мандат за разработване на новата генерация еврокодове, докато ние още сме на прага на приемането на първата генерация. Тяхната цел е интегриран подход към сградата. Създава се и нов еврокод за устойчиво строителство.

*От изказването на Виолета Ангелиева на конференцията BuildinGreen