Карма и подсъзнание



страница12/35
Дата11.10.2023
Размер0.52 Mb.
#118936
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   35
avesalom
Типове възприемане
Връзката с тънките светове се осъществя­ва от подсъзнанието. И ако ние желаем да научим, да почувстваме и да видим нещо ново, трябва да включим съзнанието и да предадем управление­то на някоя подсъзнателна програма, която може да управлява вниманието в тънките светове.
Хората се делят на две категории: първите са повече склонни да се придвижват по менталния план на тънките светове, тоест предпочитат да мислят, и вторият - по-склонни да чувстват. За обикновения човек е трудно да фиксира мис-лечувстването. Защото това изисква голяма кон­центрация на внимание и разход на сили. Много по-лесно е да се съсредоточиш или върху дадена мисъл, или върху определено чувство. Конкрет­ният човек обикновено прави или едното, или другото: той живее или повече с мислите, или повече с чувствата. Но, както е известно, при обикновения човек мисълта убива чувствата, а чувствата затъмняват мисълта. Мислещият чо­век се отличава от чувстващия много повече, от­колкото етиопецът от чукчата. За всеки от тях са скрити определени части от тънките светове, а други са достъпни. За особеностите, достойн­ствата и недостатъците на мислещия човек съще­ствува богата литература, която много добре описва този човешки тип. За чувстващия човек, обаче, има много по-малко изследвания поради простата причина, че чувстващия не е способен достатъчно пълно да се самоанализира.
Според разпространеното мнение /създа­дено, разбира се, от мислещи хора!/ истински­ят живот, истинското същностно възприема­не е задължително да бъде дълбоко емоционал­но. В противен случай бихме имали хладен, умъ­ртвяващ ум, човек-машина. И както обикновено става, ние обрисуваме по-привлекателно онова, което ни липсва.
Наистина емоциите са много по-древни от мислите, и много по-силно завладяват човека, но и мислите, и чувствата са повърхностни. Същно­стните реакции задължително предизвикват и мисли, и чувства, но съвсем не се свеждат до тях. Мислите и чувствата са малки островчета сред океана на духовния ни живот, на чието дъно, дълбоко в подсъзнанието, става бавен, но не­прекъснат процес - нашият духовен растеж. И хората, живеещи с чувства, усещат това, макар че обикновено не го осъзнават. Но те изпитват известна духовна неудовлетвореност и усещане за непълноценност.
И мислите, и чувствата притежават напълно определени функции в еволюционното развитие. За това ще стане дума по-нататък.
По своята същност умението да се мисли е интуитивно. Вниманието се придвижва по мен-талния план от специални подсъзнателни програ­ми. Съзнателно можем единствено да дисципли­нираме своя ум, тоест - да ограничим неговото блуждаене. За целта съществуват формални ме­тоди. Творчеството започва там, където мисълта на човека идва неочаквано и не е логично след­ствие от неговите знания. Умението да чувства­ме е изучено още по-малко от способността за мислене, въпреки че никак не е по-маловажно. Онова, което се нарича култура на чувстването, всъщност представлява умение да насочваме дви­жението на вниманието по астралния план на тънкия свят без да снижаваме равнището на енер­гийния поток. Естествено, човек, който не е спо­собен да възприеме енергиен поток по-висок от излъчвания от чакрата свадхищана /сексуалния център/, опошлява всичко в своето възприятие. Той пренебрегва енергийните потоци, идващи от анахата, вишудхи и останалите по-висши чакри.


Сподели с приятели:
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   35




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница