Карма и подсъзнание
За еволюцията /и за подсъзнанието/
Изтегляне 0.52 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Човек получава заплата от две мес та: от обществото, за обществено полезен труд, и от Абсолюта - за участие в еволюцията. Не трябва да се бъркат тези две неща - от Кесаря
| За еволюцията /и за подсъзнанието/ нищо не е безразлично: дали е добре облечен човек, когато никой не го наблюдава; какви са плановете му, които никога няма да се сбъднат и той знае това; с какви точно щампи мисли и възприема. Но тук има един деликатен момент.
Към творчеството в тесния смисъл на думата човечеството храни много по-голямо уважение, отколкото към творчеството в широкия смисъл на думата. Добре известно е, че човек се учи и усъвършенствува цял живот; но художникът, преминал през слоевете от обществени щампи и намерил свой собствен стил /минимално условие за творчество/, е получил достъп до някаква част от тънкия свят и може да експлоатира тази част цял живот. Никой няма да го упрекне за това: нали в крайна сметка произведението на изкуството не е занаятчийско изделие, то носи печата на авторската индивидуалност. Но в крайна сметка за него всичко това са щампи, тоест - продукт на една и съща подсъзнателна програма, създадена някога в юношеските години. В същото време на човек, който не е създал нищо обществено значимо, но мисли и живее нестандартно, с когото винаги е весело, защото не се повтаря, при когото възприемането не е шаблонно, човек, който непрекъснато се променя вътрешно, а около него се създава необичайна атмосфера, и, накрая - човек, край когото останалите по неясни причини временно стават по-добри, точно на такъв човек обществото изобщо не гледа като на творец, макар че той е истински творец на еволюцията, за разлика от описания по-горе художник. Главно препятствие пред творчеството са леността и идеята за възнаграждение. Леността е реакция на подсъзнанието, обусловена от недостиг на енергия, а също и от обща инертност: по-лесно е да се реагира чрез програма от щампи. Тук, обаче, не се отчита това, че творчеството винаги включва човек към нови източници на енергия: енергията, нужна за трансформация на непроявения свят на Хаоса, в Космоса, бива доставяна направо от Абсолюта. Затова идеята за възнаграждение е невярна: възнаграждението се дава автоматично. Друга тема е, че човек е длъжен да се вписва в обкръжаващия го свят и да оцелява, което не е възможно само с тънки енергии. Човек получава заплата от две места: от обществото, за обществено полезен труд, и от Абсолюта - за участие в еволюцията. Не трябва да се бъркат тези две неща - от Кесаря кесаревото, от Бог - Божието. За творчеството в тесния смисъл на думата е разпространено мнението, че то е самоизра-зяване. Понякога дори се казва, че това е главната цел на творчеството. Но в действителност проблемът е много по-сложен. Както при всеки човек, така и при художника или писателя, съществуват дух и его, и плодът на тяхното творческо вдъхновение зависи от това под чие влияние се е намирала подсъзнателната програма, която е приела информацията от тънкия свят. Освен това важно е от коя точно област на този тънък свят идва информацията. Сега ни предстои малка екскурзия в окултизма. Тънкият свят се дели на области, наричани егрегори; например, на всяка религия съответствува даден егрегор: християнски, мюлюман-ски, индуистки и прочие. В големите егрегори съществуват утъпкани пътеки, по които хората преминават при включване. Такава пътечка, например, е молитвата. Човек, който се е научил да се включва към даден егрегор, открива, че е започнал да мисли и да чувства в стила на определена школа, учение или религия. Всички поети започват творческия си път с подражателни стихове. Не можейки сами да създадат свой егрегор, те отначало се включват към вече съществуващ егрегор /откъдето идва подражателството!/, а след това, откривайки свой индивидуален стил, който идва като тънка енергия, го развиват и усъвършенствуват. Затова новопокръстеният, започващ самостоятелно да тълкува религиозни текстове, отначало трябва с подозрение да посреща хрумналите му тълкувания. Защото не се знае от кой егрегор идват те! Дали не са от марксическия? Или пък от ленинския? Умението да се различава информацията на различните егрегори е важна за човек, който не желае да бъде роб на своето подсъзнание, а се стреми към тънко балансиране на творчеството си. Иначе се получава бъркотия от мисли и чувства. За съжаление, западният човек по принцип е склонен да приема всяка хрумнала му мисъл за "своя", тоест - за породена от неговото съзнание или подсъзнание. И в такъв случай, разбира се, тя е свещена и за никакви егрегори и дума не може да става! Връщайки се към темата за самоизразяването, трябва да отбележим, че това е фундаментална човешка потребност, продиктувана от стремежа на духа да изяви себе си. Духът моделира в човека символа на своето желание, създавайки потребност от самоизразяване. В нея са споени две съставки: потребността на духа сам да се открие и потребността сам да се изрази. Но ако не успеем да открием своето висше "аз", какво ще изразяваме? Ясно е, че остава низшето /актуалното/ "аз", тоест - егото. И човек влиза в тънкия свят на равнището на своето его, представяйки на обществото своите лични проблеми, задръжки и комплекси. При това той плува по вълните на твърде мръсен егрегор, където го водят съответствуващите подсъзнателни програми. Това не означава, че произведението задължително няма да бъде талантливо, напротив. Но възприемането на подобни творби предизвиква отвращение. Защото в подобни случаи ролята на творчеството е била сведена до изливане на душевна помия от подсъзнанието на твореца върху главата на публиката.. По принцип целта на творчеството е следната: човек да постигне своя дух; и след създаването на адекватен език да изрази онова, което е видял и чул. Неадекватното изразяване може да свидетелствува за това, че творецът или не е видял част от тънкия свят, или е видял тази част, но не е успял да я разгледа внимателно и подробно, поради което не е намерил език за нейното изразяване. Изтегляне 0.52 Mb. Сподели с приятели:
|