Карма и подсъзнание
Главната функция на съзнанието
Изтегляне 0.52 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- "очи на гърба
| Главната функция на съзнанието е да управлява вниманието. По своята същност процесът на взаимодействие както с външния, така и с вътрешния свят може да се раздели на два етапа. На първия етап човек решава - съзнателно или несъзнателно - накъде ще насочи вниманието си: какво ще погледне, какво ще докосне /във външния свят/, за какво ще помисли, какво чувство ще изпита /във вътрешния свят/.
На втория етап човек получава отговор от подсъзнанието във форма на усещане и мисли, които се регистрират от съзнанието /но не се пораждат от него!/. Така протича процесът на мислене: избор на въпрос, който човек задава сякаш сам на себе си, след това превключване на вниманието към възприемане на информация отвътре, и мигновено откровение-отговор, тоест - мисъл, възникваща сякаш отникъде. Тъй като отговорът не винаги е точен, а може да съдържа и указания за друга област от тънкия свят, където се намира отговорът, съзнанието отчита получената в отговор информация и уточнява въпроса, получавайки втори отговор. И така, докато човек не получи или задоволителна информация, или разочарование от своите въпроси. Тази схема винаги има място при всеки мисловен процес. Но човек дотолкова е привикнал към получаване на мисли-откровения отвън, че изобщо не възприема това като чудо. Само ако му хрумне съвършено неочаквана мисъл, той може да спомене, че го е обзело вдъхновение. Такова е човешкото поведение във всяка житейска ситуация; но в качеството на отговори се появяват не само мисли, но и непосредствени импулси за действие, интонация и жестове. Разликата в поведението на гъвкавия и не особено гъвкавия човек се крие в това, че не гъвкавият адресира въпроса "Какво трябва да направя?" към твърде ограничена система от правила на поведение или мислене, съществуваща в съзнанието и подсъзнанието му. В същото време гъвкавият човек не се ограничава в рамките на възможния отговор. Както се казва, той гледа широко на нещата. Съзнанието дава известни преимущества. То позволява да се направи анализ на отговора-откровение и твърде точно да бъде формулиран следващият въпрос, отговорът на който е много по-близък до онова, което искаме да научим. Отсъствието на рационализация води до там, че с уточняване на въпроса се заема подсъзнанието, което използва някой от своите шаблони, понякога нямащи нищо общо с проблема. Ученият се отличава от обикновения човек по това, че задава въпроси. Способността да регистрира отговори играе много по-малка роля. Освен това, тя се развива според необходимостта. Естествено, да се задават въпроси не означава, че въпросът трябва да бъде облечен в думи. В действителност е нужно да приведем себе си в състояние да приемем отговора, като съсредоточим вниманието си върху определения въпрос. Думите служат само като спомагателно средство за съсредоточаване. Макар че откровението обикновено не отговаря съвсем точно на зададения въпрос /въпреки че по правило въпросите са некоректни, а и човек не владее езика, на който може да възприеме адекватния отговор/, откровението задължително съдържа допълнителна информация по дадения проблем. Тоест за онова , за което човек не е запитал, но то се съобщава, тъй да се каже, безплатно като материал за размисъл. На професора му идва идеята не само за дадена формула, но и за общия принцип, от който тя произтича. Психотерапевтът чува в главата си не само следващата фраза, която ще изрече на пациента, но и интонацията, с която трябва да я произнесе. Изследователят получава не само отговор на своя въпрос, но и насоката за по-нататъшните си изследвания. Влюбеният получава не само информация за това как да угоди на предмета на своята любов, но и предупреждение какво не трябва да върши, за да не досади. В съзнанието на писателя идва не само конкретно въплъщение на сюжетните нишки, но и планът на по-нататъшния разказ. Може би тази допълнителна информация е най-ценна. Не трябва да се мисли, че това се отнася само за "творческите" личности и тяхната дейност. То се отнася и за всяка дейност на всеки човек. Да разгледаме две приятелки, които си говорят. Какво поддържа живеца на техния разговор? Общата нагласа за "поддържане на диалога" се крие в това, че участничките, независимо дали го осъзнават, през цялото време си задават въпроси от типа: "Какво още трябва да кажа по тази тема? Как да отвърна на тази реплика?" и други подобни. Ако у тях съществува такава нагласа и има способност да осъзнават отговорите, то значи, че те притежават онова, което се нарича талант за общуване. В такъв случай разговорът, колкото и да е безсмислен, може да продължи много дълго. Целта на такъв разговор е не предаването на информация, а общуването като такова /съединяване на емоционалните и менталните полета/, обмен на симпатии. И двете участнички, естествено, осъзнават това. Външната канава на разговора им е необходима само като спомагателно средство. Но изборът на теми и реплики не е без значение. И у двете приятелки те съответствуват на истинската цел на разговора. С други думи, събеседничкшпе творят общуване в истинския смисъл на думата: точна настройка към ситуацията, внимание към отговорите, възникващи в съзнанието заедно с подходяща интонация; изкусно заобикаляне на подводни камъни /опасни теми/. Точно премереното равнище на личностна включеност и някои други елементи създават истинско произведение на изкуството, което малцина могат да оценят по достойнство. И двете събеседнички ще се разделят с приповдигнато настроение, напълно удовлетворени една от друга и от разговора. Твърдението, че съзнанието, което по определен начин пренасочва вниманието и предава управлението на програмите на подсъзнанието, в превод на делничен език представлява твърде сложна мисъл: именно на съзнанието се отрежда скромната роля на "очи на гърба", които по определен начин регулират отношенията между интуицията и разума. В идеалния случай човек се опира на интуицията, но тя се контролира и управлява от съзнанието. Обикновено обучението преминава под лозунга: "Научи, за да забравиш", или по-точно - наученото да потъне в подсъзнанието. Така човек, изучил граматиката на родния си език, я забравя, оставайки грамотен. Ако това "забравяне" не се осъществи, то с него може да се случи онова, което се случило със стоножката, която, след като се запитала: "С кой крак трябва да тръгвам и в каква последователност трябва да местя краката си"?, не успяла да направи и крачка. Че съзнанието убива чувствата, е известно отдавна. Но то не е всичко. Трябва да знаем, че съзнанието убива и мисълта: тя губи своята дълбочина, своята тайна, става плоска, изпразва се от своето енергийно съдържание. Изтегляне 0.52 Mb. Сподели с приятели:
|