Катедра "Икономика и управление на строителството"

• 
  Вътрешна (преходна) – непосредствено около границите на компактния град, застроена с малки селища, повечето от които със статут на градски квартали. В южната част на зоната, която включва кварталите “Горна баня“, “Княжево“, “Бояна“, “Драгалевци“, “Симеоново“ и др., преобладават жилищно-курортните функции, докато в северната част (кварталите “Суходол“, “Филиповци“, “Илиянци“, “Бенковски“, “Враждебна“, “Казичене“ и др.) преобладават освен жилищни и стопанско-обслужващи дейности. Подобна преходна зона е типична за повечето големи градове, но в София тя е слабо изразена и са се запазили значителни свободни територии. В последните няколко години силно се увеличи инвестиционната активност в тази зона, особено по протежение на околовръстния път и главните входно-изходни артерии за изграждане на търговски, производствени и складови бази, бензиностанции и др. В кварталите в полите на Витоша се засили изграждането на висококатегорийни жилища и трайно обитаване във вилните зони. Този процес заплашва да наруши изключително важните от екологична и пространствена гледна точка зелени връзки на града с Витоша. Същевременно, тези територии са с недоизградена техническа инфраструктура, което допълнително създава рискове и проблеми при планирането и експлоатацията им.
  

• 
  Външна – в обхвата на Софийското поле и оградните планини. Територията е слабо урбанизирана с разпръснати малки селища от селски тип с по-големи ядра градовете Банкя, Нови Искър и Бухово, селата Лозен, Бистрица, Владая, Мировяне - Требич, Чепинци - Челопечене, както и промишлената зона Кремиковци. Останалите села са малки и формират междуселищна мрежа, покриваща плътно полето със средни междуселищни отстояния около 5–6 км. и повишена интензивност в подножията на оградните планини.
  

Жилищните територии в околоградския район са запазили характерния си облик – свободно дворно застрояване с ниска етажност, като единично в тях са изградени панелни сгради с по-висока етажност. Въпреки че тази зона поема голяма част от седмичния отдих на софиянци, природо-географския и рекреативен потенциал на голяма част от териториите е недостатъчно използван. В северната част на областта са локализирани големи промишлени зони с мощна инфраструктура – “Кремиковци”, “Нови Искър - Курило”, Физическото и технологично износване на тези зони, както и тежкото екологично състояние на териториите около тях, изискват огромни инвестиции за тяхното саниране, реконструкция и адаптиране към новите условия.

Съществува тенденция към все по-разпиляно обитаване, при което жилищните територии непрекъснато нарастват. Това се дължи на желанието за обитаване в еднофамилни къщи в природна среда, повишената мобилност на населението и други фактори. Тази тенденция намира израз в развитие на нови жилищни зони в периферните райони, превръщането на вилни зони с ниска плътност в зони за постоянно обитаване и др. Процесът на деконцентрация на населението е естествен и необходим за облекчаване на компактния град, в който живее по-голямата част от населението на областта (при 65-70% в повечето големи градове в Европа). Прекалено разпиляното обитаване, обаче, може да създаде проблеми, свързани с усвояването на ценни територии, с осигуряването на инфраструктура, градски транспорт и др. За избягване на тази опасност, трябва да се търси уплътняване и усвояване на съществуващи урбанизирани територии в локалните центрове и селищни образования.

София има добре изградена инфраструктура. Добре развитата пътната мрежа и телекомуникациите, подпомагат интегрирането на градските райони, повишават мобилността на работната сила и достъпът до различни видове услуги. Транспортната система на столицата е важна част от националната транспортна система. София е най-важният за страната железопътен възел и осъществява връзка с вътрешността на страната по 5 направления. Автомобилният транспорт има перспективи за развитие поради факта, че в София се пресичат три транспортни коридори - №4, №8 и №10. Електропроводната мрежа е с дължина около 8 000 км. Изградени са над 5 000 трафопоста. Дължината на топлофикационната мрежа е около 850 км. Инсталирани са над 85 хиляди осветителни тела. Уличната мрежа е с дължина около 2700 км. и площ 30 кв.км. Общата дължина на водопроводната мрежа е 2655 км. Пречистването на питейната вода се осъществява от две станции - "Панчарево" и "Бистрица". Градът разполага с пречиствателна станция за отпадни води в с. Кубратово. Трамвайната мрежа е с експлоатационна дължина 190 км. Тролейбусните линии са 93 км. Регистрираните автомобили на територията на общината са около 520 хиляди през 2002 г. (440 на 1000 жители). Пуснат е в експлоатация първият радиус на метрополитена с осем станции и обща дължина около 10 км.