Логика на съжденията
Съждението от най-прост вид е аналог на определено изречение. Понятието съждение е фундаментално. Логиката, която изучава съжденията, се казва съждителна логика или пропозиционална логика. Има различни видове „логики“. Най-елементарната от тях се нарича съждителна логика. В нея градивните елементи са т.нар. съждения, т.е. изречения, които са или истина или лъжа.
Съждения и не-съждения
Например „днес е петък“ е съждение, докато „пух и прах“ не е.
Прости и съставни съждения
Съжденията могат да бъдат прости и съставни, т.е. такива, които са построени от по-прости съждения, свързани с помощта на т.нар. логически връзки: „и“, „или “, „не“, „ако-то“.Така например съждението „грее слънце и навън е топло“ може да се представи като двете прости съждения „грее слънце“ и „навън е топло“, свързани с връзката „и“. А съждението „когато грее слънце е ден“ може всъщност да се изкаже като „ако грее слънце то е ден“ и да се представи като двете прости съждения „грее слънце“ и „ден е“, свързани с връзката „ако-то“. Правилата за извод обикновено се представят като схеми, използвайки букви вместо съждения. Те се прилагат като просто заместим буквите с конкретни съждения.
Първо правило
Едно от най-старите правила за извод, известно под името Модус Поненс, или Правило за отделянето, казва, че от съжденията „А“ и „ако А то Б“ следва „Б“, което обикновено се представя така:
А ако А то Б
Б
Второ Правило
Има и по-сложни правила, като например, че ако от допускането на „А“ се извежда „Лъжа“, се получава противоречие, и следователно „не А“:
А
...
ЛЪЖА
не А
Всяка логическа променлива може да се разглежда като формула (всяко съждение е формула)
Неправилно заключение
А как да покажем неправилността на разсъждението :
„На обяд ядем таратор или супа от пиле. Когато не е лято не ядем таратор.
Следователно е лято.“
Това не можем да направим чрез доказателство.
Дефиниция. 1. Ако А и B са формули то не A, не B, АΛВ, АVВ, А→В и А~В, (В→А) също са формули.
2. Други формули освен 1 няма.
В логиката понякога се използват методите на логическата индукция, която е аналогична на математическата индукция. Тоест ако някое съждение е променлив параметър P(t) е истинно при t=0 и от истинността на произволно P(t‘) за произволно t’ следва истинността на P (t‘+1) то казваме, че съждението P е истинно в целия интервал на t от 0 до +∞. Всяка логическа променлива влизаща в някаква формула приема едно от двете възможни състояния, истина или лъжа.
Породен набор от съждителни променливи се нарича списък от променливите (к на брой), които влизат в определена формула А. Задължително е включването на всички съждителни променливи . В него могат да се съдържат и повече променливи извън формулата А които се наричат променливи по отношение на тази формула.
Ако на променливите на всяка формула поставяме в съответствие или истина, или лъжа ще получим някаква конкретна оценка.
Направления
Логиците изследват редица други логики, като предикатна, модална, темпорална, епистемична и много други. Те изучават различни системи от правила за извод и свойствата на тези системи. В компютърните науки има голям интерес към разработването на програми, които могат да извършват логически извод.
Сподели с приятели: |